Икуменизъм

**Lion Queen** · Август 17, 2010

:book: Научих ново понятие, видях, че вероятно би имало и участници в една тема посветена на икуменизма... НА мен ми звучи добре обединяване на християнството в едно... Но то е като да се обединят народите в един - никак не е лесно, защото всяка християнска общност си има освен своите канонически специфики и калтурни и социални практики, които я правят един вид ново учение...

Все ще ми е интересно какво ще кажете вие по темата. И ако може някой хубаво да обясни понятието, че в уикипедия и на други места то е определено доста бозаво....

**ISTORIK** · Август 17, 2010

Ето няколко статии по темата:

http://www.pravoslavie.bg/%D0%92%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-

http://www.pravoslavie.bg/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/%D0%98%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

http://www.pravoslavie.bg/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80

http://www.pravoslavie.bg/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5

http://synpress-classic.dveri.bg/13-2002/ikumenizum.htm

http://synpress-classic.dveri.bg/13-2002/prizrak.htm

http://www.pravoslavieto.com/docs/CV/ecumenism_1998-2002.htm#%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD

http://www.pravoslavieto.com/docs/CV/ecumenism_1998-2002.htm#%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

**Б.Богданов** · Август 17, 2010

Икуменизмът е много деликатна тема за вярващите.

В отношението на БПЦ /Българска Православна Църква/* към икуменизма се забелязва някаква цикличност. Или поне на мен така ми се струва, съдейки от материалите, които се публикуват в официалните издания на БПЦ.

Например в линкове, които е публикувал ИСТОРИК се забелязва известна толерантност или най-малкото търпимост към икуменистите.

Ако отворите статии на тази тема .. да речем от около година назад .. тонът е съвсем различен.

Ще ви дам пример: Сайтът е същия, но текстът е писан преди 10 месеца от небезизвестният Свещ. Божидар Главев.**

Поредната жертва в нозете на папата

Лошото е, че в целия този спор са замесени и старостилците. Струва ми се, че когато те имат известно надмощие над новостилци, БПЦ започва тотално да се дистанцира от другите не православни църкви. В същото време, старостилци, би трябвало да бъдат третирани като схизматици, поне такова е официалното становище на БПЦ.

Може да звучи малко объркано и до известна степен е, но аз поне се надявам, че тези разделения не се продиктувани от вътрешнополитически причини, а са следствие на разбиране и воля за вяра. Сред старостилци има много многоуважавани духовници /а и не само духовници/ и това е една от причините тяхното мнение по въпроси на вярата да бъде високо ценено.

Да се надяваме, че няма да бъдем свидетели на грозни гледки, как нашите духовници се хващат се за брадите.

Поздрави Б.

---------------

* БПЦ /Българска Православна Църква/* - Състои се от духовенство и миряни. Често пъти се допуска грешката, само духовенството да бъде отъждествявано с Църквата.

** Свещ. Божидар Главев - /Нещо леко жълто/ - Божидар Главев е бивш китарист на група Ахат и автор на текста на "Черната овца".

П.С.

Пиша тези пояснения, защото в друга тема беше направена основателната забележка, че често се използват абревиатури, които нищо не говорят на читателите.

Поздрави Б.

**Б.Богданов** · Август 17, 2010

Статия против старостилието: Основни грешки и заблуди при старостилците

**glishev** · Август 17, 2010

Икуменизмът по същество е католическа идея. Първоначалният замисъл е от 60-те или 70-те години на ХХ в. Идеята на пръв поглед е чудесна - чрез серия от срещи, разговори и преговори полека-лека да се преодолеят догматичните различия между християнските изповедания. При това католическите водачи още от Павел VІ насам показват ясно, че не става дума за добре познатотото обединение тип уния, при което трябва на всяка зена другата страна да признае папското върховенство. Извършени са много жестове на добра воля - особено между Рим и Вселенската патриаршия в Цариград.

Проблемите обаче са доста значими:

- постепенно икуменическото движение се изражда в синдрома "да плеснем с ръце и да се прегърнем" без всъщност изобщо да си даваме сметка за сериозните догматични различия и за принципните спорове, които разделят християнските общности. Това не е решаване на проблем, а загърбване на проблема и обижда чувствата на много искрено вярващи - и католици, и православни, и различни протестанти;

- икуменическото движение вече излиза извън рамките на християнството и се стига до някакви общи срещи и общи молитви (!) с представители на други религии (хиндуистите са особено отворени за подобен тип дейност), а това за всеки нормален християнин просто е светотатство. Разбира се, някога е съществувала църковната традиция на религиозни диспути с юдаисти и мюсюлмани, но тя е била различна посъщество от днешните политически коректни и хипертолерантни срещи на разни междурелигиозни съвети. Да не говорим, че появата на "надконфесионални храмове" и твърдението, че всички религии почитат един и същ Бог са истинско безобразие. Това е крайна форма на нюейджърски икуменизъм, която противоречи на духа на църковната история - и на православни, и на католици, и дори на англикани.

Понеже пея в хор с църковнославянски репертоар, съм гостувал по католически манастири и общности в Италия, Словакия и Австрия. Обикновено хората са изключително приятни, но си личи, че цивилните смятат дейността си и това, че са ни поканили за някакъв вид католическа пропаганда - тоест според редовия католик православните сме нещо като тях, ама малко заблудени, та трябва да влезем в пътя. Според свещениците и монасите нещата не са така - напротив, те всякак внимават да не излезе, че се отнасят покровителствено, но пък понякога се пробват да ни включат в реда на месата си. Втози смисъл най-смисленото отношение, което си спомням, беше това на бенедиктинците от Мелк в Австрия, а най-досадното - това на енорията в Кралова Хола, Словакия.

Бенедиктинците бяха обявили концерта ни след месата си. Пяхме в храма на манастира, органистът им импровизира блестящо по нашите песнопения след нас, а накрая няколко монаси изпяха латинските версии на нашите песнопения (понеже примерно Богородице Дево, радуй ся" и "Ave Maria" имат почти еднакъв текст). Без опити за побратимяване.

Словаците пък бяха нагласили едно от участията ни не след, а по време на месата. Тоест трябваше ние да изпълним ролята на църковен хор. Добре, но тяхната ектения започва с молебен за папата, а той е еретик за нас. И после текстът на Символа на вярата има изменение при католиците. Освен това не знаехме името на местния епископ, което също трябва да се спомене в ектенията. На това отгоре накрая свещеникът поиска и да ни причестява - с католическото безквасно причастие. Доста абсурдно се получи.

Нямаше как да откажем ангажимента, но при нас темпото на ектенията е по-бавно (концертно темпо, няма да претупваме, я) и свещеникът си изгуби реда на литургията. На това отгоре пяхме ектения за патриарх Максим понеже за папата нямаше как да стане (повдигане на вежда от г-н кюрето), за западноевропейския български митрополит понеже така и не разбрахме как се казва местният прелат (никой словак не се прекръсти, нихната вера папищашка), изпяхме Символа без "и от Сина" (удивено шушукане из църквата), навсякъде изпълнявахме "алилуя" по три пъти, а не по два пъти докато енориашите вече се кръстеха, самите ние се кръстехме наопаки според представите на местните баби и като връх на православната, балканска простащина отказахме светото причастие, което възмути всичко живо. А като опря дотам да пеем "Многая лета" за словашкия народ, се получи неловка пауза докато намерим формулата, понеже "православному словенскому народу" щеше да накара и ангелите по небето да изпопадат от смях. Спряхме се на "благочестивому и христолюбивому", което пак е някакъв компромис. После ни казаха, че пеем ужасно войнствено, особено за св. Богородица, а тя била самата Любов, бива ли така - нейният акатист все едно е марш. Ами то си е така, Богородичният акатист е и военна песен за православните и затова звучи по тоя начин, ама кой да ти знае. При освещаването на Даровете кюрето трябваше сам да си отпява "Амин, амин" понеже ние няма как да благославяме католическото причастие (пък и това не е работа на хористите, а на дякона - изобщо католиците са направили някаква манджа с грозде от хубавата Златоустова литургия). На всичкото отгоре хората по Централна Европа имат странния за нас навик да си стискат един на друг ръцете и да си казват: "Единство" след литургия. Да, ама за такива неща има изрична съборна забрана - то е забранено направо да се молиш и да се храниш с еретици, ама хайде, светски хора сме. Обаче да се побратимяваме там и да се тупаме по рамото... ааа, чакай малко. Тези неща се правят само с архиерейско разрешение, инак ако изповядам такава щуротия, свещеникът ми в София ще ми забрани да взимам причастие за известно време (а на практика три поредни недели пропуск за взимането на причастие представляват отлъчване, което се отменя най-рано след година). И накрая ние притеснени, енорията възмутена, отчето обиден и за чий? Зарад единия гол икуменизъм. Благодаря от такива работи. Оттогава съм си казал, че на католически служби мога да присъствам само като турист и слушател.

И не, това не са дреболии, причастието и Символът на вярата са основни неща.

Едит: всъщност вероятно съм единственият истински икуменист в България Имам една доста смешна история, свързана с католически метох, но е за на маса.

Редактирано Август 17, 2010 от glishev

**КГ125** · Август 17, 2010

А може би просто взаимно уважение и съзнание, че това са двата от трите стълба на християнската цивилизация?

Това като го има, то стига.

А не догматично заравяне на главите в пясъка и нелепа късогледа нетърпимост, главно инспирирана по политически съображения, или, което е по-лошо, от късогледство и скудоумие.

**glishev** · Август 17, 2010

Точно така. Уважение всекиму. Вересия - никому.

Колкото до "догматичното заравяне на главите в пясъка" - нека да оставим тези неща на религиозните авторитети. Икуменистите все още не са отменили валидността на съборните решения и на качествените теологически трактати. А и да го направят, най-много да накривят капата на някой вярващ.

Хрумва ми, че когато нещата опират до добър или лош превод, до тълкувание или позоваване на алинея от нормативен акт, никой не казва: "По дяволите тия тънкости, дайте да се побратимим". И това е съвсем естествено. Малките камъчета преобръщат голяма кола, особено в правото (а и в преводите, както си говорим в съответната тема). И в медицинските диагнози един детайл може да се окаже решаващ. Да не говорим как се препираме за най-тънки моменти в историческите си схващания.

Тогава нима има нещо чудно, че детайлите на религиозната догма (които често имат исторически и езикови причини и юридически, та и политически последствия) също изискват педантизъм и уважение към материята?

Истината е, че икуменистите са обратната крайност на автохтонците Ако автохтонецът е краен фанатик, който не ще и да чуе нищо против мнението си и реве като настъпен по мазола, ако го обориш, то икуменистът е безформено благ. Него не можеш го обори, той е хлъзгав и ти казва: "Прав си, ама по незначителен въпрос. Дай да се прегърнем". Икуменизмът (а особено нюейджърството) са форма на отказ от лично убеждение. Отказ от логика, отказ от позитивно, нерелативно мнение, отказ от доверие към професионалисти (хоп, едно подобие с автохтонизма - нали противоположностите се допират). За мен автохтонското "Не може ти да си прав!" и икуменисткото "И ти си прав" са еднакво блудкави. Две крайности, бягащи в противоположни посоки от здравия разум и в крайна сметка застигащи се някъде далеч от него.

За разумния човек нещата винаги са ясни - българите са си българи, а траките са траки; Бог или Го има, или не и ако Го има, Се е изявил само чрез дадена конкретна религия, а не едновременно чрез взаимно противоречащите си брътвежи на кюрета, попове, пастори, ходжи и бонзи.

Пък и колкото и релативист да е човек, всеки камък си тежи на мястото. Истински икуменисти всъщност са били някогашните езичници - те са смятали, че не може волята на Зевс да има същата тежест в Индия, каквато има в Гърция. Следователно да се почита Зевс в Индия или Брама в Гърция е глупост. Аз път към Индия нямам. Нямам и към Рим освен като турист. И смятам за безмислено да пея "Харе Кришна", да целувам пантофа на папата или (опази, Боже) да се бутам в т.нар. "храмове на всички религии". Прадядо ми някога е казал: "Мене ми е тука Цариград". Всичко друго е една блудкава псевдодуховна кашица. Който има нужда от усамотение, може да иде на планина, да се затвори в стаята си или да посети някой храм - според вярата на семейството си. Естествената вяра на човек е тази, която е наследил от бабите си. Ако някой има причини да я смени - добре. Но никой не може да служи на двама господари и да има две религии едновременно. Освен ако не е азиатец, може би. В западните култури това се смята за непочтено.

"Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от Лукавия."

Редактирано Август 17, 2010 от glishev

**КГ125** · Август 17, 2010

И все пак - нека догмата си е догма, а християнското братство - християнско братство. Защото с кого другиго?

**glishev** · Август 17, 2010

А, дослук винаги може да се прави, разбира се Уважение - всекиму.

**КГ125** · Август 18, 2010

Аз малко повече имах предвид - коя култура е най-близка до православната култура? Дали Лукас Нотарас още е държал на думите си, че чалмата е по-добра от тиарата, когато по заповед на пияния Мехмед дойодоха в дома му?

**Б.Богданов** · Август 18, 2010

Аз малко повече имах предвид - коя култура е най-близка до православната култура? Дали Лукас Нотарас още е държал на думите си, че чалмата е по-добра от тиарата, когато по заповед на пияния Мехмед дойодоха в дома му?

Католицизъм

Pазличия между християнските църкви

**glishev** · Август 18, 2010

До гръко-православната култура най-близка е славяно-православната А и до двете е изключително близка грузинската православна култура.

До тях трите пък определено по-близка от католическата са сиро-яковитската (маронитска) християнска общност и армено-грегорианската. Католицизмът е преживял собствена вътрешна еволюция, която го е изменила доста, особено в последните двеста години.

Всъщност, говорейки за икуменизъм, често забравяме т. нар. Древни източни Църкви. Арменската, Сирийската, Халдейската, Етиопската, Коптската (или Египетска), Малабарската. Това са християнски общности, които имат известни догматични различия спрямо православието, но като бит и уредба са ни изключително близки - особено арменците. А Арменската и Етиопската Църкви все пак са първите официални национални християнски общности в света. Там най-старите форми на Преданието са изключително добре познати и формират ежедневната практика на вярата повече отколкото при нас и още повече отколкото при католиците. Всъщност много детайли от организацията на тези общности идват пряко от апостолската епоха (І-ІІ в.) и доколкото съвпадат с познатите ни религиозни институции изучаването им представлява най-добрият начин да се разбере несъстоятелността на Реформацията и последвалото я роене на постпротестантски деноминации като опит за връщане към ранното християнство.

Ето това са традициите, най-близки до православната. Тези, които постоянно се опират на старото Предание за делата и думите на пустинните Отци, на решенията на първите два или (в зависимост от общността) три Вселенски събора, а не на Втория Ватикански, който скандализира дори някои по-консервативни католици.

Всъщност що се отнася и до догмата, и до богослужебната практика, различията ни с арменците и коптите някога са изглеждали фундаментални. На фона обаче на все по-отдалечаващия се от корена на църковната история католицизъм арменците започват да ни стават относително близки. В крайна сметка те дори не са наистина монофизити, нямат различия от нас в схващането за св. Богородица, нямат нови добавки към Символа на вярата, причастието им се приготвя като нашето, нямат догма за непогрешимостта на католикоса в Ечмиадзин, не са съкратили Златоустовата литургия и религиозното им изкуство си прилича с нашето. По въпроса с Халкедонския събор и с йерархизирнето на Христовите природи има мегдан за диалог, пък и съседството на арменската и гръцката патриаршии в Цариград, историческата съдба на арменците и връзките им с българите определено ме карат да ги имам за по-близки дори от униатите (католиците от източен обряд).

Редактирано Август 18, 2010 от glishev

**КГ125** · Август 18, 2010

Съвременната политика е усложнила нещата, но все пак - политическата тежест на маронитската културна общност в днешните реалности не е особено голяма. Или грузинската....

**glishev** · Август 18, 2010

Така е. Да, ако имаш предвид кое влиятелно изповедание е относително близо до православието, да, това е католицизмът. Друг е въпросът, че не е достатъчно близък, за да бъда икуменист с чиста съвест.

**Михов** · Август 18, 2010

Все пак Източните църкви са монофизитски (или миафизитски). Това не е ли фундаментално различие, по-фундаментално от догматичните разлики между католицизъм и православие?

**КГ125** · Август 18, 2010

Така е. Да, ако имаш предвид кое влиятелно изповедание е относително близо до православието, да, това е католицизмът. Друг е въпросът, че не е достатъчно близък, за да бъда икуменист с чиста съвест.

О, не не аз не го пропагаднирам това, просто разсъждавам...

**Б.Богданов** · Август 18, 2010

Така е. Да, ако имаш предвид кое влиятелно изповедание е относително близо до православието, да, това е католицизмът. Друг е въпросът, че не е достатъчно близък, за да бъда икуменист с чиста съвест.

Ако папата се откаже от светската си власт и католиците премахнат някой от нововъведенията си /например култ към Дева Мария, непогрешимост на папата, покаят се и т.н./, но папата остане "пръв сред първи", какво ще се случи със съвестта ти?

**glishev** · Август 18, 2010

Михов, от монофизитизъм до миафизитизъм разликата е сериозна (като между единосъщието и подобносъщието ). Всъщност много православни не се замислят по този въпрос, но дълбоко в себе си са миафизити. Познавам дори католичка, която веднъж изказа миафизитско мнение пред мен без да знае нищо за Арменската Църква Абсолютното равновесие на Богочовечността си е трудна за схващане концепция. Както и тринитарната догма, разбира се. Инак относителната тежест на всички догматични различия е еднаква. Все тая е дали човек е еретик по отношение природите на Христа или по отношение на изхождението (технически термин, знам, че звучи смешно) на Светия Дух. Само дето у арменците примерно има една догматична ерес, а с времето католиците са натрупали поне три. За постпротестантите да не говорим, те вече дори са почнали да повтарят стари ереси.

Богданов, ако всичко това стане, ще се окажа католик без изобщо да съм си променял вярата. Всъщност всеки православен е по-католик от папата :biggrin:

**Михов** · Август 18, 2010

Да, различни са, но за някои от по-радикалните православни са си едно и също.

Бедата на Православието е, че е твърде далеч от съвременността. Хубаво, пази догмите, но... Къде е усещането за общност, за взаимопомощ, за подкрепа? За повечето българи православието се свежда до опушени с тамян и свещи църкви и мърморещ нещо поп! И разбира се, станалото модерно да се посещава църква навръх Великден или Коледа. Всяко нововъдение в Православието става невероятно трудно! Така сигурно се опазваш от ереси, но със сигурност ставаш все по-неадекватен на средата. Ето, статията за старостилците, която Богданов даде. Какво пречи на Православието да възприеме Григорианския календар?

Докато православието не започне да организира детски градини, благотворителни дружества, училища, а защо не университети (светски, но с православен уклон, подобни на католическите), докато свещениците не станат близо до хората, просто няма как нещата да вървят в положителна посока!

Струва ми се, че икуменизма е най-малкия проблем на Българското православие. Разбира се, за клира, а и за малцината вярващи миряни сигурно е страшно важно да се опази автентичната вяра от домогванията на Папата. Увлечени в това обаче, си карат по инерция. А по инерция далеч не се стига...

Различните православни църкви на каква позиция са спрямо икуменизма?

**glishev** · Август 18, 2010

А, да, ама те радикалите във всяка религия са си такива. От фундаментализъм не мож се опази - добре, че нашата вяра е кротка, та барем фундитата ни са безопасни, само говорят.

Прав си за социалната ангажираност (почти липсва, ако не броим няколко свестни свещеници и тук-там по някоя малка организация на миряни). Има и една тенденция литургията да се служи на новобългарски, а не на църковнославянски. Лично аз предпочитам църковнославянската, но осъзнавам предимствата на новобългарската. Мога да я слушам и по двата начина, а е истина, че на български нито попът може да претупа текста (защото всички ще го засекат), нито е толкова голям рискът енориашите да изпозаспят Впрочем, има ги замислите и дебатите на енорийските центрове БПЦ да сформира най-сетне самостоятелна Духовна Академия, защото положението на Богословския факултет към СУ е много неясно. Имаго и напоследък по-активният дебат за религиозното обучение в Училищата. Има ги и самите енорийски центрове, разбира се, и Фондация "Покров Богородичен", и издателство "Омофор". Това вече са белези на съживяване на православната общност у нас. Там работят много свестни хора и вършат доста смислени неща. Вярно е, че слабостта им е, че са прекалено интелектуални, но и това, надявам се, ще е до време.

Факт е, че например по въпроса с религиозното обучение Патриаршията, светските православни организации и Главното мюфтийство имат обща позиция, която правителството по-скоро подкрепя.

Факт е, че например светски православни лица, работещи за енорийски центрове преди няколко месеца спечелиха дело по обвинение в клевета срещу петдесятна харизматична общност у нас и съдът се произнесе, че дейността на енорийския център е обществено полезна. За справка - харизматиците са тези, които на "службите" си се мятат, смеят се неконтролируемо и ломотят неразбираемо. Просто казано - неприятна секта.

Факт е, че по сигнали от граждани Софийската митрополия сезира областната управа на София за опитите на сциентолозите да даряват литература в читалища и библиотеки. А на сциентолозите им е отказана регистрация като вероизповедание в България и в Германия, защото са смятани пак за опасна секта от тоталитарен тип.

За тези неща почти не се чува не защото Църквата е инертна, а защото няма добър PR. Или по-скоро защото медиите ни по инерция не смятат БПЦ за новина (освен когато Божо Димитрофф се намеси с някой пореден полурелигиозен кич). Не е така в Сърбия, където например официозът "Политика" по традиция отделя внимание на изявленията на сръбските митрополити.

В София действат поне десетина сериозни енорийски центъра (може би най-смисленият е този на храм "Св. св. Кирил и Методий" на Женския пазар, където свещениците са млади мъже), издават бюлетини, организират срещи, поклоннически пътувания и прочие. Преди около месец имаше доста голям поход от София до Рилския манастир по финалната отсечка от маршрута на пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски. Преди това имаше организиран от настоятелството на "Св. софия" планински поход Витоша-Верила-Рила, пак доста добре посетен. Вероятно щяха да се съберат още повече хора, ако медиите обръщаха внимание на мейлите, пращани от PR-ите на митрополията и настоятелствата, а не ги пренебрегваха.

В нета човек може да слуша българското православно радио "Сион", поддържано от няколко млади калугери.

На всичко отгоре атонският български манастир "Св. Георги Зограф" и издателство "Омофор" на практика бълват чудесна литература в голям тираж и на достъпни цени - светоотечески съчинения, жития на български светци, апологетика, модерни православни автори, църковна история, полемика, модерни католически автори. Тези неща са достъпни в "Хеликон", "Български книжици", в храма "Свв. Седмочисленици" и в православната книжарница на ул. "Бенковски" (точно до чайната под бул. "Дондуков").

Освен това има изключително незакостенели, а напротив - съвсем модерно звучащи православни български автори като Калин Янакиев, Георги Каприев, Пламен Сивов и Венцислав Каравълчев, които пишат и говорят и в нета, и пред публика. Има ги порталите като http://pravoslavie.bg/, които не са пълни с малоумия, а по-скоро със страхотни материали и връзки и се ъпдейтват редовно. Имаше го предаването "Професорско каре" по RE:TV, където четирима заявено религиозни преподаватели в СУ (Янакиев, Каприев, Бояджиев - православни и Градев - католик) редовно и добре говореха по всякакви обществени въпроси. Друг е въпросът, че публиката е възпитана по-скоро в бигбрадърщина отколкото в четене и слушане на нещо по-сериозно.

Човек спокойно може да се ориентира, че има сериозна и смислена религиозна дейност у нас. Стига само да има интерес, а не да повтаря клишетата за инертната "попщина".

Колкото до свещениците - няма по-близък до гражданите свещеник от православния. Православният поп е почти задължително женен, а не wannabe светец. Православният поп носи дънки под расото. Божидар Главев, бивш вокалист на рокгрупата "Ахат", днес е православен поп (даже леко фанатик). Лично аз познавам един близо четиридесетгодишен свещеник от "Покров Богородичен", отец Евгени, който е рокаджия и рокер :smokeing:

Отец Йоан от Босилеград пък е човекът, който се опитва да поднови тамошната старинна църква, при все че сръбските власти му пречат (и че новият сръбски патриарх лично се опита да го прогони от енорията му). И се оказа, че най-голямата кампания в полза на отчето е дошла от негови приятели и фенове във Фейсбук - и от Сърбия, и от България.

Лично аз не познавам по-гостоприемен, добронамерен, а същевременно и строг домакин от архимандрит Назарий, стария игумен на Кокалянския манастир. Нито пък по-симпатични и отворени типове от отците Веселин и Ангел, свещениците в "Св. София".

Когато ходихме с админите до храма "Св. Димитър", свещиникът, отец Радостин, беше изключително любезен и ни разведе из горната галерия с чудесни стенописи (които сега се реставрират).

Всъщност най-неприятни у нас са митрополитите (особено Галактион Старозагорски, Николай Пловдивски, Натанаил Неврокопски и Кирил Варненски). Да речем обаче доста смислен беше вече покойният Иларион Силистренски и моят личен фаворит - Неофит, митрополит на Русе, който е човек на място.

Разбира се, има и откровени мърши като епископ Сионий, семинарийския ректор. Такива хора трябва да се разкарат.

Редактирано Август 18, 2010 от glishev

**glishev** · Август 18, 2010