ХСВ, обогатена с нови представи

[Шпага]

Здравейте приятели – релативисти и антирелативисти!

Предварително се извинявам, че това мое "включване" в темата ще бъде предимно с цитати и почти без коментари от моя страна. Налага ми се да фокусирам усилията си в моята работа и вече не ми остава никакво свободно време...

И така, имах намерение да изразя мнението си по повод казаното от Сканер:

ОТО интерпретира гравитацията като проява на геометрията на пространството а не като материално поле.

Гравитационните вълни в ОТО са друга история. За тях също не е нужно наличието на гравитационно поле, за да се разпространяват. Те са промяна на нещо, която може да се разпространява и там където може да няма гравитация. Това което се променя, е геометрията на пространство-времето. Промяната в тази геометрия са тези вълни, и тази промяна се движи със скоростта на светлината според теорията. За разлика от самото поле, което може да бъде елиминирано (поне в малка област) чрез подходящо избрана отправна система, вълните не може да бъдат елиминирани. Това ги прави напълно реални, за разлика от самото поле. Това че свободното падане елиминира локално потенциалът не е достатъчно за да няма гравитационни вълни. Те се появяват винаги когато имаме поне две тела, които си взаимодействат гравитационно, а полето на две тела не може да се елиминира при свободно падане в полето на едното, тук имаме и въртене на двете тела едно около друго, което е оеновният генератор на тези вълни, което пък променя условията на свободното падане (то вече става във въртяща се отправна система).

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9786&view=findpost&p=121067

Наблегнала съм на пасажите, в които, поне според мен, има някои противоречия и нелогичности. Но ако вие не намирате такива, ще приема, че аз не съм доразбрала написаното от Сканер.

Така или иначе, факт е, че ГЕОМЕТРИЯТА на пространство-времето се ползва едва ли не като пенкилер за "разрешаването" на всички все още неизяснени проблеми, свързани с гравитацията. Е, не звучи особено убедително, но... колкото – толкова.

[Пeтков]

Здравей Шпага,

АНТИРЕЛАТИВИЗМЪТ НЕ Е ЗАНИМАНИЕ ЗА ГЛУПАЦИ!

Здравейте приятели – релативисти и антирелативисти!

Предварително се извинявам, че това мое "включване" в темата ще бъде предимно с цитати и почти без коментари от моя страна. Налага ми се да фокусирам усилията си в моята работа и вече не ми остава никакво свободно време...

И така, имах намерение да изразя мнението си по повод казаното от Сканер:

Наблегнала съм на пасажите, в които, поне според мен, има някои противоречия и нелогичности. Но ако вие не намирате такива, ще приема, че аз не съм доразбрала написаното от Сканер.

Така или иначе, факт е, че ГЕОМЕТРИЯТА на пространство-времето се ползва едва ли не като пенкилер за "разрешаването" на всички все още неизяснени проблеми, свързани с гравитацията. Е, не звучи особено убедително, но... колкото – толкова.

АНТИРЕЛАТИВИСТИ НАСПОРИЛ ГОСПОД

ЕТО ТИ ЗА ГЛЕДАНЕ И РАЗМИСЪЛ

Написаното от теб показва , че си мислеща личност .. А мислещите рано или късно се антирелативист-ират , защото антирелативизмът не е занимание за глупаци а ти си умна главица и поради това рано или късно ще антипорелативистееш..

http://vbox7.com/play:bbdd2db4

[Малоум 2]

Здравей Шпага,

АНТИРЕЛАТИВИЗМЪТ НЕ Е ЗАНИМАНИЕ ЗА ГЛУПАЦИ!

АНТИРЕЛАТИВИСТИ НАСПОРИЛ ГОСПОД

ЕТО ТИ ЗА ГЛЕДАНЕ И РАЗМИСЪЛ

Написаното от теб показва , че си мислеща личност .. А мислещите рано или късно се антирелативист-ират , защото антирелативизмът не е занимание за глупаци а ти си умна главица и поради това рано или късно ще антипорелативистееш..

http://vbox7.com/play:bbdd2db4

Здрасти, Петков!

Хубави са ти линкчетата.

Но несъгласието с ОТО не приви никого антирелативист, щото ... Гурото щеше да е първият такъв! И той не е много на ти с приеманията в ОТО, чудил се е как да се справи с ... геометрията. Все към неподвижния етер е гледал...

Ето как и философски грешат хората: имало НЕМАТЕРИАЛНО поле???!!! -гравитацията била таково?!- геометрична кривина ... Дрън-дрън, разбираш ли.

Така че - физическият вакуум му е майката на ... пространството и неговото разширение...- непоклатима основа за изясняване на Света.

...

[Пeтков]

Здравей Малоум2,

Здрасти, Петков!

Хубави са ти линкчетата.

Но несъгласието с ОТО не приви никого антирелативист, щото ... Гурото щеше да е първият такъв! И той не е много на ти с приеманията в ОТО, чудил се е как да се справи с ... геометрията. Все към неподвижния етер е гледал...

Да де.. и несъгласието на бай Петков със СТО пак не го прави антирелативист .. Всичко живо по светът е релативисти!..

Ето как и философски грешат хората: имало НЕМАТЕРИАЛНО поле???!!! -гравитацията била таково?!- геометрична кривина ... Дрън-дрън, разбираш ли.

Така че - физическият вакуум му е майката

Тук мога само да ти ръкопляскам!.. В това си абсолютно прав !.. Подкрепям те !..

Така си е мааму стара!..

..пространството и неговото разширение

Пространството е абсолютно качество на материята и нема как да се разширява .. Могат само материални обекти да се разширяват в пространството , но самото пространство да се разширява - това си е глупаво от всякъде .. Същото е като да кажа че времето се свива или па се разширява .. Мене такива идеи не ми ги пробутвайте .. намерете си други слушатели за тези шуротии..

[Малоум 2]

Здравей Малоум2,

Да де.. и несъгласието на бай Петков със СТО пак не го прави антирелативист .. Всичко живо по светът е релативисти!..

Тук мога само да ти ръкопляскам!.. В това си абсолютно прав !.. Подкрепям те !..

Така си е мааму стара!..

Пространството е абсолютно качество на материята и нема как да се разширява .. Могат само материални обекти да се разширяват в пространството , но самото пространство да се разширява - това си е глупаво от всякъде .. Същото е като да кажа че времето се свива или па се разширява .. Мене такива идеи не ми ги пробутвайте .. намерете си други слушатели за тези шуротии..

Здрасти, Петков!

Друго исках да кажа (да ти припомня, по-скоро).

ОТО е все още спорна, в смисъл на изводи и то от философски характер. Докато при СТО стават съвместими следствията й при обясняване с наличието на физически вакуум - не пречи "неподвижният етер" (вече-физически вакуум) на наблюденията, свързани с предпоставките в СТО. Е, малко се изменя философското разбиране за Света, но не е трагедия - просто, ежедневието ни е "бавно", та затова и неправилно интерпретирано от "старата" школа. При високи скорости - нагледите стават други, но - няма подмяна (смяна) на причино-следствени връзки - има неправилни тълкувания в тяхната последователност по "стария" начин. Обикновено - и при теб се случва - разсъждава се от неправилната гледна точка.

Основният въпрос (който много от отдавна ми го задавате и съм отговарял тук-там, но не се е разбирал отговорът)- как, при "раждане" на вещевите обекти все с различна спрямо други обекти скорост, зависеща от конкретиката на полетата в областта на раждане, се изпълнява една и съща "видимост" на С=конст, ако сме избрали това вещево, новороденото, за ИС (след раждането предполагаме (се счита), че вещевото се движи инерциално).

Не забравяме, че по хипотезата ми, самото вещево се образува непрестанно - огромна честота на образуване 10^(23)Hz - за протон и неутрон и около 10^(18)Hz- за електрон "на орбита".

И понеже, раждането става в среда от полета (структуриран физвакуум), то и формата и размерите на новороденото са отклик на тая среда. Да, но понятието за размер в досегашната физика се игнорира (за точкови се приемат обектите) и затова не може да се справи с С=конст. А, при мен, както си спомняш, предполагам, именно заради непрестанното образуване с отклик от околното - размерът е СЪОТВЕТСТВАЩ на средата, в която се е родила частицата.

Ами като не забравяме, че наблюдателят е ИЗГРАДЕН от същите такива частици, то и това, което "хваща" като датчик от околните полета, трябва да го измерва със собствените си еталони за дължина и време (всяка вещева е портокал с часовников механизъм). Та - затова все измерва ЕДНА И СЪЩА СКОРОСТ НА СВЕТЛИНАТА , ако е инерциален - тоест, не му действат никакви сили или действат, пренебрежими за измерванията, сили.

Това е - не считам, че е неразбираемо ... за физици. Така че - внимателно, щото полекичка! Демек - СТО е достатъчно вярна, даже по-вярна, щото в по-голям диапазон от скорости важи. Но - си е ограничена в ИС. Не я измъчвай за ускорени системи - пълни нелогичности се получават.

...

[Ниагара]

Основният въпрос (който много от отдавна ми го задавате и съм отговарял тук-там, но не се е разбирал отговорът)- как, при "раждане" на вещевите обекти все с различна спрямо други обекти скорост, зависеща от конкретиката на полетата в областта на раждане, се изпълнява една и съща "видимост" на С=конст, ако сме избрали това вещево, новороденото, за ИС (след раждането предполагаме (се счита), че вещевото се движи инерциално).

Не забравяме, че по хипотезата ми, самото вещево се образува непрестанно - огромна честота на образуване 10^(23)Hz - за протон и неутрон и около 10^(18)Hz- за електрон "на орбита".

И понеже, раждането става в среда от полета (структуриран физвакуум), то и формата и размерите на новороденото са отклик на тая среда. Да, но понятието за размер в досегашната физика се игнорира (за точкови се приемат обектите) и затова не може да се справи с С=конст. А, при мен, както си спомняш, предполагам, именно заради непрестанното образуване с отклик от околното - размерът е СЪОТВЕТСТВАЩ на средата, в която се е родила частицата.

Ами като не забравяме, че наблюдателят е ИЗГРАДЕН от същите такива частици, то и това, което "хваща" като датчик от околните полета, трябва да го измерва със собствените си еталони за дължина и време (всяка вещева е портокал с часовников механизъм). Та - затова все измерва ЕДНА И СЪЩА СКОРОСТ НА СВЕТЛИНАТА , ако е инерциален - тоест, не му действат никакви сили или действат, пренебрежими за измерванията, сили.

Това е - не считам, че е неразбираемо ... за физици. Така че - внимателно, щото полекичка! Демек - СТО е достатъчно вярна, даже по-вярна, щото в по-голям диапазон от скорости важи. Но - си е ограничена в ИС. Не я измъчвай за ускорени системи - пълни нелогичности се получават.

...

Здравейте!

Предварително се извинявам, но аз като нефизик имам следният въпрос.

Не виждам никаква логическа връзка между постановката на въпроса ви: непрестанното раждане на частиците, и крайното следствие - една и съща скорост на светлината. Ако във вашите разсъждения поставим на мястото на светлината коя да е частица, по същата логика (а според мен такава липсва) можем да заключим че нейната скорост е постоянна. Което е направо нелепо. Може ли да разясните пропуска, който наистина трябва да доведе до крайното ви заключение?

[Малоум 2]

Здравейте!

Предварително се извинявам, но аз като нефизик имам следният въпрос.

Не виждам никаква логическа връзка между постановката на въпроса ви: непрестанното раждане на частиците, и крайното следствие - една и съща скорост на светлината. Ако във вашите разсъждения поставим на мястото на светлината коя да е частица, по същата логика (а според мен такава липсва) можем да заключим че нейната скорост е постоянна. Което е направо нелепо. Може ли да разясните пропуска, който наистина трябва да доведе до крайното ви заключение?

Няма защо да се извиняваш - също не съм физик - когато нещо не е ясно, по принцип, се пита; даже - благодаря за въпроса! Ще се опитам с отговор:

При мен (хипотезата ми) - и фотоните (това което представлява светлината при "захват" - поглъщане -излъчване), и вещевите (елементарните частици) се "правят" (един път се раждат, а после ... се правят, повтарят направата си) от едно и също поле - ЕМП - по един и същ "механизъм" : смущението което се пренася при фотоните е по винтова пространствена линия - неща като гърч в гладко поле - не се настигат, а се пренасят с възможно най-голямата скорост, предопределена от "стъпката" на вакчастиците; и пренасяната енергия, разбира се.

а смущенията ако са се затворили около собствен геом.център - (формално: случва се при пресрещане-кръстосване на два фотона, да речем, на които гърчовете се застъпват и едното влияе на образуването на другото, т.е. ако могат да си взаимодействат) - е вещеви обект, защото при опит да го местим принудително (пак с фотони от полета става принудителното), поради взаимодействието на полетата на образуващите смущения, а и заради ЗАКЪСНИТЕЛНИТЕ процеси, това вещево се съпротивлява на преместването с точно определен коефициент на съпротива, наречен МАСА на частицата. В зависимост от това кой от слоевете на вещевата резонира с падащото (външното) поле, то и придобитото ускоряване ще е с различна стойност. Ако взаимодейстнието е с гравитони (кернът на частицата може да е в резонанс с тях)- много малка стъпка, малка амплитуда - ускорението е гравитационно; ако падат лабораторните елмагн. вълни - фотоните могат да резонират с най-външния слой (или с мезонния слой) - ускоряванията съответстват на неговите характеристики - слаби взаимодействия; ако обаче въздействат на вещеви с характеристика "заряд" - тотално се захваща цялата област на направа на частицата и ускоряванията са значителни - електромагнитно взаимодействие.

(Отделно, за ядрените взаимодействия са нужни, много,много къси фотони, които се получават с голям разход на енергия и затова се считат за "силни" - по-скоро се има предвид, че връзката се къса трудно)

Сега, на въпроса: След като непрестанната направа на обектите зависи от структурата на полетата, на вакподложката, върху която сърфират образуванията, то означава, че техните свойства (характеристики) като форма и размер също зависят от тая структура и СЕ ПРОМЕНЯТ със скоростта на светлината в тая среда - предвид малките размери на вещевите, за наблюдател (направен от същото, значи се изменя по същите правила))тези промени стават мигновено (в смисъл не вижда отделните етапи, няма как да заложи "капан" за наблюдаване)

И сега : 1.вакрешетката е неподвижна; 2.възможната най-голяма скорост на пренас на смущение - скоростта на светлината в средата;

Ако бихме могли да си "хванем" КС в поне една от тези мислени отправни системи - щяхме да можем да отчитаме абсолютната си скорост. Тогава ще е законен въпросът: Ами ако се хванем за светлината?! - Не можем да се хванем нито за светлината (или каквото и да е поле), нито за вакрешетка.

Вижда се от построенията по-горе, че това от което сме направени е винаги в "междинни" движения спрямо мислените отправни системи, а ЯВЛЕНИЯТА които са резултат от взаимодействия пак между обектите, също са ПОДВИЖНИ спрямо тези отправни системи. Да, но само спрямо тях (наричаме ги събития) можем да измерваме и да изчисляваме нашето си движение - тоест само относително отчитаме.

Значи: - вещевото е с някаква междинна скорост (между Свак и неподвижност на вакрешетка)

-- това, което променя вещевото -почти мигновено , като движения и форми, са взаимодействията с фотони. Наличните фотони в дадено пространство, определят фон на ЕМП. Вещевото в него е вече подготвено по размер (и тик-такане - часовник) да измери С=константа.

Обатното - не можем да закачим вещево към фотон, ще се разплете (разпадне) преди това, щото самото вещево е "структурна съставна" на това поле от фотони - има си в него закъснителни процеси и т.н... Полето е първична структура, а вещевите са вторични - зависят от него. И обратно: наличието на много "еднакви" по структура вещеви в дадено пространство, диктуват посредством изначалната ОВ (обратна връзка) - каква да е структурата на фона от ЕМП - Това се вижда при Реликтовото - разпределението на водорода определя структурата му из видимата част на Вселената.

Затова и преобладаващия фон на ЕМП, както на Земята, например (от Слънцегреене и земна еманация)- определя една Ссреда = конст.; а когато променяме тая среда, можем да измерваме друга скорост; затова и при пренос на вещеви, по които има "поглъщане-излъчване" на фотони (Физо, например), заради закъснителните процеси в момент на пренасяне на погълнатото, скоростта на светлината е намалена - забавя се във вещевите, докато се пренася.

Същественото е, че вещевите са "направени от светлина" и затова имат ОВ с нея!

...

пп Имах такава сигнатура: "И рече Бог да бъде светлина! И видя, че това е добро!"

[Ниагара]

Сега, на въпроса: След като непрестанната направа на обектите зависи от структурата на полетата, на вакподложката, върху която сърфират образуванията, то означава, че техните свойства (характеристики) като форма и размер също зависят от тая структура и СЕ ПРОМЕНЯТ със скоростта на светлината в тая среда - предвид малките размери на вещевите, за наблюдател (направен от същото, значи се изменя по същите правила))тези промени стават мигновено (в смисъл не вижда отделните етапи, няма как да заложи "капан" за наблюдаване)

И сега : 1.вакрешетката е неподвижна; 2.възможната най-голяма скорост на пренас на смущение - скоростта на светлината в средата;

Ако бихме могли да си "хванем" КС в поне една от тези мислени отправни системи - щяхме да можем да отчитаме абсолютната си скорост. Тогава ще е законен въпросът: Ами ако се хванем за светлината?! - Не можем да се хванем нито за светлината (или каквото и да е поле), нито за вакрешетка.

За абсолютната скорост разбрах. Но мисля че влизате в противоречие със скоростта за пренос на смущение. Ако нямаме КС, не можем да мерим и дори да дефинираме никаква скорост. Какво имате предвид под 'скорост на пренос на смущение'? Без да използуваме помощната терминология, която ни дава отправната система?

Вижда се от построенията по-горе, че това от което сме направени е винаги в "междинни" движения спрямо мислените отправни системи, а ЯВЛЕНИЯТА които са резултат от взаимодействия пак между обектите, също са ПОДВИЖНИ спрямо тези отправни системи. Да, но само спрямо тях (наричаме ги събития) можем да измерваме и да изчисляваме нашето си движение - тоест само относително отчитаме.

Значи: - вещевото е с някаква междинна скорост (между Свак и неподвижност на вакрешетка)

Тук съвсем ме объркахте. Доколкото разбирам вие наричате събитията 'явления'. Какво означава те да са подвижни? За пръв път чувам такова нещо.

И заключението което твърдите, не виждам как се получава. Тази величина Cвак, както и неподвижността на вашата решетка нямат смисъл без въвеждане на отправна система. Затова не разбирам как сравнявате скоростта на веществото с две неопределими величини.

[Б.Богданов]

***

Същественото е, че вещевите са "направени от светлина" и затова имат ОВ с нея!

...

пп Имах такава сигнатура: "И рече Бог да бъде светлина! И видя, че това е добро!"

Към Малоум!

Ако всичко е направено от струни, трептящи с различна честота? /Струната теория/

"В начало бе Словото; и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог "

Поздрави Б.

[Малоум 2]

За абсолютната скорост разбрах. Но мисля че влизате в противоречие със скоростта за пренос на смущение. Ако нямаме КС, не можем да мерим и дори да дефинираме никаква скорост. Какво имате предвид под 'скорост на пренос на смущение'? Без да използуваме помощната терминология, която ни дава отправната система?

Тук съвсем ме объркахте. Доколкото разбирам вие наричате събитията 'явления'. Какво означава те да са подвижни? За пръв път чувам такова нещо.

И заключението което твърдите, не виждам как се получава. Тази величина Cвак, както и неподвижността на вашата решетка нямат смисъл без въвеждане на отправна система. Затова не разбирам как сравнявате скоростта на веществото с две неопределими величини.

Вече съм го писал, ама ще повторя:

Частиците на физвакуума са неподвижни на местата си и са сдвоени (едно ляво и едно дясно завихряне от ЕМП алтернативно се образуват; едното е "поле" за другото, т.е. зависими са и едното прелива в другото - затова - пулсации) - не си сменят местата, а само се "въртят" на място - центрите им на ротация образуват неподвижна вакрешетка. Притежават Собствени Пулсиращи Характеристики (СПХ) - вектор-момент на количество на движение (заради пулсиращото въртене). Тези центри "трептят" на място, от непрестанното образуване на вакчастиците, това означава, че и стрелката-вектор се върти с бясна скорост (в смисъл откликва на честота на пулсации). Така, в решетката възникват флуктуации и се случва заради тях, част от посоката на стрелките да съвпада в почти едно направление; тогава обвивният фотон (вакфотон) на групата в едно направление се премества по тази верига;

защо? - първо защото е флуктуация - няколко обвивни фотони са интерферирали до "по-голямо" образувание; да, ама за запазване на равновесието в тая околност, съседите на подредените, се посторояват с обратно направление, за да се спре възникналото движение на тая флуктуация; но това построяване предизвиква в околността ново, по-външно построяване с обратен знак и т.н. - пространството около подвижната флуктуация, като че ли се "напомпва"- с подреждане, с цел да се спре движението - нали приди това всичко е било "неутрално" и в равновесие; идеята е да се запази статуквото - иначе частиците на вакуума биха се задвижили, ама - от физична гл. точка са с безкрайно голяма "маса"- няма с какво да ги местим, въобще, недостижими са (като размер, като дължина на вълна), от кво да е друго.

Ако забелязваш самото "напомпване" е напречно разпространяващо се на посоката на движението на флуктуацията. Така, от точка някаква е "тръгнала" флуктуация да се пренася (това е пренос на смущение); Докога? - докато подреждането се "изчерпи" като енергия - защото стрелките не съвпадат по права линия, а всяка частица предава на следващата (чрез излъчване-поглъщане) щафетата "под ъгъл" (пропорционален на пренасяната енергия) и така "траекторията" на пренос е пространствена винтова линия, а самата ос на винтовата линия е крива (геодезична). Стига се до момент, когато вече не може да се предаде излъчено, защото то е погълнато от околното подреждане (напомпено в околността). Следва обратния процес на възстановяване на равновесието , връщане към началото - ама нали е закъсняло подреждането, заради по-дългия път на "обиколка за връщане"- то, вместо да възстанови в същата начална точка статуквото, заради закъснението възстановява началната точка на друго място - стъпка "напред" се получи, въпреки пренос "назад": тръгва напред, спира, напомването го възстановява, но му дава "издължаване" напред, пак спира и т.н. -

(ако си обърнала внимание на движенията на земен червей - същото е ... и няма причина да бъде друго ... при червея. Трябва да съответства на това, което го "прави"- вещевите, фотоните за връзка и полетата, в които се осъществява-реализира.)

(Такава хипотеза, за въздействие на полевата форма върху вещевата има при Файнман и Уилър, като са разглеждали случаи на падащи и излъчени полета с по една втора дължина на вълната за частица - и казват, че такава физика не води до недоразумения и има смисъл.)

Важното в случая е, че това пренасяне на смущение има вълнов характер (напречни вълни)- фотони на вакуума съм ги нарекъл - и НЯМА КАКВО ДА ИМ ПРЕЧИ. Средата им (физвакуума) е възможно най-твърдата структура, затова и скоростта на преноса спрямо вакчастиците е най-голямата възможна скорост за разпространение на фотони. Вече исторически са разпределени по наименования (с откриването на различните взаимодействия), но всичко това е едно поле - ЕМП.

Дори и да не си съгласна с ползването на ОС (мислена отправна система, съм я нарекъл), то и в сегашната физика е така - можем да говорим само за измерена скорост на светлината, ама не знаем спрямо какво - не напразно Петков "гризе" това дръвце. Философски погледнато - неправомерно се ползва Свак за максимално възможна скорост. Е, при мен поне има чалъм да е доказано най-голяма, щото от нея надолу се образуваме ние, дето спорим за нея. Тава не е оправдание. Това е по-скоро стъпка "надолу", към дребното, към възможното разкриване на "спатиите" на Природата.

Ако няма явление, т.е., нещо да се излъчва от дадено място, то и няма събитие на това място (или има ненаблюдаемо събитие, въпрос на договор). Но ако има явление, то непременно има и събитие свързано с това място на пространството. Въпрос на датиране е вече "мястото и времето" на случването му, спрямо наблюдател. В този смисъл - явление и събитие са свързани. По явленията съдим за възможните събития.

Скоростта на вещевите не се сравняват с ОС, а помежду си - относително съм казал. А изначалната хипотеза казва, че тези скорости не могат да не са между "неподвижност" и "максималност", спрямо приетите понятия за скорост .

Ако си прочела в отговор за сканер, какво "обясних" за приетото понятие за скорост, ще видиш, че то поначало е лишено от смисъл, ако не "стъпваме" от точка в друга точка (интервал път) и тъй като точките са "портокал с часовник" (вещевите - само спрямо тях определяме относителна скорост), то непременно съществува и ВРЕМЕВИ интервал, та да е валидна формулата за моментна скорост - ама това е по моята хипотеза, докато от сегашната физика, въобще понятието за моментна скорост е лишено от смисъл - дава възможнаст да се дели на нула. Та, болната глава е сегашната физика, а не ... моите предположения с приетите ОС ... така мисля. Освен това - аз правя вещевите, а не ги приемам за даденост ... свише! Демек, мога да си ги направя с каквато скорост (спрямо нещо вещево) си искам, но .. все ще е междинна.

...

[scaner]

Здравей Шпага!

По независещи от мен причини малко се забавих с отговора си. Ще опитам да разясня моята представа за това, което може би ви затруднява.

Първият ви въпрос е свързан с цитат на казаното от мен:

Гравитационните вълни в ОТО са друга история. За тях също не е нужно наличието на гравитационно поле, за да се разпространяват. Те са промяна на нещо, която може да се разпространява и там където може да няма гравитация. Това което се променя, е геометрията на пространство-времето. Промяната в тази геометрия са тези вълни, и тази промяна се движи със скоростта на светлината според теорията. За разлика от самото поле, което може да бъде елиминирано (поне в малка област) чрез подходящо избрана отправна система, вълните не може да бъдат елиминирани. Това ги прави напълно реални, за разлика от самото поле.

Тук си говорим основно леки и разбираеми неща, защото форумът не е строго научен, публиката е разнообразна, а антирелативистите налагат горна граница в сложността на обяснение на научните феномени.

Затова някои неща може да изглеждат поърхностно обяснени. Аз в едно по-ранно съобщения бях дал пример с разпространението на водна капка във въздуха. Там не беше нужно задължително наличие на водна среда за да се разпространява водата. Същото е с гравитационните вълни. За тяхното разпространение не е нужна гравитация. Гравитацията според ОТО представлява особеност на геометрията на пространство-времето, нарича се кривина. Не трябва да се бърка с някакво представимо изкривяване на каквото и да било. Тук не искам да навлизам в сложна тематика като многомерната неевклидова геометрия, за нашите цели е достатъчно да знаем връзката на кривината с геометрията.

Според ОТО наличието на кривина в геометрията е наличие на гравитация. Обаче имаме различни по свойства кривини. За нашите цели можем да ги разделим на два основни класа. Единият клас кривини са тези, които могат да бъдат елиминирани с подходящо движение на отправната система на наблюдателят. Другият клас, обратно, не могат да бъдат елиминирани по никакъв начин. Разбираш, че тук ние делим кривината на два класа за наше улеснение, като всяка реална кривина може да се представи като сума на тези две съставки. Хомогенното гравитационно поле се основава само на кривината от първия тип - тази кривина може да се елиминира при свободното падане, и полето изчезва, то е фиктивно. Полето около масивна звезда като слънцето, дори около земята, може да се разглежда като сума от двете съставки, като на голямо разстояние преобладава първият тип кривина, а на близо вече съществен принос почва да дава вторият. На голямо разстояние можем да разглеждаме полето като хомогенно в голяма област, и свободното падане в него напълно го елиминира. На близко разстояние започват да се проявяват ефектите на вторият вид кривина. Например при свободно падане към центъра на земята, ако сме на голямо разстояние от центъра, ние се намираме в пълна безтегловност. Две падащи с нас тела ще изпълняват напълно първият закон на Нютон за движението по инерция и права линия. Колкото повече се доближаваме до центъра обаче, се наблюдава едно допълнително движение, двете тела започват да се приближават едно към друго, инерциалното им движение се нарушава. Или ако сме на спътник на орбита, около земята или друго тяло, ние реално падаме свободно. Теглото ни, като основно проявление на гравитацията, се елиминира. Но се проявяват допълнителни ефекти, продукт на вторият тип неунищожима кривина. Например, нека имаме спътник който се върти около слънцето и той не се върти около оста си а е стабилизиран така, че слънцето винаги да е на фиксирано направление спрямо него. Ако ориентираме в него един жироскоп например по направлението на слънцето, ще забележим как този жироскоп мени своята посока в така избраната отправна система. Такива дребни ефекти се проявяват в реалните гравитационни полета, и те са продукт на вторият, неунищожим тип кривина.

Когато работим със слаби полета, в т.н. Нютоново приближение, ние обикновено имаме раборта само с първият тип кривина. Вторият е съществен само при силни полета, или в големи области, или се отразява на наблюдения провеждани в голям интервал време. В обратният случай, слаби полета, малки области и кратки наблюдения, ние можем да пренебрегнем вторият тип кривина и да работим само с първият тип, който при подходящо движение се унищожава, и полето което е негов продукт изчезва.

Двете съставки на кривината се описват от едно и също уравнение, реално са проявление на една кривина в различни условия. Това че при определена ситуация (хомогенното поле) кривината изцяло може да изчезне, е свойство на кривината като цяло, а не на нейните части които ние за удобство разглеждаме. От тук твърдението, че полето е фиктивно. Трябва да се подходи внимателно, при това изчезване на полето изчезват всички негови характеристики и проявления. Некоректно е да се твърди че полето е там, ама не сме способни да го установим. Във физиката няма такива ситуации. Ако полето го има, трябва да можем да наблюдаваме негово проявление. ОТО твърди, че в посочената ситуация полето го няма.

Видяхме, че кривината създадена от реален централносиметричен източник като слънцето или земята, не е напълно унищожимо чрез никакъв избор на отправна система. Това не го прави по-реално от унищожимото при друг тип източници (хомогенното поле). При такова поле, чрез изборът си на отправна система, ние можем да наблюдаваме различни негови параметри - ако се ускоряваме допълнително, просто ще наблюдаваме поле с по-голям потенциал, и различни други негови характеристики. Но дали полето е реално, или е фиктивно, продукт на нашето ускряване, не можем да определим, наблюдавайки физическите закони.

Всичко това обяснявам, за да стане по-ясна връзката на гравитацията и тази характеристика, кривина на пространство-времето. Интересното тук е следното. Ако нямаме кривина (величината и е нула), пак можем да имаме пространство-време. Макар че тук възниква един сложен въпрос, на който Айнщайн на времето е обърнал внимание. По неговите уравнения, ако нямаме кривина, означава че нямаме никаква материя. А без материя не можем да определим никакви пространствени и времеви отношения. С изключение на един особен случай - когато имаме разпространяваща се кривина на пространство-времето. Само в този случай може да се определят някакви пространствено-времеви отношения, без наличие на материя (макар че примерът е малко изкуствен, все пак нали ние наблюдаваме какво се случва, а ние сме материални. Ако не се отклоняваме с философските въпроси свързани с този казус, резултатът е следният - движението на тази кривина представлява гравитационна вълна. И ако се върнем на думите, които ти си цитирала, смисълът им е следният - гравитационна вълна може да се разпространява и там, където няма гравитация, т.е. където пространство-времето е плоско, а неговата кривина е нула. Това просто означава че кривина без материя не може да стои на едно място, тя трябва да се движи през пространството. Образно казано, вълната може да се представи като гърбица в геометрията. Ако си начертаеш на лист една проста координатна система от прави линии, това означава че на определено място правите линии ще бъдат изкривени, и това място ще се променя с времето. А светът описан в тази област на координатната система за кратко ще стане като в криво огледало.

Тук предполагам, че зад твоето питане стои и втори въпрос. Как може нещо нематериално да се разпространява в пространство-времето. Тук може да подходим така. Според ОТО гравитацията е феномен на кривината, т.е. е проява на геометрията. Ако настояваме за материалност във всичко, трябва да материализираме геометрията. Което е вулгарно опростяване и изкривяване на Айнщайновата идея. Трябва да се прави ясна разлика между изкривена геометрия, и пространство запълнено с някаква материя, която има механични свойства да изкривява траекторията на движещите се в нея обекти. Последната е обект на нашите антирелативисти, засега напълно безуспешно. Обект е и на разказите на Малоум, също напълно безуспешно. Обект е на много по-сериозни разработки, също така засега безуспешни. Това е отделен клон, който за сега не може да се похвали с никакви резултати.

Та да се върнем на въпроса, как може нещо нематериално да се разпространява в пространство-времето. Ами може, примери около нас има много. Например слуховете. Самите те не са материални, но имат материален носител - или звук, или електромагнитно лъчение. При гравитацията е същото - гравитационните вълни също трябва да бъдат/представляват материален носител. По простата причина, че излъчващите тела губят енергия, която няма самостоятелно битие без материята. Засега повече подробности за качествата на този носител нямаме, ОТО дава само ред негови количествени характеристики, макар че в тази насока има още много за разработване. Квантовата механика е почти безмълвна, там от много общи съображения се предполага че трябва да има съответен квант - гравитон. Всеки от моделите на квантовата гравитация има свои особености в тази насока. Но нещо материално в основата има.

Тук е интересно да се разгледа въпросът и от друга страна. Всички науки изучават определен клас, ограничен от предмета на науката, отношения между материални и нематериални обекти. Пространство-времето също може да се разглежда като система от отношения, обхващаща протяжността, продължителността, последователноста на проявление и други подобни характеристики, които сами по себе си са нематериални. Някои от тези характеристики имат количествен израз, други нямат. В класическата физика се приема, че правилата и свойствата в тази система от пространствено-времеви отношения са фиксирани, такива ги е напоравил Господ. ОТО за пръв път показва, че правилата в тази система могат да се определят от самите материални тела, върху които тази система се прилага. Това е теория, която дава количествени характеристики на отношения, които до преди това не са имали такива - взаимодействието на обекти само защото съществуват. Самата геометрия започва да зависи само от разположението и от движението на телата едно относно друго. Представяш ли си, че на този етап дори не е нужно телата да обменят нещо материално, за да се привличат, самият факт че са близо вече се отразява на геометрията, възниква подходяща кривина и сила на привличане!

И тук възниква интересно направление за изследване. Във физиката е позната още една подобна величина, това е ентропията. По тази причина възникват ред идеи за връзката между ентропия и гравитация. Напоследък се появиха хипотези за произхода на гравитацията като ентропийна сила. Засега те все още не са разработени напълно, основават се на допускания които не са съвсем очевидно правилни, но самата идея за поява на сили на взаимодействие само поради наличието на обектите, без нищо друго, вече е много интересна и дълбока. И най-важно, тя е в пълно съгласие с ОТО - последната само обяснява количествено как стоят нещата. Но тук вече се отклоняваме, мисля че отговорих кое е известно и кое още не за тези вълни.

И накрая, две думи за реалността на гравитационните вълни. Според ОТО гравитацията можеше да се елиминира с избор на подходяща отправна система. За да се елиминира гравитационната вълна, трябва да можем да се движим с нейната скорост. Тъй като тя според ОТО е равна на скоропстта на светлината, то не можем по никакъв начин да елиминираме вълната. Това означава че тя е реална, може да бъде наблюдавана в произволна отправна система.

Това че свободното падане елиминира локално потенциалът не е достатъчно за да няма гравитационни вълни. Те се появяват винаги когато имаме поне две тела, които си взаимодействат гравитационно, а полето на две тела не може да се елиминира при свободно падане в полето на едното, тук имаме и въртене на двете тела едно около друго, което е оеновният генератор на тези вълни, което пък променя условията на свободното падане (то вече става във въртяща се отправна система).

Забелязала си моето съкращаване на мисълта Тук реших да не задълбочавам, за да не се подмени тотално темата. Но имах пред вид следното.

Ако имаме едно тяло което се движи свободно в пространството по отношение на дадена отправна система, то във всяка точка на пространството ще имаме промяна в параметрите на неговото гравитационно поле, тоест ще имаме една динамична геометрия с променлива кривина. Но това не означава че ще имаме гравитационни вълни. Иначе тялото щеше да се движи самоускоряващо се, или още по-парадоксално, самозабавящо се (до кога!) в пространствот, тъй като излъчването на такива вълни е свързано със загуба на енергия. Ако имаме две тела, които падат свободно едно към друго, също няма да се излъчват гравитационни вълни (всъщност ако бъдем точни, ще се излъчват но много слабо). Единствено ако телата се въртят едно около друго ще имаме съществена загуба на енергия от системата, което ще доведе до сближаването им с времето. Такова движение е основният генератор на такива вълни. Всъщност в природата това движение е основното. Свободното падане на две тела едно към друго означава че векторите им на скоростта са насочени право към масовите им центрове, което е практически с вероятност нула в сравнение с всички останали възможни състояния за тези вектори, всички водещи до орбитално движение с въртене на телата. То пак е вид свободно падане, но въртенето е допълнителен фактор, на основа на който се излъчва максимално гравитационни вълни.

Може би малко се отплеснах в по-общ разказ как стоят нещата, и ако нещо е останало неясно, предварително се извинявам.

[scaner]

Малко ме обърквате.

Ако имаме обект които се намира в пространството без никакво гравитационо влияние,то скороста на светлината спрямо този обект ще бъде 300000 км/с.

А когато имаме свободно падащ обект при гравитационо влияние,за да го достигне светлината,скороста на светлината трябва да нарасне на 300000 км/с + скороста на обекта (при положение че светлината настига обекта ).И ще се изважда ако идва от към земята (да кажем).

Т.е при черната дупка скороста на светлината ще се увеличава колкото по близко приближава черната дупка,и стигаме до някаква максимална скорост.И след това няма да може да я напусне.Но вие казвате че скороста става нула ???

Другото което,след като вече имаме различна скорост на светлината в различни гравитациони полета, не е необходимо да се базикаме с времето.Така че времето няма нужда да спира.

Един въпрос, възможно ли е, при по бавната скорост на светлината да виждаме обектите по големи (с по голям размер) ?

Вие се опитвате да разсъждавате с класически представи, те водят до объркването.

Светлината не е обикновен обект, който като пада в гравитационно поле да си увеличава скоростта. Скоростта на светлината в гравитационно поле според ОТО се определя само от величината на потенциала в точката на наблюдение (всъщност в малка област, в която потенциалът се счита за постоянен). Затова няма значение движението на падащият - в неговата отправна система в първо проближение потенциалът е нула и скоростта на светлината е 300000 км/с. А този който стои неподвижен в полето, му въздейства поле с определен потенциал в тази точка, и скоростта на светлината зависи от него. На границата на черна дупка потенциалът става такъв, че светлината спира - скоростта и става нула. Затова не е добре ако сте на границата на черна дупка да опитвате да противодействате с двигатели - ще се приближавате все повече до ситуацията на стоящ неподвижно в тази точка, за външен наблюдател вашето време ще забавя своят ход, а за вас околната вселена ще остарява все по-бързо. По-добре е или да влезете в орбита (което е вид свободно падане), макар че около черната дупка няма стабилни орбити, или направо да се гмурнете надолу, все нещо интересно може да видите преди сингуларността в центъра да ви види сметката.

И поради факта че скоростта на светлината във всички ситуации намалява, няма как да се обяснят ред ефекти като гравитационното червено отместване например, затова бъзикането с времето трябва да остане.

По последният ви въпрос: не мисля, че големината на обектите зависи от скоростта на светлината.

[scaner]

Здрасти!

Та, кои формули, казваш, ще гледаме?

Нека започнем със скорост, защото ... си я оцапал цялата - имам предвид и това което си отговорил на ВОО81, че скоростта на светлината била нула ... нейде си, по Черните дупки.

Моментната скорост е границата на ОТНОШЕНИЕТО на интервал път към интервал ВРЕМЕ, когато време-интервалът клони към нула, но - НИКОГА НЕ Я ДОСТИГА! Защо, питам?.. Или, пак ще бягаш по тъча... Както при въпроса кой показва пътя на асансьора по геодезичната...

В математиката има "златно правило" - не се дели на нула!.. Забранено е!

Запознат си с тези "теоретични" еквилибристики, ама в реалността - това, което се ползва за време е: ИНТЕРВАЛ време - нарекъл съм го физическо време, за да не се обърква с философската категория време - която мешаница използваш, неявно, с надеждата, че сме неграмотни по физика и философия.

Явно за да направиш ВПЕЧАТЛЕНИЕ!

Та физическото време, се определя чрез забележима промяна в околното, между две ПОВТАРЯЩИ СЕ събития. Нямаше да е толкова важно това, ако не се е наела физиката да прави разлика (и да тормози философското мислене на Петков) в понятието ЕДНОВРЕМЕННОСТ на две събития. А, това е съществено: за наблюдател, който разграничава отделни етапи (фази) от някакво събитие (пространствено съвместени етапи), то те могат да са едновременни или неедновременни - зависят от гледната му точка. Ако обаче, не може да разграничава отделни етапи (фази) от тези събития - то тези събития са ВИНАГИ ЕДНОВРЕМЕННИ за този наблюдател. Това директно отговаря на въпроса, защо не можем да "виждаме" етапите на събитията ... в атом, да речем. Щото стават тези събития с огромна за наблюдателя честота и всичко е слято, като наглед - КМ дава вероятностните зависимости от експерименти -(едновременно се случват вътрединамиките, ама и без това физиците не ги зачитат. За увеличаване на честотата за наглед, се увеличава скоростта на излъчвателите, но - си има граница...)

Може ли наблюдателят да е по-бърз в нагледа си - НЕ МОЖЕ, щото е направен от същите неща, които иска да гледа поотделно (по хипотезата).

К`во стана с уравненията?..

Ми, станаха неверни в области, където делите на нула! Тоест, неправомерно ползвате матмодели за предсказване на Черни дупки с разни сингулярности... И, разбира се, се стига до предсказване на ... глупости! ВПЕЧАТЛЯВАЩО - няма що!

И кво остана - емпирично изведените формули, на които даже границите на приложимост бъркате. Ако ще ми противостоиш - обясни първо постулатите ви. От сегашна гледна точка на знания. Защо "работят" е въпросът?

Едно време Брадата (проф Брадистилов) така обясняваше понятието "безкрайност" (често ползвано в математиката): "Тъй като никой не е доказал, че Светът е краен, значи - е безкраен!" - но, това си е само афоризъм. Същността липсва...

...

Единственото което мога да коментирам е удивително повърхностните ви знания по математика и физика Предполагам че това което си измисляте е опит да компенсирате тази липса. За съжаление това не може да се нарече физика, не знам какъв вид писмена реч се доближава най-добре до него. Аз като физик не виждам връзка с физиката, и мога да ви кажа че никой физик няма да му обърне внимание. Може да е забавно за нефизиците. Може би ще заинтересувате повече Дорис с нейното изследване в съседната тема.

От друга страна, и други са го забелязали, изводите ви не почиват на никаква логика - те не са свързани с причинно-следствена връзка с основните ви твърдения. Ако замените изводите си на противоположните или на каквото друго си изберете, нищо няма да се промени в конструкцията ви - което е доказателство за тази липса. Този похват е добър инструмент за изявяване на такива несъответствия, и това е основното ви отличие от физиката.

[scaner]

За абсолютната скорост разбрах. Но мисля че влизате в противоречие със скоростта за пренос на смущение. Ако нямаме КС, не можем да мерим и дори да дефинираме никаква скорост. Какво имате предвид под 'скорост на пренос на смущение'? Без да използуваме помощната терминология, която ни дава отправната система?

Тук съвсем ме объркахте. Доколкото разбирам вие наричате събитията 'явления'. Какво означава те да са подвижни? За пръв път чувам такова нещо.

И заключението което твърдите, не виждам как се получава. Тази величина Cвак, както и неподвижността на вашата решетка нямат смисъл без въвеждане на отправна система. Затова не разбирам как сравнявате скоростта на веществото с две неопределими величини.

Здравейте Ниагара!

Не сте само вие обърканата. Според мен авторът на хипотезата също е много объркан. Затова не ви е отговорил на въпросите ви. Иначе щеше да може.

[Малоум 2]

Единственото което мога да коментирам е удивително повърхностните ви знания по математика и физика Предполагам че това което си измисляте е опит да компенсирате тази липса. За съжаление това не може да се нарече физика, не знам какъв вид писмена реч се доближава най-добре до него. Аз като физик не виждам връзка с физиката, и мога да ви кажа че никой физик няма да му обърне внимание. Може да е забавно за нефизиците. Може би ще заинтересувате повече Дорис с нейното изследване в съседната тема.

От друга страна, и други са го забелязали, изводите ви не почиват на никаква логика - те не са свързани с причинно-следствена връзка с основните ви твърдения. Ако замените изводите си на противоположните или на каквото друго си изберете, нищо няма да се промени в конструкцията ви - което е доказателство за тази липса. Този похват е добър инструмент за изявяване на такива несъответствия, и това е основното ви отличие от физиката.

Пак бягаш по тъча с празни приказки.

И все пак интересно е на какво твоя логика "почива" деленето на нула; Щото всичките ти изводи в досегашното ти писане, се дължат на делене на нула!

Хората ги е страх, даже когато са умножени по нула ... ти - делиш на нула...

Несериозен си за опонент - нямаш аргументи, а празни приказки.

...

[Малоум 2]

Към Малоум!

Ако всичко е направено от струни, трептящи с различна честота? /Струната теория/

"В начало бе Словото; и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог "

Поздрави Б.

Здрасти!

Една от добрите физични хипотези е струнната. За известно време я считах, че е във възможност да обясни света, обаче, като се зачетох, а и като гледах филмчето от авторите на струнната - малко се дистанцирах. Основно, защото е скарана с философията. И - няма ограничения, които да обуславят наблюдаваното. Да не кажа, че нацяло липсва НЕПРЕСТАННОТО правене на вещевите - и те ги приемат за даденост (дори струните им са даденост), отнейде си. По този начин - не могат да се разграничат отделните свойства на частиците, които правят (се описват с откритите закони) закономерности в дадена област - пълна неяснота по отделянето на възможните свойства. А и Кръговратът липсва - не е вкарана и ОВ в неживата и т.н. все неща които са известни, а необяснени дори и от сегашната физика; нищо че плямпачите в нейна полза са много- като не може да обяснява наблюдаемото и НЕНАБЛЮДАЕМОТО, значи ... не може. Още по-малко може да обясни живата природа, която си е Природа и именно физиката е тая, която трябва да я обяснява.

пп И да, в началото може и да е словото но не в смисъл на "говорната реч", а онова, което разумът "шепти" в главата, без да е на някакъв език! Природата ни го говори! "Звездите ми го говорят!" имаше една рубрика в "Сблъсък" - щур майтап.

Познанието за Света, започва с шептенето в по-горния смисъл. А, смисълът на живота е да се измине творчески пътят на познанието. Самопознанието (самообучението) е природно заложено в нашият биологичен компютър, наречен Гл. мозък. Докато узреем за прозрението: "Всичко е светлина!"

Тогава виждаме, че е важно ... съзерцанието; усещане на нещата, такива каквито са. С твърде ограничените си "физически" възможности, научаваме за ... повече!

...

[scaner]

Пак бягаш по тъча с празни приказки.

И все пак интересно е на какво твоя логика "почива" деленето на нула; Щото всичките ти изводи в досегашното ти писане, се дължат на делене на нула!

Хората ги е страх, даже когато са умножени по нула ... ти - делиш на нула...

Несериозен си за опонент - нямаш аргументи, а празни приказки.

...

Не става дума за никакво делене на нула. Просто вашите познания по математика са изключително повърхностни, и изглежда силно ви подвеждат. Не деля на нула. Прочетете повечко, ще ви е от голяма полза.

А такова отношение към опонента може да предизвика само съжаление. И още нещо.

[B0081]

Вие се опитвате да разсъждавате с класически представи, те водят до объркването.

Светлината не е обикновен обект, който като пада в гравитационно поле да си увеличава скоростта. Скоростта на светлината в гравитационно поле според ОТО се определя само от величината на потенциала в точката на наблюдение (всъщност в малка област, в която потенциалът се счита за постоянен). Затова няма значение движението на падащият - в неговата отправна система в първо проближение потенциалът е нула и скоростта на светлината е 300000 км/с. А този който стои неподвижен в полето, му въздейства поле с определен потенциал в тази точка, и скоростта на светлината зависи от него. На границата на черна дупка потенциалът става такъв, че светлината спира - скоростта и става нула. Затова не е добре ако сте на границата на черна дупка да опитвате да противодействате с двигатели - ще се приближавате все повече до ситуацията на стоящ неподвижно в тази точка, за външен наблюдател вашето време ще забавя своят ход, а за вас околната вселена ще остарява все по-бързо. По-добре е или да влезете в орбита (което е вид свободно падане), макар че около черната дупка няма стабилни орбити, или направо да се гмурнете надолу, все нещо интересно може да видите преди сингуларността в центъра да ви види сметката.

И поради факта че скоростта на светлината във всички ситуации намалява, няма как да се обяснят ред ефекти като гравитационното червено отместване например, затова бъзикането с времето трябва да остане.

По последният ви въпрос: не мисля, че големината на обектите зависи от скоростта на светлината.

Да, опитвам се да разсъждавам с класически представи.Представи с които живея и наблюдавам.Явно ОТО разсъждава според антикласически (антиреалистични) представи.

Понеже имам разюздено въображение,ще се опитам да си представя какво ще стане ако се намирам на ръба на черната дупка.

Така, намирам се на ръба на черната дупка бягайки за да не падна в нея,и гледам в обраната посока на центъра на черната дупка . В същото време,точно към главата ми пада една ябълка,от към космоса.В моята отправна система светлината се движи много бавно аз виждам света в много забавен каданс,фотоните цикат в окото ми със скорост 1м/с.От друга страна в отправната система на ябълката светлината се движи спрямо ябълката със скорост 300000 км/с.,а самата ябълка под действието на гравиполе на черната дупка се движи с огромна скорост към главата ми.И изведнъж : Бам, и ме удря съответно,тази ябълка. След известно време се свестявам от страх да не падна в черната дупка,понеже съм спрял да бягам докато съм бил в безсъзнание,и започвам пак да бягам.Продължавам да си гледам нагоре,погълнат в размисли какво ме удари.Но ето след известно време фотонът отразен от гюлето се поглъща от окото ми.И аз възкликвам : Аха било е ябълка!

Бихте ли ми обеснили според вас с антикласически представи,ако се намирам в подобна ситуация,ще видя ли ябълката първо или ще я усетя първо?

[Малоум 2]

Не става дума за никакво делене на нула. Просто вашите познания по математика са изключително повърхностни, и изглежда силно ви подвеждат. Не деля на нула. Прочетете повечко, ще ви е от голяма полза.

А такова отношение към опонента може да предизвика само съжаление. И още нещо.

Верно сте за съжаление -туй 20-30 г, че и повече, да учиш наука (много трудна- не се поддава на зубрене), която е призвана да обясни света, а накрая да разбереш, че го не може ... си е за съжаление. Щото - още малко й трябва и ... готово.

"Малкото" е същността - на явленията, свойствата и закономерностите; да не се преимат за "даденост" обектите; да се изяснят начално приетите "усещания" от исторически опит за "маса", заряд, спин на частица - нищо, че са измислени матмодели, които не признават "обем" и форма, с които се работи успешно по отделни свойства ... но! - същността, откъде се взеха тези свойства?!! - тя ви липсва и прави науката физика "Колос на глинени крака".

Ето, и ти започна да изясняваш въпроси, които официално за физиката са спорни, като се надяваш на интерпретацията на изведените матмодели - уж, че ще помогнат за разбиране ... на не знам кво си.

Ми тя, математиката, по принцип е абстрактна наука (в това е силата й) и съвсем не е длъжна да отговаря на физичните интерпретации; да, ама за да се разбере това, трябва да си припомниш, че нейните изводи са "математически" - с изначално приети аксиоми, които по принцип, нямат общо с физиката.

Обратното е важното - на физическа същност, да бъде определим матмоделът, а ... кой ще каже каква е тази физическа същност ... след като "зомбирани" с математика физици, започват да пренебрегват същата тая физическа същност. И си правят модели, с най-фантасмагорично възможни резултати (Черни дупки, червееви дупки, безвремеви зони, телепортации и на Човеци даже, телепатични холограмажки и ...т.н., все Холивудски добре заплатени постановки...

Не съм против фантазирането, но все пак, когато се обърнем към реалността, някои от тях фантазии, трябва разумно да отпадат. Ако се знае същността, разбира се.

Сега, да донадя, че с хипотезата ми точно това съм направил - разкрил съм същността; затова ми е лесно да отговарям на трудните за вас въпроси: що е маса, заряд, спин, що работи КМ, що електронът не излъчва когато е в атом и т.н. - все "ученически" въпроси, на които даскалите не отговарят! Постулирано е и ... толкоз!.. Ами къде е същността, бе?, питат хората и ... умниците на власт започват да им се присмиват, че не знаели математика, нямали физическо мислене и т.н. - все позната картинка; като не знаем отговорите, да обвиняваме другите, че не стават!

Така че. Позадръж - аз по-добре от теб изяснявам въпросите на питащите - не всякога се разбират отговорите, ама постепенно се свиква, с новото мислене е така ... постепенно се отварят очите. Щото новото - се критикува от всички, не само от тез, дето си мислят, че знаят. (И аз самият критикувам новостите, докато се съглася с вида на промените, които ще настъпят)

[Ниагара]

Здравейте Малоум!

Интересни неща разказвате, но в тях не виждам отговори на зададените от мен възлови въпроси.

[Малоум 2]

Здравейте Малоум!

Интересни неща разказвате, но в тях не виждам отговори на зададените от мен възлови въпроси.

Ниагара:

Здравейте!

Предварително се извинявам, но аз като нефизик имам следният въпрос.

Не виждам никаква логическа връзка между постановката на въпроса ви: непрестанното раждане на частиците, и крайното следствие - една и съща скорост на светлината. Ако във вашите разсъждения поставим на мястото на светлината коя да е частица, по същата логика (а според мен такава липсва) можем да заключим че нейната скорост е постоянна. Което е направо нелепо. Може ли да разясните пропуска, който наистина трябва да доведе до крайното ви заключение?

Отговорих:

Сега, на въпроса: След като непрестанната направа на обектите зависи от структурата на полетата, на вакподложката, върху която сърфират образуванията, то означава, че техните свойства (характеристики) като форма и размер също зависят от тая структура и СЕ ПРОМЕНЯТ със скоростта на светлината в тая среда - предвид малките размери на вещевите, за наблюдател (направен от същото, значи се изменя по същите правила))тези промени стават мигновено (в смисъл не вижда отделните етапи, няма как да заложи "капан" за наблюдаване)

И сега : 1.вакрешетката е неподвижна; 2.възможната най-голяма скорост на пренас на смущение - скоростта на светлината в средата;

Ако бихме могли да си "хванем" КС в поне една от тези мислени отправни системи - щяхме да можем да отчитаме абсолютната си скорост. Тогава ще е законен въпросът: Ами ако се хванем за светлината?! - Не можем да се хванем нито за светлината (или каквото и да е поле), нито за вакрешетка.

Вижда се от построенията по-горе, че това от което сме направени е винаги в "междинни" движения спрямо мислените отправни системи, а ЯВЛЕНИЯТА които са резултат от взаимодействия пак между обектите, също са ПОДВИЖНИ спрямо тези отправни системи. Да, но само спрямо тях (наричаме ги събития) можем да измерваме и да изчисляваме нашето си движение - тоест само относително отчитаме.

В следващ постинг:

Отговорих:

Дори и да не си съгласна с ползването на ОС (мислена отправна система, съм я нарекъл), то и в сегашната физика е така - можем да говорим само за измерена скорост на светлината, ама не знаем спрямо какво - не напразно Петков "гризе" това дръвце. Философски погледнато - неправомерно се ползва Свак за максимално възможна скорост. Е, при мен поне има чалъм да е доказано най-голяма, щото от нея надолу се образуваме ние, дето спорим за нея. Тава не е оправдание. Това е по-скоро стъпка "надолу", към дребното, към възможното разкриване на "спатиите" на Природата.

Ако няма явление, т.е., нещо да се излъчва от дадено място, то и няма събитие на това място (или има ненаблюдаемо събитие, въпрос на договор). Но ако има явление, то непременно има и събитие свързано с това място на пространството. Въпрос на датиране е вече "мястото и времето" на случването му, спрямо наблюдател. В този смисъл - явление и събитие са свързани. По явленията съдим за възможните събития.

Явно нещо не се е разбрало, искате още нещо да кажа, но не загрявам какво ... Та, ако може уточнение ... къде е противоречието или нелогичностите ...

[scaner]

Млади човече, в коментара ви се наблюдава огромно количество злоба към науката и към хората които се занимават с нея. Не съм психолог и не мога да определя точната причина за това, но от опит с хора като вас знам едно - в основата на всичко стои завистта. Завист че другите са постигнали нещо, а вие не сте успяли да постигнете това.

Верно сте за съжаление -туй 20-30 г, че и повече, да учиш наука (много трудна- не се поддава на зубрене), която е призвана да обясни света, а накрая да разбереш, че го не може ... си е за съжаление. Щото - още малко й трябва и ... готово.

Да, прав сте, много време е необходимо да се учи наука. Но вие сте герой, успяли сте да претупате математиката само за един кратък университетски курс. Е, познанията ви се простират само в рамките на математическият фолклор на Брадата, но може би за вас и това е постижение.

Не съм против фантазирането, но все пак, когато се обърнем към реалността, някои от тях фантазии, трябва разумно да отпадат. Ако се знае същността, разбира се.

И тук съм напълно съгласен с вас. Фантазиите, особено неподплатените с наука (като вашите) трябва безусловно да отпаднат.

Така че. Позадръж - аз по-добре от теб изяснявам въпросите на питащите - не всякога се разбират отговорите, ама постепенно се свиква, с новото мислене е така ... постепенно се отварят очите.

Е, по-полека, твърде насериозно се вземате. Тук едва ли някой се впечатлява от вашите обяснения. Аз вече посочих в предишно съобщение, че няма връзка между вашите изводи и вашите основни твърдения. А липсата на такава връзка опорочава всичките ви обяснения. За да не съм голословен, ще дам прост пример.

Ето, вие твърдите следното:

. Така, в решетката възникват флуктуации и се случва заради тях, част от посоката на стрелките да съвпада в почти едно направление; тогава обвивният фотон (вакфотон) на групата в едно направление се премества по тази верига;

защо? - първо защото е флуктуация - няколко обвивни фотони са интерферирали до "по-голямо" образувание; да, ама за запазване на равновесието в тая околност, съседите на подредените, се посторояват с обратно направление, за да се спре възникналото движение на тая флуктуация; но това построяване предизвиква в околността ново, по-външно построяване с обратен знак и т.н. - пространството около подвижната флуктуация, като че ли се "напомпва"- с подреждане, с цел да се спре движението - нали приди това всичко е било "неутрално" и в равновесие; идеята е да се запази статуквото - иначе частиците на вакуума биха се задвижили, ама - от физична гл. точка са с безкрайно голяма "маса"- няма с какво да ги местим, въобще, недостижими са (като размер, като дължина на вълна), от кво да е друго.

Ако забелязваш самото "напомпване" е напречно разпространяващо се на посоката на движението на флуктуацията. Така, от точка някаква е "тръгнала" флуктуация да се пренася (това е пренос на смущение); Докога? - докато подреждането се "изчерпи" като енергия - защото стрелките не съвпадат по права линия, а всяка частица предава на следващата (чрез излъчване-поглъщане) щафетата "под ъгъл" (пропорционален на пренасяната енергия) и така "траекторията" на пренос е пространствена винтова линия, а самата ос на винтовата линия е крива (геодезична). Стига се до момент, когато вече не може да се предаде излъчено, защото то е погълнато от околното подреждане (напомпено в околността). Следва обратния процес на възстановяване на равновесието , връщане към началото - ама нали е закъсняло подреждането, заради по-дългия път на "обиколка за връщане"- то, вместо да възстанови в същата начална точка статуквото, заради закъснението възстановява началната точка на друго място - стъпка "напред" се получи, въпреки пренос "назад": тръгва напред, спира, напомването го възстановява, но му дава "издължаване" напред, пак спира и т.н. -

Така, описвате възникване на флуктуация, която започва да се разпространява в една и съща посока. Ако си припомним за какво е разговорът, следва че вие обяснявате възникване и разпространяване на смущение по вашата решетка (в частен случай светлина) от нищото. Тоест противно на ентропията енергията се организира в еднопосочно разпространение без външна причина (а отнемането на тази енергия трябва да накара вашите осцилатори да спират постепенно, ама вас не ви е грижа за това, нали нямате математика която да ви го покаже).

Като оставим тази нелепица настрана (а във всяко ваше твърдение може да се намерят по няколко такива вътрешни противоречия), основният ви проблем е следният. Следва първото логическо противоречие, свързано с първото подчертано от мен ваше твърдение (синьото). Вие разсъждавате наистина като студент, който не си е взел нито един изпит по математика. Вашите разсъждения за последователност от цяла система "построявания" показва смътни познания за редове, но липса на познания за сумата на тези редове. А сумата на такъв ред от "построявания" е непрекъсната във времето функция (за разлика от вашите последователни "построявания", както си ги представяте дискретно) и може да има най-различни свойства в зависимост от ред свободни параметри, които вие не сте дефинирали по никакъв начин. По тази причина поведението на вашата система от "построявания" не следва от поведението на самата флуктуация. Накратко казано, вашето обяснение по-горе не следва от никъде - каквото и да кажете, то може да бъде вярно (а може и да не бъде).

Да продължим със следващият подчертан пасаж (черничкото). Независимо че частиците на вакуума по вашите думи са с безкрайно голяма маса и не могат да се задвижат, вие измисляте някаква причина те да не се задвижат! Следователно идеята ви да се запазва някакво статукво не следва от никъде, и не води до никакви резултати/следствия.

По-нататък, следващият подчертан пасаж - зеленото. Вие изглежда някъде сте прочели че електромагнитните вълни са напречни, и тука сте побързали да се нагодите към това, защото от никъде не следва такова нещо от вашите твърдения.

Следвашият интересен абзац - червеничкият. Поредното твърдение което не следва от никъде. Може би сте харесали нещо от Файнман, но при него зад благите приказки стои много сериозна математика, която при вас липсва. По тази причина вашите изводи са нагласени да изглеждат научно, предполагам че тук държите следният коз - ако някой почне да ви критикува, да се позовете на Файнман? Позовете се, да видим дали ще ви помогне.

И накрая лилавото подчертано пасажче. Тук също има произвол в заключенията. Ако кажем, че смущението не върви напред а върви назад, връща се, не влизаме в никакво противоречие с основите от които тръгнахме. Следователно, както във вашият коментар доказахте че смущението ще се разпространява в една посока, от същата база без никаква промяна в разсъжденията може да докажете и обратната теза, че няма да се разпространява.

В логиката такива съждения, които не противоречат на две взаимно изключващи се твърдения, се наричат независими от тези твърдения. Следователно вашите заключения са независими от изходната ви постановка. Всичко което вие ни снасяте като заключения, просто е нагласено от вас, за да се получи в крайна сметка резултатът такъв, какъвто го дава експеримента и нашите наблюдения. С прости думи казано, вие ни казвате: камъкът е твърд, водата е мокра, въздуха е прозрачен. И на база тези твърдения вие ни сервирате: аз обясних всичко, а вашата наука буксува.

И тук е момента да спомена отново за онези 20-30 години, които спрягахме в началото. В тях освен всичко се учи да не се правят такива елементарни логически грешки.

[scaner]

Да, опитвам се да разсъждавам с класически представи.Представи с които живея и наблюдавам.Явно ОТО разсъждава според антикласически (антиреалистични) представи.

Понеже имам разюздено въображение,ще се опитам да си представя какво ще стане ако се намирам на ръба на черната дупка.

Така, намирам се на ръба на черната дупка бягайки за да не падна в нея,и гледам в обраната посока на центъра на черната дупка . В същото време,точно към главата ми пада една ябълка,от към космоса.В моята отправна система светлината се движи много бавно аз виждам света в много забавен каданс,фотоните цикат в окото ми със скорост 1м/с.От друга страна в отправната система на ябълката светлината се движи спрямо ябълката със скорост 300000 км/с.,а самата ябълка под действието на гравиполе на черната дупка се движи с огромна скорост към главата ми.И изведнъж : Бам, и ме удря съответно,тази ябълка. След известно време се свестявам от страх да не падна в черната дупка,понеже съм спрял да бягам докато съм бил в безсъзнание,и започвам пак да бягам.Продължавам да си гледам нагоре,погълнат в размисли какво ме удари.Но ето след известно време фотонът отразен от гюлето се поглъща от окото ми.И аз възкликвам : Аха било е ябълка!

Бихте ли ми обеснили според вас с антикласически представи,ако се намирам в подобна ситуация,ще видя ли ябълката първо или ще я усетя първо?

Здравейте!

Хубаво е човек да има богато въображение, следващата стъпка е да се научи да го владее

Да започнем от борбата на класическите и антикласическите представи. Според ОТО тук противоречиое няма. Класическите представи са представите до които води ОТО, но при слаби гравитационни полета. При силни такива класическите представи не работят. А когато говорим за черни дупки, полетата са изключително силни, затова и не можем да ползваме класическите представи.

Сега коментар относно вашият пример.

Независимо че светлината в точката в която вие се опитвате да бягате на място е много бавна, тя продължава да е най-бързата възможна от всички останали обекти, включително и ябълката. По тази причина вие ще видите ябълката преди да ви удари.

Нещо повече. Бавната скорост на светлината не означава че ще виждате в забавен каданс околният свят. Скоростта на каданса зависи от това с каква скорост се сменя информацията в кадрите, а изчисленията показват че тази скорост нараства (независимо че светлината е бавна). Вие ще виждате как вселената бързо се развива и умира, за някакви броени ваши минути (ако много добре се нагласите на границата). Разбира се, това ще означава че за единица ваше време огромно количество бавни фотони ще попадат в очите ви, и ако не вземете някакви мерки те ще изгорят (а и вие ще се изпържите заедно с тях). Но мисля че си струва човек да се изпържи, ако цената е да види краят на Вселената, нали!

[Пeтков]

Здравей професоре,

КАЗАХ НА МАЛОУМ 2 ,ЧЕ РЕЛАТИВИСТЧЕТАТА ШЕ ГО УТЕПЯТ С КАМЪНИ !

Млади човече, в коментара ви се наблюдава огромно количество злоба към науката и към хората които се занимават с нея. Не съм психолог и не мога да определя точната причина за това, но от опит с хора като вас знам едно - в основата на всичко стои завистта. Завист че другите са постигнали нещо, а вие не сте успяли да постигнете това.

Да, прав сте, много време е необходимо да се учи наука. Но вие сте герой, успяли сте да претупате математиката само за един кратък университетски курс. Е, познанията ви се простират само в рамките на математическият фолклор на Брадата, но може би за вас и това е постижение.

И тук съм напълно съгласен с вас. Фантазиите, особено неподплатените с наука (като вашите) трябва безусловно да отпаднат.

Е, по-полека, твърде насериозно се вземате. Тук едва ли някой се впечатлява от вашите обяснения. Аз вече посочих в предишно съобщение, че няма връзка между вашите изводи и вашите основни твърдения. А липсата на такава връзка опорочава всичките ви обяснения. За да не съм голословен, ще дам прост пример.

............................................................................................................................................................

Аз бях го предупредил , че един ден релативистчетата ще го тепят с камъни , ама той не слуша какво му разправям..Не слуша че вакуумът като материален обект е несъвместим със релативисма и в частност със СТО.. Те го те , предсказанията ми почнаха да се сбъдват.. Релативистчетата го емнаха и ше му вадят душицата.. Той горкинкия вместо да се присламчи с хипотезата си при бай Ст.Йордан и при бай Петков се цепи настрани и така става уязвим от айнщанистчетата.. Хак му е !..

Аз на негова страна бих попитал професора Сканер как ще обясни доплеровия ефект при С=конст и щях да гледам сеира на прпофесора.. щото без среда не става .. няма казуалност .. ИС са математически конструкти .. идеални анджаклами и не могат да съхраняват обстоятелственност (не могат да съхраняват казуалност на средата)..

Ама като не слуша Малоум какво му разправям нека сеги си сърба попарата която е надробил..

[B0081]

Здравейте!

Хубаво е човек да има богато въображение, следващата стъпка е да се научи да го владее

Да започнем от борбата на класическите и антикласическите представи. Според ОТО тук противоречиое няма. Класическите представи са представите до които води ОТО, но при слаби гравитационни полета. При силни такива класическите представи не работят. А когато говорим за черни дупки, полетата са изключително силни, затова и не можем да ползваме класическите представи.

Сега коментар относно вашият пример.

Независимо че светлината в точката в която вие се опитвате да бягате на място е много бавна, тя продължава да е най-бързата възможна от всички останали обекти, включително и ябълката. По тази причина вие ще видите ябълката преди да ви удари.

Нещо повече. Бавната скорост на светлината не означава че ще виждате в забавен каданс околният свят. Скоростта на каданса зависи от това с каква скорост се сменя информацията в кадрите, а изчисленията показват че тази скорост нараства (независимо че светлината е бавна). Вие ще виждате как вселената бързо се развива и умира, за някакви броени ваши минути (ако много добре се нагласите на границата). Разбира се, това ще означава че за единица ваше време огромно количество бавни фотони ще попадат в очите ви, и ако не вземете някакви мерки те ще изгорят (а и вие ще се изпържите заедно с тях). Но мисля че си струва човек да се изпържи, ако цената е да види краят на Вселената, нали!

Грешката е моя,когато казах че ще вижда в забавен каданс,вие по рано казахте че времето ще се ускори.Обикновено ми се случва да греша,особено когато трябва да помня нещата които нямат логика (не ми се отдава зубренето) .

За скороста на светлината и скороста на събитията сте прави,че няма как да се забавят или ускоряват.Просто ще има интервал от време който ще дели случващото се събитие от видяното същото събитие.Нали ?

Разбира се че се струва да се изпържа,за да видя края на вселената,стига да имам време да ви се обадя на мобилния и да ви кажа дали сте прав, или грешите.

Относно класиката един въпрос.

Ако в класическите представи се крие някаква малка грешка,която не се наблюдава при малки стойности,възможно ли е това да довежда до големи грешки при големи стойности.Поради което класическите представи не работят при големи стойности ?