Истината или "истината"

[Б.Богданов]

Реалност има. И факти има. Те може да се различават в отделните случаи, но си съществуват. Аз да не съм някой солипсист.

Солипсистът - Фредрик Браун

Уолтър Б. Джехова*, за чието име нямам намерение да се извинявам, тъй като той наистина се казваше така, беше солипсист през целия си живот. Солипсист, в случай, че не ви се е налагало да знаете думата, е човек, който вярва, че той самият е единственото нещо, което наистина съществува, че останалите хора и вселената най-общо съществуват само във въображението му, и че ако той престане да си ги представя, те ще престанат да съществуват.

Един ден Уолтър Б. Джехова стана практикуващ солипсист.

. . .

Останалата част от този разказ може да бъде намерена на адрес:

Солипсистът

http://www.slovo.bg/...2/lv0202016.htm

[MARK]

Може да е така, но можем и да действаме по-свободно и да се осланяме не на предзадания, а на здравия разум, логиката и адекватната проверка...

Пък и самото предзадание може да е адекватно.

Aдекватно на какво? На обективната реалност ли? И все пак още Кант посочва, че не можем да познаем "нещото в себе си", а само явлението, което е обусловено от априорните форми на сетивността и категориите на разума. Разбира се, това не означава, че няма обективна реалност и живеем в някакъв сън... Но най-важното е, че тези структури на предразбиране са вградени в самия език и следователно в самото ни мислене. Върху тази идея се изгражда деконструкциите на Хайдегер, Дерида и другите постмодернисти, както и херменевтиката на Гадамер и Рикьор... Ще опитам през уикенда да намеря време, за да напиша малко повече по темата, вместо само да подхвърлям имена и реплики.

Редактирано Март 31, 2011 от MARK

[Doris]

Философията открай време се връзва на физиката, от къде другаде ще черпи данни за обективната реалност? Въпросът за влиянието на наблюдателя върху изхода от експеримента е принципен за квантовата механика, значи би трябвало да се отчете и от философята.

Редактирано Март 31, 2011 от Doris

[Doris]

Елементарните частици също са наблюдаема действителност. Как ще стигнеш до истината, като не отчиташ част от наблюдаемата действителност?

Редактирано Март 31, 2011 от Doris

[КГ125]

Е солписист, солипсист, но обективна реалност все пак има )

А във връзка с влака - камъкът е в различни системи, т.е. в различни взаимоотношения на динамика и съответно сили с околни му обекти, затова и се държи различно. Истината е, че той пада заради общото и за двата случая земно притегляне, но по различен начин, заради различни сили освен притеглянето, които му въздействат по различен в двата случая начин.

[КГ125]

Aдекватно на какво? На обективната реалност ли? И все пак още Кант посочва, че не можем да познаем "нещото в себе си", а само явлението, което е обусловено от априорните форми на сетивността и категориите на разума. Разбира се, това не означава, че няма обективна реалност и живеем в някакъв сън... Но най-важното е, че тези структури на предразбиране са вградени в самия език и следователно в самото ни мислене. Върху тази идея се изгражда деконструкциите на Хайдегер, Дерида и другите постмодернисти, както и херменевтиката на Гадамер и Рикьор... Ще опитам през уикенда да намеря време, за да напиша малко повече по темата, вместо само да подхвърлям имена и реплики.

Ще се радвам да го видя това И все пак не се ли отива при Кант малко повече в психологията, отколкото е нужно, повече към отражението в процеса на мисленето, отколкото е нужно? Каквото и да става в главите ни, камъкът си е камък и като ни перне по същите, се усеща

[B0081]

Ако пуснем камък от прозореца на движещ се влак, ще видим, че той пада някакъв ъгъл спрямо земята. Ако наблюдаваме същото действие от перона, камъкът ще пада вертикално надолу.

Не е ли обратно?

[Doris]

Добре Дорис,

Обясни ми каква връзка има квантовата физика и елементарните частици с истината според Карастанко. Истината за мърлявите ни футволисти, великото минало и неясното бъдеще.

Ей за това става дума. Гледаме един и същи политик, ама всеки си има мнение колко истина говори.

Ние го гледаме, той си говори (гьонсуратлък) и накрая един казва "а бравус" а друг: "лъже като циганин".

Тук може да няма много философия, но квантови явления изобщо не виждам.

Не го знам този Карастанко?

Въпросът беше има ли обективна реалност извън нас и зависи ли тя от наблюдението, това е фундаментален въпрос, а ти се отклоняваш с някакъв си футбол и политика. Мисля , че футболът не дава отговор на фундаментални въпроси.

[MARK]

Ще се радвам да го видя това И все пак не се ли отива при Кант малко повече в психологията, отколкото е нужно, повече към отражението в процеса на мисленето, отколкото е нужно? Каквото и да става в главите ни, камъкът си е камък и като ни перне по същите, се усеща

По-скоро при неокантианците има нещо подобно,защото те отричат афицирането на сетивния опит от "нещото в себе си" и изпадат в логицизъм. При Кант имаме онтологичен дуализъм - признава се съзнанието и реалността, но се отрича възможността да познаем нейната ноуменална същност.

[КГ125]

Че защо трябва да се отрича?

Редактирано Март 31, 2011 от КГ125

[Б.Богданов]

По-скоро при неокантианците има нещо подобно,защото те отричат афицирането на сетивния опит от "нещото в себе си" и изпадат в логицизъм. При Кант имаме онтологичен дуализъм - признава се съзнанието и реалността, но се отрича възможността да познаем нейната ноуменална същност.

На мен ми звучи много логично и приемливо.

[Doris]

Ми аз като гледам футбол, ВИЖДАМ че топката не се държи според законите на квантовата механика. Ти какво виждаш - незнам. Но започвам да добивам представа.

Ти като четеш тези редове, влияеш ли им? А на влака влияеш ли?

Това са елементарни въпроси, които човек на науката би трябвало да си зададе.

А "истината" е, че който и да погледне тези редове, все същото ще прочете, при непроменени други условия. Влака и да го дледаш, и да не го гледаш все тая.

Тук тотално се отклонихме от темата - стана нещо като квантова истина, която "наблюдават" само някои избраници. Но и те не местят влака с поглед и държат да пристигнат навреме и на място.

И дори се държи тази квантова истина да се вземе под внимание.

Не мисля, че сме се отклонили. Аз също не обичам обобщаването и пренасянето на изводите от едни явления към други, но нали се търсят аргументи за съществуването на обективна реалност и нейната познаваемост. Може ли да се стигне до знание за истината само със съзерцание и разсъждения - методът на Аристотел? Според мен - не може.

Само с гледане не можеш да разбереш по какви закони се движи топката, нито дали отборите са уговорили срещата, а колкото до влаковете, не можеш да си сигурен от това, което виждаш, че на гара Кинг-Крос няма перон 9 и ¾, от който потегля Хогуортс Експрес.

Редактирано Април 1, 2011 от Doris

[Б.Богданов]

Тука колегата Богданов май се обърка. Но пък и аз му се вързах

Наложи частното понятие квантова физика към общото понятие наука. Квантовата физика се отнася само за "дребосъчета" както самия той се изрази тук. Аз не наблюдавам дребосъчета. Ставаше въпрос за истината и фактите. И то за съвсем наблюдаеми с невъоръжено око "реалности".

Квантовата механика работи основно с т.нар. елементарни частици.

В тази тема не става въпрос за елементарни частици и плътност на вероятности.

Още нещо. Твърдението в Квантова Механика (КМ) - фактите са винаги са зависими от наблюдението или отсъствието на такова. също е подвеждащо ако се визира опита на Аспе. До колкото разбрах, в този опит се използват някакви специални двойки частици, така че също се явява частен случай на квантовата механика. Т.е. фактите (в квантовата механика) НЕ винаги са зависими от наблюдението (като такова), а в частния случай.

Примера е много некоректен спрямо темата! Направо подвеждащ.

Ох приятелю,

Явно не си разбрал философския аспект, който следва от изводите на КМ.

Проявленията не се отнасят само до дребосъчетата, а до всички обекти във Вселената.

Когато гледаш футбол по телевизията в пряко предаване и топката излети от екрана на телевизора събаряйки ти бирата, можеш да повярваш, че това е грубата реалност!

Е, точно това да се случи е маловероятно, но е напълно възможно.

. . .

И един въпрос - очилата за късогледство/далекогледство/астигматизъм въоръжават ли окото?

[MARK]

Че защо трябва да се отрича?

Добре. Ще отговоря подробно, но се боя, че ще стане малко дълго и безинтересно... Добре, че съм развивал тази тема и ще си спестя малко труд.

Най-изявен представител на физиологичната интерпретация на Кантовото наследство от този период е големият физик и физиолог Херман Хелмхолц (1821-1894), който изследва физиологията на сетивата, предпоставките на физиката и проблемите на неевклидовата геометрия. Хелмхолц посочва, че усещанията се предизвикват от външни причини, но тяхното съдържание зависи от физиологичното ни устройство. Затова и сетивното усещане е знак (Zeichen), a не образ, защото един образ трябва да притежава сходство с изобразявания предмет, докато при знака такова сходство не е нужно. Следователно, ние разполагаме само с въздействието на предметите върху нашите сетива и заключаваме за съществуването на света въз основа на Закона за причинността, който е априорен и не може да се изведе емпирично, както показват Хюм и Кант.

Изследванията върху неевклидовата геометрия, обаче, водят Хелмхолц до малко по-различни изводи от Кант. Хелмхолц счита, че Евклидовото пространство има емпиричен, а не априорен произход и затова отхвърля Кантовото разбиране за геометричните аксиоми като априорни синтетични съждения. И все пак, той запазва априорната форма на съзерцание на пространството, но само като съвършенно празна форма, която е способна да породи всякакво мислимо съдържание. В последните си работи, Хелмхолц отхвърля дори априорния произход на каузалността и приема, че причинността в природата е само хипотеза.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Фридрих Алберт Ланге (1828-1875) е истинския предтеча на неокантинството. Главното му произведение е двутомната "История на материализма и критика на неговото значение в съвремието" (1866).

Според Ланге, същността на Кантовия преврат е, че "не нашите понятия се съобразяват с предметите, а предметите - с нашите понятия". С други думи, предметите в опита са само явления, а не "нещата сами по себе си" (Dinge an sich). Но докато кант доказва това като се позовава на способността ни да образуваме априорни синтетични съждения, то Ланге използва данните на физиолозите. След като приема за доказано, че качествата на нашите възприятия зависят изцяло от устройството на нашите сетивни органи, той стига до извода, че такава е и цялата връзка, в която ние осъществяваме нашите сетивни актове, т.е. че целият ни емпиричен опит е обусловен от нашата физиологична и психична организация. От друга страна, "нещото в себе си" е недостъпно (трансцендентно) за всяко крайно същество.

Докато за Кант, категориите са категории на чистия разум, за Ланге те са породени от нашия хилетично-психичен строеж и са априорни (предшестват всеки опит). Затова и дедуктивното им обобщаване, а с това и всяка метафизика, са невъзможни (тук Ланге се доближава до емпиризма и позитивизма). Или казано по друг начин, понеже априорните категории произлизат само и единствено от нашата (физиологична и психична) конституция, то отвъд нашия опит те нямат никаква валидност. Затова от явленията не можем да съдим за "нещото в себе си", което приемаме за трансцендентната причина на феноменалния свят. Нещото в себе си, казва Ланге, е "гранично понятие" (Grenz begriff), защото ни показва предела на нашето познание.

Ланге счита материализма за механистичен светоглед, който може да служи като предпоставка за природните науки, но не би могъл да изпълнява ролята на философски светоглед, защото ако бъде проведен изцяло се оаказва, че не може да обясни как феномените пораждат психични явления, които не съществуват в тях.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Начало на същинското неокантианство поставя Херман Коен (1842-1918), който наследява Ф. Ланге като ръководител на катедрата по философия в университета в Марбург. Коен преподава там до 1912, когато излиза в оставка и се мести в Берлин,където прекарва последните години от живота си. Коен преработва трансценденталния идеализъм на Кант в посока сходна с критиката на Маймон и Фихте от края на 18-ти век.

Кант винаги подчертава, че неговия трансцендентен идеализъм има за цел да обясни чистите априорни знания в математиката и да проучи възможността за тяхното съществуване във философията. Предпоставката, която прави възможно познанието, обаче, че усещането, което е породено отвън от предмет, който е извън съзнанието и е независим от него. Затова и първоизточник на познанието са сетивните форми. Последните се различават от логическите форми на разсъдъчното познание. С други думи, сетивното знание е съзерцателна интуиция и неговите форми са пространството и времето. Разсъдъчното познание е логическо и формите му са понятията, съжденията и заключенията. Следователно, онтологическият елемент в Кантовата Теория на познаниетто е признаването на външни и въздействащи върху съзнанието неща.

Следователно, при Кант имаме онтологически дуализъм между съзнанието и "нещата в себе си", който Коен иска да преодолее. Той се стреми да обоснове гноселогичен идеализма като учение, което дава основанията на съвременната наука и особенно на математиката и естествознанието. Коен счита, че философията трябва да изхожда не от отношението между мислене и независимо от мисленето битие, а от логическите основания на математиката, естествознанието и етиката. Затова приема, че само когато за първа философия се приеме "логиката на чистото познание", философията ще се превърне в наука не само методологически, но и по своя предмет.

За Кант, пространството и времето са априорни форми на чистия наглед. Техният нагледен характер ги противопоставя на разсъдъчното логическо познание, което се изразява в понятия и категории. Коен не приема тази двойнственост и се стреми да обедини формите на сетивно и разсъдъчно знание посредством понятието иманентност. Последното е характерно и за иманентната школа на Шупе, емпириокритицизма на Авенариус и феноменологията на Хусерл. Основният тезис на Коен и марбургците е, че се отхвърля Кантовата хипотеза за афицирането на сетивността от "нещата в себе си" и се приема, че битието съвпада с (категориално) мислимото битие. С други думи, пространството и времето се считат за категории, а не за форми на сетивния наглед. Научните факти, които са предмет на научното знание, счита Коен, не са независими от съзнанието, а предварително вече са осъзнати с категориите на логиката.

Следователно, причината поради която се отрича афицирането на сетивното познание от "нещото в себе си" е, че се отхвърля валидността на понятието "даденост" на света на сетивата. Предметът не е "даден" на съзнанието, а по-скоро му е "зададен". Познавателният процес се състои в това, че неизвестното ни нещо Х се познава (превръща се в предмет на познанието) посредством поредица от актове на категориален синтез в съответствие с априорните категории и форми намисленето. Х не може да ни е даден като готов и завършен познавателен предмет, който да е независим от логическото, понятийно мислене.

Познавателният процес е безкраен. Самият предмет на познанието не е нещо, а е познавателна задача, която се решава чрез безкрайно приближаване, защото винаги има един остатък ("нещото в себе си"), който е недостижим чрез категориален синтез и поставя границите на познанието. Това се отнася до целия ни опит: "Съзнанието, разглеждано от трансцендентална гледна точка, е не само единична форма на Закона, но съвсем ясно се разкрива като съвкупност от методи, които пораждат опита в целия му научен състав, нещо повече, с цялото негово съдържание." ("Кантовата теория на опита", 1885).

Научният опит представлява единство, което подвежда различните познавателни съдържания под закони и правила. Това единство се осъществява в съзнанието, а не в материята,която е само агрегат. Ето защо,познавателният предмет не е "вещ", а е "понятие". Битието възниква не в самото себе си, а в мисълта, която има своето начало единствено в себе си и никъде другаде. Това първоначало (der Vrsprung) е и началото на всяко битие.

Това е в общи линии...

ПП Въпросът сега е следният: Ако има само една реалност, както интуитивно приемаме не трябва ли да има и само една теория на истината, която да е вярна, т.е. да ни дава адекватно описание на тази реалност? Трябва да приемем някаква работна хипотеза за това що е истина или истинно твърдение, за да продължим нататък.

Редактирано Април 1, 2011 от MARK

[Малоум 2]

...

Това е в общи линии...

ПП Въпросът сега е следният: Ако има само една реалност, както интуитивно приемаме не трябва ли да има и само една теория на истината, която да е вярна, т.е. да ни дава адекватно описание на тази реалност? Трябва да приемем някаква работна хипотеза за това що е истина или истинно твърдение, за да продължим нататък.

Ми то - си е така - има една истина - обективна действителност.

Човешкото понятие за истина - по-рано съм го писал: Истината е конкретна: за този случай (явление) важи за един Изследовател (Изследовател е човек прнаден към апаратура, наречена наблюдател), но за друг Изследовател, същата тая истина има други параметри. Така възниква необходимост от правила и закони, общи за всички Изследователи, ако са стигнали до консенсус. Многото "конкретни истини" за едно и също явление, са предпоставка за доближаване на истината за обективната действителност, при анализ.

Намесено е съзнанието, което навремето беше определено като "отражение" на обективната действителност, нещо като фотографски копия в Гл. мозък на инфото от сетивата.

По-късно се доказа, че съзнанието е ОТНОШЕНИЕ - субектът префасонира, допълва, манипулира "фотографските" копия, докато възприеме абстрактен образ, който да съответства най-близко до обективната истина - ако не иска сам да се лъже .

Да, ама манипулациите с абстрактни образи са МИСЛЕНЕ. Следователно: може да се измисля обективна действителност - да се измислят работни хипотези. И тогава вече решаващ се оказва опитът, експериментът: измисленото в хипотезата до какви наблюдаеми явления довежда, т.е., стиковаме измисленото с реалността, с възможните за наблюдения факти.

Кое е нещото, което ни дава инфо, та то, да се "проведе" изкривено до сетивата: ми това е най-общо ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО!

Затова: Взаимодействам, следователно съществувам! -съм перефразирал за по-общо.

(Защото когато спя - не мисля, но поради взаимодействието, наречено гравитационно привличане си "тежа" в леглото: значи съществувам, казват хората... )

Задачка на науката е да се доближава все повече до обективната истина...

Има страхотно състезание на хипотези! по тоя повод ...

Най-жалкото е, когато няколко дребни конкретни полуистини се трансформират в една огромна лъжа, но ... това са други теми.

(Имаше афоризъм: Голата истина беше намерена ... изнасилена!)

...

[КГ125]

Добре. Ще отговоря подробно, но се боя, че ще стане малко дълго и безинтересно... Добре, че съм развивал тази тема и ще си спестя малко труд.

Най-изявен представител на физиологичната интерпретация на Кантовото наследство от този период е големият физик и физиолог Херман Хелмхолц (1821-1894), който изследва физиологията на сетивата, предпоставките на физиката и проблемите на неевклидовата геометрия. Хелмхолц посочва, че усещанията се предизвикват от външни причини, но тяхното съдържание зависи от физиологичното ни устройство. Затова и сетивното усещане е знак (Zeichen), a не образ, защото един образ трябва да притежава сходство с изобразявания предмет, докато при знака такова сходство не е нужно. Следователно, ние разполагаме само с въздействието на предметите върху нашите сетива и заключаваме за съществуването на света въз основа на Закона за причинността, който е априорен и не може да се изведе емпирично, както показват Хюм и Кант.

Изследванията върху неевклидовата геометрия, обаче, водят Хелмхолц до малко по-различни изводи от Кант. Хелмхолц счита, че Евклидовото пространство има емпиричен, а не априорен произход и затова отхвърля Кантовото разбиране за геометричните аксиоми като априорни синтетични съждения. И все пак, той запазва априорната форма на съзерцание на пространството, но само като съвършенно празна форма, която е способна да породи всякакво мислимо съдържание. В последните си работи, Хелмхолц отхвърля дори априорния произход на каузалността и приема, че причинността в природата е само хипотеза.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Фридрих Алберт Ланге (1828-1875) е истинския предтеча на неокантинството. Главното му произведение е двутомната "История на материализма и критика на неговото значение в съвремието" (1866).

Според Ланге, същността на Кантовия преврат е, че "не нашите понятия се съобразяват с предметите, а предметите - с нашите понятия". С други думи, предметите в опита са само явления, а не "нещата сами по себе си" (Dinge an sich). Но докато кант доказва това като се позовава на способността ни да образуваме априорни синтетични съждения, то Ланге използва данните на физиолозите. След като приема за доказано, че качествата на нашите възприятия зависят изцяло от устройството на нашите сетивни органи, той стига до извода, че такава е и цялата връзка, в която ние осъществяваме нашите сетивни актове, т.е. че целият ни емпиричен опит е обусловен от нашата физиологична и психична организация. От друга страна, "нещото в себе си" е недостъпно (трансцендентно) за всяко крайно същество.

Докато за Кант, категориите са категории на чистия разум, за Ланге те са породени от нашия хилетично-психичен строеж и са априорни (предшестват всеки опит). Затова и дедуктивното им обобщаване, а с това и всяка метафизика, са невъзможни (тук Ланге се доближава до емпиризма и позитивизма). Или казано по друг начин, понеже априорните категории произлизат само и единствено от нашата (физиологична и психична) конституция, то отвъд нашия опит те нямат никаква валидност. Затова от явленията не можем да съдим за "нещото в себе си", което приемаме за трансцендентната причина на феноменалния свят. Нещото в себе си, казва Ланге, е "гранично понятие" (Grenz begriff), защото ни показва предела на нашето познание.

Ланге счита материализма за механистичен светоглед, който може да служи като предпоставка за природните науки, но не би могъл да изпълнява ролята на философски светоглед, защото ако бъде проведен изцяло се оаказва, че не може да обясни как феномените пораждат психични явления, които не съществуват в тях.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Начало на същинското неокантианство поставя Херман Коен (1842-1918), който наследява Ф. Ланге като ръководител на катедрата по философия в университета в Марбург. Коен преподава там до 1912, когато излиза в оставка и се мести в Берлин,където прекарва последните години от живота си. Коен преработва трансценденталния идеализъм на Кант в посока сходна с критиката на Маймон и Фихте от края на 18-ти век.

Кант винаги подчертава, че неговия трансцендентен идеализъм има за цел да обясни чистите априорни знания в математиката и да проучи възможността за тяхното съществуване във философията. Предпоставката, която прави възможно познанието, обаче, че усещането, което е породено отвън от предмет, който е извън съзнанието и е независим от него. Затова и първоизточник на познанието са сетивните форми. Последните се различават от логическите форми на разсъдъчното познание. С други думи, сетивното знание е съзерцателна интуиция и неговите форми са пространството и времето. Разсъдъчното познание е логическо и формите му са понятията, съжденията и заключенията. Следователно, онтологическият елемент в Кантовата Теория на познаниетто е признаването на външни и въздействащи върху съзнанието неща.

Следователно, при Кант имаме онтологически дуализъм между съзнанието и "нещата в себе си", който Коен иска да преодолее. Той се стреми да обоснове гноселогичен идеализма като учение, което дава основанията на съвременната наука и особенно на математиката и естествознанието. Коен счита, че философията трябва да изхожда не от отношението между мислене и независимо от мисленето битие, а от логическите основания на математиката, естествознанието и етиката. Затова приема, че само когато за първа философия се приеме "логиката на чистото познание", философията ще се превърне в наука не само методологически, но и по своя предмет.

За Кант, пространството и времето са априорни форми на чистия наглед. Техният нагледен характер ги противопоставя на разсъдъчното логическо познание, което се изразява в понятия и категории. Коен не приема тази двойнственост и се стреми да обедини формите на сетивно и разсъдъчно знание посредством понятието иманентност. Последното е характерно и за иманентната школа на Шупе, емпириокритицизма на Авенариус и феноменологията на Хусерл. Основният тезис на Коен и марбургците е, че се отхвърля Кантовата хипотеза за афицирането на сетивността от "нещата в себе си" и се приема, че битието съвпада с (категориално) мислимото битие. С други думи, пространството и времето се считат за категории, а не за форми на сетивния наглед. Научните факти, които са предмет на научното знание, счита Коен, не са независими от съзнанието, а предварително вече са осъзнати с категориите на логиката.

Следователно, причината поради която се отрича афицирането на сетивното познание от "нещото в себе си" е, че се отхвърля валидността на понятието "даденост" на света на сетивата. Предметът не е "даден" на съзнанието, а по-скоро му е "зададен". Познавателният процес се състои в това, че неизвестното ни нещо Х се познава (превръща се в предмет на познанието) посредством поредица от актове на категориален синтез в съответствие с априорните категории и форми намисленето. Х не може да ни е даден като готов и завършен познавателен предмет, който да е независим от логическото, понятийно мислене.

Познавателният процес е безкраен. Самият предмет на познанието не е нещо, а е познавателна задача, която се решава чрез безкрайно приближаване, защото винаги има един остатък ("нещото в себе си"), който е недостижим чрез категориален синтез и поставя границите на познанието. Това се отнася до целия ни опит: "Съзнанието, разглеждано от трансцендентална гледна точка, е не само единична форма на Закона, но съвсем ясно се разкрива като съвкупност от методи, които пораждат опита в целия му научен състав, нещо повече, с цялото негово съдържание." ("Кантовата теория на опита", 1885).

Научният опит представлява единство, което подвежда различните познавателни съдържания под закони и правила. Това единство се осъществява в съзнанието, а не в материята,която е само агрегат. Ето защо,познавателният предмет не е "вещ", а е "понятие". Битието възниква не в самото себе си, а в мисълта, която има своето начало единствено в себе си и никъде другаде. Това първоначало (der Vrsprung) е и началото на всяко битие.

Това е в общи линии...

ПП Въпросът сега е следният: Ако има само една реалност, както интуитивно приемаме не трябва ли да има и само една теория на истината, която да е вярна, т.е. да ни дава адекватно описание на тази реалност? Трябва да приемем някаква работна хипотеза за това що е истина или истинно твърдение, за да продължим нататък.

Чудесно изложение!!! Но това, че обектите "преминават" през сетивата ни значи ли, че ние ги възприемаме различно. 99.99% от хората, на които покажа пръста си, ще кажат, че това е пръст. Да не кажа, че ще са 100%.

Не виждам защо да се къса връзката между възприемането, познаването и "обективността" на обектите, поради факта, че възприемането има свои механизми.. Нито пък виждам смисъл в това субективните механизми на познанието да ни дават основание да смятаме, че предмет липсва. Как така липсва.

Простете ми лаицизма или дори профанизма, но ако аз живеех през 19 век, вземех камък и ударех леко хер Коен по коляното, то той щеше много добре да усети обективността на камъка, аз също. И двамата щяхме да сме в пълно съгласие, че съм го ударил леко именно по коляното.

Редактирано Април 1, 2011 от КГ125

[MARK]

Простете ми лаицизма или дори профанизма, но ако аз живеех през 19 век, вземех камък и ударех леко хер Коен по коляното, то той щеше много добре да усети обективността на камъка, аз също. И двамата щяхме да сме в пълно съгласие, че съм го ударил леко именно по коляното.

Несъмнено. Този аргумент винаги е по-силен от всякакви солипсистки спекулации. Все пак, неокантианците не стигат до крайностите на абсолютния идеализъм на епископ Бъркли. Те все пак отричат не онтологичната реалност на света, а неговата познаваемост. Бъркли пита: Реален ли е външния свят? Съществува ли обективно, т.е. независимо от нашето съзнание? Бъркли приема, че това, което съществува е само възприятие (esse is percipi). За да не изпадне в налудничав солипсизъм, той стига извода, че след като всички ние познаваме една кохерентна вселена и възприемаме пръста като пръст, то трябва да съществува някакъв висш субект, който регулира и координира нашите възприятия, като поддържа света актуален дори когато спим. И това е Бог.

,

Редактирано Април 1, 2011 от MARK

[MARK]

Това с пръста е ясно.

Но зависи кой пръст се показва. Може съвсем друго да възприеме човек.

Боя се, че това с пръста не е съвсем ясно. Трябва да правим разлика между аксиология и гносеология. С други думи, едно е да познаем нещо като истина, а друго е да го оценим като "добро", "полезно", "скъпо" и т.н.

[MARK]

Най-тривиалния пример е с пушачите (като мен). Знам, че е вредно, но пуша. Т.е. удоволствието от цигарата има превес над знанието че тя вреди.

Разбирам... Това, което не разбирам е какво общо има тази констатация с начина, по който е формулирана темата. Ти съзнаваш, че цигарите вредят, но пушиш, защото не можеш да подтиснеш или сублимираш пристрастеността си. ОК. Но темата се отнася до това дали истината е безусловна, общовалидна, обективна или е релативна, условна, субективна, а не до това дали сме способни да следваме нашите убеждения, решения или принципи. В първия случай иде реч за епистемология, а във втория - за психология. Това, което имах предвид в предния си пост е, че трябва да правим разлика между оценъчни и истинни/неистинни твърдения, или между това, което гърците наричат мнение (докса) и знание (епистема). Предикатът "истинно/неистинно" традиционно се отнася към съждения, които са изразени словесно. Тези дни ще опитам да внеса малко повече яснота, защото въпросът е от значение както за хуманитаристите, така и за представителите на науките за природата.

[Малоум 2]

... Това, което имах предвид в предния си пост е, че трябва да правим разлика между оценъчни и истинни/неистинни твърдения, или между това, което гърците наричат мнение (докса) и знание (епистема). Предикатът "истинно/неистинно" традиционно се отнася към съждения, които са изразени словесно. Тези дни ще опитам да внеса малко повече яснота, защото въпросът е от значение както за хуманитаристите, така и за представителите на науките за природата.

Така, в някаква "говорна" дискусия (преди времето на интернет) се разгоря спор относно съществуване на истинно твърдение и разбира се, един колега изказа такова, според него: "Например, можем да приемем за истина твърдението: Солта се разтваря във водата!"

Тогава, един от физиците го апострофира: "А, при (-150) градуса, така ли е?"

В случая, каквото и твърдение да се изкаже, непременно трябва и да се споменат условията в които твърдението може да е истинно (условност, конкретика на околност).

Затова: В науката не са приети за доказателство логическите приоми на предиката, свързани с необходимите за целта съюзи, а ... доказателство е резултат от негово величество, експериментът!

Каквито и истини да се изказват, то, преди проверка в експеримент и то - многократно повтарян при подобни условия - не се признава за част от обективната истина. А самото обяснение: защо става именно така, е въпрос на сборване на различни хипотези, които се стремят същностно, пак по "логически" път да проправят пътя, по който се достига до резултата на съответния експеримент.

Щем - не щем - трябва да си измисляме същност, защото сетивно е недостижима (значи и експериментално недостижима и не е въпрос на "развитие" на техниката). Така винаги можем само да се доближаваме до обективната истина и ако е правилна работната хипотеза за същност, спокойно можем да твърдим, че познаваме обективната действителност! Поне дотам, докъдето Природата ни е допуснала да експериментираме.

...

[mecho1]

Във всяка една система от понятия и връзки между тях трябва да има няколко основни, които се приемат без определение, на доверие. Такъв е подходът на математиката:

http://www.teenproblem.net/school/s/1618.html

Не може ли просто да приемете, че истината е такова основно понятие?

Да, но само ако това понятие е абсолютната свобода (липсата на абсолютна истина). Подхода на математиката е точно такъв да. И е единствено правилен. Истината, това са аксиомите, които избираме свободно и ги приемаме без доказателство, на доверие. Истината обяснява всичко. Тя не може да бъде обяснена, тъй като това, чрез което бихме я обяснили е вече обяснено от нея. Истината е въпрос на избор, въпрос на вкус. Всеки си има своя истина.

Спор за истината не може да се води с рационални аргументи, тъй като това е гавра с познанието. Истината или се приема на доверие, или се отхвърля поради недоверие. Друг начин няма. Спор за истината може да се реши единствено и само чрез компромис, жребий, избори или насилие.

Хора приели различни истини не могат да се разбират помежду си. Единствения начин да започнат да се разбират е като приемат общи истини по един от начините посочени в горния параграф.

Математиката служи за привеждане на разсъжденията на различни хора към общи истини (аксиоми), като по този начин способства за разбирателство между хората. Логиките и говоримите и алгоритмичните езици имат същите функции - приемане на общи истини и разбирателство.

Редактирано Април 6, 2013 от mecho1

[mecho1]

Възможно ли е да съществува абсолютна истина.

Ако съществува абсолютна истина, следва да съществува единен
причинно следствен континуум. Не са възможни свободен избор и грешки. Живите
организми обаче видно могат да избират свободно и да грешат. Следователно
съществуването на живот отрича съществуването на абсолютни закони на които да
се подчинява света.

[КГ125]

Не е задължително обаче истината да е тотално абсолютна! В една система един постулат ще важи, друга ще го изключи. Почти съм убеден, че ако ни падне един и същи камък на главите от една и съща височина, истината ще една ) Въпреки, че на Луната той може да не ни навреди...

[mecho1]

Това е изкуствено. Ако искам мога да кажа, че на всеки на главата му пада неговия си камък. И въобще кому е необходимо да плащаме данък на материализма, след като субективния идеализъм и идеята за абсолютната свобода обясняват елегантно и последователно света в който живеем. Философията следва да ми помага, не да ми пречи. Свободата най помага, независимо че на пръв поглед изглежда страшно да грешиш. Но мисля, че моите грешки са не по опасни от чуждите, ако предоставя свободата си на други.

Редактирано Април 19, 2013 от mecho1

[КГ125]

Не е ли твърде субективно това?