Сбирка на няколко мои кратки художествени текста

[Methodius]

Еквивалентът на една бъчва вино

Музика, смях... Веселие. Гости идват и си отиват. Цял живот. И по свечеряване танците са най-диви, виното - най-искрящо!... Призори, очакванията за нова младост все не се оправдават, а горчивият вкус и тежестта в стомаха, празният поглед: са нещо обичайно. Умора. Господин Кот, самотният и вече стар господин Кот, седеше на една табуретка в средата на залата и очите му блуждаеха по пода сред счупените чаши и търкалящите се бутилки. А камината догаряше, свещите по полилеите - също. Мъгливо късноноемврийско утро... Живееше сам с прислугата и усърдно довършваше богатството, което на младини бе натрупал: организираше приеми, балове и вечеринки.

Този път тя дойде:

- Закъснях; винаги закъснявам. - Изсъска. - Не обичам хорската глъч.

- И все пак подрани - отбеляза Кот.

- Няма как, знаеш - оправда се тя в съпровод на извинителна гримаса.

- Знам (и други чакат) - въздъхна Кот.

- Обикновено никой не ме чака...

Но той вече не я чуваше: тя наистина малко избърза. Душата му излезе в неплатен отпуск за неограничено дълго време.

Така и го намериха - отпуснат върху табуретката, с клюмнала върху гърдите глава. Предстоеше разпродажба, погребение... Камериерката проля за покойника една сълза - та нали казват, че на оня свят една сълза тежала повече от бъчва вино!

Без зъби

Без зъби? Шепа зъби.

А косите - дим.

Топят смола асфалтови работници.

Очите - живи въглени.

Ръцете - дървеса.

И клещи.

Скална пара е душата.

Небеса! Сърца-стопилки.

Видове сърца:

- сърцата къс стомана;

- или парчета лед;

- на топки лой; - от камък...

Камък!

Дар да ти е!

Разпокитен в еволвента...

И умираш сам, сред

дерейлирали съзвездия.

За Омир и науката

Учените принадлежели към един грижовен и неуморен род и философи и нефилософи им дължели и надлежно засвидетелствали почитание. В Двореца на Познанието, в неговата Огледална зала, учените били привилегировани да домакинстват, та вечер да отрупват, а сутрин да разтребват масата, на която всяка нощ философите разигравали пред уморените им очи своите гуляйджийски свинщини... "И факлите догарят бавно над вратите", записал в своя свитък един поет... Но през деня? През деня всички спели - понеже Слънцето светело за всички, заради всички, вместо всички... Но с течение на времето учените набрали тренинг и се сдобили с инсайт и в някакъв начален момент изобретили изкуствени слънца. Толкова били станали вече неизтощими и изобретателни в отговорната си грижа учените, че даже съумели да угасят у философите нагласата им да заспиват сутрин и да излизат да се разхождат денем сънни сред цветята. Но изведнъж пропускливостта на тайните пътеки на истината се оказала недостатъчна; и разтворили, учени и философи, широко портите на двореца и започнали да споделят трапеза с всички трезви обитатели на тържището, а пияните пропъждали с помощта на полицията. И Масата на Познанието изобилствала денем и нощем с най-причудливо рационални гозби и блага. Наистина! Ала смяната на деня и нощта нарушила своя естествен цикличен ход в живота на хората - ех, всеки спял както и където случел и завърнел! Настъпила всеобща грижа и безсъние. Възцарила се Науката - тя взела нетърпеливо от старческите церемониални ръце на Религията Короната на Битието и си я сложила дръзко на главата... В Царството на Окатите Омир придобил право на първа категория инвалид, с придружител.

Срещу пролетта

Засмя се пролетта -

проекция на твоята усмивка.

Обичам те по зимному,

по зимному фуча.

Че не за мене грейна ти,

а грейна ти за пролетта.

И завидях ней - зима бях

и зима съм сега.

Нощно погребение

"Ей ги, ей ги! Онези, потънали сякаш в прискърбие, които никога не се усмихват, онези с черните пелерини и високите цилиндри; и с прошарените коси и бакенбардите!"... Четирима действително бяха пратени и се изкачваха, присвили неумолимо очи пред напора на есенния бриз. И, о, да, те ме придружаваха в последното мое похождение на един от тях! И ни следваше бутафорен духов оркестър с все разстроените си акорди. Е-хе, и нас няма кой да ни жали... Та Пратениците не знаем жал и хората подвикват по нас. Отнасяме се обаче с подобаваща сериозност към жалещите и, въпреки сухия си поглед, спазваме приличие по време на погребенията - с посърналия си вид. Но пък, паднали души, изживяваме смъртта в скрита сладост; и "безсърдечие" е изписано връз суровите ни лица... Непосредствено след оркестъра, че и далеч назад по каменния друм, под облачен покров, се точеше Свитата с хоругвите и знамената, охранявана по фланговете от Воините на Новата зора, обяздили Огнените коне на Ада. Небето се разпука и кървавото зарево на залеза обагри излисялата корона на огромния умиращ дъб, който сами там, при параклиса на Ветрения хълм, среща траурните шествия. А отвъд, по западния склон, почиват Покойниците... Петимата току се бяхме изкачили. Ято гарвани налетя, насити въздуха с предчувствие. Луна нямаше. Факлите вече блудстваха с мрака. Оркестърът беше утихнал. Зашумя морето. Усети се присъствието на свитата... Никога тук не се съмна отново, ала утрото така и не разбра това.

Смъртта язди на кон

Ах, славееви трели флейтата изстреля;

лютня пъргаво догони ги.

И писна гайда в бодър тон!

Процвили цугтромбон.

"Пом, пом!" - преяла беше тубата -

с бекон.

Фанфарен тропот го дотропа -

конче-вестогон...

Как кърваво столетно вино лее тя,

о, в дирите на улова!

Как угости операционни маси

и насмита прах към урните!

Батална кал и похоронна сухост -

в унисон.

Смъртта обяздила бе кон -

да, конче-вестогонче.

Програма: Благовещение - по конче-вестогон

1) "Смъртта язди на кон" (заглавието). Не смърт от рак или от автомобилна катастрофа, а тържествена смърт, смърт пред даващите обет синовни продължители, една Кубратова смърт, кинематографично огрята от кървавия хоризонт на бъдното. Залезът на Стария свят: (сериозна) представа, почерпана от холивудските филми.

Първи куплет: вестибюл.

2) "Ах, славееви трели флейтата изстреля; лютня пъргаво догони ги." Монолитно (сънно, наивно, идилично, пролетно-напъпило) състояние на духа; съвпадение на живот и мит. Природа, култура, бит и любов в единна стилистична органика.

3) "И писна гайда в бодър тон!" Дисонанс на битовизма.

4) "Процвили цугтромбон." Джаз и цигания.

5) "Пом, пом!" - преяла беше тубата - с бекон." Консуматорско (бюргерско) самодоволство.

6) "Фанфарен тропот го дотропа - конче-вестогон..." Революционен патос от Вагнеров тип (реакция на позата). "Ездата на валкириите" вести модерното.

Втори куплет: нашествие и вероломство.

7) "Как кърваво столетно вино лее тя, о, в дирите на улова!" Исконното сакрално право на войната; войната като жертвеник. Опиянение в предвкус на есенния урожай. Свещеният лов. "Варвариана".

8) "Как угости операционни маси и насмита прах към урните!" Войните на цивлизацията: Първата, Втората, Студената... Цивилизационното лице на войната. Брулещият и пилеещ вятър на късната есен. Тъгата, предвещаваща Новото честване.

9) "Батална кал и похоронна сухост - в унисон." "В памет на героите" и хипи-поколението - във взаимопредпоставка. Също: Мао, Брежнев и останалите. Лозунги и идеологеми: както на запад, тъй и на изток.

10) "Смъртта обяздила бе кон - да, конче-вестогонче." Заглавието, но инфантилизирано. Рекламният залез на Новия стар свят - несериозно уж (още от Хъксли, а и от по-назад).

Военно

И всяка моя стъпка бе окоп,

а погледът ми - амбразура;

вий, приятели, в сърцето ми сте гроб до гроб,

а вий, жени, сте ми през...