Тракийският воин

[Last roman]

Понеже има нужда от такава тема, в която да поместваме намерени изображения и възстановки по тях, реших да я започна аз:

от 5-4 в. пр. н. е:

Конник с ризница и характерна прическа за благородник:

Възстановка:

Пелтасти от 5-4 в. пр. н. е. В лошо време траките носели над хитоните си т. нар. зейри /аналог на съвременния ямурлук/, които били пъстро украсени:

Възстановка:

Лов /от могилата край александрово - виждат се добре шарките на туниките им/:

Тракийско въоръжение /ромфея, шлем и наколенници/:

За тракийските мечове тук:

http://www.kroraina.com/thracia/hb/thrac_arms.html

От 5 до 1 век при тях са разпространени кривите мечове и ножове /махайри/.

Шлемовете, носени през 4 в. пр. н. е. били най-често халкидски тип:

Редактирано Август 18, 2010 от Last roman

[Last roman]

Изображение на тракиец с характерната 'лисича' шапка на прочутия барелеф от Персеполис, символизиращ народите, които е покорила Персийската империя /5 в. пр. н. е./:

Кройки на зейри:

Интересното е, при описанието на битката при Пидна /168 г. пр. н. е./ Плутарх не упоменава нищо за зейрите, а само черните хитони на тракийците.

Ето изображения на тракийци от Казанлъшката гробница:

Изображение на тракийка от този период:

http://3.bp.blogspot.com/_GOcRiKBhobA/Sck-E1-oKsI/AAAAAAAAABY/zJsRlVC5K3Y/s1600-h/DSC_3862.JPG

За тракийците и тракийките е било присъщо татуирането. Ето фрагмент от ваза с изображение на татуировка:

[Last roman]

От изписаното дотук, имаме два начина на изображение на тракийски воини.

От периода 5-4 в. пр. н. е. по керамични съдове траките /пелтасти и конници/ са изобразявани така /както на тези кани от Карнобат и от Созопол през средата на 5 век/:

http://www.thracians.net/components/com_datsogallery/sub_wm.php?src=/home/thracians/www/www/components/com_datsogallery/img_pictures/med_Karnobat_kanichka.jpg

http://www.thracians.net/components/com_datsogallery/sub_wm.php?src=/home/thracians/www/www/components/com_datsogallery/img_pictures/med_Jug_Apollonia.jpg

http://www.thracians.net/index.php?option=com_datsogallery&Itemid=76&func=detail&id=533&lang=en

Що се отнася до митологичните сцени, там стилът е същия. Ето например Орфей, свирещ сред тракийци:

http://www.thracians.net/components/com_datsogallery/sub_wm.php?src=/home/thracians/www/www/components/com_datsogallery/img_pictures/med_Athens.jpg

Както и разнообразни изображения на Бендида - тракийската богиня на лова - отново с шапка с лисича кожа, наметка, и ботуши:

http://www.theoi.com/Gallery/K45.1.html

http://www.theoi.com/Gallery/K45.2B.html

От друга страна фреските от Казанлъшката и Александровката гробница /които са датирани към средата на 3 век пр. н. е./ ни дават картина на елинизирана аристокрация и нейните ежедневни занимания /пир, лов, надбягване с колесници/.

Снимки от Казанлъшката гробница:

http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_641x426/_w_a913cc97646aa9c329cb3951196185a1.jpeg

http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_641x426/_w_de15b6aa0e21aca8f769d7b098d14123.jpeg

Снимки от Александровската гробница:

Тук заможните траки носят хитони но и панталони.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Aleksandrovska_grobniza.JPG/800px-Aleksandrovska_grobniza.JPG

http://www.haskovo.bg/images/upload/13.jpg

Обърнете внимание на меча на младия тракийски аристократ:

http://www.haskovo.bg/images/upload/14.jpg

На някои рисунки се виждат типичните тракийски шлемове и хоплони:

http://www.haskovo.bg/images/upload/20.jpg

http://www.haskovo.bg/images/upload/18.jpg

http://www.haskovo.bg/pages/unikalnata_trakiiska_grobnitsa_v_s_aleksandrovo_71.html

Описанията на тракийски воини имаме при Херодот и при Плутарх.

Херодот /средата на 5 в. пр. н. е./ ги описва така /текстът е на руски/:

75. У фракийцев в походе на головах были лисьи шапки. На теле они носили хитоны, а поверх – пестрые бурнусы. На ногах и коленях у них были обмотки из оленьей шкуры. Вооружены они были дрожками, пращами и маленькими кинжалами. После переселения в Азию это племя получило имя вифинцев, а прежде, по их собственным словам, они назывались стримониями, так как жили на Стримоне. Как говорят, тевкры и миаийцы изгнали их с мест обитания. Начальником азиатских фракийцев был Бассак, сын Артабана.

В описанието си обаче Херодот прави разлика между траките витини и фригите, които по въоръжение според него приличат на пафлагонийците:

72. Пафлагонцы шли в поход в плетеных шлемах, с маленькими щитами и небольшими копьями; кроме того, у них были еще дротики и кинжалы. Ноги у них были обуты в местные сапоги, доходившие до середины ноги. Лигии, матиены, мариандины и сирийцы[62]шли в поход в одинаковом с пафлагонцами вооружении. Сирийцев же этих персы зовут каппадокийскими[63]. Во главе пафлагонцев и матиенов стоял Дот, сын Мегасидра; начальником же мариандинов, лигиев и сирийцев был Гобрий, сын Дария и Артистоны.

73. Вооружение фригийцев было весьма похоже на пафлагонское, с небольшим лишь различием. По словам македонян, пока фригийцы жили вместе с ними в Европе, они назывались бригами. А после переселения в Азию они вместе с переменой местопребывания изменили и свое имя на фригийцев[64].

http://www.vehi.net/istoriya/grecia/gerodot/07.html

Плутарх в битката при Пидна /средата на 2 в. пр. н. е./ ги описва така:

”…Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика /Сципион: римският главнокомандващ на левият фланг - мое пояснение/, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове ("tuveoi" - б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи”.

[КГ125]

/Хм, траките витини.. Дали топонимът Витиня има общо?/

А иначе впечатляващо е навлизането на гръцкия стил в по-късните изобрацжения.

Поздрав за темата!

[Galahad]

/Хм, траките витини.. Дали топонимът Витиня има общо?/

А иначе впечатляващо е навлизането на гръцкия стил в по-късните изобрацжения.

Поздрав за темата!

Фригите са малоазийските клон на бригите, а витините - съотв. на тините. Възможно е това "ви" да означава нещо свързано с Мала Азия, като при ви-б-ригите, да се е трансформирало във фриги.

Старите древногръцки автори възхваляват Тракия като коневъдна. Това подсказва, че конницата е съществен елемент в тракийската армия.

Но през античността не са познавали стремето, което правело конникът нестабилен върху коня.

Ромфеята вероятно се е развила за да противодейства на конницата - нейната извита форма позволявала конникът да бъде прихванат и дори щитът, шлемът и бронята да го защитят, той все пак да бъде свален на земята.

Разбира се възможно е ромфеята да се е развила и от земеделските сечива като косата, а махейрата от сърпа. Имаме изображения на употреба на махейра и се вижда, че механизма на употреба прилича на начина на използване на мечонете и сабите.

И при траките разбира се елитната част е тежковъоръжената пехота.

При все това най-известни са тракийските пелтасти. Названието идва от лекия щит - пелта, правен от тръстика и кожа. Леката им екипировка ги правела изключително маневрени и ценени, но макар и много търсени, те получавали малко от бойната слава. Но пък тракийските пелтасти често участвали като наемници в чужди армии и се радвали повече на материалните придобвки, които получавали по своя боен път.

Стрелците-лъчници също не били сред елитните части на античната армия. В античността за най-добри се считали стрелците от гр. остров Крит.

И накрая, макар и не по значение да спомена за оке едно тракийско оръжие - двуострата брадва. Тя се считала за символ на царската власт и била изобразявана по монетите на владетелите.

[Last roman]

В книгата си "Тракийският Воин" проф. Иван Маразов описва основните нападателни оръжия на траките: копие /едно от най-важните оръжия/, лък /по-скоро царски атрибут при скитите, а вероятно и при траките/, меч /махайра, ксифос, акинак/, нож, брадва /също символ на царска власт/, прашка.

Към защитното въоръжение спадат шлема /халкидски или коринтски тип/, щита /пелта или хоплон/, бронзова или медна мускулна кираса или ризница и наколенници /бронзови, медни или железни/. За употребата на линоторакси при траките въпросът още е спорен, макар че е логично тракийските наемници в елинистичните армии да са носели такива брони. Като параден и отличителен аксесоар за тракийските воини е характерен и богато украсеният колян.

Редактирано Август 19, 2010 от Last roman

[Last roman]

Описание на траките-гети през 1в. ни е оставил римският поет Публий Овидий Назон по време н а своето изгнание в Томи /сегашна Констанца, Румъния/.

В писмата му от Понта гетите са описани като свирепи, космати хора. Основното им нападателно оръжие е лъкът, а стрелите си варварите мажат с отрова.

За бой на по-близка дистанция гетите използват копия, които Овидий нарича 'бистонска сариса'. За ръкопашен бой те си служат с крив меч - махайра и крив нож.

Особено впечатление му правят овчите им панталони /които нарича персийски/, пазещи ги от жестоките студове.

Редактирано Август 19, 2010 от Last roman

[Last roman]

Както си ровичках в нета /по стар навик/, попаднах на една интересна презентация за ето това оръжие:

http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/Nankov.pdf

[Last roman]

А ето какво описание дава Ксенофонт в 'Анабазис' за дрехите на траките в двора на Севт /5 в. пр. н. е./:

VII.4: (1) На другия ден Севт си тръгнал обратно, след като опожарил

напълно селаuта. Той не пощадил нито една къща, за да внуши страх у другите жители пред съдбата, която ги очаква, ако не му се подчинят.

(2) Веднага изпратил в Перинт Хераклид да продаде плячката, за да се сдобие с пари за войниците, а сам той и гърците се настанили в равната земя на тините, които били напуснали жилищата си и избягали в планините.

(3) Паднал голям сняг и студът бил толкова силен, че водата, която носели за обяд и виното в съдовете замръзвали. На мнозина от гърците премръзнали носовете и ушите.

(4) Тогава станало ясно защо траките носели на главите и ушите си лисичи кожи и защо хитоните им покривали не само гърдите, но и бедрата им и защо при езда те не носели леки хламиди, а тежки наметала, дълги до краката.

(5) Севт пуснал един от пленниците в планината и чрез него заплашил избягалите, че ако не слязат по домовете си и не му се подчинят, ще изгори и техните жилища и храната им и те

ще измрат от глад. Тогава слезли жените, децата и по-старите мъже, а по-младите нощували в селата, които се намирали в подножието на планината.

[Warlord]

Още възстановки:

[Last roman]

един много добър линк по темата:

http://www2.rgzm.de/Transformation/Bulgaria/Kleidung/costumes_BG.htm

[КГ125]

http://www2.rgzm.de/Transformation/Bulgaria/Kleidung/img/PhfBG06.htm

На гърдите на жената букви ли са изписани??????

[Doris]

На гърдите на жената букви ли са изписани??????

Не, това са спирали, съставени от точки.

Този щит с форма като луна само за траките ли е характерен? И защо ли е с такава странна форма?

[Last roman]

този щит се е използвал до 3 век пр. н. е. Интересното е, че Ксенофонт го описва като закръглен щит, но по вазите виждаме неговата луновидна форма. Подобни щитове има по изображения и в Мала Азия и в Скития. Сплетен от клони, лек и удобен за носене както на рамо, така и с промушена ръка, пелтата дава името на отрядите копиехвъргачи /пелтасти/.

Защо точно луновидна - не знам, но ето например щитовете на микенските воини са също с подобна форма /викат им обърната пелта и идеята е да не се търкат в доспехите на воина/.

Редактирано Август 22, 2010 от Last roman

[Warlord]

А може да е бил извит от вътрешната страна като римския скутум, но понеже е много по-малък от него и затова от изображенията да се създава илюзия за луновидна форма.

[Last roman]

По-скоро си е бил просто с такава форма.

[Warlord]

Това е по-вероятното, но формата трябва да има някакво практическо приложение за да бъде точно такава. Например за да е по-удобно да се държат копията подпряни отгоре и насочени напред при дефанзивни действия, за да се компенсира донякъде малкия размер. Изображения на такива пози обаче май няма.

[Doris]

Да, може би са държали копието насочено напред през отвора. Така пелтастът ще е по-добре защитен.

[Incorrectus]

Това е по-вероятното, но формата трябва да има някакво практическо приложение за да бъде точно такава. Например за да е по-удобно да се държат копията подпряни отгоре и насочени напред при дефанзивни действия, за да се компенсира донякъде малкия размер. Изображения на такива пози обаче май няма.

Това беше един от характерните бойни похвати на Ахил от филма "Троя". Копието се подпира, стационира и насочва по-точно, като същевременно копиеносецът е защитен; с бързо извъртане може да захванеш и отклониш по-безопасно чуждо копие, меч. Откъде авторите на филма са възприели тази тактика, обаче не знам.

[D3BEP]

Това на гърдите на жената е често срещана древна символика - "вълнички".

По - ясно се вижда тук

http://www2.rgzm.de/transformation/bulgaria/kleidung/img/phfbg06.htm

Като според мен не е точн она гърдите на жената, а е част от украсата по дрехата й.

Първото, коеот можем да кажем за пелтата е, че не е пелта. Ксенофонт им вика пелтасти, н оте не са пелтасти.

Второто, коеот можем да кажем ,че от стотиците, дори хиляди погребения на тракийски воин нямаме такъв щит. Коеот значи, че ак ого е имало, е бил от крайно леки и ралзожими материали, дърво, кожа.

Или, благородниците на са го обичали, но пък тогава ще да е бил масов.

Което вече дава отговора.

Въпросната "пелта" е била лек щит.

Явно за лек пехотинец.

При лекия пехотинец се цени бързината, многото оръжия - копия, стрели, камъни и прочие, не и тежкото защитно въоръжение.

Той трябва да е оптимално въоръжен , за да е бърз.

Това, коеот е най - тежката част от оръжията на един тежък пехотинец, е щита, той най - много го забавя.

Нерядко някои помощни леки в древността не са имали щитове.

Щитът тип "луна" ако се е носил в бой обърнат нагоре, е:

- давал по - добър поглед върху бойното поле на пехотинеца, не му е пречил да вижда, да замерва, да удря;

- бил е допълнен от всеизвестният шлем в защитата отгоре, който покривал почти цялата глава и брадата.

Ако се е носел обърнат надолу, е

- давал повече свобода в бягане и бързи движение, по - малко би пречил на другото снаряжение при придвижване;

- бил е покрит в допълнение към защитата от прочутите наколенки.

Това е и отговора на въпроса.

Имаме оръжие за кратковременна индивидуална зашита и бягство.

Не знам що го сравняваме с оръжия, проектиран иза масово настъпление и всеобща отбрана на реда, като скутума.

Това е супер добре измислена добавка за леката пехота, максимално олекотена. Друг не му трябва за целите му.

Леката пехота не е тежка пехота.