Теория на относителността: ключови въпроси

[Gravity]

Преди 4 часа, mecho1 said:

Спекулирам, понеже празното пространство е особен вид среда. Понеже предложихте казус с два получателя, които се движат един спрямо друг, предложих да ги разглеждаме като поотделно неподвижни за да избегнем неприятния факт, че се движат един спрямо друг.

Не може да избягваш факти защото са ти неудобни. Ако предположението ти не може да се справи с казуса, значи е погрешно.

[mecho1]

Преди 8 часа, Gravity said:

Не може да избягваш факти защото са ти неудобни. Ако предположението ти не може да се справи с казуса, значи е погрешно.

Не ги избягвам. Избягвам ги ако не разглеждам нещо от това, което се е случило, или в случая, това, което вие предлагате като казус

Методът разделяй и владей е един от основните при решаването на практически, теоретически и философски казуси. Не може да го отричате с лека ръка.

Редактирано Август 3, 2019 от mecho1

[mecho1]

В маневрирането се счита, че относително движение е това, при което наблюдателя счита себе си, че е в центъра  на вселената и е неподвижен, а цялата останала вселена се движи спрямо него. За истинско движение се счита това, при което някое еталонно твърдо тяло, най често за такова се приема земята, по обясними причини, се счита за неподвижно, а цялата останала вселена се движи спрямо него.

Не знам защо, най вероятно за удобство или може би защото наоколо е нямало физици да се заядат. Това в кръга на шегата.

Да допуснем, че в горния казус двамата получатели са включили изчислителните устройства на радарите си в режим "относително движение".

Получава се интерпретацията, която аз предлагам. Те хем се движат един спрямо друг, хем всеки счита себе си за неподвижен в пространството.

Ако получателите се намират в открития космос, всеки от тях може да счита себе си правомерно и за неподвижен спрямо средата на разпространение на светлината.

Редактирано Август 3, 2019 от mecho1

[Малоум 2]

Преди 1 час, mecho1 said:

Получава се интерпретацията, която аз предлагам. Те хем се движат един спрямо друг, хем всеки счита себе си за неподвижен в пространството.

Ако получателите се намират в открития космос, всеки от тях може да счита себе си правомерно и за неподвижен спрямо средата на разпространение на светлината.

Първото изречение е по СТО - Айнщайн го е "направил"

Второто изречение е проблем - ако се допусне среда, то трябва да се вземе предвид и коефициент на пречупване. Възприето е: За вакуум - единица. За други среди - не е единица.

(при допускане на етер (светлоносна среда) - то той, етерът, е неподвижен. Това отговаря на въпроса защо ЕМПоле е неподвижно - движат се само измененията в него, а ние "виждаме" чрез тях изменения. При допускане, че вакуумът е  тъмна материя и тъмна енергия - не е ясно. Понеже не е решен въпросът с това, какво е "маса" на обектите. Ако е само "инерционна" маса, кво правим с "гравитационна" маса?..  "Тъмната" част влияе на гравитацията на обектите по особен начин. Структурира се (по топология, някаква) и "влачи" обектите в собственото си движение. Тоест, предположено е движение на средата, увличаща възможната за наблюдаване материя.)

...

[mecho1]

Преди 31 минути, Малоум 2 said:

(при допускане на етер (светлоносна среда) - то той, етерът, е неподвижен

Това не е по СТО.

За това и се вика СТО. Иначе няма смисъл, иначе и класическата механика е върху принципа на относителността.

За да я има СТО и името и да е СТО, трябва да няма неподвижен етер

Редактирано Август 3, 2019 от mecho1

[mecho1]

СТО се нарича СТО, именно за това, че съответната тогавашна теория обобщаваща към него време експерименталните данни от опитите свързани със светлинните явления е използвала понятието "неподвижен етер",  което е формално в нарушение на принципа на относителността на КМ.

СТО обяснява светлинните явления без помощта на неподвижен етер и допълва до известна степен КМ, като с това се явява като нова теория, която съхранява така да се каже леко поразклатеното по онова време доверие в принципа на относителността. Оттам и названието и СТО

[Малоум 2]

Преди 54 минути, mecho1 said:

Това не е по СТО.

За това и се вика СТО. Иначе няма смисъл, иначе и класическата механика е върху принципа на относителността.

За да я има СТО и името и да е СТО, трябва да няма неподвижен етер

Което е в скобите - е по хипотези, а не, че е именно така.

Ето и проблемите, популярно и накратко:

...

...!

В скобките съм описал накратко, че са част от същите тези неща, за които се питат хората.

...

Редактирано Август 3, 2019 от Малоум 2

[Малоум 2]

 

 

Преди 23 часа, mecho1 said:

On 3.08.2019 г. at 11:21, Малоум 2 said:

(при допускане на етер (светлоносна среда) - то той, етерът, е неподвижен

Това не е по СТО.

За това и се вика СТО. Иначе няма смисъл, иначе и класическата механика е върху принципа на относителността.

За да я има СТО и името и да е СТО, трябва да няма неподвижен етер

Неподвижният етер - не пречи на СТО.

(В друга тема съм описвал:

On 15.01.2019 г. at 23:11, laplandetza said:

 Какво може да се получи , ако предположим скорост на светлината е „привидно константна„ , търся причина това да е така

Ами, така е на практика. Скоростта на светлината във вакуум (Свак) е максимална и е КОНСТАНТА. Скорост на светлина  В СРЕДА  (Ссреда), е различна и по-малка от Свак, в общия случай и в хомогенна среда - пак е константа, различна и по-малка от Свак. (При скорост  на вещеви обект по-голяма от Ссреда се получава Черенковско лъчение)

(Има опит на Физо - в тръба с вода (водата е различна оптична среда от вакуум), пропуска лъч монохроматична светлина в едната и в другата посока на движението на водата. Събира лъчите в обща интерференционна картина. При различни скорости на движението на водата, тая картина се променя, защото един и същ път на светлината се изминава за различно време. Това е класически опит за установяване на среда"етер" - дали етерът се увлича от движещи се тела, в случая, водата. Установява се, че ЧАСТИЧНО се увлича. Коефициент на увличане К =1-1/n^2 < 1. Това е Класическо тълкуване. И понеже не съвпада по изводи с опит "аберация на светлината" (етерът е неподвижен спрямо движещите се тела) и опит Майкелсън Морли (етерът напълно се увлича от движещите се тела) - етерът е отпаднал като среда за пренос на светлината...

Айнщайн не е бил "доволен" от такова положение. (противно на мненията - на СТО не й пречи наличието на етер като "неподвижна" среда, защото е недосегаема за експеримент - значи, пак всяко движение ще е относително, щото не можем да строим Коорд. С-ма, захваната за етер. Опитите са за търсене на "етерен вятър", а не - търсене на среда етер).  Защото тогава пък, при липса на среда, не е можело да се обясни силата от гравитационното привличане. На ОТО й трябва среда, в която да е възможно да се създава кривина... на кво да е.)

...)

...

Редактирано Август 4, 2019 от Малоум 2

[mecho1]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Неподвижният етер - не пречи на СТО.

Можеш ли да дадеш определение на неподвижен етер ?

Не се опитвай, не можеш. Това е реторичен въпрос.

Не може да се даде определение на абсолютно движение. На движение независимо от човешкото съзнание. 

Можеш да си пуснеш радара в режим "истинско движение", ама то е де факто пак относително движение. 

За това и възгледа, че независимата от съзнанието истина е непознаваема, не представима, непонятна, не определима.

По ОНОВА време се е считал за валиден Хелиоцентричния модел. За това определението за неподвижен етер било "неподвижен спрямо слънцето"

https://bg.wikipedia.org/wiki/Опит_на_Майкелсън-Морли

 

"Опитът на Майкелсън-Морли е един от най-известните и важни опити в историята на физиката. В действителност това са поредица от опити, проведени между 1881 и 1887 година от американския физик, носител на Нобелова награда Албърт Майкелсън и професорът по химия Едуард Морли. Целта на опита е измерването на разликата в скоростта на светлината с помощта на два лъча светлина - единият успореден, а другият перпендикулярен на движението на Земятаоколо Слънцето. От получените резултати са направени два много важни извода:^[1]

1. Етер не съществува.
2. Скоростта на разпространение на светлината е една и съща във всички посоки."

Всъщност нищо не са доказали. 

Понятието "неподвижен етер" е религиозна категория. Неща, които се считат независими от човешкото съзнание не могат да бъдат обект на научни изследвания. Те могат да бъдат обект на философски или религиозни спекулации.

Обаче физическата теория, която използва понятието етер е научна теория. Защото определението за етер е било "неподвижен спрямо слънцето".

В този смисил Майкелсон и Морли не са познали непознаваемото, а дефакто са доказали, че неподвижна спрямо слънцето среда на разпространение на светлинните вълни не съществува.

Редактирано Август 4, 2019 от mecho1

[Малоум 2]

Преди 4 часа, mecho1 said:

Можеш ли да дадеш определение на неподвижен етер ?

Не се опитвай, не можеш. Това е реторичен въпрос.

Макар да виждам, че не се интересуваш от определения на други хора, отговорът ми на въпросът ти е, ДА!.. Не знам за какво ти е - задай си въпрос: ако знаеш всичко (примерно, обясняваш си всичко), за какво ти е? Какво ще го правиш?

(Етер: зърнест модел на вакуум от стоящи вълни-неподвижни по място. За да са "стоящи" има права и обратна вълна. Обратната Не е отразена, а образуваща се, като реакция от околен потенциал срещу/на началната. На всяко зрънце се съпоставя променлив по големина и посока вектор на момента на импулс, който се съдържа в едно сдвоено зрънце. Подреждане на няколко зрънца по посока "вектор" и сфазиране - довежда до възможност за движение на "гърбицата" на трептенето и така се пренася импулс по посоката на наредените вектори. Тоест - може да се образува ЕМВълна.

Така  - зрънцата се неподвижни по място във вакуумна пространствена решетка образувана от "центрите" на зрънцата. Размер на зрънце - по-малък от 10^(-26)m - значи - недосегаеми - недостижим размер за измерване във физически експеримент. Ако няма "неподвижност по място" не може да се създаде движение на нещо, квото и да е. Отговаря се и на въпрос - всяко смущение-движение, сърфиране по вакрешетката може да е със скорост ограничена от Размера на зрънцата - още няма вещеви обекти, има само неподвижно ЕМПоле и евентуално ЕМВълни по него, което е известно. Скоростта на светлината е максимална и гранична за пренос на импулс. Няма "сили", няма "маса". Има само импулс (момент на импулс), който последствие (при взаимодействия с вещества) може да определи и наличие на Екин. и Епот.)

Преди 5 часа, mecho1 said:

Всъщност нищо не са доказали. 

Понятието "неподвижен етер" е религиозна категория. Неща, които се считат независими от човешкото съзнание не могат да бъдат обект на научни изследвания. Те могат да бъдат обект на философски или религиозни спекулации.

В друга тема съм писал, ако те интересува.:

"...Съвсем друг става въпросът с възможността за развитие на знанието.

Смисълът на живота на интелекта е да се измине творчески жизненият път.

Затова и интелектът си задава въпроси. Например за съществуването. Взаимодействам, следователно съществувам! е правилото. Установяването му е чрез интелект - Съзнание (отношение към фотографски образи на действителността) и Разум (поставяне на граници на поведение, независимо от позивните на сетивата)

При наличие на Кръговрат на измененията във Вселената (възможен пулсиращ модел) става излишно да се търси начало - всеки един момент от развитие-изменение може да се приеме за начало и да се извърши (теоретично, мисловно, интелектуално ) пълен цикъл, та пак да се стигне до него начало.

Достигането до организация "интелект" е еволюционно доказуемо при материалистическа позиция.

От превръщанията на формите на материя в различни условия, се достига разнообразие при структуриране на формите, като това разнообразие е ограничено и от Обратна Връзка (ОВ) с околното. Тоест - от наличната материя и връзките, чрез превръщанията - може да се достигне до структура Гл. мозък със свойствата Съзнание и Разум. Докато с "идеалното" в главите ни - не може да се прави материя, която да го крепи, да е устойчива структурата Гл. мозък... при човек - материален носител на по-горните свойства.

Кръговратът не може да се отнесе към божествен промисъл, защото свойствата, качествата които правят взаимодействията, възникват на определени етапи при структуриране на полева форма на материя във вещева и обратно. Така че - Законите, които са открити са въпрос на саморазвитие (не им трябва начало, а, известно е и доказуемо, "количествените натрупвания водят до качествени изменения"), с последваща самоорганизация по ОВ до достигане на разнообразието. Това, всичкото, е обяснимо от чисто материалистически позиции. Въпросът - от къде се е взела материята? е безсмислен, след като е възможно да се създаде мислещо, на база формите на материята - вещева и полева форма със закони (открити от мислещото) за техните превръщания. Демек - мислещото правилно, може да обоснове собственото си съществуване с "наличния" материал.

..."

[mecho1]

Преди 27 минути, Малоум 2 said:

Ако няма "неподвижност по място"

Зрънца добре. Аз твърдя, че не можеш да определиш тази прословута "неподвижност по място". Няма начин. Човешкото съзнание е неспособно да възприеме някаква смислена "неподвижност по място". Освен ако не я определиш като истина зависима от съзнанието и зададеш спрямо какво е неподвижна въпросната неподвижност.

 

Преди 32 минути, Малоум 2 said:

Взаимодействам, следователно съществувам!

По правилно е да се каже, взаимодействам следователно съществувам зависимо от съзнанието.

[Шпага]

Въпросът ми е:

Как се отразява върху СТО и ОТО това, че в основата им е статичната Вселена? Този факт не води ли до някакви неточности в тези теории, при положение че - както вече е установено - Вселената не е статична?

[Gravity]

Преди 16 минути, Шпага said:

Въпросът ми е:

Как се отразява върху СТО и ОТО това, че в основата им е статичната Вселена? Този факт не води ли до някакви неточности в тези теории, при положение че - както вече е установено - Вселената не е статична?

В ОТО няма изисване за статична вселена.

[scaner]

Преди 11 минути, Шпага said:

Въпросът ми е:

Как се отразява върху СТО и ОТО това, че в основата им е статичната Вселена? Този факт не води ли до някакви неточности в тези теории, при положение че - както вече е установено - Вселената не е статична?

В основата на всяко математическо описание на физиката стои геометрията - описанието се осъществява чрез места и моменти, и е важна връзката между тях.

Геометрията, от друга страна, се описва чрез набор параметри. В простият случай на "гладка" геометрия без дупки, какъвто е моделът на физическото пространство (засега), тези параметри са тъй нареченият метричен тензор.

Геометрията на СТО се описва от метричен тензор, който не зависи от пространството и времето. Това че не зависи от местоположението прави пространството хомогенно и изотропно, това че не зависи от времето прави геометрията статична.

ОТО описва общият случай - метричният тензор зависи от мястото, може да зависи и от времето. Това описва риманова геометрия, възможно нестатична. Съвсем нормално е ако обектите влияещи на тази метрика се движат, самата метрика да не е статична. Така че тук няма проблем в това отношение. ОТО включва СТО като частен случай на статична вселена.

[Малоум 2]

Преди 1 час, Шпага said:

Въпросът ми е:

Как се отразява върху СТО и ОТО това, че в основата им е статичната Вселена? Този факт не води ли до някакви неточности в тези теории, при положение че - както вече е установено - Вселената не е статична?

Ако Вселената я оприличаваме на/с Протяжност при наличие на информация от обекти - СТО и ОТО - ето тук:

https://nauka.offnews.bg/fizika/na-tazi-data-e-publikuvana-obshtata-teoria-na-otnositelnostta-na-ajnsh-10370.html

и:

https://nauka.offnews.bg/fizika/obshta-teoria-na-otnositelnostta-5287.html

 

Това знание е необходимо, но не е достатъчно. За да се проявят обекти и свойства на обекти, трябва и да се знае от (как, от къде, от какво и т. н.), се взеха. Доколкото физиката е една от естествените науки, без философия (мироглед)... служи по-скоро за "пазарни" отношения. Природата е също толкова важна, колкото и ние. (Ако дърво падне в гората и никой не е го видял,чул - паднало ли е дърво в гората! Никой не е видял и чул ГВ - имало ли е или...)

...

[fluidmind]

On 15.08.2010 г. at 11:37, Pentcho Valev said:

Светлинен лъч се движи в гравитационното поле на небесно тяло, в радиална посока. Скоростта му варира с гравитационния потенциал, V, в съответствие с:

 

(А) Уравнението c'=c(1+V/c^2) произхождащо от емисионната теория на Нютон и експлицитно взаимствано от Айнщайн в периода 1907-1915.

 

(В) Уравнението c'=c(1+2V/c^2) зададено от окончателния вариант на общата теория на Айнщайн.

 

(С) Скоростта на светлината не варира с V (остава константа) както твърди Stephen Hawking например.

 

Кое е вярно: (А), (В) или (С)?

Бих казал, че вярното твърдение е (А). Уравнението c' = c(1 + V/c^2) действително произлиза от емисионната теория на Нютон и е било взаимствано от Айнщайн в публикациите му между 1907 и 1915 г. Това уравнение показва, че скоростта на светлината може да бъде променена от гравитационния потенциал на небесното тяло, през което минава лъчът. Това е един от ключовите резултати, които Айнщайн е използвал в развитието на общата теория на относителността. Вариант (В) - уравнението c' = c(1 + 2V/c^2) - е вярно, но е взаимствано от по-късна версия на теорията на Айнщайн. Вариант (С), че скоростта на светлината не се променя в гравитационното поле на небесно тяло, не е вярно според теорията на общата теория на относителността.

[scaner]

Преди 31 минути, fluidmind said:

Вариант (С), че скоростта на светлината не се променя в гравитационното поле на небесно тяло, не е вярно според теорията на общата теория на относителността.

Това сигурен ли сте? Или сте цитирали отговор на ChatGPT?

[fluidmind]

Преди 54 минути, scaner said:

Това сигурен ли сте? Или сте цитирали отговор на ChatGPT?

Интересно ми е, какво ви кара да мислите така? Надявам се да не съдите по copy paste, и използване на online инструменти за идентифициране на текст.  Голяма част от начина, по който AI прогнозирането работи е чрез опити за пресъздаване на модели . Моделите са страхотни индикатори, защото AI генераторите са буквално обучени да ги разпознават, за да произвеждат това, което „пасва“ най-добре на съществуващите модели. Колкото повече вашият текст съвпада със съществуващите формати на писане, толкова по-голяма е вероятността да е генериран, което не доказва генериран текст, ами логическа последователност на думи.

Редактирано Март 30, 2023 от fluidmind

[Втори след княза]

Един ключов въпрос. Дайте моля дефиниция на Относителността. Що е то?

Теорията на конспирацията разглежда конспирацията. Теорията на диетичното хранене изучава диетичното хранене. Теорията на относителността залага на принцип за постоянството на физическите закони в различни инерциални системи. Кое е относителното в този случай и изобщо какво е това относителност в и извън тази теория? Все пак, диетичното хранене има дефиниция извън множеството теории по въпроса. Ако в неинерциалните системи, физическите закони са различни, ОТНОСИТЕЛНИ, това ли се теоретизира? Че еталонът за метър, грам секунда в неинерциална система са различни от тези в инерциална и от всяка друга неинерциална?

Редактирано Юни 1, 2023 от Втори след княза

[Кибик]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Един ключов въпрос. Дайте моля дефиниция на Относителността. Що е то?

Теорията на конспирацията разглежда конспирацията. Теорията на диетичното хранене изучава диетичното хранене. Теорията на относителността залага на принцип за постоянството на физическите закони в различни инерциални системи. Кое е относителното в този случай и изобщо какво е това относителност в и извън тази теория? Все пак, диетичното хранене има дефиниция извън множеството теории по въпроса. Ако в неинерциалните системи, физическите закони са различни, ОТНОСИТЕЛНИ, това ли се теоретизира? Че еталонът за метър, грам секунда в неинерциална система са различни от тези в инерциална и от всяка друга неинерциална?

 

Относително като противопоставяне на абсолютното. Няма абсолютно движение, понеже всички отправни системи са равнопоставени, следователно всяко движение е относително спрямо друга система.

Примерно в механиката на Нютън има абсолютно пространство и абсолютно време всяко движение е спрямо него.

Всичко тръгва от там че когато Максуел систематизира законите на електромагнетизма, изчислява че скоростта на светлината е 300,000 км/сек. Само че теорията на електромагнетизма не казва тази скорост спрямо какво? нали обикновено сме свикнали да добавяме скорости, ескалатора се движи със скорост 10 км/час, ти ходиш по ескалатора с 10км/час, следователно се движиш с 20км/час спрямо бордюра. При светлината няма такива работи. Там скоростта е еднаква независомо от движението на излъчвателя или наблюдателя.

 

Редактирано Юни 1, 2023 от Кибик

[Втори след княза]

Преди 2 часа, Кибик said:

Няма абсолютно движение, понеже всички отправни системи са равнопоставени, следователно всяко движение е относително спрямо друга система.

Сега пък "абсолютно".  По ученически познания, не съм научил какво е "абсолютно движение" у Нютон. Какво е това, което го няма?
Моята представа е, че движението е абсолютно и в теорията на относителността- за един наблюдател нещо може да е в покой, но в друга система ще се .движи. Мисля, че у Нютон беше, че състоянието на покой или равномерно движение е частен случай. Така че Движението, Покоят и Равномерното движение са относителни и при него. Не е ли така?

При това и Галилей прави трансформации, т.е. разглежда различни системи.

Кое смяташ, че е "абсолютно движение"?

Редактирано Юни 1, 2023 от Втори след княза

[Gravity]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

Един ключов въпрос. Дайте моля дефиниция на Относителността. Що е то?

Теорията на конспирацията разглежда конспирацията. Теорията на диетичното хранене изучава диетичното хранене. Теорията на относителността залага на принцип за постоянството на физическите закони в различни инерциални системи. Кое е относителното в този случай и изобщо какво е това относителност в и извън тази теория? Все пак, диетичното хранене има дефиниция извън множеството теории по въпроса. Ако в неинерциалните системи, физическите закони са различни, ОТНОСИТЕЛНИ, това ли се теоретизира? Че еталонът за метър, грам секунда в неинерциална система са различни от тези в инерциална и от всяка друга неинерциална?

Често имената не са подходящи и се пръкват случайно. Например теорията за големия взрив е наречена така от Хойл, който е един от противниците на теорията и това е било неговия начин да усмива теория. Но пък се е наложило. Мисля, че Планк (и може би Айнщайн) казва че по-добро име е теория на инвариантността.

[Втори след княза]

Към въпроса за това що е "абсолютно движение" прибавям и това, що е "обща теория". Разбирам еквивалентността на маса и енергия, което прибавено към "Всички явления са някакви форми на преобразуване на енергия" има смисъл, но чак общ... тази знаменита формула е едно намиране на "философски камък" в природните науки, но този "философски камък" се използвва много, много рядко и при особени условия. Разбираемо е, че при едни специални условия енергията и масата се превръщат едно в друго, но това е частен случай на специфични стечения на обстоятелствата. Почти всички науки се препитават и без приложението на Е=м.с квадрат. Кое е "ОБЩОТО"?

Май съм привърженик на частните науки, включващи като частна и "Общата" теория на относителността. Вместо придаване на особено значение на "относителността" бих предпочел "Всяка система има различни закони, отнасящи се до движението. Тези закони са идентични, само за системи, в които движението е инерционно." При това не мога да си представя значението на "инерционна система" отнасяща се до химическите превръщения или кристализацията, или смачкването на тялото, или термодинамиката. 

[Кибик]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

Към въпроса за това що е "абсолютно движение" прибавям и това, що е "обща теория". Разбирам еквивалентността на маса и енергия, което прибавено към "Всички явления са някакви форми на преобразуване на енергия" има смисъл, но чак общ... тази знаменита формула е едно намиране на "философски камък" в природните науки, но този "философски камък" се използвва много, много рядко и при особени условия. Разбираемо е, че при едни специални условия енергията и масата се превръщат едно в друго, но това е частен случай на специфични стечения на обстоятелствата. Почти всички науки се препитават и без приложението на Е=м.с квадрат. Кое е "ОБЩОТО"?

Май съм привърженик на частните науки, включващи като частна и "Общата" теория на относителността. Вместо придаване на особено значение на "относителността" бих предпочел "Всяка система има различни закони, отнасящи се до движението. Тези закони са идентични, само за системи, в които движението е инерционно." При това не мога да си представя значението на "инерционна система" отнасяща се до химическите превръщения или кристализацията, или смачкването на тялото, или термодинамиката. 

 

Специалната теория на относителността не включва уравнения за ускорено движение и гравитацията. Затова е частен случай на общата теория, която ги включва. А при Нютън има едно универсално цъкащо време и едно неизменно абсолютно пространство спрямо кеото се движат разните системи.

Даже Майкелсън и Морли са се опитвали да намерят този така наречен "етер"

 

Редактирано Юни 1, 2023 от Кибик

[Малоум 2]

Ще цитирам от  Р. Пенроуз, заради подробностите. -Новият разум на царя:

Припомнете си принципа на относителността
на Галилей, според който физическите закони на Галилей и Нютон
изцяло се запазват, ако преминем от неподвижна към подвижна ко-
ординатна система. Това означава, че не можем, само изследвайки
динамичното поведение на заобикалящ и ни обекти, да твърдим , че
сме неподвижни или че се движим в някаква посока с постоянна ско
рост. (Спомнете си примера на Галилей с кораба в морето, с. 202)
С ега д а предположим, че към тези закони присъединим и уравнени
я т а на М аксуел. О става ли в сила принципът на относителността
на Галилей? Припомнете си, че електромагнитните вълни на Мак
суел се разпространяват с постоянна скорост с — скоростта на
светлината. Като че ли здрави ят разум ни подсказва, че ако се
движим много бързо в някаква посока, то за нас скоростта на свет
лината в тази посока би трябвало д а стане по-малка от с (тъй като
в тази посока се стремим да „настигнем светлината“ ), а в обрат-
на посока видимата скорост на светлината би трябвало да расте
над с (тъ й като „бягаме от светли н ата“) — а това се различава
от фиксираната стойност на с в теори ята на М аксуел. И наистина
зд р ави ят разум ще се окаже верен — системата от уравнения на
Ню тон и М аксуел не удовлетворява принципа на относителността
на Галилей.

Работейки по тези въпроси, през 1905 г. Айнщайн стига до
специалната теория на относителността. Преди него по същ ия път
м инава и Поанкаре в периода 1898-1905 г. Независимо един от
друг Айнщайн и Поанкаре откриха, че уравненията на М аксуел съ
що удовлетворяват принципа на относителността (Pais, 1982), т.е.
уравненията притеж ават също свойството да не се менят, ако от
неподвижна преминем към подвижна координатна система, макар
п р ави л ата за това да са несъвместими с правилата на физиката на
Г алилей и Нютон! З а да станат двете теории съвместими, трябва
д а се модифицира една от двете системи уравнения. В противен
случай тр яб в а д а се откажем от принципа на относителността.

Айнщайн не е имал намерение да се отказва от принципа на
относителността. Неговите съвърш ени инстинкти на физик са нас
тоявали такъв принцип да бъде валиден за физическите закони,
управляващ и обкръж аващ ия ни свят. Нещо повече, за него е било
съвсем ясно, че при практически всички известни явления физи
к ата на Г алилей-Н ю тон е проверена само при скорости, които са
много малки в сравнение със скоростта на светлината — в усло

вия, когато тази несъвместимост не е същ ествена. З а светлината

се е знаело само, че е свързана, със скорости, достатъчно големи,
за да стане забележима несъвместимостта. П оради това именно
поведението на светлината би трябвало д а ни информира кой от
принципите на относителност да приемем за верен, а поведението
на светлината се описва от уравненията на М аксуел. Следователно
трябва д а се запази принципът на относителността от теорията на
Максуел, а законите на Галилей-Н ю тон тр яб в а д а се променят по
подходящ начин!

 

Преди Поанкаре и Айнщайн Л оренц също изследва и дава час
тичен отговор на тези въпроси. П рез 1895 г. Лоренц приема, че
силите, които свързват веществото, имат електромагнитна природа
(което се потвърж дава) и следователно поведението на веществото
трябва д а удовлетворява закони, произтичащ и от уравненията на
Максуел. Като следствие от това се оказва, че ако едно тяло се
движи със скорост, сравнима със скоростта на светлината, тялото
трябва да се скъсява по посока на движението („скъсяване па Фиц-
дж ералд-Л орен ц “). Лоренц използва този факт, за да обясни оза
дачаващ ите резултати от един експеримент на М айкелсън и М орли
през 1887 г., според които се оказва, че електромагнитните явления
не могат да се използват за намиране на „абсолю тно“ неподвижна
координатна система. (М айкелсън и М орли показаха, че против-
но на очакванията видимата скорост на светлината върху земната
повърхност не се влияе от движението на Зем ята около Слънце
то.) Н аистина ли поведението на веществото е винаги такова, че
равномерното му движение да не може д а се установи локално?
Лоренц стига до приблизително това заклю чение; все пак неговите
разсъж дения се ограничават в рамките на една конкретна теория за
веществото, при която за съществени се приемат само електромаг
нитните сили. И звестният математик Поанкаре успява да покаже
(през 1905 г.), че според принципа на относителността, залегнал в
уравненията на М аксуел, поведението на веществото е точно оп
ределено и равномерното движение не може д а се идентифицира в
локален смисъл. Той успява д а вникне доста дълбоко във физичес
ките следствия от този принцип (вклю чително за „относителността
на едновременното действие“, за което скоро ще стане дума). И з
глежда, че Поанкаре е разглеж дал принципа на относителността
като една възможност, без да споделя убеждението на Айнщайн,
че трябва д а бъде валиден някакъв принцип на относителност.

Принципът на относителността, който се удовлетворява от
уравненията на Максуел и е известен като специална относител
ност, се възприема с известни затруднения. Той притежава много
неинтуитивни свойства, които в началото са трудни за възприемане
като действителни свойства на заобикалящ ия ни свят. На практи
ка специалната относителност не може да бъде разбран а правилно
без един допълнителен елемент, въведен през 1908 г. от изключи
телно оригиналния и пълен с прозрения геометър от немско-рус-
ки произход Херман Минковски (1864-1909). Минковски е един
от учителите на Айнщайн в Ц ю рихската политехника. Негова е
фундаментално новата идея, че пространството и времето трябва
д а се разглеж дат заедно като едно цяло: четиримерния простран-
ственовр сменен континуум. По време на една прочута лекция в
Гьотингенския университет Минковски заявява:
Следователно пространството само за себе си и времето само за себе си
са обречени да се превърнат в сенки. Ще остане да съществува само
някакво обединение между тях.

...

 

Редактирано Юни 1, 2023 от Малоум 2