За въоръжението на дунавските прабългари/българи в 7-9 век

[Aspandiat]

Я вземете и двамата (Декапитатор и Ник1) да се върнете към темата за въоръжението на българската войска вместо да си обяснявате един на друг колко сте грамотни или неграмотни.

Ето ви са сравнение например въоръжението на грузинския аристократ Липарит Орбели (Орбелян), участвал в битката при Капетру през 1048 г. против селджуците, редом с Арон, сина на Иван Владислав. Описанието е късно, от 1299 г., на Степаннос Орбелян.

"И като сам слязъл от коня, коленичил, сторил светия кръстен знак, предал се в Христовите ръце, окачил на врата си късче от Светия кръст и въоръжен по този начин, като яхнал [отново] буйния си кон, преметнал през рамо обкован със злато щит, [грабнал] късо копие в лявата ръка, дълга стоманена двуостра сабя в дясната, от седлото му висял страшен къс меч, приличащ на голям ковашки гвоздей или на клюновидния топор на каменоделец. И като добил такъв войнствен вид, дръзко нападал във всички посоки, обкованата му със злато броня и шлем хвърляли сякаш слънчеви отблясъци."

Ето и описание на хона Хонагур, оставен от Мовсес Каланкатуаци. Събитието е станало през V век.:

"По това време излязъл хонът от хоните по име Хонагур, оплячкосал персийската страна и изпратил да кажат на Шапух: "Защо е това проливане на кръв? Ела да влезем в двубой – ти и аз". Самият хон бил висок и с грамаден ръст, носел плетена [от халки] ризница, обкован с нитове шлем върху огромната си глава, три педи от челото му били защитени от медна плочка. Чудовищното му копие било от дълго дърво, а мечът му хвърлял огнени отблясъци и бил страшен за гледане."