Тарасий - архонт на Куберова България

[Galahad]

Смятах да се занимавам по-подробно с печата на Тарасий като направя разширената версия на хронологичната таблица, но като видях интереса към византийските печати, а също за присъединяването на територията, на която е днешната БЮРМ, реших да направя една редакция на наличното, за да може да разгледаме проблематиката около този печат. По-точно използвам снимката заради изписването на текста на гръцки език.

Превода на надписа на печата на Тарасий на български език е издаден сравнително отдавна (ХИБ, Гюзелев, Петров, НИ, С., 1978, т.1,стр. 87). Данните на печата са интересни, защото сведенията за Куберова България са сравнително оскъдни (чудесата на св. Димитър и печата на Мавър, като някои сведения в хрониките на св. Теофан Изповедник и св. патр. Никифор са с дискусионна относимост към въпроса). За съжаление и при този печат данните не са чак толкова безспорни и категорични, колкото би ни се искало.

В Христоматията текста е публикуван като "+Богородице, помагай на Тарасий, ипат и княз на Куберийците" като в квадратни скоби е пояснено, че куберийците са Куберовите българи. В по-точен превод текста гласи: "Богородице, помагай на Тарасий, ипат и архонт на Кубериотите".

За Тарасий знаем само това, което е отразено на печата. Имал е титлата "ипат", която отговаря на латинската "консул", макар че през VІІ-VІІІвек вече да е нямала значението познато ни от времето на Римската република. Въпреки това тя все още е била сравнително висока титла.

По-интересна е втората му титла - "архонт", която в христоматията е преведена като "княз". С тази титла във византийските текстове са били обозначавани и чужди владетели - така в гръцките, а и в някои домашни извори са наричани бълг. ханове, княз Борис І и синът му Симеон І до приемането на царска титла.

След всичко казано по-горе естествено най-голям е интересът към понятоето "Кубериотите", тъй като в христоматията то е преведено като "Куберовите българи". В каталога на печатите на Дъмбъртон Оакс, където се намира единият от двата екземпляра от този печат обаче, той е поставен сред моливдовулите на темата на Кивириотите. Става дума за главната византийска малоазийска морска тема (темата е военно-административна единица, от която се набирали войници за армията - в случая за флота) в провинция Памфилия с център гр. Аталия (дн. Анталия). Тя е била сформирана между 680 и 30г. на VІІІв., което по време отговаря на изсичането на печата. Името на темата идва от гр. Кивира, който е разположен в тази местност.

От друга страна обаче, с титлата "архонт" в раздела на каталога посветен на темата на кивериотите е само Тарасий. Запазени са печати на стратези, протоспатарий, вестове, патриций, антипати, съдии, асикрити, спатарокандидати, кандидати, протонотарий ..., но няма друг архонт. Което ще рече, че все пак е възможно да става дума за български владетел, наследник на хан Кубар.

[Ka40]

Лично аз, ако трябва да избирам между превода даден в ХИБ и този на Дъмбъртон Оукс, мисля че въобще няма да се колебая. Най-малкото защото нито П. Петров, нито В. Гюзелев са сфрагисти. Освен това, ако приемем тяхното четене, то ще имаме уникален случай във византийската сфрагистика и въобще история, при който дадена византийска военна единица е наречена по името на нейният предводител. Друг е въпросът, че няма данни кубуровите българи да са били покорявани от ромеите.

А колкото до архонт - ами среща се и върху други ромейски печати точно от това време. Като например Адриан архонт на Месемврия.

[Зитко]

Печатът на Тарасий,заедно с още няколко други,го бях постнал в темата за Кубер:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3243&view=findpost&p=114000

Но за удобство прикачвам картинките и тук.

Всички тези печати се предполага,че касаят ромейската област в Мала Азия,която е била наречена първо Θέμα ναυτικόν Καραβησιάνων,а след 735г. е преименувана на Θέμα ναυτικόν Κιβυρραιωτῶν

На печатът на Тарасий имаме конструкцията KVBEPIOTωN,същото имаме и на печатът от първата картинка-тези форми не може категорично да се отнесат към Θέμα ναυτικόν Κιβυρραιωτῶν.

На другите печати имаме вече други конструкции:KIRVPEOTωN, KIRIPAIOTωN - тук R e графичен вариант на гръцкото "В",тоест на тия печати имаме KIBVPEOTωN, KIBIPAIOTωN-тези форми явно съответстват на Θέμα ναυτικόν Κιβυρραιωτῶν,така че съмнения тук нямаме.

Печатът на Тарасий,обаче,не може категорично да се свърже и с някаква хипотетична област,кръстена на Кубер,или пък някакъв анклав,заселен с "куберийци",тоест куберови българи - причината е,че в ромейските хроники Кубер е бил изписван като Koυβερ и ако е имало такъв анклав,то на евентуалните печати вероятно щеше да пише KOVBEPIOTωN.

В крайна сметка ми се струва по-вероятно всичките тези печати да са свързани с Θέμα ναυτικόν Κιβυρραιωτῶν,като различните форми свидетелстват за леки фонетични изменения на името през различни времеви периоди.

[resavsky]

Мога само да допълня че Тервел се е самонарекъл архонт в надписа си на МК.А къде е намерен печата на Тарасий?

[decapitator]

Мога само да допълня че Тервел се е самонарекъл архонт в надписа си на МК.

Тва от тъпота предполагам, завалията не е знаел кво значи и на random си го е избрал. Ма така е, 20 години преход от Северното причерноморие до Дунав, мож да ти изпие мозъка и да забравиш и ханове и канички.

[Galahad]

При този печат положението е малко сложно, защото има две версии, всяка от които може да се аргументира, но няма нито един факт, който да реши категорично в полза на едната или на другата.

1. Не е известно кой е този Тарасий - ако беше известен стратег или хан всичко щеше да е лесно.

2. Печата е от VІІІв., а тогава си ги има и темата и Куберовите българи.

3. Ипат се дава както на поданици на Византия, но понякога императорите са давали разни титли на чужди или васални владетели. Макар на печата на съратника на Кубер - Мавър да е посочена само титлата архонт, то от Чудесата на св. Димитър е известно, че той е бил получил и титлата ипат, т.е. имал е същите две титли като Тарасий.

4. Архонт - иде от гръцката дума за власт и означава началник, владетел, управител, ръководител. Както се посочи е използвана не само за началниците на другите държави, но също и за градоначалниците - както се спомена по-горе на Месемврия, а също има печати и за архонта на Солун, който град доста заинтересувал Кубер и Мавър. Ако Тарасий беше примерно архонт на Аталия (дн. Анталия, тогава центъра на темата) нямаше да има затруднения. Но иначе архонта на темата си има собствено название - стратег и е по-нормално да се изпълзва то.

На другите печати имаме вече други конструкции:KIRVPEOTωN, KIRIPAIOTωN - тук R e графичен вариант на гръцкото "В",тоест на тия печати имаме KIBVPEOTωN, KIBIPAIOTωN-тези форми явно съответстват на Θέμα ναυτικόν Κιβυρραιωτῶν,така че съмнения тук нямаме.

Печатът на Тарасий,обаче,не може категорично да се свърже и с някаква хипотетична област,кръстена на Кубер,или пък някакъв анклав,заселен с "куберийци",тоест куберови българи - причината е,че в ромейските хроники Кубер е бил изписван като Koυβερ и ако е имало такъв анклав,то на евентуалните печати вероятно щеше да пише KOVBEPIOTωN.

В крайна сметка ми се струва по-вероятно всичките тези печати да са свързани с Θέμα ναυτικόν Κιβυρραιωτῶν,като различните форми свидетелстват за леки фонетични изменения на името през различни времеви периоди.

Така както е разгледано излиза, че названието на темата по печатите може да търпи изменения (опасявам се, че е доста трудно да се каже че различните изписвания могат да се групират хронологично и дадено изписване да важи само за даден период от време - по-скоро спокойно може да се каже, че не е така). От друга пък страна излиза, че на печат на българин трябва да е изписано съвсем граматически издържано името му с чужда азбука, както и че гръцкия автор трябва да е идеално подготвен да изпише съвсем правилно чуждестранно име. Иначе казано чужденци да постигнат граматическа прецизност, каквато не може да се достигне за печати на виз. чиновници от виз. тема.

Наистина, ако пишеше че е архонт на Серамисийците/Керамисийците щеше да е много по-просто.

Освен това, ако приемем тяхното четене, то ще имаме уникален случай във византийската сфрагистика и въобще история, при който дадена византийска военна единица е наречена по името на нейният предводител. Друг е въпросът, че няма данни кубуровите българи да са били покорявани от ромеите.

Тервел е Кесар, а Кубрат патриций без обаче българите да са покорени от византийците, а още по-малко да са част от войската им. Нямаме основание за такъв извод. Темата на кибериотите дава войници за флота, което показва, че вероятността в нея да има българи е клоняща към нуло.

Но от друга страна св. Теофан и св. Никифор като описват Велика България и нейния разпад, коворят за котраги и за син на Кубрат на име Котраг. А и днес използваме Куберова България за да я разграничим терминологично от Дунавска България.

[Ka40]

При този печат положението е малко сложно, защото има две версии, всяка от които може да се аргументира, но няма нито един факт, който да реши категорично в полза на едната или на другата.

Наистина имаме две версии. Едната е на най-престижният византолошки институт, с най-голямата колекция от печати публикувани от най-известните специалисти в областта на сфрагистиката и другата - христоматия, писана от хора, които едвали никога не са се занимавали със сфрагистика. Мисля че е излишно на кого трябва да се вярва.

Така, че реално имаме само една версия.

[Tyroglyphos]

Наистина имаме две версии. Едната е на най-престижния византоложки институт, с най-голямата колекция от печати публикувани от най-известните специалисти в областта на сфрагистиката и другата - христоматия, писана от хора, които едвали никога не са се занимавали със сфрагистика. Мисля че е излишно на кого трябва да се вярва.

Така, че реално имаме само една версия.

Несъмнено е така, но къде отиде патриотизмът? Вместо да си горд, че Куберовите българи са имали архонти, ипати, стратези и митници, се доверяваш на някакви небългарски институти...

[Galahad]

Наистина имаме две версии. Едната е на най-престижният византолошки институт, с най-голямата колекция от печати публикувани от най-известните специалисти в областта на сфрагистиката и другата - христоматия, писана от хора, които едвали никога не са се занимавали със сфрагистика. Мисля че е излишно на кого трябва да се вярва.

Така, че реално имаме само една версия.

Опасявам се, че дмете книги въобще нямат намерение да се конкурират. Нищо чудно в някой последващ каталог в бележките да се посочи, че има и друго становище. Което разбира се не променя нищо, освен опцията ползвателите на каталога да си поблъскат главата и върху този проблем.

[Galahad]

Вместо да си горд, че Куберовите българи са имали архонти, ипати, стратези и митници, се доверяваш на някакви небългарски институти...

Няма абсолютно никакво съмнение, че Мавър е бил ипат и архонт на българите.

[Зитко]

Няма абсолютно никакво съмнение, че Мавър е бил ипат и архонт на българите.

Не е бил ипат,бил е патриций и архонт - това научаваме от печата му

[Ka40]

Опасявам се, че дмете книги въобще нямат намерение да се конкурират. Нищо чудно в някой последващ каталог в бележките да се посочи, че има и друго становище. Което разбира се не променя нищо, освен опцията ползвателите на каталога да си поблъскат главата и върху този проблем.

Естествено че не се конкурират, все едно ФК "Граничар" Свиленград да е конкурент на Барселона.

[Tyroglyphos]

Опасявам се, че дмете книги въобще нямат намерение да се конкурират. Нищо чудно в някой последващ каталог в бележките да се посочи, че има и друго становище. Което разбира се не променя нищо, освен опцията ползвателите на каталога да си поблъскат главата и върху този проблем.

Разбира се, че двете книги не могат въобще да се конкурират. А патриотичната версия за Куберовите българи няма да се появи дори в бележка, освен ако някой не реши да се надсмива над родната наука.

Ако не вярваш, можеш да провериш в просопографските справочници за този период:

Tarasios 4 в Prosopography of the Byzantine Empire I (641-867), ed. by J. R. Martindale. London, 2001, и

Tarasios (#7272) в Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. Erste Abteilung (641-867). Bd. 4, Platon (#6266) - Theophylaktos (#8345). Berlin – New York, 2001.

[turanaga_san]

Несъмнено е така, но къде отиде патриотизмът? Вместо да си горд, че Куберовите българи са имали архонти, ипати, стратези и митници, се доверяваш на някакви небългарски институти...

и аз се възмущавам. Бракята Македонци какви етногенетични теории развиха от нищото, а ние тука с едни печати не можем да се оправим. Срамота!!!

[turanaga_san]

Няма абсолютно никакво съмнение, че Мавър е бил ипат и архонт на българите.

За същите тия Българи, които никакви ги нямало, ли става въпрос? Ипат на Българите под прикритие. Исторически и археологически недоловимите.

[resavsky]

Кои са неуловими?Куберовите българи?не съм съгласен.Във Вардарска Македония си излизат достатъчно неща за тях.

[turanaga_san]

Точно за същите, чиято история е много добре описана в Чудесата на св. Димитър. Там е описана и причината поради която въпросният Мавър, който както можем да се досетим е бил с ромейски произход, им станал архонт. Точно за същите, които след нач. на VІІІв. изчезват от писмените извори и които са недоловими археологически. Естествено липсата на писмени и археологически данни могат да се заменят с добре функциониращо кристално кълбо.

Нали преди малко разправяше, че за Сердика нямало писмени данни и това било проблем за целия 8 век и тези географски простори. Аз пък все се надявах, че дядо Теофан си е водил дневник кога Кубериотите са върлували из Сердика, Охрид и Скопие.

"Овој настан го дискутирале повеќе европски учени откако големиот византолог П. Лемерл уверливо ги интерпретирал сите историски настани, опишани во Чудата на св. Димитрија Солунски, надминувајќи ги сите досегашнн делумни обиди (I, II, 1980). Доселувањето на Сермесијаните под водство на Кутригурот Кубер во Пелагонија најцелосно е прикажано во книгата на Ј. Вернер 1986, 1—71, Т. 1—32, поврзано со пребогатите златни предмети во депоата кај Врап и Ерзеке, во југоисточна Албанија, како дел од касата на аварскиот каган што Кубер успеал да му го земе со себе во Македонија."

"Во кастелот во Дебреште близу Прилеп ископани се повеќе предмети со византиско потекло од 7. век. Сето ова зборува за присутноста на Ромеите во нашите најважни тврдини. И градот Сердика (ден. Софија) повторно е под ромејската власт."

Опа

Да му вярваме ли на Микулчик или не ми се връзва с теориите? Това е въпросът. Да му вярвам или да не вярвам?

[Galahad]

Не е бил ипат,бил е патриций и архонт - това научаваме от печата му

На това което си прикачил, в третото изречение след снимката и гръцкия текст си е написано съвсем ясно: Mauros hipatos, archon ... Същото, като в цитата дето си извадил от моето мнание. Та какъв извод трябва да направим от това?

[Зитко]

На това което си прикачил, в третото изречение след снимката и гръцкия текст си е написано съвсем ясно: Mauros hipatos, archon ... Същото, като в цитата дето си извадил от моето мнание. Та какъв извод трябва да направим от това?

В коментарите към този печат е написано "...Един ипат Маурос,архонт на керамисийските гърци и подчинен на български вожд,е засвидетелстван в края на 7-ми век;твърде е възможно той да е собственик на печата,особено след като знаем,че той по-късно се представя на византийския император и може да е бил въздигнат в патриций..." - тук се има предвид сведенията за Кубер и Мавър от "Деянията на св.Димитър Солунски"(на картинката),където четем,че императорът бил изпратил заповед за назначаването на Мавър за консул и началник на избягалите от Кубер керамисийци.Както знаем обаче,впоследствие заговорът е бил разкрит и Мавър е бил поставен под домашен арест извън града,като едва ли е бил награден за това със сан патриций,както предполагат от Думбартон Оакс

Лично аз предпочитам да вярвам на печата,където е написано "На патриция Мавър,архонт на сермесияни и българи",вместо на сведението от "Деянията",според което Мавър е бил назначен за ипат и архонт на керамисийците.

[Galahad]

В коментарите към този печат е написано "...Един ипат Маурос,архонт на керамисийските гърци и подчинен на български вожд,е засвидетелстван в края на 7-ми век;твърде е възможно той да е собственик на печата,особено след като знаем,че той по-късно се представя на византийския император и може да е бил въздигнат в патриций..." - тук се има предвид сведенията за Кубер и Мавър от "Деянията на св.Димитър Солунски"(на картинката),където четем,че императорът бил изпратил заповед за назначаването на Мавър за консул и началник на избягалите от Кубер керамисийци.Както знаем обаче,впоследствие заговорът е бил разкрит и Мавър е бил поставен под домашен арест извън града,като едва ли е бил награден за това със сан патриций,както предполагат от Думбартон Оакс

Лично аз предпочитам да вярвам на печата,където е написано "На патриция Мавър,архонт на сермесияни и българи",вместо на сведението от "Деянията",според което Мавър е бил назначен за ипат и архонт на керамисийците.

И каква стана тя - освен нашенската христоматия, към снома на нечитавите писания се присъедиха също "Чудесата на св. Димитър", а най-накрай покрай последното и каталога на "най-престижния византоложки с институт" с писаното от "ней-големите световни специалисти" и нещата си стигнаха до откровения за вярата. За да спестя разгарването на родното автохонство направо да кажа, че хората на Кубер и Мавър са си автохонни трако-българи, които са се върнали по родните си места.

В каталога не изказват някакво съмнение към извора, а просто не може да се твърди със сигурност, че все пак не е съществувал и друг Мавър, на който да е печата (примерно да е внук на този, за който пише в чудесата - ромеите обичали да си имат чужди принцове под ръка за да предизвикват гражданска война у съседите).

Шо се отнася до Мавър от Чудесата, тъй не е затворен ведната. Императорът дълго си затваря очите за това, което върши, за да може да привлече повече от Куберовите хора, та след това да бъдат пръснати из империята. В един момент за да се подкигури изпраща силен гарнизон в Солун, но продължава да се прави на ударен, за да може да разпилее из империята още Куберови хора. Най-сетне по донос на собствения си син Мавър бил изпратен в околностите на Цариград. Доверието и благодеянията на императора към Мавър не са от сляпо доворие, а просто за да може облагите да примамват повече от последователите на Кубер. Тъй че няма никаква пречка Мавър да е получил и титлата патриций за по-голямо зарибяване на останалите.

[Galahad]

За Мавър пише, че сина на Мавър разказал на императора, че след като баща му е избягал в Солун, Кубер не е закачал жените му, а се отнасял към тях със същата, че и по-голяма почит. Ще рече, че Мавър най-малкото няма да е бил от най-ревностните християни поне докато е бил заедно с Кубер. Имал си е харем.

Това е в V, 206 - непосредствено след сведението за пристигането на Мавър в Цариград, където бил посрещнат от императора и бил направен архонт (н бълг. превод - началник).

А сега и аз да сложа два текста, с две забавни съвпадения. Напомням, че темата на Кивириотите е морска тема и е малко вероятно в нея да е имало българи.

Това е откъса за Кувер, че се бил настанил в Керамисийското поле.

Това е откъс от описанието на темата на Кивириотите от Константин VІІ Порфирогент, който разказвайки за крайморския участък, пише: "Областта, наречена Кивириотска, започва при Селевкия, лежаща на берега на източното море ... Отивайки от тук на изток, намираме Керамийския залив и град пак с това име ..."

Както се вижда, с малко вяра може да преместим не само местоиздаването на печата, ами цяла Куберова България в М. Азия.

[Зитко]

И каква стана тя - освен нашенската христоматия, към снома на нечитавите писания се присъедиха също "Чудесата на св. Димитър", а най-накрай покрай последното и каталога на "най-престижния византоложки с институт" с писаното от "ней-големите световни специалисти" и нещата си стигнаха до откровения за вярата. За да спестя разгарването на родното автохонство направо да кажа, че хората на Кубер и Мавър са си автохонни трако-българи, които са се върнали по родните си места.

В каталога не изказват някакво съмнение към извора, а просто не може да се твърди със сигурност, че все пак не е съществувал и друг Мавър, на който да е печата (примерно да е внук на този, за който пише в чудесата - ромеите обичали да си имат чужди принцове под ръка за да предизвикват гражданска война у съседите).

Шо се отнася до Мавър от Чудесата, тъй не е затворен ведната. Императорът дълго си затваря очите за това, което върши, за да може да привлече повече от Куберовите хора, та след това да бъдат пръснати из империята. В един момент за да се подкигури изпраща силен гарнизон в Солун, но продължава да се прави на ударен, за да може да разпилее из империята още Куберови хора. Най-сетне по донос на собствения си син Мавър бил изпратен в околностите на Цариград. Доверието и благодеянията на императора към Мавър не са от сляпо доворие, а просто за да може облагите да примамват повече от последователите на Кубер. Тъй че няма никаква пречка Мавър да е получил и титлата патриций за по-голямо зарибяване на останалите.

Значи може да допълня с още разсъждения - ако приемем за достоверно сведението от "Чудесата" за това,че Мавър е бил назначен за ипат и архонт,а оттук да приемем за вярна и хипотезата,че след това Мавър е получил и титлата патриций,то при това положение на печатът му трябваже да пише "На патриция Мавър,ипат и архонт на сермесианите и българите" ,тоест на печата щеше да бъде отбелязана и длъжността "ипат",подобно на печатите,които съм прикачил.

Следователно е твърде вероятно ипатът Мавър и патрицият Мавър да са две различни лица,ако,разбира се,сведенията за Мавър от "Чудесата" са абсолютно коректни.

Може би е интересно да посочим и мнението на Бешевлиев за този печат :

Прабългарски епиграфски паметници

13. Надписи върху метални предмети

Най-старият български оловен печат, с който започваме тази глава, има гръцки надпис от двете страни, ограден със зрънчест кръг. Неговият произход е неизвестен. Днес частно притежание. Надписът гласи:

лице: (Печат на) Мавр, патриция

опако: и архонта на сермесианите и българите.

Печатът принадлежи на Мавър, сподвижник на Аспаруховия брат Кубер. За Мавър съобщава т. нар. „Чудеса на св. Димитър Солунски”, които приведохме вече на стр. 60. Според „Чудесата” Мавър бил провъзгласен от императора за консул, т. е. exconsul, което е било само титла. От надписа на печата се вижда, че той е бил провъзгласен всъщност за патриций. Тази титла е била най-високата, която се давала на чужденец по онова време. От печата се вижда още, че Мавър бил архонт. Тази титла не означава тук държавен глава, владетел, както в надписите, а вожд. Той бил предводител на сермесианите и българите. Сермесиани, на гръцки Sermesianos, е произведено от името на града Срем, на гръцки Sermion покрай Sirmion (дн. Сремска Митровица) в Югославия. „Чудесата” съобщават още, че пленените от аварите населения от Балканския полуостров на византийската империя „те завлекоха цялото това население в отвъдната земя към Панония .до р. Дунав. Главен град на тази провинция беше някога така нареченият Сирмиум. И тъй, там, споменатият хаган настани целия пленен народ, вече като подвластен нему. Именно оттогава те се смесиха с българи, авари и с останалите племена, родиха им се деца от това смешение и станаха извънредно голям народ.”

Забележително е, че в печата на първо място стоят сермесианите, а на второ българите, ако и Мавър да е бил българин. Причината за това е може би, че първите са били ромеи. В Сремската област се споменават българи още в края на V в. преди създаването на българската държава в 681 г. Това са т. нар. панонски българи, които са имали там нещо като държава. Те се споменават често в изворите. По-късно, когато аварите завладяват Панония, те стават техни поданици. Българите на Кубер, както изглежда, са се присъединили към тях.

[Ka40]

Ка40 стига си се отплесвал. Тука вече цял ден чакаме и подскачаме за нови археологически докази. Та какви са археологическите данни за Прабългарско заселване в Битолско? Някое гърне, кофичка? Сигурно същите каквито са археологическите следи от Драгувитите

Ами вместо да чакаш, що не погледна още в началото, където казах, че според мен Куберовите българи са били малко и затова до момента сигурни археологически следи няма.

Драгувите са живеели на територията на дн. Гърция. Лично аз не съм запознат с материалите открити в тази Гърция, затова предпочитам да не коментирам има или няма следи от тях. След като категорично твърдиш, че няма следи от тях, преполагам, че си запознат в детайли с ранносредновековните материали от земите между Солун и Вер. Имам презвид, че най-малкото си прегледал цялата гръцка археологическа периодика. Така ли е или бъркам?

[Galahad]

Мненията за Мавър са отделени в тема посветена на етническия му произход, както и този на хората му.

[Galahad]

След като бурята отмина, може да продължим дискусията по темата. Както вече казах текста в христоматията и текста в каталога не си противоречат, въпреки бурните реакции на някои. В каталога единствено печата е сложен сред тези от Кибириотската тема. Двете тези, които са в началото ги оформих аз, а не са резултат от някаква бурна престрелка между авторите на двете книги.

Така че нека видим по-подробно плюсовете и минусите на двете версии. Аргументите за направени превод в христоматията се съдържат в поясненията към каталога:

The owner of the present seal was a rather high official as he bears the title of hypatos, still important in the VIII th century. We can only speculate about his powers because the present seal has no parallel and dates from a period in which it is uncertain (although seems to us very probable) if a strategos of the Kibyrraiotai had already been appointed. We wonder whether Tarasios had authority only over the city of Kibyrra (which gave its name to the theme) or whether he was not in charge of a specific group of inhabitants of the region, who, for some reason, had their own commander, such as the Mardaitai with their katepano (§ 70 below).

т.е.

Притежателят на този печат е заемал важен пост, тъй като има титлата ипат, която все още е била значима през VІІІв. Може да гадаем само за неговия пост, тъй като настоящия печат няма аналог и датира от периода, в който не е сигурно (въпреки че според нас е много вероятно), дали са били назначавани стратези на Кибириотия. Питаме се дали Тарасий е имал власт само над града Кибира (който е дал името си темата), или дали той не е отговарял за една определена група от жители от региона, които по някаква причина са имали свои командири, както Мардитай е имал кетепан (§ 70 по-долу)

Тъй като бележката е доста лаконична, ще разгледам по-подробно за какво става дума. За разлика от Мавър, при който и на печата се говори за българи, а също така имаме и едно сравнително обстойно изворово известие, то отъждествяването на въпросния Тарасий с някоя известна личност от VІІІв. е невъзможно.

Кибириотската тема е била създадена в края на VІІ-нач. на VІІІв. (в опитите за повече точност някои я отнасят към емблематичната за нас 680г.). Затова авторите на каталога така колебливо се произнасят дали притежателя на печата е бил стратега на Кибириотската тема.

Титлата „архонт” на печатите обикновено се използва за обозначаването на владетел различен от виз. император или за управителя на някой град. С тази титла са обозначени и князете на драгувитите върху техните печати. В тази връзка в коментара към печата е разгледан въпроса дали не става дума за управителя на градчето Кибира. Но и тази хипотеза се сблъсква с една изключително сериозна пречка. Кибира е била малко градче, докато притежателя на печата е носел високата за времето си титла „ипат”. Както вече стана дума в „Чудесата на св. Димитър Солунски” е отбелязано, че такава титла е била дадена на българския предводител Мавър, който едва не успял да завземе Солун. Макар по традиция името на темата да се свързва с градчето Кибира, то не е било нейният център, а стратегът на темата е резидирал в град Аталия (дн. Анталия).

Всичко това е накарало авторите на каталога да допуснат, че става дума за предводител на жители от района. В примера, който дават обаче е посочена една доста по-скромна титла – „кетепан”.

В каталога не е предложен потенциален кандидат, но от текста с бележката, който изключва толкова много варианти за решение на въпроса, на практика на база наличните ни сведения възможностите се свеждат до една. Единствената известна ни група от VІІІв., чийто предводител да е наричан в изворите с титлите архонт и ипат и същевременно да може да покрие изискването да е предводител и на „Кубериоти” остава да е някой наследник на Кубер или Мавър. Потенциален кандидат е сина (или негов потомък) на Мавър, който е съобщил на императора за заговора за превземането на Солун. Известно е, че императора се ползвал от услугите на Мавър защото смятал да разсели куберовите българи из империята. При това положение притежателя на печата може да е наследник на Мавър, който е бил предводител на такава разселена група (по-точно на групата на Мавър, която се е била настанила в Солун преди идването на виз. войска). Вече съвсем хипотетично възможностите са или групата да си е останала около Солун (т.е. да имаме наследник на Кубер) или да е група разселена в друг регион.

Във връзка с второто логично възниква въпросът дали групата на Кубер със сина му не са били заселени в Мала Азия и по-точно в Кибириотската тема. Това донякъде би решило и проблема с разнобоя между печата на Мавър, който е предводител на сирмисианциите и сведението в „Чудесата на св. Димитър”, че Куберовите българи са били заселени в Керамисийското поле. Иначе казано, ако разселените куберови българи са били заселени в Кибириотската тема край Керамийския залив. Точно от управлението на Юстиниан ІІ имаме сведение за подобно заселване на славяни в малоазийската тема Опсикон след похода към Солун срещу тях и българите. Тук обаче също има сериозен проблем. Темата на Кибириотите е морска, т.е. предоставяла е войници за флота, а българите по това време не са били сред водещите в корабоплаването. Но от друга страна проблемът може и да е решение – след като в темата живее население с традиции в корабоплаването, то значи, че то вече е и с утвърдено чувство за лоялност към Византия. При това положение, ако там бъде разселена част от една иначе опасна компактна група, то асимилационния процес може да протече по-лесно. И ако е станало така, то и очевидно е и протекъл успешно след като нямаме друг „архонт на Кибира”. Не е изключено названието на самата тема да иде от куберовите българи. Аргумент за това може да потърсим в изворите, където даването на това название е представено по-скоро анекдотично, т.е. че е било дадено като подигравка, защото „жителите на тамошната област често бивали дръзки и се надсмивали над императорските заповеди”.