Кои книги бихте ми препоръчали да прочета?

[Стоедин]

Шекспир-"Сонети"

[Б.Богданов]

Шекспир-"Сонети"

плюс Шекспир-"Исторически пиеси"

струва си да бъдат прочетени...

[Стоедин]

"Преспанските камбани"

[glishev]

Като бях във втори клас, имахме час "Извънкласно четене". Учителката Нейкова питаше какво сме прочели, ние си показвахме тетрадчиците със заглавията и откъси от новите прочетени книжки и прочитахме по нещо пред класа. Накрая получавахме червена точка в тефтерчето на госпожата, защото бяхме умни деца. Та и нашата тема тук мялко мяза на това

Много ме кефят "Законите на Паркинсън" от Сирил Паркинсън. Може да са малко поостарели, но са си поучително четиво. Като бях на седемнайсет, ми бяха сто пъти по-интересни от Достоевски и Балзак - дяволите до ги вземат, та при Паркинсън ставаше дума за тонажа на британския флот и чудния свят на бумащината! Пред тази вълнуваща информация душевните терзания на г-н Разколников някак губеха власт над мен

[DarkSlayer]

А за Братя Карамазови ко ше кажете? На мен по едно вр ми заприлича на сапунка

[glishev]

Всичкото съученичка плачеше на Достоевски. В час по литература момчетата седяхме на задните чинове, играехме морски шах, бесеница, пишехме си домашното по химия или просто си драскахме по задните листове на тетрадките. Понякога бягахме и отивахме да ръчкаме баскетбол или пинг-понг в салона. Карамазови? Не ги познавам. На мен само "Идиот" ми хареса.

[Б.Богданов]

Всичкото съученичка плачеше на Достоевски. В час по литература момчетата седяхме на задните чинове, играехме морски шах, бесеница, пишехме си домашното по химия или просто си драскахме по задните листове на тетрадките. Понякога бягахме и отивахме да ръчкаме баскетбол или пинг-понг в салона. Карамазови? Не ги познавам. На мен само "Идиот" ми хареса.

Неволно или не, Глишев леко отклонява темата в една интересна посока... и тя е ...

Различни книги ли бихте препоръчали на едно 16 годишно момче и едно 16 годишно момиче, изхождайки от презумпцията, че едно 16 годишно момиче е вече млада дама, а едно 16 годишно момче е все още хлапе?

Поздрави Б.

[Стоедин]

"Хобитът"-Толкин(не е руснак )

[glishev]

Май да. Не го мислех така, тоест неволно отивам нататък, но наистина бих препоръчал различни книги. Като помисля - повечето ми любими четива не се харесват от дами, при това не съм на 16. И обратното важи.

[Малоум 2]

Май да. Не го мислех така, тоест неволно отивам нататък, но наистина бих препоръчал различни книги. Като помисля - повечето ми любими четива не се харесват от дами, при това не съм на 16. И обратното важи.

Ами, щом си харесвал Паркинсон, значи "Принципът на Питър" също ще те кефи:

Само едничко от там: "Човешко е да се греши, но когато гумата свършва по-бързо от молива, вие прекалявате!"

...

[glishev]

Да, Питър също ми харесва.

[Б.Богданов]

За всички 16+

Пол и характер - Ото Вайнингер

[КГ125]

Всичкото съученичка плачеше на Достоевски. В час по литература момчетата седяхме на задните чинове, играехме морски шах, бесеница, пишехме си домашното по химия или просто си драскахме по задните листове на тетрадките. Понякога бягахме и отивахме да ръчкаме баскетбол или пинг-понг в салона. Карамазови? Не ги познавам. На мен само "Идиот" ми хареса.

Kakvo zhivo pokolenie samo!

Plache na Dostoevski. Che to Vselenata kanti tam, a tvoite sauchenichki plachat. :)

[DarkSlayer]

На игри да видя +16 ок или на порно +18, но на книга да видя + некак не иде. Или пък тез книги за момичета тез за момчета. Списанията не го броим тук. Мисля че няма значение дали си на 5 или 55 когато четеш някоя книга. След това като я оставиш и имаш чувството че си пропуснал нещо си говори че не си достатъчно интелигентен че да не я поглеждаш повече. А дали човек ще стане инелигентен като първо е чел детцките книжки или по друг начин няма значение. Дори броя на книгите не е от голямо значение, интелигентността не е градеж на знания а пречистване погледа от боклуци. Затова хората казват "О, ма преди кат я четох не го бях видял/забелязал тфа!" или нещо от тоя род.

[Б.Богданов]

На игри да видя +16 ок или на порно +18, но на книга да видя + некак не иде.

***

Може би имаш право. Плюсчето бе добавено с цел да се пошегувам /предвид съдържанието на книгата/, но явно шегата ми е плоска. Съжалявам за което...

И така...

***

Или пък тез книги за момичета тез за момчета.

***

Мисля, че полът има значение при избор на четиво, когато си на шестнадесет. Момичетата са донякъде пораснали в емоционално отношение и не се ограничават само до точно определен тип книги, както често се случва при едно момче на същата възраст.

Да вземем поредицата Здрач. В нея се коментират взаимоотношения между половете, без значение, че връзката е между метро сексуални вампирчета и средно статистически тинейджърки. Тази поредица е много по-привлекателна за младите читателки от колкото за читателите. Момчетата биха предпочели книга от чиито страници се носи мириса на барут и се чува звука на сражения....

***

По-горното твърдение е база мое лично наблюдение върху вкуса на децата ми и на техните братовчедки, които са в границите на коментираната възраст . Аз имам двама сина, на 15 години и на 20 години... А и двамата обичат да четат много... Братовчетките са на 12,14 и 18 годишна възраст и четат от време на време.

***

***

След това като я оставиш и имаш чувството че си пропуснал нещо си говори че не си достатъчно интелигентен че да не я поглеждаш повече. А дали човек ще стане инелигентен като първо е чел детцките книжки или по друг начин няма значение. Дори броя на книгите не е от голямо значение, интелигентността не е градеж на знания а пречистване погледа от боклуци.

***

Аз бих заменил думата "интелигентност" с "ерудиция", когато говорим за брой книги и градеж от знания.

Наистина само някакъв нива на интелект могат да помогнат за пречистване погледа от боклуци, но ти трябва някаква база за сравнение, а как ще я създадеш, ако си прескочил детските книжки?

Според мен, "детските книжки" са важен фундамент върху който се изгражда вкуса и усета към литературата.

Поздрави Б.

Редактирано Септември 16, 2010 от Б.Богданов

[glishev]

Златна ти клавиатура, Богданов, прав си за барута! Както и за детската литература, разбира се.

[DarkSlayer]

Само ще кажа че мътната вода е застоялата. (Допълнение към въпроса за интелигентността) Мътната всеки може да разучи но бистрата и жива не всеки може да разбере.

[DarkSlayer]

Някой чел ли е Хамлет? Че мисля да я прочета..

[glishev]

Някой чел ли е "Хамлет", хммм, зависи...

Чел съм превода на Шекспировата трагедия от Шурбанов и този на Валери Петров. Чел съм "Амлетсага" из "Деяния на датчаните" от Саксон Граматик и съм гледал "Хамлет" на Дзефирели с Мел Гибсън и Глен Клоуз от 1990, както и "Принцът на Ютланд" с Крисчън Бейл. Чел съм и съм гледал "Фортинбрас е пиян?/След "Хамлет" на Януш Гловацки, чел съм "Трен за Фортинбрас" на Збигнев Херберт, "Крал Клавдий" на Кавафис" и "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви" на Том Стопард.

Не знам дали окончателно съм прочел "Хамлет", но във всеки случай препоръчвам четенето й. Удивителна пиеса.

[DarkSlayer]

Да това го срещах из нета че е била на староангл и че не е сигурно че е "баш" Хамлет, който и бпревод да е. Но все пак, мисля че ще е интересно. Дръпнал съм и филма със някакъв Оливие дето го хфалят че представил мн добре хамлет. Черно Бял е филма.

[glishev]

"Хамлет" не е на староанглийски, а просто на остарял английски - има разлика Българските преводи на Шурбанов и Петров са си идеални. Този на Петров е по-популярен.

Черно-белият филм с Лорънс Оливие е от 1948 и се води класика. Лично аз не го харесвам, предпочитам този от 1990 с Мел Гибсън. Има и "Хамлет" с Кенет Брана, но той ми се вижда съвсем блудкав.

Иначе самата пиеса на Шекспир е доста изменена версия на много стара датска сага. Но сагата никога не е станала много известна, докато пиесата се е прочула.

Самата история е интересна, поне на мен ми харесва. Като прочетеш пиесата, драсни два реда дали ти е харесала. И първо я прочети, чак после гледай филмите по нея. Така е най-хубаво. Чете се за два-три часа най-много.

[DarkSlayer]

Ми е сега изгледах филма с Оливие, а днес мисля да посетя библиотеката за книгата. Филмчето си го бива, макар да не разбрах какво плямпаха през повечето време. Сега съм убеден че книгата ще е итнересна.

[glishev]

Без субтитри ли го гледа? Е, браво, браво, то не е лошо, даже напротив. Все пак е поезия на четиристотин години, произнесена от най-надутия и претенциозен английски артист, живял някога Ако разбереш двайсет на сто от ставащото, значи си близо до истинското Дао на филолога

Директно се насочвай към четене на Paradise Lost на глас в оригинал. Of Man's first disobedience and the fruit...

[Kuna]

На тая възраст недей чети "Малкия принц".

По принцип това е супер вредна и малоумна книга, препоръчвана кой знае защо все на твоята възраст. Книгата е подтик към самоубийство, това й е смисълът. Самоубийство от любов.

Ако видя децата ми да четат нея ,сигурно е единствената книга, която бих изгорил... Не и преди да ги предупредя за простотизмите й.

Авторът е четирикратен неуспешен и еднократен успешен самоубиец...

Ценна е книгата само за който не е вникнал в нея... И после младите се самоубиват. Хлапета ,дето още не знаят що е любов се учат как да са завинаги "с цветята си"...

Вместо да ги научат да управляват чувствата си , тази книга им показва как да ги докарат до крайност... Голема "философия" е с дебелите чички по планетите, невероятна дълбочина... В доктор Хаус също има философски лафове...

Дзвер, баце, май само аз мога да се съглася, че твоят анализ на "Малкият принц" е не само оригинален, но съдържа и нещо вярно. До момента, в който прочетох това ти мнение, аз също бях от безрезервните фенове на книгата. /Първи прочит на около 10 г., с незабавна рекламация на книгата до майка ми, която пък дълбокомислено поклати глава, вероятно заради шока, че отрочето й, което иначе не е от съвсем най-простите, е лишено от всякаква чувствителност и способност да оцени ценното и непреходното. Хем се бях напънала да я оценя. Втори прочит къмто 7-ми клас и съответно се получи очакваният ефект "Уау!" Знаете - "велика книга, съвършена с простотата и сърцераздирателната си емоционалност, мъдрост, детски поглед към света и пр."/

Хареса ми и това с управляването на чувствата. Сега, като погледна критично назад, мога да кажа, че си доста прав.

Обаче. Това със самоубийството на автора, когото харесвам безкрайно и чиито книги и писма съм изчела на един дъх, не го приемам /може пък да съм просто жертва на имиджа на героичен мъж, в авиаторски комбинезон и боне, който в същото време е с нежна, ранима и сантиментална душа на непораснало дете, при това си отива от света по един силно романтичен начин, кой знае.../ Т.е. бих го приела, ако има достатъчно убедителни доказателства. Не че нещо, ако се е самоубил. За мен пак си е ценен.

Съжалявам, че ще коментирам само това. С нищо не мога да допринеса като препоръка за четиво по темата, защото за мен философска книга значи добър криминален роман с надлежните лирически отклонения с циничен психологизъм. Някои от препоръчаните четива ги познавам и съветите са страхотни.

[DarkSlayer]

Paradise? Това ли имаш впредвид?