Майкелсън-Морли и емисионната теория на Нютон

[Pentcho Valev]

Изчисляването на експеримента на Майкелсън-Морли когато интерферометърът се движи със скорост v спрямо етера (т.е. оригиналното изчисление на Майкелсън и Морли) го има по учебниците. От гледна точка на наблюдател неподвижен спрямо етера, времето за което лъчът отива и се връща по рамото перпендикулярно на движението е:

Т1 = (2L/с)/(1-v^2/с^2)^(1/2)

където L е дължината на рамото. Времето за което лъчът отива и се връща по рамото успоредно на движението е:

Т2 = (2L/с)/(1-v^2/с^2)

Ясно е че по изчисление Т1 и Т2 са различни, а експериментът установява че са равни (затова Fitzgerald и Lorentz издигат абсурдната ad hoc хипотеза за скъсяване на второто рамо).

Умните релативисти махат етера, оставят само наблюдателя (интерферометърът се движи със скорост v спрямо този наблюдател) и допускат че фотоните се държат като еластични топки, в съответствие с емисионната теория на Нютон. Този път изчисленията показват че:

Т1 = Т2 = 2L/с

и значи, без абсурдната ad hoc хипотеза за скъсяване на второто рамо издигната от Fitzgerald и Lorentz, експериментът на Майкелсън-Морли потвърждава емисионната теория на Нютон и отхвърля всяка теория (в частност специалната теория на Айнщайн) основаваща се на допускането че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника (the 1905 light postulate).

Като им стане скучно, умните релативисти решават да се изгаврят с глупавите и им съобщават че:

http://philsci-archive.pitt.edu/archive/00001743/02/Norton.pdf

John Norton: "THE MICHELSON-MORLEY EXPERIMENT IS FULLY COMPATIBLE WITH AN EMISSION THEORY OF LIGHT THAT CONTRADICTS THE LIGHT POSTULATE."

Глупавите релативисти първоначално изпадат в шок но бързо се съвземат и запяват свирепо "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity", като накрая екстазът им преминава в конвулсии.

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

[Малоум 2]

  On 14.08.2010 г. at 9:15, Pentcho Valev said:

Изчисляването на експеримента на Майкелсън-Морли когато интерферометърът се движи със скорост v спрямо етера (т.е. оригиналното изчисление на Майкелсън и Морли) го има по учебниците. От гледна точка на наблюдател неподвижен спрямо етера, времето за което лъчът отива и се връща по рамото перпендикулярно на движението е:

Т1 = (2L/с)/(1-v^2/с^2)^(1/2)

където L е дължината на рамото. Времето за което лъчът отива и се връща по рамото успоредно на движението е:

Т2 = (2L/с)/(1-v^2/с^2)

Ясно е че по изчисление Т1 и Т2 са различни, а експериментът установява че са равни (затова Fitzgerald и Lorentz издигат абсурдната ad hoc хипотеза за скъсяване на второто рамо).

Умните релативисти махат етера, оставят само наблюдателя (интерферометърът се движи със скорост v спрямо този наблюдател) и допускат че фотоните се държат като еластични топки, в съответствие с емисионната теория на Нютон. Този път изчисленията показват че:

Т1 = Т2 = 2L/с

и значи, без абсурдната ad hoc хипотеза за скъсяване на второто рамо издигната от Fitzgerald и Lorentz, експериментът на Майкелсън-Морли потвърждава емисионната теория на Нютон и отхвърля всяка теория (в частност специалната теория на Айнщайн) основаваща се на допускането че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника (the 1905 light postulate).

Като им стане скучно, умните релативисти решават да се изгаврят с глупавите и им съобщават че:

http://philsci-archive.pitt.edu/archive/00001743/02/Norton.pdf

John Norton: "THE MICHELSON-MORLEY EXPERIMENT IS FULLY COMPATIBLE WITH AN EMISSION THEORY OF LIGHT THAT CONTRADICTS THE LIGHT POSTULATE."

Глупавите релативисти първоначално изпадат в шок но бързо се съвземат и запяват свирепо "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity", като накрая екстазът им преминава в конвулсии.

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Известен е примерът с хлебарка:

Поставяме хлебарка на плота на масичка, плясваме с ръце и ... тя бяга.

Хващаме хлебарката, откъсваме краката й и пак я поставяме на плота на масичката; плясваме с ръце и ... тя не бяга!

Освен всички "очевадни" за Пенчо изводи има и един такъв: абсурдната ad hoc хипотеза- Хлебарката чува с краката си!

Пенчо струва ми се би казал, че това е ... смешно, най-малкото, като извод.

Да, ама по-нататъшните изследвания са показали, че хлебарката наистина "чува" с краката си! Хваща вибрациите на въздуха с ресничките по краката си.

Във всеки експеримент има и много "полуистини" като възможни изводи. Важно е от тях да се изведе правилната, а не грешната позиция. Та, при ММ - ако наблюдател и интерферометър се движат с една и съща скорост (което е възможен изход - етерът напълно се увлича от движещите се тела), то - си остава същото - дължините се скъсяват по посоката на скорост и Леренц и Фитцджералд са се справили чудесно. Айнщайн по-късно е обобщил, че това правило - важи за всички ИС, а не само за този "частен" случай.

Напълно правилна позиция на Айнщайн, ако се разбере, че физвакуумът е неподвижен и няма МЕХАНИЧНИ свойства.(За тогавашното мислене - етерът се е считал неподвижен (и Айнщайн го е предполагал) спрямо движещите се тела, но не са могли да се оттърват от механическите зависимости - защото, не са знаели какво е "маса" на телата и кое "прави" размерите им)

...

[scaner]

  On 14.08.2010 г. at 9:15, Pentcho Valev said:

Умните релативисти махат етера, оставят само наблюдателя (интерферометърът се движи със скорост v спрямо този наблюдател) и допускат че фотоните се държат като еластични топки, в съответствие с емисионната теория на Нютон. Този път изчисленията показват че:

Т1 = Т2 = 2L/с

и значи, без абсурдната ad hoc хипотеза за скъсяване на второто рамо издигната от Fitzgerald и Lorentz, експериментът на Майкелсън-Морли потвърждава емисионната теория на Нютон и отхвърля всяка теория (в частност специалната теория на Айнщайн) основаваща се на допускането че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника (the 1905 light postulate).

Пенчо, ти показваш характерната черта на всички антирелативисти - пълна липса на логика в разсъжденията.

При неподвижен източник относно приемника (какъвто е опитът на Майкелсън-Морли) ти получаваш резултат само за нулева относителна скорост. Параметърът v = 0 в случая. Това превръща равенството C' = c + v в c' = c, което е точно твърдението на умните релативисти. Тоест в този частен случай се подтвърждава и вторият постулат на Айнщайн. Поради което второто подчертано твърдение е очевидно погрешно.

Оставяме на страна, как по една точка от зависимостта c' = c+v (т.е. v=0) ти съдиш че се подтвърждавала цялата зависимост. Това е все едно да твърдиш, че щом две произволни прави имат една обща точка, то и останалите им точки съвпадат.

Оставяме на страна също така, че въведеното от тебе понятие 'глупави релативисти' е просто синоним на неориентирани антирелативисти

[Pentcho Valev]

  On 14.08.2010 г. at 10:34, scaner said:

Пенчо, ти показваш характерната черта на всички антирелативисти - пълна липса на логика в разсъжденията.

При неподвижен източник относно приемника (какъвто е опитът на Майкелсън-Морли) ти получаваш резултат само за нулева относителна скорост. Параметърът v = 0 в случая. Това превръща равенството C' = c + v в c' = c, което е точно твърдението на умните релативисти. Тоест в този частен случай се подтвърждава и вторият постулат на Айнщайн. Поради което второто подчертано твърдение е очевидно погрешно.

Оставяме на страна, как по една точка от зависимостта c' = c+v (т.е. v=0) ти съдиш че се подтвърждавала цялата зависимост. Това е все едно да твърдиш, че щом две произволни прави имат една обща точка, то и останалите им точки съвпадат.

Оставяме на страна също така, че въведеното от тебе понятие 'глупави релативисти' е просто синоним на неориентирани антирелативисти

Съдейки от това и други твои писания, умничък професоре, стигам до ужасяващата констатация че ти НЕ ЗНАЕШ как точно експериментът на Майкелсън-Морли потвърждава емисионната теория на Нютон и противоречи на принципа на Айнщайн от 1905 г. за независимост на скоростта на светлината от скоростта на източника. Има надежда обаче. Един Учител в Айнщайниана, казва се Джон Нортън, ги ЗНАЕ тези работи:

http://philsci-archive.pitt.edu/archive/00001743/02/Norton.pdf

John Norton: "THE MICHELSON-MORLEY EXPERIMENT IS FULLY COMPATIBLE WITH AN EMISSION THEORY OF LIGHT THAT CONTRADICTS THE LIGHT POSTULATE."

Този Джон Нортън е много умен (не се шегувам), достъпен е и е помогнал на много релативисти да проумеят много неща (винаги има българи на специализация при него). Та значи, умничък професоре, свързваш се с този Учител, държиш се почтително и той бавно но сигурно внася светлина в тъмните области на съзнанието ти. После ти правиш същото със студентите си (ако все още има такива). Вземи я свърши тази работа, не се занимавай с мен - не теб бедният ни народ ти плаща професорска заплата за да ЗНАЕШ и да обясняваш, не за да НЕ ЗНАЕШ и да преследваш еретици. Гледай какво става в Англия и Франция (страх ме е да мисля за България):

http://www.guardian.co.uk/science/2005/nov/22/schools.g2

"But instead of celebrating, physicists are in mourning after a report showed a dramatic decline in the number of pupils studying physics at school. The number taking A-level physics has dropped by 38% over the past 15 years, a catastrophic meltdown that is set to continue over the next few years. The report warns that a shortage of physics teachers and a lack of interest from pupils could mean the end of physics in state schools. Thereafter, physics would be restricted to only those students who could afford to go to posh schools. Britain was the home of Isaac Newton, Michael Faraday and Paul Dirac, and Brits made world-class contributions to understanding gravity, quantum physics and electromagnetism - and yet the British physicist is now facing extinction. But so what? Physicists are not as cuddly as pandas, so who cares if we disappear?"

http://archives.lesechos.fr/archives/2004/LesEchos/19077-80-ECH.htm

"Physicien au CEA, professeur et auteur, Etienne Klein s'inquiète des relations de plus en plus conflictuelles entre la science et la société. (...) « Je me demande si nous aurons encore des physiciens dans trente ou quarante ans », remarque ce touche-à-tout aux multiples centres d'intérêt : la constitution de la matière, le temps, les relations entre science et philosophie. (...) Etienne Klein n'est pas optimiste. Selon lui, il se pourrait bien que l'idée de progrès soit tout bonnement « en train de mourir sous nos yeux »."

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

[scaner]

Пенчо, зарежи цитатите, дай конкретно на въпроса, Къде е различната от нула скорост на изьточника при експериментана Майкелсън и Морли, която доказвала верността на емисионната теория? Щото се плъзнах по цитатите, там съвсем други неща има. Навява ми се мисъл, че ти си ги слагаш автоматично тези цитати, без връзка с темата. Може би си мислиш че показваш ерудиция някаква? Боже опази от такава ерудиция!

Та дай да я видим конкретно тая скорост. Е?

[Pentcho Valev]

  On 14.08.2010 г. at 9:15, Pentcho Valev said:

Изчисляването на експеримента на Майкелсън-Морли когато интерферометърът се движи със скорост v спрямо етера (т.е. оригиналното изчисление на Майкелсън и Морли) го има по учебниците. От гледна точка на наблюдател неподвижен спрямо етера, времето за което лъчът отива и се връща по рамото перпендикулярно на движението е:

Т1 = (2L/с)/(1-v^2/с^2)^(1/2)

където L е дължината на рамото. Времето за което лъчът отива и се връща по рамото успоредно на движението е:

Т2 = (2L/с)/(1-v^2/с^2)

Ясно е че по изчисление Т1 и Т2 са различни, а експериментът установява че са равни (затова Fitzgerald и Lorentz издигат абсурдната ad hoc хипотеза за скъсяване на второто рамо).

Умните релативисти махат етера, оставят само наблюдателя (интерферометърът се движи със скорост v спрямо този наблюдател) и допускат че фотоните се държат като еластични топки, в съответствие с емисионната теория на Нютон. Този път изчисленията показват че:

Т1 = Т2 = 2L/с

и значи, без абсурдната ad hoc хипотеза за скъсяване на второто рамо издигната от Fitzgerald и Lorentz, експериментът на Майкелсън-Морли потвърждава емисионната теория на Нютон и отхвърля всяка теория (в частност специалната теория на Айнщайн) основаваща се на допускането че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника (the 1905 light postulate).

Като им стане скучно, умните релативисти решават да се изгаврят с глупавите и им съобщават че:

http://philsci-archive.pitt.edu/archive/00001743/02/Norton.pdf

John Norton: "THE MICHELSON-MORLEY EXPERIMENT IS FULLY COMPATIBLE WITH AN EMISSION THEORY OF LIGHT THAT CONTRADICTS THE LIGHT POSTULATE."

Глупавите релативисти първоначално изпадат в шок но бързо се съвземат и запяват свирепо "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity", като накрая екстазът им преминава в конвулсии.

Много интелигентни хора не разбират айнщайновите дивотии не защото не могат да ги разберат, а защото интелигентността предполага неспособност за боравене с абсурда - интелигентният човек се парализира в самото начало и се иска много воля за да продължи по-нататък. Clifford Truesdell дава аналогичен пример като описва как математиците, при сблъсъка си с абсурдите на втория закон на термодинамиката, "have shuddered and averted their eyes from the unclean":

http://philsci-archive.pitt.edu/archive/00000313/

Jos Uffink: "Snow stands up for the view that exact science is, in its own right, an essential part of civilisation, and should not merely be valued for its technological applications. Anyone who does not know the Second Law of Thermodynamics, and is proud of it too, exposes oneself as a Philistine. Snow's plea will strike a chord with every physicist who has ever attended a birthday party. But his call for cultural recognition creates obligations too. Before one can claim that acquaintance with the Second Law is as indispensable to a cultural education as Macbeth or Hamlet, it should obviously be clear what this law states. This question is surprisingly difficult. The Second Law made its appearance in physics around 1850, but a half century later it was already surrounded by so much confusion that the British Association for the Advancement of Science decided to appoint a special committee with the task of providing clarity about the meaning of this law. However, its final report (Bryan 1891) did not settle the issue. Half a century later, the physicist/philosopher Bridgman still complained that there are almost as many formulations of the second law as there have been discussions of it (Bridgman 1941, p. 116). And even today, the Second Law remains so obscure that it continues to attract new efforts at clarification. A recent example is the work of Lieb and Yngvason (1999)......The historian of science and mathematician Truesdell made a detailed study of the historical development of thermodynamics in the period 1822-1854. He characterises the theory, even in its present state, as 'a dismal swamp of obscurity' (1980, p. 6) and 'a prime example to show that physicists are not exempt from the madness of crowds' (ibid. p. 8).......Clausius' verbal statement of the second law makes no sense.... All that remains is a Mosaic prohibition ; a century of philosophers and journalists have acclaimed this commandment ; a century of mathematicians have shuddered and averted their eyes from the unclean.....Seven times in the past thirty years have I tried to follow the argument Clausius offers....and seven times has it blanked and gravelled me.... I cannot explain what I cannot understand.....This summary leads to the question whether it is fruitful to see irreversibility or time-asymmetry as the essence of the second law. Is it not more straightforward, in view of the unargued statements of Kelvin, the bold claims of Clausius and the strained attempts of Planck, to give up this idea? I believe that Ehrenfest-Afanassjewa was right in her verdict that the discussion about the arrow of time as expressed in the second law of the thermodynamics is actually a RED HERRING."

Така или иначе аз някак съм преодолял първоначалната парализа, и затова сега ще обясня на тези които още не са я преодоляли (не на умничкия професор "scaner" - той да върви да се учи от своя голям брат релативист Джон Нортън) как точно експериментът на Майкелсън-Морли потвърждава уравнението c'=c+v дадено от емисионната теория на Нютон и опровергава антитезата c'=c.

Първо, задължително е да се намери в учебниците или интернет изчислението на експеримента на Майкелсън-Морли когато интерферометърът минава със скорост v покрай наблюдател неподвижен спрямо етера (т.е. оригиналното изчисление на Майкелсън и Морли). Вижда се че теорията на етера влиза в това изчисление ЕДИНСТВЕНО с допускането c'=c, т.е. че скоростта на светлината е константа относно наблюдателя (неподвижен спрямо етера) и не зависи от скоростта на източника. Както е казано по-горе, резултатът от изчислението не съвпада с резултата от експеримента и значи допускането c'=c се отхвърля.

След това наблюдателят остава същият (интерферометърът минава със скорост v покрай него) но той вече вижда как светлината емитирана от интерферометъра продължава да се движи със скорост c'=c+v, в съответствие с новото допускане. Практически това означава че навсякъде в предишните изчисления заменяме c'=c с c'=c+v (внимаваме за знака пред v), а в случаите когато светлината се отразява предполагаме че фотонът отскача като абсолютно еластична топка. Този път изчислението СЪВПАДА с резултата от експеримента и значи допускането c'=c+v СЕ ПОТВЪРЖДАВА.

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

[scaner]

  On 26.08.2010 г. at 10:17, Pentcho Valev said:

Първо, задължително е да се намери в учебниците или интернет изчислението на експеримента на Майкелсън-Морли когато интерферометърът минава със скорост v покрай наблюдател неподвижен спрямо етера (т.е. оригиналното изчисление на Майкелсън и Морли). Вижда се че теорията на етера влиза в това изчисление ЕДИНСТВЕНО с допускането c'=c, т.е. че скоростта на светлината е константа относно наблюдателя (неподвижен спрямо етера) и не зависи от скоростта на източника. Както е казано по-горе, резултатът от изчислението не съвпада с резултата от експеримента и значи допускането c'=c се отхвърля.

След това наблюдателят остава същият (интерферометърът минава със скорост v покрай него) но той вече вижда как светлината емитирана от интерферометъра продължава да се движи със скорост c'=c+v, в съответствие с новото допускане. Практически това означава че навсякъде в предишните изчисления заменяме c'=c с c'=c+v (внимаваме за знака пред v), а в случаите когато светлината се отразява предполагаме че фотонът отскача като абсолютно еластична топка. Този път изчислението СЪВПАДА с резултата от експеримента и значи допускането c'=c+v СЕ ПОТВЪРЖДАВА.

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Пенчо, ощипи се по-яко и се събуди. В резултата от експеримента няма никакво влияние на никаква скорост.

Единственият измерителен уред в експеримента на Майкелсън и Морли е интерферометърът, и резултатът който той дава е нулев - няма никаква зависимост от някакво предполагаемо движение на интерферометъра (което е търсено), няма подтвърждение на изчислението, напротив, има опровержение. Приказките дето си изприказвал са някакви благи надежди, че на някакъв наблюдател нещо му се присънило. Този твой наблюдател да вземе и да си направи измерването на скоростта на светлината, и тогава да се обажда а не да гадае. Гледай фактите под формата на измерване, а не предположенията. Той експериментът именно за това е направен, за да измери нещо и да покаже верно ли е изчислението, а не да се фантазира. В случая се показва че изчислението не е верно.

Тук му е мястото да те попитам пак, имаш ли някакъв експеримент който да показва зависимост на скоростта на светлината от скоростта източника такава, каквато ти предполагаш? Ама получени експериментално числа, а не надежди основани на некоректни сметки. Поне нещо наистина да дава рамо на твоята любима хипотеза?

Пенчо, имам силни съмнения че освен че не си наясно с емисионната теория, която така отчаяно защитаваш, не си наясно и с извършените експерименти които я касаят. Само цитираш и то цитати, нямащи нищо общо с дискутираните тук теми. Можеш ли да опровергаеш тези ми съмнения?

[Pentcho Valev]

  On 26.08.2010 г. at 10:17, Pentcho Valev said:

Много интелигентни хора не разбират айнщайновите дивотии не защото не могат да ги разберат, а защото интелигентността предполага неспособност за боравене с абсурда - интелигентният човек се парализира в самото начало и се иска много воля за да продължи по-нататък. Clifford Truesdell дава аналогичен пример като описва как математиците, при сблъсъка си с абсурдите на втория закон на термодинамиката, "have shuddered and averted their eyes from the unclean":

http://philsci-archive.pitt.edu/archive/00000313/

Jos Uffink: "Snow stands up for the view that exact science is, in its own right, an essential part of civilisation, and should not merely be valued for its technological applications. Anyone who does not know the Second Law of Thermodynamics, and is proud of it too, exposes oneself as a Philistine. Snow's plea will strike a chord with every physicist who has ever attended a birthday party. But his call for cultural recognition creates obligations too. Before one can claim that acquaintance with the Second Law is as indispensable to a cultural education as Macbeth or Hamlet, it should obviously be clear what this law states. This question is surprisingly difficult. The Second Law made its appearance in physics around 1850, but a half century later it was already surrounded by so much confusion that the British Association for the Advancement of Science decided to appoint a special committee with the task of providing clarity about the meaning of this law. However, its final report (Bryan 1891) did not settle the issue. Half a century later, the physicist/philosopher Bridgman still complained that there are almost as many formulations of the second law as there have been discussions of it (Bridgman 1941, p. 116). And even today, the Second Law remains so obscure that it continues to attract new efforts at clarification. A recent example is the work of Lieb and Yngvason (1999)......The historian of science and mathematician Truesdell made a detailed study of the historical development of thermodynamics in the period 1822-1854. He characterises the theory, even in its present state, as 'a dismal swamp of obscurity' (1980, p. 6) and 'a prime example to show that physicists are not exempt from the madness of crowds' (ibid. p. 8).......Clausius' verbal statement of the second law makes no sense.... All that remains is a Mosaic prohibition ; a century of philosophers and journalists have acclaimed this commandment ; a century of mathematicians have shuddered and averted their eyes from the unclean.....Seven times in the past thirty years have I tried to follow the argument Clausius offers....and seven times has it blanked and gravelled me.... I cannot explain what I cannot understand.....This summary leads to the question whether it is fruitful to see irreversibility or time-asymmetry as the essence of the second law. Is it not more straightforward, in view of the unargued statements of Kelvin, the bold claims of Clausius and the strained attempts of Planck, to give up this idea? I believe that Ehrenfest-Afanassjewa was right in her verdict that the discussion about the arrow of time as expressed in the second law of the thermodynamics is actually a RED HERRING."

Така или иначе аз някак съм преодолял първоначалната парализа, и затова сега ще обясня на тези които още не са я преодоляли (не на умничкия професор "scaner" - той да върви да се учи от своя голям брат релативист Джон Нортън) как точно експериментът на Майкелсън-Морли потвърждава уравнението c'=c+v дадено от емисионната теория на Нютон и опровергава антитезата c'=c.

Първо, задължително е да се намери в учебниците или интернет изчислението на експеримента на Майкелсън-Морли когато интерферометърът минава със скорост v покрай наблюдател неподвижен спрямо етера (т.е. оригиналното изчисление на Майкелсън и Морли). Вижда се че теорията на етера влиза в това изчисление ЕДИНСТВЕНО с допускането c'=c, т.е. че скоростта на светлината е константа относно наблюдателя (неподвижен спрямо етера) и не зависи от скоростта на източника. Както е казано по-горе, резултатът от изчислението не съвпада с резултата от експеримента и значи допускането c'=c се отхвърля.

След това наблюдателят остава същият (интерферометърът минава със скорост v покрай него) но той вече вижда как светлината емитирана от интерферометъра продължава да се движи със скорост c'=c+v, в съответствие с новото допускане. Практически това означава че навсякъде в предишните изчисления заменяме c'=c с c'=c+v (внимаваме за знака пред v), а в случаите когато светлината се отразява предполагаме че фотонът отскача като абсолютно еластична топка. Този път изчислението СЪВПАДА с резултата от експеримента и значи допускането c'=c+v СЕ ПОТВЪРЖДАВА.

Един умен релативист:

www.pitt.edu/~jdnorton/papers/companion.doc

John Norton: "These efforts were long misled by an exaggeration of the importance of one experiment, the Michelson-Morley experiment, even though Einstein later had trouble recalling if he even knew of the experiment prior to his 1905 paper. This one experiment, in isolation, has little force. Its null result happened to be fully compatible with Newton’s own emission theory of light. Located in the context of late 19th century electrodynamics when ether-based, wave theories of light predominated, however, it presented a serious problem that exercised the greatest theoretician of the day."

Но не се заблуждавайте - така както е умен, Джон Нортън може да изръси най-голямата глупост като при това дълбоко да вярва в нея:

http://www.pitt.edu/~jdnorton/teaching/HPS_0410/chapters/big_bang/index.html

John Norton: "Here's a light wave and an observer. If the observer were to hurry towards the source of the light, the observer would now pass wavecrests more frequently than the resting observer. That would mean that moving observer would find the frequency of the light to have increased (AND CORRESPONDINGLY FOR THE WAVELENGTH - THE DISTANCE BETWEEN CRESTS - TO HAVE DECREASED)."

Оруел нарича това "doublethink":

http://www.liferesearchuniversal.com/1984-17.html#seventeen

George Orwell: "Doublethink means the power of holding two contradictory beliefs in one's mind simultaneously, and accepting both of them. The Party intellectual knows in which direction his memories must be altered; he therefore knows that he is playing tricks with reality; but by the exercise of doublethink he also satisfies himself that reality is not violated. The process has to be conscious, or it would not be carried out with sufficient precision, but it also has to be unconscious, or it would bring with it a feeling of falsity and hence of guilt. Doublethink lies at the very heart of Ingsoc, since the essential act of the Party is to use conscious deception while retaining the firmness of purpose that goes with complete honesty. To tell deliberate lies while genuinely believing in them, to forget any fact that has become inconvenient, and then, when it becomes necessary again, to draw it back from oblivion for just so long as it is needed, to deny the existence of objective reality and all the while to take account of the reality which one denies - all this is indispensably necessary. Even in using the word doublethink it is necessary to exercise doublethink. For by using the word one admits that one is tampering with reality; by a fresh act of doublethink one erases this knowledge ; and so on indefinitely, with the lie always one leap ahead of the truth. (...) It need hardly be said that the subtlest practitioners of doublethink are those who invented doublethink and know that it is a vast system of mental cheating. In our society, those who have the best knowledge of what is happening are also those who are furthest from seeing the world as it is. In general, the greater the understanding, the greater the delusion ; the more intelligent, the less sane."

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

[scaner]

Пенчо, цитатите не са доказателство в науката, тук само аргументите важат.

А ти освен сляпа вяра в някакви цитати, друго не показваш. Извикявай, ти дори не си антирелативист, срамиш името им.

От какъв зор си се изтъпанил тогава в научен форум?

[Пенчо Бойчев]

  On 26.08.2010 г. at 12:07, scaner said:

Пенчо, цитатите не са доказателство в науката, тук само аргументите важат.

А ти освен сляпа вяра в някакви цитати, друго не показваш. Извикявай, ти дори не си антирелативист, срамиш името им.

От какъв зор си се изтъпанил тогава в научен форум?

През 1991 г. българинът Иван Манев и американецът Ричард Милс провеждат следния експеримент с хелиевонеонов лазер: Поставен е лазерът неподвижно в направление изток-запад. На 50 метра разстояние има екран. Пуска се електронен лъч, който се отбелязва на екрана на всеки час. За 24 часа лъчът описва елипса. Отношението на малката ос към голямата ос на елипсата дава 0,4, колкто е синус от 23 градуса. Този експеримент доказва наличие на етерен вятър в резултат от наклона на земната ос, въртенето на Земята и слънчевия вятър. Скоростта на слънчевия вятър в едната половина на деня се прибавя, а в другата половина на денонощието се изважда относно направлението на светлинния лъч. Следователно наличие на етерен вятър може да се смята за доказано, а Терията на относителността да заеме подобаващо място в историята. Днес всеки може да проведе и провери този опит, дори с детски лазер.

Поздрави на спорещите П.Б.

[Малоум 2]

  On 6.10.2010 г. at 13:57, Пенчо Бойчев said:

През 1991 г. българинът Иван Манев и американецът Ричард Милс провеждат следния експеримент с хелиевонеонов лазер: Поставен е лазерът неподвижно в направление изток-запад. На 50 метра разстояние има екран. Пуска се електронен лъч, който се отбелязва на екрана на всеки час. За 24 часа лъчът описва елипса. Отношението на малката ос към голямата ос на елипсата дава 0,4, колкто е синус от 23 градуса. Този експеримент доказва наличие на етерен вятър в резултат от наклона на земната ос, въртенето на Земята и слънчевия вятър. Скоростта на слънчевия вятър в едната половина на деня се прибавя, а в другата половина на денонощието се изважда относно направлението на светлинния лъч. Следователно наличие на етерен вятър може да се смята за доказано, а Терията на относителността да заеме подобаващо място в историята. Днес всеки може да проведе и провери този опит, дори с детски лазер.

Поздрави на спорещите П.Б.

Не! (за червеничкото)

Може да се смята, предположение за съществуване на слънчев вятър, но не и на етерен. Слънчевият вятър е отдавна известен и от какво се състои, е изучено. И, едва ли има нещо общо с "отклоненията" на Манев.

Ми то, гравтационните нехомогенности от Луна и Слънце по време на денонощното движение на Земята, може също да "влияят" на резултатите. И ... какво ли още не, но не и "етер-ефир" да упражнява налягане и така да мести лъчите.

Ако етерът упражняваше налягане срещу движението на Земята по орбита около Слънчо, то тя би спряла бързо (някой физик, от по-старото "време на етера", го беше изчислявал - досега да е спряла Земята и да ни няма. Затова са се отказали от етерно налягане, много отдавна)

...

[Пенчо Бойчев]

  On 6.10.2010 г. at 15:38, Малоум 2 said:

Не! (за червеничкото)

Може да се смята, предположение за съществуване на слънчев вятър, но не и на етерен. Слънчевият вятър е отдавна известен и от какво се състои, е изучено. И, едва ли има нещо общо с "отклоненията" на Манев.

Ми то, гравтационните нехомогенности от Луна и Слънце по време на денонощното движение на Земята, може също да "влияят" на резултатите. И ... какво ли още не, но не и "етер-ефир" да упражнява налягане и така да мести лъчите.

Ако етерът упражняваше налягане срещу движението на Земята по орбита около Слънчо, то тя би спряла бързо (някой физик, от по-старото "време на етера", го беше изчислявал - досега да е спряла Земята и да ни няма. Затова са се отказали от етерно налягане, много отдавна)

...

Да, вярно е, че Земята и другите планети биха спрелив - по-точно биха паднали на Слънцето, ако... Слънцето не се въртеше. Защото с въртенето се създава магнитно поле, а магнитното поле движи планетите и импулсът на движение се възстановява напълно на полюсите. Там е грешката на учените, че са се отказали от етера. Сега трябва да наваксат 100 годишното си изоставане.