Истината или "истината"

[FreiGeist]

"не е истинно" А какво е? Лъжливо ли? Дефинирай.

По тази логика няма истинна интерпретация, тъй като всичко е интерпретация. Хамлет е луд. Дали? Не е ли просто объркан? Има обективни данни за двете интерпретации, нима една от тях трябва да е истина, щом истината е само обективна?

[glishev]

Да, неистинното е лъжливо.

Дали има или няма истинна интерпретация не отменя факта на (не)съществуване на обективната истина сам по себе си. Дадена страна на реалността може да не е познаваема за нас, то тя пак ще съществува по обективно истинен начин, без значение колко погрешно ще я интерпретираме.

[FreiGeist]

Тогава защо да не интерпретираме и истината? И тя да се обезсмисли.

Идва човек притеб и ти казва "Излъга ли ме? Кажи ми истината!" Това обективна истина ли е, щом е преразказано/интерпретирано събитие? Ако не е истина, то защо му е това понятие "истина" на питащия?

Има припокритие на понятията. Според мен съществува и субективна истина, но тя клони и към вярата в истинността, и все пак, това хората влагат като смисъл.

[DarkSlayer]

Хората от край време използват думи без да знаят какво означават всъщност. Примерно "Истината ли ми казваш" няма нищо общо с "Вярно ли е това което ми казваш".

ПС: Когато се говори за истината се говори за нещо универсално/космическо или както искате го разбирайте, няма второ, а за нещо което е вярно, се говори за опр. нещо.

[glishev]

ФрайГайст, интерпретацията си е интерпретация. А истината си е истина. Двете могат да съвпаднат, могат и да се различават, но едното само по себе си не отменя другото. Целта на човек е по всеки важен за него въпрос да изравни своята интерпретация с истината. Невинаги успяваме, но често смятаме, че сме успели. Всъщност най-често си мислим, че сме приравнили истината с интерпретацията, но това си е самозаблуда. Доколкото обективни факти съществуват и без да зависят от нашата интерпретация, каквато и да е тя, общото между тях е тяхната истинност. Затова твърдя, че истината сама по себе си съществува - понякога познаваема, а друг път - не, но винаги независима от нас и нашето мислене за нея.

[FreiGeist]

И в същото време факти могат да се интерпретират по различен начин, в зависимост от убежденията/желанията на субекта. Искам да кажа: Имаме обективна истина, но тя няма обективен смисъл. И дори да обхванем истината със сетива и да изравним видяното(подобно на това, което казваш), то трябва само дотолкова. Без да размишляваме над истината. И ако истината сама по себе си няма смисъл, тогава не се ли обезсмисля? Аз съм германофил, имам приятел американофил - не се ли обезценява истината?

[glishev]

Това вече е отделен въпрос. Да обсъждаме утилитарността на нещо е едно, а да обсъждаме същността му - съвсем друго. Дали истината само по себе си или пък в конкретен случай е полезна, е въпрос, на който всеки отговаря според интереса и съвестта си. Дали обаче тя съществува - е, това беше темата ни и ми се струва, че я изчерпихме с ясен и най-вече истинен отговор. Впрочем, подобен абстрактен факт може да бъде съзерцаван. Истината е подходяща за това. А за какво е полезно съзерцаването, това по-умни глави от мен са обяснили.

[каскадьора]

Два вида истина:

- научната е лесна за дефиниране.

Истинността на новите хипотези и формули се доказва чрез установяване на съответствието им с опита.

- дали има истина в морала, истина ли е моралът и как се доказва истинността на морала: това е, което подлежи на дискутиране. Трябва да се има предвид, че е голяма вероятността да бъде открита топлата вода Така че първо да се провери дали не е такъв случаят.

[каскадьора]

*

[DarkSlayer]

Истината не е в топлата вода, нито в студената, нито някъде си. Тя си е в нас самите... Проблема на хората е че вианги търсят нещо извън тях а не погледнат какво има в тях. Как тогава да разберат кои всъщност са? Всеки може да каже аз съм работник, актйор, каскадйор, бла бла бла еди кфо си, но с това само показва колко е далеч от истината. Всеки човек е неповторим, дори близнаците са неповторими (единия нали ) единия винаги ще е от ляво другия отдясно или обратното, никога няма да са еднакви. Истината я няма никъде и никога няма да я намерите някъде ако ще 15 000 страници да се изпишат. Просто забравете какво знаете, разните научни глупости и елате насебе си. Ако не знаете какво е чувството когато мислите и мислите и мислите мн задълбучено и изведнъж ви тресне 1 тугла по главата тогава го пробвайте. Това е пътя към истината, през туглата

[slavov]

Привет на търсещите!

Приятно ми стана като видях такава тема. Изключително важна и пълна с проблеми и парадокси.

Истината за мен е многопластова и разнородна и оттам съществуват множество истини.

Относно това, което прочетох нагоре за относителността на истината, ще цитирам:

"С настояванията си, че не съществува универсална истина, тези, които смятат истината за нещо относително, всъщност се придържат към тази идея като към универсална истина. ", Марк Чан

И сякаш казвайки "Всичко е относително" или "Истината е относителна", превръщаме и нашето твърдение в такова.

Няма да се опитвам да давам дефиниция на понятието "Истина", най-малкото защото за мен тя не трябва да има словесна рамка. И думите ми ще я ограничат до нещо, което със сигурност не е, най-малкото защото аз не съм Истината.

Но тук се явява един проблем, защото реално аз съм истина за себе си.

Смятам, че Истината може да бъде: Моята истина, Твоята(вашата, тяхната) истина , абсолютната истина и т.н.

Тук някои хора с лека ръка могат да отхвърлят Абсолютната.

Но да кажем, че някъде там дори отвъд времето и пространството, съществуват в нищото някакви Нищочета... ние няма как да знаем и оттам докажем, дали те наИстина съществуват или не, защото сме ограничени.

Затова смятам, че "по-голямата капка в морето" може да ни даде по-голямата (по-истинната) Истина, която ако можем да приспособим ползотворно към нашата мигновена същност, тя ще се превърне в Истина и за нас.

Затова можем да търсим и отсяваме по-голямата рамка от текущата наша.

И ако за един човек (примерно) концепцията за Прераждането а тотална Лъжа, то за друг ще бъде огромна Истина.

Тук нямам в предвид вярата в прараждането, а знанието за него. Вярата е заслепена в случая, затова не я броя.

И ако първият е имал плачебен живот, не се е опознал и осъществил, вървял е против себе си, не е обичал истински и т.н., а вторият е изпълнил така да се каже 'мисията си'... Дали Истините за втория не са му дали по-Истински живот? А това значи ли, че животът на втория е бил по-лъжовен? или по-малко Истински?

......

Твърдението "Аз съществувам" се превръща в Истинно. Но ако има по-голяма истина от него: примерно, че моето съществуване е скрито и илюзорно за мен. Това реално може, да бъде по-голяма Истина. И така "Аз съществувам" започва да носи в себе си малко или много Лъжа и Истина едновременно. Пфу - добре, че това пасва на дуализма, че се самообрекох

Всеки момент от живота носи дадена психологическа Истина, както бе казал един виден психоаналитик. А можем ли да сравним Истините? А правилно ли ще бъде за нас?

П.С.

Простете разхвърляността на мислите ми, надявам се, че сте ме разбрали

По-здрави!

[КГ125]

Може би ще напиша хайде не глупост, но щуротия, но за мен светът си е обективен и ерго познаваем. Истината е чисто и просто максимално адекватното осъзнаване и формулиране на определена система от обективни явления и на връзките вътре в нея с оглед на същността, на същностните характеристики на системата. Включително адекватното дефиниране на границите на системата е част от това успешно да се познае самата тя...

Редактирано Март 28, 2011 от КГ125

[glishev]

И аз като по-прост привърженик едновременно на казионщината и обикновения common sense бих казал, че фактите са обективно съществуващи и най-често независими от наблюдението. И че често са установими.

Разбира се, колкото по-близко до фактите е дадено твърдение, толкова по-истинно е то. Никой факт не е истината, но всеки факт е истински. И никое твърдение относно даден факт не е истината, но всяко вярно твърдение е истинно. Истината в някакъв смисъл е летвата на твърденията.

[glishev]

Е, ако нямаше факти, нямаше да е възможно да си предаваме опит едни на други.

[Б.Богданов]

И аз като по-прост привърженик едновременно на казионщината и обикновения common sense бих казал, че фактите са обективно съществуващи и най-често независими от наблюдението.

***

А как стоят нещата в науката? Ще ви кажа!

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Най-често независими от наблюдението, казва колегата Глишев.

Така е! Най-често, но не винаги.

. . .

В един от клоновете на физиката, занимаваща се със света на елементарните частици наречена Квантова Механика (КМ) - фактите са винаги са зависими от наблюдението или отсъствието на такова.

. . .

Ако наблюдаваш нещо - резултатът от наблюдението е напълно различен от резултатът, когато същото това нещо не е подложено на наблюдение.

Кой от получените резултати /факти/ е "истина"?

Ами и двата.

. . .

Има учени, които познати под името Копенхагенската школа (Бор, Хайзенберг, Борн, Дирак - всичките носители на Нобелова награда) лансират следния отговор:

"В науката могат да имат място само въпроси, на които наблюдението (т.е. експериментът) може да отговори непосредствено."

На въпроса: 'какво представлява частицата през времето между две наблюдения' експериментът не може да отговори, следователно този въпрос лежи вън от науката."

Според други учени - Планк, Айнщайн, де Броил и Шрьодингер (също носители на Нобелови награди), това не е отговор, а извъртане, което те никога не са приели.

. . .

Казано с една дума - Някой факти се появяват само при наблюдение на даден обект. Ако същия този обект не е подложен на наблюдение, е тогава той започва да се държи по коренно различен начин.

/Разбира се, това е идеализиран вариант./

Страхотно, а?

Редактирано Март 30, 2011 от Б.Богданов

[B0081]

Едно грешно заключение в областта на икономиката (особено свързано с Нобелова награда) може да донесе не по-малко загуби.

Говориш за ония нобелист,който вече е в американския затвор ?

П.С. - Полушега.

Редактирано Март 30, 2011 от B0081

[Doris]

ХЕ хе, страхотно ами. Ако не единия, то другия нобелист ще има нещо общо с истината.

.......

Изредените от Богданов нобелисти са стигнали до истини, които са далече от common sense. Конкретно за зависимостта на резултатите от наблюдението прави се оказали тези, които твърдят, че има такава. Критерият е пак Експериментът, така че, този факт си съществува обективно.

Редактирано Март 30, 2011 от Doris

[MARK]

Обективната истина има, но тя е трансцендентна, т.е. недостъпна за субекта.

[glishev]

Освен по умозрителен път. Или по мистичен

Редактирано Март 30, 2011 от glishev

[КГ125]

Обективната истина има, но тя е трансцендентна, т.е. недостъпна за субекта.

Не бих казал. По-скоро части от нея са недостъпни в съответен период от историята на познанието.

Иначе фактът (или статичната или динамична съвкупност от факти)и знанието за него (тях) са две различни неща. Точно там, където те се доближават и в степента в която това става, там в същата степен имаме истина.

Редактирано Март 30, 2011 от КГ125

[MARK]

Спомнете си "Структура на научните революции" на Кун... Научната истина зависи от хоризонта на проблематизиране/интерпретиране, който е зададен в съответната научна парадигма. Последната пък се основава на предварително приети допускания (структури на предразбиране). Отговорът на даден проблем е скициран още във въпроса, който задаваме.

Редактирано Март 30, 2011 от MARK

[КГ125]

Може да е така, но можем и да действаме по-свободно и да се осланяме не на предзадания, а на здравия разум, логиката и адекватната проверка...

Пък и самото предзадание може да е адекватно.

Редактирано Март 30, 2011 от КГ125

[glishev]

Ама това е невярно. Явления има, тоест и факти има. Това, че в много случаи не успяваме да ги опишем напълно достоверно, не означава, че фактите не съществуват. Истината съществува сама по себе си и извън нас. Ама не сме можели винаги да се доберем до нея. Добре, това си е наш проблем, а не на истината като такава. Затова нашите твърдения са именно повече или по-малко истинни - защото обективната реалност съществува сама по себе си.

[Б.Богданов]

.... защото обективната реалност съществува сама по себе си.

Съществува казваш!

А има ли обективна реалност?

. . .

Ще ви разкажа нещо забавно по този повод.

На среща на физици, Айнщайн се обърнал злобничко* към Н. Бор.

-Според теб, когато не гледаме към Луната, тя не се намира на небето!"...

- Така е! - Казал Нилс Бор.

---

"злобничко" е думата спомената в доклад от срещата.

....

Но да се върнем към обективна реалност.

А има ли изобщо такова чудо - обективна реалност?

Ако пуснем камък от прозореца на движещ се влак, ще видим, че той пада някакъв ъгъл спрямо земята. Ако наблюдаваме същото действие от перона, камъкът ще пада вертикално надолу.

Коя е обективната реалност? Каква траектория има този камък?

Редактирано Март 31, 2011 от Б.Богданов

[glishev]

Реалност има. И факти има. Те може да се различават в отделните случаи, но си съществуват. Аз да не съм някой солипсист.