ХСВ, обогатена с нови представи

[aleksandar]

Имай предвид, че разстоянията варират.

[B0081]

за тая цел мисля че трябва да обърнеш съотношението на масите.

пък и това е за мястото където гравитационните влияния се нулират

а този центур е масовия център и той мисля че зависи единствено от масите и разстоянето между тях без да има квадрати.

R

r

M

m

L=384403km

M/m=R/r

r=L-R

M/m=R/(L-R) -> LM-RM=Rm -> R=LM/(M+m) R=379732 r=4670

Съгласен съм.

Няква идея защо при едното се изчислява с квадрат? а при другото без квадрат.При положение че е доказано че гравитационото взаимодействие има квадратична зависимост на разстоянието?

[aleksandar]

Съгласен съм.

Няква идея защо при едното се изчислява с квадрат? а при другото без квадрат.При положение че е доказано че гравитационото взаимодействие има квадратична зависимост на разстоянието?

това не зависи от гравитацията ...

Това е като цял обект на който му намираш центъра на тежестта, можеш да проверих как се намира център на тежестта на сложна фигура, от там можеш да направиш аналогия от масата като лице, но вместо двумерно използваш тримерно тяло. Но поне знаеш направлението по което се намира тоя център за това ти трябва само съотношението на масите

[B0081]

това не зависи от гравитацията ...

Това е като цял обект на който му намираш центъра на тежестта, можеш да проверих как се намира център на тежестта на сложна фигура, от там можеш да направиш аналогия от масата като лице, но вместо двумерно използваш тримерно тяло. Но поне знаеш направлението по което се намира тоя център за това ти трябва само съотношението на масите

Благодаря.

[aleksandar]

Пак заповядай

[st_jordan]

автор Doris: Не, графиката си е добра, но илюстрира нещо друго. Това е ефективния потенциал за тяло с пренебрежимо малка маса спрямо Слънцето и Земята, което се движи в кръгова орбита около Слънцето с ъглова скорост, равна на ъгловата скорост на Земята. Тоест, отчитат се силата, с която го привлича Слънцето, силата, с която го привлича Земята и центробежната сила за определено място.

Здравейте, госпожо Doris!

С цитираното по-горе мнение относно контурната графика за ефективните потенциали на Слънцето и Земята вие целите да внушите съмнение във въведената от Лаплас сфера на активност, както и в понятието сфера на влияние (СВ), според последната и съвсем редна корекция на ХСВ.

Словото е велика сила, госпожо Doris! Аз владея донякъде тази сила и мога да ви отровя вечерта, но не желая да постъпвам така, защото сте интелигентна и чувствителна дама.

Помислете и ще се уверите, че аз използвам контурната графика за ефективните потенциали на Слънцето и Земята за онагледяване и по-лесно схващане същността на понятието, иначе трябваше да чертая подобна графика.

Във формулата на Лаплас също се използва разстоянието от центъра на Слънцето до Земята (R = 1 а. е.), тъй като радиусът на земната сфера на активност е незначителен в сравнение с R , и значи полето на Слънцето около областта е близко до хомогенно (в отговор на aleksandar).

[Doris]

....

А в първата формула не видях углова скорост съответни центробежни сили, пък ако има такава ъглова скорост ако премине през тая точка частицата ще отлети или в космоса или ще стане спътник на слънцето !

А пък Лагранж изчислил, че има 5 точки, в които тяло с такава ъглова скорост ще бъде в равновесие, в две от тях - L4 и L5 равновесието е устойчиво, тоест тялото ще обикаля около Слънцето заедно с планетата. След време открили групи астероиди около точките L4 и L5 за Юпитер, които се движат по описания начин

[Пeтков]

Здравейте всички посетители на настоящата тема,

Тук искам да засегна някои въпроси свързани с новите представи за СВ и следствията които пораждат тези нови представи..

ХСВ от началото на зараждането си изживя много промени в представите за СВ (сподвижния вакуум) които се явяват светоносната среда в която се разпространява светлинната вълна към наблюдателя..

Най първоначалната идея беше за свързан със наблюдателя вакуум който следва наблюдатерля в движението му.. Такава идея не издържа на фактите и се срути главно поради това че тя не предполагаше закъснение на потенциала при ускорение на наблюдателя ..Т.е. получаваше се абсурдът с преместването на наблюдателя тук и сега да се изместваше и самата вълна намираща се далеч в пространството..Това изискваше мигновенност на взяаимодействието между наблюдателя и отдалечените зони на свързания с него СВ..

Втората версия на ХСВ беше развита във СВ (сподвижни вакууми )като множество от светоносни среди които бяха взаимопроникваши се материални структури притежаващи инерциална взаимоподвижност и представата че наблюдателя може да взаимодейства със свтлинната вълна във оня СВ с който наблюдателя е моментно взаимонеподвижен..

Тази версия на ХСВ се срути поради противоречие с реалните наблюдения .. Според тази версия следваше при ускоряване на наблюдателя той да промени наблюдаваната светлина от далечни источници , т.е. да наблюдава събития от друга епоха на наблюдаваната звезда да речем .. Според това изискване следваше например че момента на наблюдаването на свръхнова зависи от ускоряването на наблюдателя което разбира се не е така на практика , дори и да се затичаме това не влияе на момента на наблюдение на избухването на свръхновата

Третата версия на ХСВ избягна тези абсурди чрез идеята за закъсняващия потенциал на средата на СВ..Т.е. средата беше свързана както в първата версия със наблюдателя но не следваше мигновенно движението на наблюдателя а проявяяваше инертни качества в движението си като се разтягаше спрямо наблюдателя с веществото на който беше свързана .. С тази версия ви запознах в презентацията на ХСВ представена неотдавна тук във форума в темата "ХСВ като алтернатива на специалната теория на относителноста"

И трите версии на ХСВ имаха за основа представата за многопроцесност на светлинното явление и всичко това беше за да се спази С=300000 км/сек във всички направления на светоносната среда..

Във новата (четвърта) версия на ХСВ в настоящата тема идеята за многопроцесност на светлината е отхвърлена и светлината се разглежда вече като разпространение във увличаща се от големите масивни обекти полева среда която в Сферата на влияние ги следва в движението им.. При това положение следва че в околноста на земята тази среда е увлечена от земята и всички опити правени със светлина в околноста на земята ще потвърждават наличието на покояща се спрямо земята светоносна среда .. При наличие на среди то ще има разпространение на светлината в Сверата на Влияние на тези микрочастици което ще довежда до резултат какъвто е при опитът на Физо със течаща вода.. Т.е. в близки зони на микрочастиците на водата имаме движение на светлината във сподвижна с тях Сферв на влияние (СВ)

Всичко това довежда до изводът че скороста на светлината зависи от скороста на наблюдателя и само в покоящ се спрямо Сферата на Влияние наблюдател светлината ще има еднаква скорост във всички посоки..

Това е важно следствие !.. Именно потвърждението от опитите на това следствие ще покаже доколко настоящата четвърта версия на ХСВ е вярна.. Като казвам потвърждение от опитите имам впредвид не само опитите които в бъдеще могат да бъдат направени но и опитите правени досега , опитът ММ, опитът на Саняк , опитът на Физо с течаща вода , аберацията , доплеровия ефект и т.н.

Ето в тази посока бих искал да продължим дебата .. Само тази посока е градивна !..Останалото ще бъдат празни пререкания..

Що се късае до контурната рисунка на г-н Ст.Йордан и показаните формули на база на които е начертана то аз смятам че тя напълно отразява СВ в духът на Лапласовите определение на Сферите на Влияние които в нашия случай показват как светоносната средата се увлича от маивните обекти по далеч от тях и как свтоносната среда се увлича от обектите с по малка маса само в малки зони около тях ..

[Пeтков]

Г-н Петков, аз веднага да си кажа противоречиата, които се набиват на очи.

Досега говорехте, че светлината се разпространявала в СВ с определена скорост. st_jordan споменава, че тази скорост (която е важната характеристика на вашият модел) се определя от силовият потенциал на полето. Обаче st_jordan смята някакъв "радиус на СВ", който се определя не от самият потенциал, а от интензитета на полето. Искам да попитам, защо се намесва интензитет на полето, а не се работи директно с определящият скоростта на светлината потенциал?

Вторият ми въпрос е следният.

След като скоростта на светлината зависи от потенциала, и не е постоянна дори в границите на един СВ (според границата му определена от st_jordan), не се ли обезсмисля изобщо смисъла на това понятие "СВ", както се използува в ХСВ?

Трети въпрос. Какъв е смисълът изобщо на тези граници, след като потенциалът е в цялото пространство? Не рухва ли цялата идея на ХСВ, след като потенциалът определя един единствен СВ в който се разпространява светлината? И това ни връща към някаква форма на класическата теория за етера?

На всички тия въпроси съм отговорил :

ЕТО ТУК

Четвърти въпрос. В съгласие ли е с ХСВ фактът, споменат от st_jordan, че земята може да се разглежда като инерциална система, свободно падаща в гравитационно поле?

В четвъртата (настоящата версия на ХСВ) на ХСВ имаме реална материална среда в която се разпространяват светлинните вълни взависимост от качеството на средата в дадената зона на разпространение..

При наличието на такава реална отправна система (реалната материална среда ) се обезсмислят всякакви идеални представи за ИС , поради което смятам че самия коментар по тези въпроси е излишен и само би натоварил темата с ненужни разсъждения..

Нека оставим ИС заровени в пепелищата на историята на физиката..

[scaner]

Присъединявам се към въпросите на Ниагара, и искам да обърна внимание на първият въпрос.

Ако ще разглеждате гравитационното поле като среда, то се разпростира до безкрайност.

Ако ще разглеждате влиянието му на движение на други тела, то това влияние се определя от интензитета му, който също има стойности до безкрайно разстояние. И при две масивни тела, със съответното приближение може да се въведе оценка, която да опрости разглеждането, както сферата на влияние на Лаплас (но не трябва да се забравя, че полето въздейства навсякъде, просто е по-слабо от полето на другото тяло в някаква област и може да се пренебрегне за практически цели).

Но при светлината, както беше споменато, въздействието на полето се изразява с неговият потенциал. Затова сферата на влияние на тоя СВ по въпросите, засягащи светлината (което е същността на тази тема) трябва да се определя от потенциалът а не от интензитета на полето. Въвеждането на интензитета в случая е абсолютен произвол и може би цели някакво нагаждане на количествени оценки.

И на Петков един въпрос: как ще обясни примерно опитът на Физо? Но количествено, при количественото обяснение може да се направи сравнение с обяснения от други теории, качественото обяснение не е интересно.

[scaner]

Моето мнение за гравитацията.

Тя не може да бъде наречена светоносна среда. Може да бъде наречена светопречеща среда. Защото, както и всяка друга среда, при нейното намаляване/отслабване, скоростта на светлината се увеличава до определена граница. Очевидно е, че наличие на гравитация забавя светлината, пречейки на разпространението и. А намаляването/изчезването на гравитацията не пречи на светлината. Няма как да бъде светоносна среда. Вoдата не е светоносна среда (защото светлината се разпространява и без нея), независимо че също влияе на скоростта на светлината, нали?

[aleksandar]

И тази версия претърпя крах още със създаването си ...

Погледна ли опитите които ти предоставих, ето ти едно доказателство което веднага оборва тезата!

А пък Лагранж изчислил, че има 5 точки, в които тяло с такава ъглова скорост ще бъде в равновесие, в две от тях - L4 и L5 равновесието е устойчиво, тоест тялото ще обикаля около Слънцето заедно с планетата. След време открили групи астероиди около точките L4 и L5 за Юпитер, които се движат по описания начин

Може да има ъглова скорост ако има и центростремително движение, в случая тези метеорити 100% имат такова центростремително движение и то е около слънцето. Тези метеорити се движат доста близо до посочените точки, по този начин тела които се движат доста по-бавно могат да се превърнат в спътници на слънцето въпреки недостатъчното центробежно ускорение да ги задържи в такава орбита.Това е обяснението на тези метеорити.

Ако има тяло което попадне т точките, то ше се движи по праволинеен закон, но дори в тези точки то е подложено на множество гравитационни въздействия, от което следва че дори и в тези точки то не се движи инерционно!

Във формулата на Лаплас също се използва разстоянието от центъра на Слънцето до Земята (R = 1 а. е.), тъй като радиусът на земната сфера на активност е незначителен в сравнение с R , и значи полето на Слънцето около областта е близко до хомогенно (в отговор на aleksandar).

дай по-подробно моля те, какво всъщност си измервал, защото формулата която си написал е точката по траекторията на земята (или по скоро точка от окръжността който се описва с радиуса земя слънце)която има "хомогенно поле", да ама не точно, защото векторите не се нулират там, а просто създават нов вектрор.

Хубаво написал си няква формула изведи я от нещо ?

[Пeтков]

Здравей scaner,

Моето мнение за гравитацията.

Тя не може да бъде наречена светоносна среда. Може да бъде наречена светопречеща среда. Защото, както и всяка друга среда, при нейното намаляване/отслабване, скоростта на светлината се увеличава до определена граница. Очевидно е, че наличие на гравитация забавя светлината, пречейки на разпространението и. А намаляването/изчезването на гравитацията не пречи на светлината. Няма как да бъде светоносна среда. Вoдата не е светоносна среда (защото светлината се разпространява и без нея), независимо че също влияе на скоростта на светлината, нали?

Защо се хващате за гравитационното поле ?.. Гравитационното поле тук играе повече ролята на наглед за да се види как стои въпросът със Сферите на Влияние оформяни от големи количества на вещественните обекти и от по малки количества на вещественни обекти..за да се онагледи идеята за сподвижен вакуум, за сподвижна със земята светоносна среда..

Какво пречи елекртомагнитното поле като светоносна среда да е свързано по аналогичен начин със по малки и по крупни вещественни обекти .. Какво пречи освен това електромагнитното поле да взаимодейства със гравитационното поле(така кактро си взаимодействат електрическото и магнитното поле да речем ) ?.. Нищо разбира се..Само търсите под вола теле и въображението ви е блокирало за каквито и да било аналогии..

[Пeтков]

Здравей aleksandar,

И тази версия претърпя крах още със създаването си ...

Погледна ли опитите които ти предоставих, ето ти едно доказателство което веднага оборва тезата!

Може да има ъглова скорост ако има и центростремително движение, в случая тези метеорити 100% имат такова центростремително движение и то е около слънцето. Тези метеорити се движат доста близо до посочените точки, по този начин тела които се движат доста по-бавно могат да се превърнат в спътници на слънцето въпреки недостатъчното центробежно ускорение да ги задържи в такава орбита.Това е обяснението на тези метеорити.

Ако има тяло което попадне т точките, то ше се движи по праволинеен закон, но дори в тези точки то е подложено на множество гравитационни въздействия, от което следва че дори и в тези точки то не се движи инерционно!

дай по-подробно моля те, какво всъщност си измервал, защото формулата която си написал е точката по траекторията на земята (или по скоро точка от окръжността който се описва с радиуса земя слънце)която има "хомогенно поле", да ама не точно, защото векторите не се нулират там, а просто създават нов вектрор.

Хубаво написал си няква формула изведи я от нещо ?

Не си личи на кого опонираш в този постинг ..За да се разбере на кого опонираш трявбва да се намерят в темата посочените от теб цитати , а това не винаги е лесно , особенно когато темата набъбне до няколко хиляди постинга ..

Моля те използвай инструмента за цитиране в долния десен край на всеки постинг .. той ще ти реши проблемитр с цитирането и всичко ще бъде ясно ..

Приеми това като една дружеска забележка ..

Желая ти успех !..

[Шпага]

Здравей, Петков!

Обърни внимание на следните три цитата:

„Ми то пришки ми излезоха на езика да повтарям дека СВ (сподвижния вакуум), който се разглежда в ХСВ е светоносната среда и качествата на тая среда определят скоростта на светлината..."

... въведеното от Пиер Симон дьо Лаплас понятие сфера на активност (сфера на въздействие) на гравитационното поле, което по форма и съдържание се покрива напълно с така наречения от Петков СПОДВИЖЕН ВАКУУМ (СВ).

Какво пречи елекртомагнитното поле като светоносна среда да е свързано по аналогичен начин със по малки и по крупни вещественни обекти

Е, кажи ми, моля те, КОЕ всъщност е светоносната среда според теб? Сподвижните вакууми ли, гравитационното поле ли, или пък електромагнитното? Защото така, както е написано, излиза като в оня виц: "И трите, дедо попе, и трите!"

[aleksandar]

Здравейте всички посетители на настоящата тема,

Тук искам да засегна някои въпроси свързани с новите представи за СВ и следствията които пораждат тези нови представи..

ХСВ от началото на зараждането си изживя много промени в представите за СВ (сподвижния вакуум) които се явяват светоносната среда в която се разпространява светлинната вълна към наблюдателя..

Най първоначалната идея беше за свързан със наблюдателя вакуум който следва наблюдатерля в движението му.. Такава идея не издържа на фактите и се срути главно поради това че тя не предполагаше закъснение на потенциала при ускорение на наблюдателя ..Т.е. получаваше се абсурдът с преместването на наблюдателя тук и сега да се изместваше и самата вълна намираща се далеч в пространството..Това изискваше мигновенност на взяаимодействието между наблюдателя и отдалечените зони на свързания с него СВ..

Втората версия на ХСВ беше развита във СВ (сподвижни вакууми )като множество от светоносни среди които бяха взаимопроникваши се материални структури притежаващи инерциална взаимоподвижност и представата че наблюдателя може да взаимодейства със свтлинната вълна във оня СВ с който наблюдателя е моментно взаимонеподвижен..

Тази версия на ХСВ се срути поради противоречие с реалните наблюдения .. Според тази версия следваше при ускоряване на наблюдателя той да промени наблюдаваната светлина от далечни источници , т.е. да наблюдава събития от друга епоха на наблюдаваната звезда да речем .. Според това изискване следваше например че момента на наблюдаването на свръхнова зависи от ускоряването на наблюдателя което разбира се не е така на практика , дори и да се затичаме това не влияе на момента на наблюдение на избухването на свръхновата

Третата версия на ХСВ избягна тези абсурди чрез идеята за закъсняващия потенциал на средата на СВ..Т.е. средата беше свързана както в първата версия със наблюдателя но не следваше мигновенно движението на наблюдателя а проявяяваше инертни качества в движението си като се разтягаше спрямо наблюдателя с веществото на който беше свързана .. С тази версия ви запознах в презентацията на ХСВ представена неотдавна тук във форума в темата "ХСВ като алтернатива на специалната теория на относителноста"

И трите версии на ХСВ имаха за основа представата за многопроцесност на светлинното явление и всичко това беше за да се спази С=300000 км/сек във всички направления на светоносната среда..

Във новата (четвърта) версия на ХСВ в настоящата тема идеята за многопроцесност на светлината е отхвърлена и светлината се разглежда вече като разпространение във увличаща се от големите масивни обекти полева среда която в Сферата на влияние ги следва в движението им.. При това положение следва че в околноста на земята тази среда е увлечена от земята и всички опити правени със светлина в околноста на земята ще потвърждават наличието на покояща се спрямо земята светоносна среда .. При наличие на среди то ще има разпространение на светлината в Сверата на Влияние на тези микрочастици което ще довежда до резултат какъвто е при опитът на Физо със течаща вода.. Т.е. в близки зони на микрочастиците на водата имаме движение на светлината във сподвижна с тях Сферв на влияние (СВ)

Всичко това довежда до изводът че скороста на светлината зависи от скороста на наблюдателя и само в покоящ се спрямо Сферата на Влияние наблюдател светлината ще има еднаква скорост във всички посоки..

Това е важно следствие !.. Именно потвърждението от опитите на това следствие ще покаже доколко настоящата четвърта версия на ХСВ е вярна.. Като казвам потвърждение от опитите имам впредвид не само опитите които в бъдеще могат да бъдат направени но и опитите правени досега , опитът ММ, опитът на Саняк , опитът на Физо с течаща вода , аберацията , доплеровия ефект и т.н.

Ето в тази посока бих искал да продължим дебата .. Само тази посока е градивна !..Останалото ще бъдат празни пререкания..

Що се късае до контурната рисунка на г-н Ст.Йордан и показаните формули на база на които е начертана то аз смятам че тя напълно отразява СВ в духът на Лапласовите определение на Сферите на Влияние които в нашия случай показват как светоносната средата се увлича от маивните обекти по далеч от тях и как свтоносната среда се увлича от обектите с по малка маса само в малки зони около тях ..

И тази версия претърпя крах още със създаването си ...

Погледна ли опитите които ти предоставих, ето ти едно доказателство което веднага оборва тезата!

Това е към теб другите съм си ги цитирал

Иначе мойта формула по-добре описва неговото твърдение.

Ако може да разясни какво е имал предвид във формулата ще е добре, по-иначе казано да каже ябълката ли привлича главата на нютон или обратното

[scaner]

Здравей scaner,

Защо се хващате за гравитационното поле ?.. Гравитационното поле тук играе повече ролята на наглед за да се види как стои въпросът със Сферите на Влияние оформяни от големи количества на вещественните обекти и от по малки количества на вещественни обекти..за да се онагледи идеята за сподвижен вакуум, за сподвижна със земята светоносна среда..

Какво пречи елекртомагнитното поле като светоносна среда да е свързано по аналогичен начин със по малки и по крупни вещественни обекти .. Какво пречи освен това електромагнитното поле да взаимодейства със гравитационното поле(така кактро си взаимодействат електрическото и магнитното поле да речем ) ?.. Нищо разбира се..Само търсите под вола теле и въображението ви е блокирало за каквито и да било аналогии..

Поддържам питането на Шпага. Какво всъщност в крайна сметка твърдиш за светоносната среда? Сферите на влияние, за които говориш, са само ориентировъчни области, те не са среда. Пък и не са коректно въведени, но това сега няма значение.

[Пeтков]

Здравей Ниагара,

Здравейте г-н Петков!

Искам да добавя още един въпрос. Нищо не е останало от многопроцесната светлина, няма и следа от сподвижност. Каква е връзката на всичко това с ХСВ?

"Умните търсят начин да излязат от затруднението а мъдрите използват другите за да намерят начина за излизане от затруднението"- афоризъм на бай Петков

Това можеш да си го запишеш в тефтерчето за афоризми.. Ползвам мнението на много клубари за да развиваме идеята за ХСВ, нещо като колективно творчество в което участваш в частност и ти самата.. Така е във времето на интернет .. трябва да се използва потенциала на множеството субекти .. При правилно използване на този потенциал могат да се получават прекрасни резултати .. мултиплициращ ефект..

Това че сме загубили представата за многопроцесност на светлината не е болка за умирачка .. Нашата борба не е за многопроцесност а за съхранение на представите за времето и пространството като абсолютни величини не зависещи от взаимното движение на две тела..

Нас не ни интересува дали сме загубили битката след като печелим войната !..

А що късае сподвижноста то тя и в новата версия е на мода избавяйки ни от глупотевичните идеи за относителни времена и пространство.. за относителност на едновременноста на събитията .. Ето това е което остава от фундамента на ХСВ..това е непроменимия фундамент върху който градим ХСВ..

[aleksandar]

Като цяло ми допада мисълта, че има светоносна среда, но според мен тя не е само светоносна, а и всичконосна.

Това което се променя е свободата на движението, иначе казано с една и съща сила при различна среда ще предизвикаш различна реакция. (може да се помисли дали инерционната сила не е пряк резултат от всичконосната среда ) И с разреждането и сгъстяването на времето единственото нещо което се променя е скоростта на реакциите, както химически така и физически включително разпространението на енергиите. Обаче дали при разреждане на всичконосната среда или при сгъстяване се получава забавяне или ускоряване на времето на реакция ... не мога да прецяня.

По сегашните теории, колкото по бързо се движиш толкова повече времето се променя, при това в мен изниква една аналогия със дъжда.

Ако се движиш по време на дъжд бавно с някаква скорост, и след 10 мин спре, ще те накапят примерно 1 л. капки.

Ако се движиш много по бързо примерно с 300 000 км/ч ще те накапят 300 t капки.

От тая аналогия можем да си предвтавим че колкото по-бързо се движим през толкова по-голям обем от всичконосната среда трябва да преминем, при което свойствата на материята и на всичко което пренася всичконосната среда, се променя.

(това е към всички които го прочетът)

[Шпага]

И още един въпрос към Петков:

Както показва графиката, затворените еквипотенциални линии около Земята не се простират до безкрайност а са ограничени в една крайна област.

Според автора на ХСВ, тази крайна пространствена област (сфера на въздействие, сподвижен вакуум, СВ) около центъра на Земята се възпроизвежда непрестанно, има строго определена физическа характеристика и може да се каже, че същата конфигурация е все едно неразривно свързана и следва, съпътства частицата (в случая Земята) при нейното движение около центъра на слънчевата система, откъдето идва понятието сподвижен вакуум (СВ).

И най-важно, от силовата характеристика на средата в дефинираната област зависи скоростта на светлината. Казано по друг начин, полевата среда (съпътстващият вакуум) има способността да предава енергията на лъченията със строго определена скорост (С), зависеща от свойствата, най-вече от потенциала на полето в същата област.

След като става дума за "крайна пространствена област /сфера на въздействие, сподвижен вакуум, СВ", и ако именно СВ е светоносната среда, въпросът ми е:

КАКВО я "носи" светлината извън упоменатата крайна област?

[Пeтков]

И тази версия претърпя крах още със създаването си ...

Надявам се да можеш да обосновеш това твърдение , за сега то не ми изглежда обосновано..

Погледна ли опитите които ти предоставих, ето ти едно доказателство което веднага оборва тезата!

Кои са тези опити които оборват нашата теза ?.. Извинявам се но съм пропуснал опитите за които говориш..

Би ли пояснил кои са тия опити и как те оборват нашата теза , ще ми е интересно да видя такова обяснение..

Това е към теб другите съм си ги цитирал

Браво!.. тоя път има ред и дисциплина в постингът ти..

Иначе мойта формула по-добре описва неговото твърдение.

Ако може да разясни какво е имал предвид във формулата ще е добре, по-иначе казано да каже ябълката ли привлича главата на нютон или обратното

Това е въпрос отправен не към мен разбира се .. Но тъй като е лесен смятам и аз да взема отношение (обожавам лесните въпроси)

Според дядо Нютон никое тяло не действа еднопосочно на друго тяло .. Телата си взаимодействат с равни сили и насочени в противоположни посоки.. Това е третия закон на Нютон, той отговаря на въпросът ти кое какво привлича..

[aleksandar]

Започват да ми проблясват някви и донякъде се сещам първоначалната нагласа на петкова каква е била.

СВ както той го нарича е свойстото което е придадено на светлината при отделянето му на атомно (и податомно) ново.

Веднъж освободена от утробата си светлината се разпространява спрямо СВ. Обаче по тази логика можем да заключим че светлината има различни скорости в различните ИС където движението им спрямо абсолютния минимум (т'ва си е нещо в което вярвам) където скороста на разпространение е 300000 км/с, скоростта има различна стойност.

Ето защо при движението на земята субматерялните закони (свойствата на СВ) предизвикват по малка измерена стойност на светлината.

[scaner]

Сега забелязвам, че един от въпросите ми се е изгубил по непонятна причина. Затова ще го повторя.

В четвъртата (настоящата версия на ХСВ) на ХСВ имаме реална материална среда в която се разпространяват светлинните вълни взависимост от качеството на средата в дадената зона на разпространение..

При наличието на такава реална отправна система (реалната материална среда ) се обезсмислят всякакви идеални представи за ИС , поради което смятам че самия коментар по тези въпроси е излишен и само би натоварил темата с ненужни разсъждения..

Нека оставим ИС заровени в пепелищата на историята на физиката..

Г-н Петков, обичайната ви словоохотливост ярко констрастира с този ви опит да потулите нещата.

Наличието на среда по никакъв начин нбе обезсмисля понятието инерциална система, това са коренно различни неща. Инерциални системи е имало и при търсенето на класическият етер (пак материална среда), и още Нютон, създавайки представата за абсолютното пространство като абсолютна отправна система, не е отрекъл инерциалните системи, а напротив, е формулирал своите закони именно в тях. Не може да ги отхвърли и вашата хипотеза.

Отговорът ви е жизненоважен за осмислянето на вашата хипотеза, така че не го крийте.

[aleksandar]

Според дядо Нютон никое тяло не действа еднопосочно на друго тяло .. Телата си взаимодействат с равни сили и насочени в противоположни посоки.. Това е третия закон на Нютон, той отговаря на въпросът ти кое какво привлича..

Говорех преносно, ама нека да четат хората полезни са отговорите на лесните въпроси.

Обаче можем да се замислим за верноста на нютон, след като се намират в различни СВ от там идва че силите които им действат са с еднакви големини но работата която извършват може да е различна

[Пeтков]

Здравей Шпага,

И още един въпрос към Петков:

След като става дума за "крайна пространствена област /сфера на въздействие, сподвижен вакуум, СВ", и ако именно СВ е светоносната среда, въпросът ми е:

КАКВО я "носи" светлината извън упоменатата крайна област?

Въпросът ти е изчерпателен и конкретен ..

Отговорът е прост и логичен .. той се състои във следнотоо:

Сферата на Въздействие определя зоната от всемирния вакуум която се увлича със даденото тяло което я формира.. В нашия случай това е земята .. в тази зона скороста на светлината е параметър на полето на светоносната среда в тази зона.. Извън тая зона съществуват полета оформящи Сфери на Въздействие свързани с други тела :.. луната , слънцето , другите планети , галактиките като цяло и прочие .. Така че светоносната среда не се прекъсва в мястото до където се простира Сферата на Въздействие на един веществен обект а продължава бидейки увличана от движението на друго тяло която формира тази СВ.. Получяава се една "обтекаемост на Сферите на Въздействие" във всемирното пространство

Извън СВ на земята светлината се разпространява във СВ на Слънцето или в СВ на нещо друго.. С две думи наспорил Господ светоносна среда из цялото пространство .. само дето не е хомогеннна и не е взаимонеподвижна във всичките си СВ.. По този начин пътят на светлинните вълни от далечните источници до земният наблюдател е гарантиран.. магистралата е налице !..