Български изобретения през Средните векове

[Skubi]

Скуби, извинявай, но не се стърпях да не го подчертая! И аз ги пускам някой път такива бисери

:tooth: :tooth: :tooth:

[каскадьора]

Цивилизацията на древна Месопотамия е голяма тема - много са тамошните открития, които са били напълно забравени и после преоткривани.

Преоткриването също се брои, даже и подобренията на старите открития, ако са важни; още повече ако са в подходящо време и на подходящо място и не са забравени после.

Малко неща може да се твърдят със сигурност поради малкото писмени данни, но все пак тази информация на Добрев е интересна, само че както винаги стои проблемът с отъждествяването на въпросните "савири" с българи/прабългари, каквото и да означава в онези времена то. Разбира се, за някои хора категоричните твърдения не са проблем

Може да се разграничат два вида открития: тези, които не са същински открития на (пра)българите, но са донесени или разширили употребата си заради тях в Югоизточна Европа или по-широк район.

Мисля, че такива са някои оръжия: едноострия меч - предшественик на сабята, рефлексния лък, стремето, определен тип облекло, както вероятно и много предмети и способи от бита и стопанството.

Може би такива са и дървено-землените укрепления.

По-важният тип открития са тези, които са правени в пределите на страната. Който редовно ползва изворите - те освен малобройността си вероятно са доста оскъдни по тези въпроси - може да каже нещо по въпроса.

Както се каза много пъти средновековието е бедно на забележими открития. Много от важните като книгопечатането и великите географски открития са направени към неговия край и са мост към Новото време, затова тяхната средновековна принадлежност е малко относителна.

Конкретното, за което се сещам: при подготовката си за превземането на Константинопол Крум наредил изготвянето на голям обсаден парк, в който имало най-разнообразни механизми - не всички назовани. Може да се предполага, че сред тях е имало нещо новоизобретено или подобрено

[nik1]

Признавам - не съм срещал много информация по въпроса. Проверих и в нета, обаче и там няма много информация.

Може би е имало български изобретения, но аз не намирам.

Българската държава има висока култура през Средните векове и би трябвало да има нещо забележително.

Не вярвам да сме били само войници, които по цял ден се бият.

Предлагам да направим класация за българските изобретения през периода 7-14 век.

Какво мислите по въпроса - моля за някаква насока.

"Булгарини" - кожени изделия и шапки "ала Волжски Българи" Думата за изделията (и самите изделия) съшествува в Османлъка, дори в България под Османско, и е попаднала тук от руския език.. "Булгарини" на руски език значи "българки", т.е "шапка/юбка/палтенце/кафтанче - българка"

..Тези "булгарини" са комай единственото* чисто българско** нещо, добило известност в Цяла Евразия; Например (също така) в монголските и тунгусоманждурските езици - етнонимът ни, покрай кожените изделия от Волжско Българско (демек покрай тези "булгаринки" и "булгарчета"), е станал синоним на: 1) дейности по обработка на кожи, 2 ) изработване на кожени изделия, и 3)на самите изделия..

*Ще добавя и като чисто българско "изобретение" т.н. българо-византийския кафтан (разбирайте дунавско-български, и без византийски, демек направен на дунавско-българска почва), които директно е зает от русите и скандинавците (това не е моя патриотична приумица, представям най-разпространеното мнение, или мнение което е с научна тежест в момента)..Явно Владимирчо се е постарал да вземе или копира всичко, що му е харесало в България

**Казахме май, че киселото мляко и бактерията, чрез която се вкислява, не са изобретени от българите

[glishev]

За сетен път оценявам предимството, което имаме, боравейки с интернет - в сравнение с преди 20 години. Къде тогава е могло да се види тази бойна машина? Не е виновен проф. Добрев и неговото поколение - такава информация са имали, такава ползват. Друг е въпросът, когато в основата и на съвременни разсъждения продължават да се поставят концепции, изградени върху същата информация (или по-скоро липса на такава).

Всичко това е вярно, разбира се. Без Интернет не бих могъл да покажа изображението, нито пък щяхме да си общуваме по този изумително бързи удобен начин чрез форума. Ако водехме класическата, по-бавна научна кореспонденция чрез Български пощи с писма на хартия, щях да мога да спомена, че има и подобна асирийска бойна машина, но а) щяхме ли да водим кореспонденция? И б) щях ли да мога да защитя твърдението си с изображение? Най-вероятно щях да дам библиографска справка в писмото си относно изображение на машината в еди-кое си издание и ако събеседникът ми не откриеше изданието, навярно би се усъмнил дали не дезинформирам.

Но все пак и за Интернет е нужна визуална памет, малко въображение и култура на търсене. Сърфирането наподобява преминаването между "сенките" от романите за царство Амбър на Зелазни (не, не е "Вечната Амбър") и се подчинява на своя, впрочем проста, логика. Както казах, още когато прочетох твърдението на проф. Добрев за савирския таран, вече знаех какво по-ранно изображение да търся - защото някога съм виждал репродукция на релефа, който дадох.

Както и да е, увлякох се в офф-топик. Да, нетът помага и е прекрасно, че можем да го ползваме. Разбира се - с доза здравословно недоверие към поднасяната на първа страница информация.

[natan]

каруселката -( пловдив) ,сегментите за буталата (париж

0

[проф. Добрев]

Но все пак и за Интернет е нужна визуална памет, малко въображение и култура на търсене. Сърфирането наподобява преминаването между "сенките" от романите за царство Амбър на Зелазни (не, не е "Вечната Амбър") и се подчинява на своя, впрочем проста, логика. Както казах, още когато прочетох твърдението на проф. Добрев за савирския таран, вече знаех какво по-ранно изображение да търся - защото някога съм виждал репродукция на релефа, който дадох.

Знаех, че ще излезе това, тази машина е много популярна (освен може би за нашия проф. Добрев).

Както винаги и сега си не само невъзпитан, но и направо велик!?

Само че като историк по образование, задължително трябва да боравиш с понятието "историчност".

Съгласно това понятие всяко събитие се описва и оценява в рамките на неговата си епоха и на най-близките до него условия.

Савирският таран се ситуира точно във времето на римляните и византийците.

Асирийският таран отпреди десетина века е изцяло ирелевантен към случая и изобщо не пречи савирският таран да се определи като новост в аспекта единствено и само на римския и византийския таран.

Това впрочем много добре го е видял и описал и Прокопий:

Когда сабиры увидели, что римляне при сложившихся обстоятельствах не знают, что делать, и попали в безвыходное положение, они придумали такое приспособление (машину), какое ни римлянам, ни персам, и никому от сотворения мира не приходило в голову, хотя и в том, и в другом государстве было всегда, да есть и теперь, большое количество инженеров. Но никому из них не пришла такая мысль, которая явилась тогда этим варварам.

Същият е случаят и с писмеността - определението, което давам е с оглед на това кои европейски и азиатски народи от Късната Античност и Ранното Средновековие имат или нямат писменост.

[alvassareiro]

Има едно потяние, наречено мимикрия. Та българите, като типични варвари, просто мимикрират, т.е копират, постиженията на цивилизациите вокръг тях. Имитатори и нищо повече.

[КГ125]

Копират, копират, ама азбука правят.

[glishev]

Не бих казал, че само мимикрират. Някой назад го каза - че адаптират и понякога подобряват.

Професоре, Прокопий може да е смятал, че савирският таран е нещо нечувано и невиждано, но очевидно е бъркал. Ти като не просто някакъв си магистрант, а кос коджа ми ти титлоносец би трябвало да знаеш, че дори Прокопий се чете критично. Хем си противоречиш сам, хем си противоречиш с фактите, хем пак не падаш по гръб и обясняваш, че не си имал предвид това, което си казал. Европейски и азиатски народи от късната Античност и ранното Средновековие с писменост - дал Бог. Но за българска късноантична писменост поне аз не съм чувал. Сигурно ще е от глупост.

[nik1]

"Булгарини" - кожени изделия и шапки "ала Волжски Българи" Думата за изделията (и самите изделия) съшествува в Османлъка, дори в България под Османско, и е попаднала тук от руския език.. "Булгарини" на руски език значи "българки", т.е "шапка/юбка/палтенце/кафтанче - българка"

..Тези "булгарини" са комай единственото* чисто българско** нещо, добило известност в Цяла Евразия; Например (също така) в монголските и тунгусоманждурските езици - етнонимът ни, покрай кожените изделия от Волжско Българско (демек покрай тези "булгаринки" и "булгарчета"), е станал синоним на: 1) дейности по обработка на кожи, 2 ) изработване на кожени изделия, и 3)на самите изделия..

*Ще добавя и като чисто българско "изобретение" т.н. българо-византийския кафтан (разбирайте дунавско-български, и без византийски, демек направен на дунавско-българска почва), които директно е зает от русите и скандинавците (това не е моя патриотична приумица, представям най-разпространеното мнение, или мнение което е с научна тежест в момента)..Явно Владимирчо се е постарал да вземе или копира всичко, що му е харесало в България

**Казахме май, че киселото мляко и бактерията, чрез която се вкислява, не са изобретени от българите

Za kaftanchetata:

«Византийско-Болгарская» версия. В пользу этой версии происхождения древнерусских кафтанов свидетельствуют как археологические находки, так и данные письменных и изобразительных источников. Например, находки бронзовых пуговиц, аналогичных древнерусским и пуговицам из Бирки, сделаны в византийском Коринфе, в Болгарии и в Константинополе[44]. Одно из главных свидетельств письменных источников, на этот счет, содержится в Книге церемоний византийского двора, составленной в Х в. при дворе Константина Багрянородного. Анализируя данные византийских источников, крупнейший русский византинист XX столетия – Н.П.Кондаков пришел к выводу, что византийский тип всаднической одежды – скарамангий по виду мало отличался от кафтанов средневековых кочевников. В поддержку этого мнения высказывались такие исследователи как И.Хёгг, А.А.Иерусалимская и, в некоторой мере, И.Янссон. Н.П.Кондаков ставил знак равенства между византийским скарамангием и восточными кафтанами. Однако его мнение было скорее основано на интуиции, чем на фактах или изобразительных источниках[45]. В Книге церемоний византийского двора скарамангий упоминается как излюбленная одежда военных чинов Византии. Источник сообщает, что в скарамангиях появляются на царских пирах, так называемые царские друзья, и особенно часто «друзья» из «союзной» Болгарии[46]. Сопоставив эти сведения с изображением знатных болгар из Менеалогия Василия II, можно предположить, что болгары на рисунке одеты в упомянутые в Книге церемоний, скарамангии (рис.11. увеличить изображение) [47]. Болгары изображены в распашных, обрезных кафтанах с меховой опушкой на полукруглом воротнике и, по-видимому, с внутренней меховой подкладкой. Судя по цвету и орнаментам ткани, болгарские кафтаны изготовлены из шелка. Вертикальный осевой разрез кафтанов до пояса скреплен рядом из 8-9 пуговиц, которые украшены галунами. Широкие рукава сужаются у кисти, где имеются наручи из ткани того же цвета. Единственная особенность этих изображений связана с тем, что один из кафтанов не имеет продолжения разреза ниже пояса. Разрез показан на правом боку болгарского воина. Эта деталь позволила некоторым исследователям предположить, что данная одежда расстегивалась только до пояса. Подобный покрой кажется очень неудобным для конных воинов, которыми являлись болгары. Поэтому, появление такого разреза скорее можно связать с приемами художника-миниатюриста, чем с реально существовавшими особенностями одежды. Некоторые параллели этому костюму можно увидеть в покрое кафтанов Северного Кавказа, где есть и меховая подкладка, и осевой разрез, и галуны[48]. В то же время, на кафтанах болгарских воинов, из Менеалогия Василия II, галуны расположены чаще, чем на кафтанах из Мощевой Балки. Знакомство византийцев с кафтанами подтверждают рисунки одежды из рукописи византийского хрониста Иоанна Скилицы, из Мадридской библиотеки. Например, в кафтане с галунами желтого цвета (скорее всего художник стремился передать золототканые галуны – К.М.) в рукописи Иоанна Скилицы дважды изображен болгарский хан Омуртаг, а так же один из его придворных. В кафтане с осевым разрезом, обшитым галуном нарисован «архонт турок» с которым ведут переговоры послы «персидского принца» (рис. 12,13). По-видимому, византийский художник рисовал в таком костюме «варварских» вождей, возглавлявших тюркских кочевников[49]. В то же время, детальное изображение этого костюма на византийских миниатюрах XI-XII вв., по моему мнению, указывает на распространение этой одежды в византийской среде. Скорее всего, только по этой причине художники-миниатюристы могли так подробно передать детали кафтанов, которые совпадают с фрагментами этой одежды из Мощевой Балки и могильника Бирка. О высокой престижности этой одежды в Византии Х в. напоминает Книга церемоний византийского двора. Во время приема послов эмира из Тарса при Константине Багрянородном (глава 15-я, 2-я книга) все придворные чины «от протоспафариев до последнего человека (т.е., по- видимому, военные и придворные чиновники – К.М.), носящего скарамангий» становились по цвету и рисунку своей одежды». Особо становились те, у кого на одежде были быки и орлы во многих кругах, а с зелено-розовыми орлами становились там и сям[50]. Следует также отметить отсутствие отворотов-воротников как на кафтанах из Мощевой Балки, так и на изображениях «болгарских» кафтанов на рисунках из рукописи Иоанна Скилицы и Менеалогия Василия II. Эта деталь отличает эти кафтаны от их среднеазиатских и тюркских прототипов. На большинстве изображений кафтанов из Центральной Азии: на поминальных каменных стелах тюркских аристократов, на изображениях дехкан на росписях из Пенджикента и Турфана, на халатах-кафтанах гулямов из Лашкари-Базара везде изображены отвороты. По отворотам можно судить о глубоком запахе тюркских кафанов и халатов. Следует особо подчеркнуть, что такие детали как латунные пуговицы, золотое шитье на галунах, отсутствие отворотов и глубокого запаха являются характерными признаками для западного варианта средневековых европейских кафтанов. Существуют некоторые указания на то, что кафтаны (скарамангии?) продолжали носить и в конце XI в. Например, на рисунке из знаменитой Трирской псалтыри князь Ярополк Изяславич изображен в длиннополой распашной одежде из цветной ткани. Разрезы, обшлага и края этой одежды украшены галунами[51]. В похожей одежде с галунами на груди и меховыми воротниками, которые сближают их с кафтанами из Менеалогия Василия II, изображены его двоюродные братья – Святославичи на рисунке в Изборнике Святослава[52]. В верхнюю распашную одежду, с 15 пуговицами от воротника до подола, одет высокопоставленный византийский чиновник. Из подписи на окладе иконы можно узнать, что это великий логофет – Георгий Акрополит (1220-1282). По мнению, Н.П.Кондакова, на логофете надет кафтан или каввадий[53].

"Местная" версия. «Специфическая», «Местная» версия происхождения кафтанов. И.Хёгг писала о такой возможности для одежды из могильника Бирка. Она предположила, что из привозной ткани одежду кроили уже на месте, в Скандинавии. В пользу местного изготовления кафтанов могут свидетельствовать специфическое число пуговиц, по-видимому, характерное только для древнерусских памятников. Судя по находкам формочек, служивших для отливки металлических пуговиц, они могли копироваться с привозных образцов уже в древнерусских городах, а не являлись предметами прямого импорта[54] . Большинство находок таких пуговиц происходит из Киева, окрестностей Чернигова и Гнёздова. Безусловно, эта одежда с латунными пуговицами копировала образцы престижной одежды эпохи. Эта мода могла распространятся как с территорий Халифата через Хазарию, так и из Византии через земли Болгарии и через Византийский Крым. На мой взгляд, мода на всаднические кафтаны, безусловно, первоначально распространялась с кочевниками из регионов Центральной Азии. В тоже время, длительное соседство с Византией могло внести определенные изменения в эту моду. По- видимому, под влиянием Византийской Империи дунайские болгары могли видоизменить традиционный покрой одежды. И, скорее всего, уже этот, измененный вариант кафтана Х в., возможно, в его византийском исполнении и был воспринят в Древней Руси, а впоследствии, попал в Бирку.

[каскадьора]

Всичко това е доста интересно, само последният маркиран текст е доста замотан. След като става ясно, че източникът на кафтаните за Византия са българите, се стига дотам, че те вероятно са били изменени под византийско влияние, и накрая че са внесени в Русия от Византия.

Руснаците и с християнството са се запознали от византийците, византийски са и първите книги, които са преписвали (разбира се, след като ги крадат при поход във Византия). И те така

ПП Ник, може ли източника, за да видим и линковете?

[nik1]

Всичко това е доста интересно, само последният маркиран текст е доста замотан. След като явно източникът на кафтаните за Византия са българите, накрая след омотана "логика" се стига дотам, че те вероятно са били изменени под византийско влияние, и накрая че са внесени в Русия от Византия. Брилянтно, ашколсун, евалла.

Руснаците и с християнството са се запознали от византийците, византийски са и първите книги, които са преписвали. И те така

ПП Ник, може ли източника, за да видим и линковете?

Е, па какво му е "замотаното"? Българите са ги донсели от Кавказ на Балканите, византийците са ги харесали, попроменили са ги после, според местните условия, и така са се разпросранили и на север (щото например българите са решили че гръцките променки им прилягат)

Е па, ако искаш си измисли и "по-патриотична" версия, и ако това ти е болката за умиране - демек всички промени са дошли и направени от българите, и винатийците башка на готово са взели всичко

[каскадьора]

Дет се вика: от София за Пловдив за по-направо през Русе

Намерих си източника - мерси - няма за какво...

[alvassareiro]

Не бих казал, че само мимикрират. Някой назад го каза - че адаптират и понякога подобряват.

Професоре, Прокопий може да е смятал, че савирският таран е нещо нечувано и невиждано, но очевидно е бъркал. Ти като не просто някакъв си магистрант, а кос коджа ми ти титлоносец би трябвало да знаеш, че дори Прокопий се чете критично. Хем си противоречиш сам, хем си противоречиш с фактите, хем пак не падаш по гръб и обясняваш, че не си имал предвид това, което си казал. Европейски и азиатски народи от късната Античност и ранното Средновековие с писменост - дал Бог. Но за българска късноантична писменост поне аз не съм чувал. Сигурно ще е от глупост.

Което е същото. Мимикрията включва подобрения, а адаптацията е почти задължителна. Между другото именно адаптацията често води до подобрения.

Копират, копират, ама азбука правят.

Която е адаптирана гръцка. А гръцката пък е адаптирана финикийска. Айде да се мисли глобално.

[каскадьора]

Щом и сега нашего брата е способен на такива прости, но гениални открития, да се говори за мимикрия и копиране не е прилично http://www.dnes.bg/index/2010/09/10/rigan-v-hranata-na-kravite-e-spasenieto.98561

Алва, язък ти за философията

ПП Мимикрията не включва подобрения. Тя просто е способ за оцеляване. Пъхваш се в чужда кожа и заблуждаваш. НЕкои етноси - тези, към които бяха причислявани прабългарите , по мое мнение и доколкото имам наблюдения от общ характер, са способни само на такива неща.

[alvassareiro]

Мимикрията е всеобхватно понятие, по-широко когато е приложено в социален контекст, и още по-широко в смисъла, който влага Тойнби. Най-общо, когато варварски народ имитира цивилизация, често адаптира някои нейни постижения към своята култура. Това води до изменения в това, което се имитира. И често води до подобрения. Например варварите, воювайки с империята, се научават на нейните военни техники и се развиват. Копират нейните оръжия и пак се развиват. Ето как подражанието води до изменения, вкл. качестнени.

Да не говорим, че варварските народи понаучават туйо-онуй в резултат от последователните им контакти с различни цивилизации, та е много вероятно да съчетаят наученото от мимикрията и да внесат нововъденения. Но така или иначе, приносът не е на варварите, а на различните цивилизации, от които са прихванали нещо.

Отделно, подобрението е подражание плюс нещо друго. нали за да подобриш нещо, първо трябва да го приемеш. А да подобриш нещо, което друг е измислил, е по-лесно, отколкото да го откриеш сам.

[Tyroglyphos]

[alvassareiro]

Дам, приема се .

[Last roman]

Сабиры придумали соорудить таран, но не так, как он обычно сооружался, а введя в него новшества следующего рода: cплетя из толстых веток жёсткий каркас и прикрыв машину бычьими шкурами, они сохранили форму тарана, подвесив на свободно двигающихся верёвках в середине одно бревно, заострённое и покрытое железом. Это сооружение они сделали настолько лёгким и удобным, что 40 человек могли нести эту машину, прикрытую шкурами, раскачивать бревно и бить им в стену укрепления.

Варвары сделали три таких машины, взяв брёвна из римских таранов, которые были заранее приготовлены римлянами, но не способные к применению их, так как не могли придвинуть их к стенам города». Благодаря изобретению кочевников сабиров (варваров) город Петра был взят. (Прокопий из Кесарии).

Aми това си е класически таран /каркаса, кожите, заострен прът със железна част за разрушаване/, само че задвижван не от колела, а от човешка тяга, ако вярваме на описанието на Прокопий. Но да се твърди, че сабирите са едва ли не изобретатели на тарана, е малко пресилено. Просто варварите, използвали римските стенобойни машини и ги пригодили за 'по-маневрена' обсада.

Ето един интересен барелеф от колоната на Траян /варвари щурмуват римско укрепление/:

Обърнете внимание на тарана в ръцете на варварите.

Редактирано Септември 10, 2010 от Last roman

[Galahad]

Недоумявам защо цитираш този английски превод, който е по-неточен от българския превод на Георги Батаклиев. Ако пък не ти харесва Батаклиев, ето ти и превода на Крум Димитров:

"както туй правят бизалтите или свирепи гелони,

бягащи или в Родопа или пък в гетската пустош,

конска пиещи кръв, избъркана с кисело мляко."

Латинският израз означава "сгъстено мляко", така че не виждам какво те притеснява гъстотата; "пият" го, защото си правят нещо като айрян. На български обаче не се казва "сгъстено мляко", а "кисело мляко", както впрочем и на старогръцки.

Като гледам втория превод и той е същата боза като първия. Поне що се отнася до този пасаж.

et lac concretum сum sanguine potat equino

et conj - и, така също

equinus, a, um [equus] конски, (caput PM; saeta C); кобилешки (lac Vr).

lac (арх. lacte Enn, Pl, Pt etc.), lactis n (редко m) - мляко

concretus, a, um - сгъстен(aer, umor C): lac concretum V, T, PM извара; glacies concreta L здрав лед; 2) срастнал

sanguis (у Pl, Lcr, V, O тж. is), inis m - кръв

potatio, onis f - пият, лочат (използва се да изрази начина на пиене на алкохолиците, пияндетата)

equinus, a, um [equus]- конски (caput PM; saeta C); кобилешки (lac Vr).

Ще рече, че в превод звучи като

така също извара и кобилешка кръв лочат

или

така също смесени млако и кръв кобилешка лочат

какво ще рече може да се види в описанието Енодий в "Похвалното слово за Теодерих":

"Тях не са поставяли в затруднение ... нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противника, който се носи и храни от своето бързо животно..." (ХИБ, 1, стр. 55).

а също на Хониат за куманите (тук вече кобилката служи и за трите неща):

Скитът язди коня, който го носи през време на изтощителната война, същият му доставя храна, като му се пререже вената, а пък както разправят, ако конят е женски, удовлетворява и животинското желание на варварина по време на поход.

[Elemag]

Сред музикалните инструменти дали няма да се намери нещо което да се определи като изобретение (в широк смисъл на думата разбира се)?

[Skubi]

Като гледам втория превод и той е същата боза като първия. Поне що се отнася до този пасаж.

а също на Хониат за куманите (тук вече кобилката служи и за трите неща):

Здрасти!

Аз пък като чета такива, смятам, че това е манифестация само на перверзната и мръсна фантазия на един простак, който за пари сее правил за интересен.

:sneaky2:

[Tyroglyphos]

[Galahad]

И направо ми става мъчно за горките бизалти, които пиели извара, живи да ги ожалиш.

Колкото до кобилките, някои от античните сведения споменават за кисело мляко, приготвено от кобилешко мляко.

Значи могат да пият кисело мляко, а не и извара, а? Да не говорим, че от едно изречение, направо две тракийски открития се разкриха - киселото мляко и айряна. Хем гъсто мляко, хем разредено та да става за пиене. Иначе млякото като се пресече за да получи извара остава и течност с ценни белтъци, която вече може да се пие. Обикновено течността се третира като отпадъчен продукт и ако е била използвана, се обяснява комбинацията между нея и кръвта - т.е. две неща, които римляните считат, че не трябва да пият.

Ами при положение, че млякото, за което говорят се приготвя от кобилешко мляко като кумиса, а не от краве, овче или биволско мляко като киселото мляко, то какъв е извода? За кумиса вече пише още Херодот:

Всех своих рабов скифы ослепляют. [Поступают они так] из-за молока кобылиц, которое они пьют. Добывают же молоко скифы так: берут костяные трубки вроде свирелей и вставляют их во влагалища кобылиц, а затем вдувают ртом туда воздух. При этом один дует, а другой выдаивает кобылиц. Скифы поступают так, по их словам, вот почему: при наполнении жил воздухом вымя у кобылиц опускается. После доения молоко выливают в полые деревянные чаны. Затем, расставив вокруг чанов слепых рабов, скифы велят им взбалтывать молоко. Верхний слой отстоявшегося молока, который они снимают, ценится более высоко, а снятым молоком они менее дорожат. Вот почему ослепляют всех захваченных ими пленников.

[Tyroglyphos]