Икуменизъм

[Б.Богданов]

Като пак има протестантизъм и протестантизъм. Обикновеният лутеран - епископалист или англикан, не е притесняващ. Но крайните разновидности на евангелизма... уффф, майчице.

Англиканската църква не само не е притесняваща, а e точно обратното. Преди време ми попадна статия в едно църковно вестниче в която прочетох изумителната на пръв поглед статия, че БПЦ смята Англиканската църква за доста близка, може да се каже по-близка от католическата и търси контакт с нея. Ако се замисли човек, в това твърдение има известна логика. Въпреки, че официално англиканите са нещо между католицизъм и протестантство, при тях липсват нововъведенията на католиците през последните 200 години. А както знаем, едно от нещата, което много дразни православните е непогрешимостта на папата по въпроси свързани с вярата. При англикани това нещо разбира се, липсва!

И така ... лошото на англиканите, че църквата им е доста безжизнена. /Не че при нас БПЦ е много жизнена/

При търсене на контакт между църкви не става въпрос за икуменизъм. Самата мисъл за икуменизъм се смята за еретична в БПЦ. А колко по-добре би било да се изчистят противоречията между християните /поне между католици и ортодоксални на първия етап/...

За съжаление, постовете на Михов и на Глишев описват реалното положение в българския църковен живот.

Но да бъдем оптимисти! БПЦ е играла важна роля /при това положителна роля/ в живота на българина и да се надяваме, че сега в условията на демокрация, отново БПЦ ще заеме полагаемото и място. Но това зависи само от нея. А БПЦ не е само духовенство, тоест всички православни трябва да положат усилия.

Поздрави Б.

Редактирано Август 19, 2010 от Б.Богданов

[glishev]

Относително по-близо до католицизма в по-стария му вид, а и до православието е така наречената High Church - това е течение в Англиканската Църква, което не отхвърля изображенията, признава поне пет от Вселенските събори, почита Богородица и светците и изобщо е доста консервативно. То обаче няма почти никакви привърженици, освен няколко британски епископа. Жалко, разбира се!

[ISTORIK]

А официално англиканите са някъде между католицизма и протестантството.

При тях липсват нововъведенията на католиците от последните 200 години.

А както знаем, едно от нещата, което много дразни православните, е непогрешимостта на папата по въпроси свързани с вярата. При англиканите това нещо, разбира се, липсва!

И така, лошото на англиканите, че църквата им е доста безжизнена. /Не, че БПЦ е много жизнена/

Членовете на Англиканската Църква се наричат англикани, а не - англиканци или англиканисти.

Църквата на Англия или, както е по-известна у нас, Англиканската Църква е официалната християнска Църква в Англия и родоначалник на световната Англиканското съобщество.

Англиканската църква спада към отделна група, тъй като богословски тя стои между римокатолицизма и протестантството.

Ричард Хуукър (1554–1600), една от най-влиятелните фигури в оформянето на англиканската теология и собствена идентичност

Християнството се установява в Британия през I или II век и е независимо от Римската църква. С времето Църквата на Англия попада под властта на папата. До XVI в. английската църква е напълно подчинена на папската власт.

Реформацията на Острова се предхожда от недоволство и противодействие на папата, които намират конкретен израз в конфликта между римския първосвещеник и английския крал Хенри VIII (1509-1547) по повод бракоразводното дело на краля с Екатерина Арагонска (1534 г.). Папа Климент VII отказва да признае развода, което обаче прави Кентърберийския епископ и, подкрепен от английския Парламент, кралят прекъсва всички връзки с папството. Отхвърляйки властта на Рим, Хенри VIII поставя началото на отделна държавна църква в Англия.

През 1534г. е издаден закон за супрематството, според който глава на Църквата е кралят. Тази "реформация отгоре" първоначално не довежда до особени промени в принципите на църковната организация, обредността и доктрината, които си остават напълно католически. Постепенно Английската църква започва да се оформя като някакъв "среден път" между католицизма и протестантството.

Наследникът на Хенри VIII, крал Едуард VI, потвърждава това разцепление.

Кралица Мария I Тюдор, която е католичка, иска да унищожи делото на двамата си предшественици, но пролятата от нея кръв допринася само за по-голямата неприязън на народа към католицизма.

Ето защо, кралица Елизабет I с голяма лекота успява да получи одобрението на Тридесет и двата члена на "Веруюто" на Англиканската Църква през 1562 г.

Юридически Англиканската Църква става държавна и отделна от католицизма религия с акт на английския парламент от 16 януари 1581 г.

Особеност на тази Църква е, че англиканите възприемат някои протестантски вярвания, но запазват много сходни точки с католичеството, особено - в йерархията. В Англиканската Църква причастието се приема по един и същ начин, както от обикновените вярващи, така - и от пасторите. Характерна особеност е епископалното устройство. Съществува йерархия, която претендира за апостолско приемство като са запазени трите степени – епископска, презвитерска и дяконска. Начело на църквата е кралят, който назначава епископите. След това те са напълно независими от държавната власт. Днес Англиканската църква се контролира от парламента и министър-председателя. В църковно-административно отношение църквата в Англия се дели на две митрополии - Кентърбърийска и Йоркска, начело с архиепископи. Англиканската църква има епархии из целия свят. Те имат статут на самостоятелни църкви в т.нар. "Англиканска църковна общност", в която Кентърбърийският епископ има първенство по чест. От 1988 г. в Англиканската Църква започва практика за ръкополагането на жени в свещенически сан.

В Англиканската църква се оформят три партии, които се различават по отношението си към католицизма и настъпилите промени вследствие на отделянето от него. "High Church" (Високата Църква) се стреми да се противопостави на крайностите на Реформацията и да отстоява веровото наследство, което Англиканската Църква е запазила от древността. Тази партия може да се определи като про-католическа, за разлика от Low Church (Ниската Църква), която застъпва крайните идеи на протестантизма. В третата партия "Broad Church" (Широката Църква) не обръщат голямо внимание на догматическите и богослужебните въпроси, а се стремят да обединят това, което смятат за положително в учението и култа на другите две партии.

Пълното обособяване на Англиканската Църква се изразява в издаването на книгата "The Book of Common Prayer" - "Книга на обществените молитви" - през 1549 г. Тя претърпява няколко редакции и има значение на служебник, в който са внесени нови догматически постановки.

Англиканското вероучение е изложено в книгата "39-те члена на вярата" ("The 39 articles of religion"). Сред тях някои напълно съответстват на догматите на Източноправославната Църква (напр. учението за Света Троица, за личността на Иисус Христос, за божествената и човешката природа на Спасителя, за Неговата безгрешност и др); а други са идентични с римокатолическото учение (напр. т. н. Filioque - произтичането на св. Дух и от Сина Божий), но в основната си част вероучението на Англиканската Църква е възприето от Реформацията.

Англиканското съобщество (англ. The Anglican Communion) e международна асоциация на националните Англикански Църкви. Няма една "Англиканска Църква" с универсален юридически авторитет и всяка национална и регионална църква има своя автономност. Статусът на съобщност означава, че има общо съгласие върху основните доктрини и пълно участие в сакраменталния живот на всяка национална църква, който е на разположение на всички съобщностни англикани.

Контактите между Източноправославната Църква и Англиканската Църква започват през XVII в. Активният диалог през следващите векове обаче не довежда до приемане на англиканската общност в общение с Православната Църква.

[Б.Богданов]

Много ми е интересно мнението на Lion Queen.

Ваше Величество,

Доби ли някаква идея за икуменизма или просто толкова се отдалечихме от дефиницията на това понятие, че постовете до този момент / с изключение на постът на Историк, съдържащ линкове към статии, свързани с икуменизма, но само от страна на ортодокса/ коментират проблемите на Българска Православна Църква и в много по-малка степен икуменизма?

А дори да го коментираме в детайли, имам усещането, че ще го правим само от гледна точна на православието, а това си е проблем.

Поздрави Б.

[Б.Богданов]

Членовете на Англиканската Църква се наричат англикани, а не - англиканци или англиканисти.

***

Офф топик.. Извинете за което.

Но драги Историк,

Ако това е адресирано към мен, мисля, че съм писал англикани.

Но това е важно уточнение и информацията, която си публикувал дава представа, какво се е случило и причините за това отделяне на Англиканската Църква от Рим.

Често пъти, навлизайки в детайлите на даден проблем се пренебрегва възможността, че читател на дадена тема може да не познава основните причини довели до дискутирания резултат. Нямам предвид само настоящата тема, а като цяло структурата на водене на дискусии във форума.

Поздрави и благодаря за предоставената информация.

Поздрави Б.

[glishev]

Мисля, че това е статия, може би уикипедска, писана от нашия Историк.

Book of Common Prayer по-скоро е "Общ молитвеник" или "Книга с обичайните молитви".

За нас е донякъде неясно точното отношение на High Church към св. Богородица и към тайнствата. Хем почитат Богородица, хем не дотам. Хем имат тайнства, хем май са по-малко от нашите. Пък и британският държавен глава е "Върховен Глава на Църквата в Англия", което звучи доста бомбастично - нито римският папа, нито българският, нито Вселенският патриарх в Цариград се нарича Глава на Църквата, камо ли Върховен. Глава на Църквата е само Христос, при това включително и в Англия.

На това отгоре "Върховният Глава" е такъв не само за Английската, но и за Шотландската Църква, която е презвитерианска - няма епископи. Ами сега? Към коя Църква всъщност принадлежи "Върховният Глава" и чии обичаи следва? Обикновено англиканските (които наистина са полукатолически), но пък формално стои и начело на общност която дори от англиканска гледна точка технически е еретична.

Самата Английска Църква не е единна, разбира се. През вековете от нея са се отделили и нароили безброй "Църкви", които не са дори протестантски, а постпротестантски. А вътре в остатъчните й редове има полукатолици, интелектуалци, заиграващи се с православието, неконформисти с доста ясен протестантски уклон, даже унитаристи (хора, които не вярват в Св. Троица, пълни монотеисти). И никакъв стремеж към догматична яснота. Book of Common Prayer поне на няколко места влиза в противоречие с Уестминстърската изповед от 1647 (когато Парламентът определя в какво вярва английският народ - една пуританска пародия на Събор). Английската Църква е христоматиен пример за "царство, разделено против себе си".

За да е пълен хаосът, Английската Църква освен "Върховен Глава" си има и предстоятел - Кентърбърийския архиепископ. Като добавим, че от времената на Елизабет І балдахините на олтарите и олтарните прегради (спомен от иконостас) се украсяват с изображения на кралските гербове, излиза, че в Англия основната фигура на обожание е кралят/кралицата.

А лично аз съм бесен от едно изказване на настоящия архиепископ - че Шариатът бил напълно приемлив, за да стане част от нормативната база на Обединеното кралство.

Разбира се, службата им е много спретната, проповедта - съвестна, енориашите - благоприлични и дворовете - преметени. Не като при нас, за съжаление.

[Б.Богданов]

***

:good:

[mitaca]

....

А лично аз съм бесен от едно изказване на настоящия архиепископ - че Шариатът бил напълно приемлив, за да стане част от нормативната база на Обединеното кралство......

Аз не съм православен, но следя интересната дискусия . Това не е точно икуменизъм (предложението на епископа), но не е ли стъпка към едно разбирателство между религиите. Въпреки, че като гледам постовете на нашите православни, разбирателство не може да има даже между християните, та камо ли да се разберат основните световни таквиз .

[КГ125]

Ми то... седя и се чудя, седя и се чудя - въпросът е чисто цивилизационен, а не толкова религиозен. И следва да се реши със средствата на цивилизацията. Това поне народите, изповядващи съответната религия, го могат.

[mitaca]

Лошото е, че при Исляма поне има хммм "промиване на мозъци". Термина не е коректен разбира се, щото там религията е знаме на политиката в междудържавен мащаб. Това е минало при християните и никога не е стояло при евреите например. Аз съм определено против Църквата (която и да е) да се занимава с обществени неща. Пише се за колежи, университети и т.н. под егидата на Църквата. Но на запад вече не е никак престижно да си завършил такова учебно заведение. Ние сме закъсняли разбира се, но благодарение на това сега ги изпреварваме .

Дъщеря ми трябва да прочете през лятото Новия завет. В немската искат за 10 клас Стария завет. Аз ги имам (преразказани хем от Пърл Бък), дадох ги, но пак не щат да ги четат. Не ги разбират не хващат как така става: глътнат от кит (, първо как е глътнат, дето гърлото му е кат на 40 годишен мъж)и после изплют и оживял. Както и много други (абе почти всички). Ами ако бях дал каноничния Стар завет? Както един образ се изрази - това е секс и кръв . Опитвам се да обясня, че това са притчи и са далеч преди християнството, те разбират, ама така нема да станат християнки .

[glishev]

Не може в една държава да важат и светските закони, и Шариатът. Особено в държава, чиято констетуционна система се опира на Великата харта на свободите и Habeas copus, чийто държавен глава е и глава на християнска Църква и където полигамията е забранена. Или първо трябва да се отменят монархията, Хартата и Habeas, или трябва да се разкара Шариатът. Тук има принципно противоречие. Инак се връщаме право в Средните векове със съсловното и племенно правораздаване - за нас едни закони, за вас други. Не става така, това поражда анархия.

Скоро прочетох на сайта на британската монархия, че титлата "Защитник на Вярата" вече официално се тълкува в смисъл, че държавният глава е гарант за религиозните свободи на всички британски поданици. Хенри VІІІ със сигурност не е имал предвид това, когато е добавил формулата към титулатурата си. Всъщност смешното е, че тази титла е дадена на Хенри от папата, докато кралят още си е бил католик и се е забавлявал да пише антиреформистки трактати. След скъсването с Рим Св. Престол, разбира се, официално отнема това звание на Хенри, но британските монарси и досега си се кичат с него (а то първоначално не е било наследствена титла, а лично отличие) и му придават какъвто си щат смисъл.

Е, Митак, мен това доста ме учудва. Като малък си четях баш синодалното издание на Библията - баба ми ми го беше връчила едно лято и каза, че това са стари еврейски приказки и че ще ми харесат. И аз си го четях като приказки. Всичко е до нагласата. Хем беше изданието от 1925, питаш ли ме с тоя правопис и с остарелите думи как съм се боричкал... като прасе с тиква. Не е чак толкова трудна Библията, особено във версията на Пърл Бък си е все едно четеш "Хари Потър".

Е, старата, разбира се, късно се сети, че може да проявя нездрав интерес най-вече към "Песен на песните", ама на, вече я бях изчел Пък и всъщност Макавейските книги по ме кефеха, там имаше битки

Редактирано Август 19, 2010 от glishev

[Михов]

Аз съм определено против Църквата (която и да е) да се занимава с обществени неща. Пише се за колежи, университети и т.н. под егидата на Църквата. Но на запад вече не е никак престижно да си завършил такова учебно заведение. Ние сме закъсняли разбира се, но благодарение на това сега ги изпреварваме .

А кой трябва да се занимава с обществени дела?

Това за учебните заведения как го реши? И до ден днешен в Германия, Италия или Испания католическите университети са едни от най-престижните. В САЩ действат протестантски университети, които също са качествени. За училищата важи същото.

[Galahad]

Икуменизма (екуменизма) като название произлиза от гр. οἰκουμένη, т.е "целия обитаван свят", "вселената". Красивата пропагандна страна е, че то е насочено към единение на всички вярващи. Нама да навлизам в детали, защото за това движение има писано доста.

Ща кажа няколко думи за една по-скоро идеологическа концепция, много близка звуково, а още повече по крайна цел, та на практика остана в сянката на доста по-добре гримирания икуменизъм.

Става дума за игуменизма. Разлика от 1-2 букви на пръв поглед. Но произлизат от две съвсем различни думи, макар и гръцки. Игуменизъм иде от гръцката дума ιγούμενος, т.е. ръководител. Благодарение на слабостта на българите към чуждиците и в този случай от една чуждица сме си направили 2 думички - игумен и хегемон. Сред най-последователните последователи на тази концепция са римския папа и цариградския патриарх. Тъй като обаче не всички езици по света притежават свойството да трансформират по такъв чудесен нацин думичките, то и двамата свети отци не се ласкаят от названието, което е дадено на това течение по-скоро от неговите противници. В смисъл, че техни смирения са готови да оглавят целия свят (разбира се не заедно, а всеки би желал да го направи съвсем самостоятелно), но не смятат да го постигнат биейки се в гърдите, че водени от собственото си греховно властолюбие се стремят към световна хегемония. Разбира се тяхната скромност съвсем не им е попречила единия да се счита за папа на вселенската църква, а другият да е вселенски патриарх. И всичко това при наличието на една вселена. И докато цариградския патриарх се е домогвал поради стечението на ред обстоятелства да заветната цел по-скоро тайно и подмолно, то папите са дали воля на амбициозните си откровения и си имаме прилично количество папски писма, в които се обяснява че както слънцето било една на небето и човек имал една глава, то така и църквата на земята трябвало да бъде ръководена от един, т.е. от папата. За последните 2000г. обаче този подход не е дал кой знае колко задоволителен резултат, тъй че и двамата имат приличен брой колеги.

Икуменизмът, който се появи по-скоро като движение на ентусиасти и се разви под въздействието на светски политици (понякога атеисти) като че ли се оказа за двамата амбициозни архиереи модерната формула за по-добри резултати по пътя им към вселенско господство. Идеята е че поради авторитета на поста си в една световна организация на вярващите лесно може да изплуват на върха. В новото им амплоа няма приказките за едната глава и едното слънце. А красивата фасада на идеята за световно единство на вярващите е удобна крепостна стена за защита от нападките на противниците на движението. Но фасадата не е чак толкова непроницаема. Не е трудно да се види, че движението търси не толкова мирно съвместно съжителство на вярващите, а единство, в което едните трябва да отстъпят пред другите. Защото едно си е обща молитва за мир, която обаче се води отделно, но в едно и също време, а съвсем друго е службата да е на едно място, но по обряда само на някои.

[glishev]

И това го има, да. То е неприятната страна на икуменизма. Една от неприятните страни.