Общото англосаксонско съзнание

[Aspandiat]

През последните 300 години англосаксонците (тук включвам и британците от шотландски и ирландски произход) са се разселили в Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка. Днес освен Обединеното кралство има още 5 държави, бивши британски колонии, с които англичаните поддържат особени отношения . Интересно е доколко, макар и да живеят в отделни държави, тези хора освен общия език имат чувство за обща англосаксонско принадлежност. Спомням си едни думи на Чърчил, че ако трябва да избира между Америка и световните морски простори от една страна и континентална Европа от друта, Великобритания винаги ще предпочете първите не само заради кръвните връзки, но и заради невидимите за континенталните жители връзки със САЩ. Кои са тези невидими нишки според вас?

[КГ125]

Ами народностното съзнание, общата култура - в края на краищата те всички стъпват на common law and common sense и имат сходна народопсихология.

А Чърчил, разбира се, прави изказването в политически контекст, той там може и с дявола да се изкара брат, но в случая просто визира общата култура. Нациите са различни, но на по-старо ниво културата е много сходна. Все едно е дали ще кажеш your honour или my lord, все по един начин ще те гледа съда и на един език ще те съди. Практичността освен това им е еднаква навсякъде, няма отнесена в шантави теории англосаксонска нация.

[Aspandiat]

Имах предвид по-скоро кое е по-силно - регионалното или общото англосаксонско. Може би не съм поставил съвсем точно темата. И като допълнение вече може да се разсъждава върху глобалното англосаксонско мислене от всякакъв порядък и нашето тясно балканско и провинциално.

[Михов]

Спомням си едни думи на Чърчил, че ако трябва да избира между Америка и световните морски простори от една страна и континентална Европа от друта, Великобритания винаги ще предпочете първите не само заради кръвните връзки, но и заради невидимите за континенталните жители връзки със САЩ. Кои са тези невидими нишки според вас?

Е, как? Цялата култура е сходна!

Откъдето почват галонът и футът (макар английския и американския вариант да са различни), оттам започва и англосаксонското пространство!

[Aspandiat]

Ще почакам включването на Алвасасейро, който е специалист по културите и англосаксонците.

[КГ125]

Имах предвид по-скоро кое е по-силно - регионалното или общото англосаксонско. Може би не съм поставил съвсем точно темата. И като допълнение вече може да се разсъждава върху глобалното англосаксонско мислене от всякакъв порядък и нашето тясно балканско и провинциално.

Ами мисля според обстановката е - верни на практицизма си, в един момент англосаксонските американци са против краля на Британия, после - с него/нея. И обратно. Иначе през 20-ти век мисля между регионалното и общото англосаксонско няма противоречие.

[Михов]

Това с краля е локален конфликт. В един глобален свят, приликите изпъкват повече, отколкото разликите. Magna Charta Liberatum, в един момент сближава повече, отколкото нечия временна политическа власт. Твърде много има общо, като започнем от произхода на гражданите и стигнем до особености на политическата система и законодателството между САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия.

Нормално е да са в съюз, обединени от общите ценности, закони и език, в противовес на останалия свят.

[КГ125]

Съгласен съм. Не се сещам днес какво имат да делят тези. Би трябвало да са за пример

[Galahad]

Ами нещо като България-Сърбия-Русия: близък език, обща религия, сходен мироглед... От толкова англоговорящи държави една не се върза да тръгне да гради социализъм, а нашият тим целия е в кюпа. Невидими връзки.

[КГ125]

A, то ние освен социализъм се и изпотрепахме...

[Panzergrenadier]

Значението на Общността на нациите (бившата Британска общност) намалява. Тази Общност е известна подигравателно и като Бялата общност, особено във връзка с противоречия с останалите по-бедни членове на организацията. Интересът на страните една към друга в Общността намалява, както и нейното политическо и икономическо значение в световен план. Великобритания се сближава с останалите европейски страни.

Плюс това липсва равноправие – страните от общността са с различен статут. Има противоречия с по-бедни членове на организацията. Ето например - гражданите от общността имат и право на местопребиваване в Обединеното кралство, но някои по-бедни членове като ЮАР, Пакистан, Намибия, Камерун и Мозамбик го нямат.

[КГ125]

Да, но това е нещо като вътрешна криза в съществуващата общност. То Британската общност всъщност е политическо формирование, непряко свързано с англсаксонската културна такава.

[alvassareiro]

Много неща доже да се кажат, но като начало ми се ще да изтъкна една особеност. Ако съпоставим Бритиш комън уелт с друго подобно образование, да речем испаноговорящите бивши колонии, или пък лузофонията, ще видим една, не знам дали е едва доловима, или не, разлика. Съзнанието на общност на големите колонии на Великобритания е по-силно застъпено, отколкото това на латинска америка към испания или португалия, в който случай има дори антагонизъм.

На какво може да се дължи тази особеност. Изникват няколко потенциални причини. Първо, английсакта колониална империя е по-ново образувание, в сравнение с испанската или португалската империя, и връзките между последните са все още по-здрави и стабилни.

Второ, испано и португалският колониален свят е прекалено обагрен етнически с негри, индуси, и техните производни. Това важи май само за САЩ, но негрите доскоро бяха тотално дискриминирани от обществения и политически живот, което направи Британската общност спавнително хомогенно обединение поне на висше политическо ниво.

Трето, особено испанците превзеха територии със засилено местно присъствие, с две изградени цивилизации, които не е никак лесно да се сринат до основи, и техните влияния прозират все по-силно.

Англичаните обаче се настаниха в пусти райони, никога не дали цивилизация, и ги населиха с колонисти или затворници. Тези земи, особено някои, до ден днешен останаха етнически чисти, и никак не е чудно, че пазят дълбока връзка с родината майка.

Четвърто, докато великобритания е равновластна монархия, испания и португалия са деспотични абсолютни режими, които хвърлиха мило и драго да потушат революционният патос на колониите от началото на 19 до 70те години на 20 век. Това настрои местните общества. За разлика от тях, английската корона безкръвно даде автономии и самоуправление на канада, австралия, нова зеландия, и сякаш само САЩ не избегнаха войната. макар че именно сащ сякаш най-изпъкват в общността.

Не на последно място, роля изиграха и двете световни войни, първата, която даде автономии на колониите, и особено втората, която обедини бившите колонии за британската кауза и именно тогава се появи идеята за трансатлантическото сътрудничество.

Изобщо изглежда, че причините за особените връзки между великобритания и колониите й са предимно исторически и политически, и тези фактори излизат на преден план, пред културните или езиковите сходства. Все пак има доста държави със сходни езици, култури и истории, които обаче не са никак близки - например България и Македония.

[glishev]

Те са си свят - имам предвид ЮКей, Ейре, САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Шляпат английския, щото на практика им е роден - освен чудаците в Квебек - слушат гайди, пият уиски, съдят се по особен начин, имат много сходства в институциите и образованието, тресе ги неподправен битов практицизъм и известна резервираност в поведението (американската работна фамилиарност не бива да се бърка със сърдечност). Тази близост засяга най-вече по-просветените слоеве, разбира се. Когато кралицата почине, Австралия и Нова Зеландия може и да станат републики, но ще си останат англосаксонски страни. Естествено, разни пролетарии - китайци, чернокожи - не са много навътре в тези неща, но по някакъв начин и те се превръщат в един вид англосаксонци след известен престой в Щатите или ЮКей. Което по никакъв начин не пречи между отделните страни да има и значителни различия в мисленето, които англосаксонците от тук и там сами най-добре познават. Дори различните патриотизми и изолационизми са по-скоро обща черта на англосаксонските нациии.

Всъщност, както винаги, една голяма между народна общност се крепи до голяма степен на езика, който сам си създава културната среда. И бива осъзнавана най-вече от хората, които боравят с езика професионално. Един съдия, журналист или професор по литература вероятно би се чувствал у дома си навсякъде из англосаксонския свят. Не знам дали същото важи за някой бачкатор, но не е изключено.

[Aspandiat]

Ами мисля според обстановката е - верни на практицизма си, в един момент англосаксонските американци са против краля на Британия, после - с него/нея. И обратно. Иначе през 20-ти век мисля между регионалното и общото англосаксонско няма противоречие.

Всъщност, както винаги, една голяма между народна общност се крепи до голяма степен на езика, който сам си създава културната среда. И бива осъзнавана най-вече от хората, които боравят с езика професионално. Един съдия, журналист или професор по литература вероятно би се чувствал у дома си навсякъде из англосаксонския свят. Не знам дали същото важи за някой бачкатор, но не е изключено.

Хм, КГ, не съм напълно сигурен дали не е имало противопоставяне. Американците колкото и да са помагали на британците през ВСВ, те не го правят безвъзмездно, а срещу бази в английските колонии в Карибско море и срещу реално пълното предаване на английската експортна търговия в този район в техни ръце. Едновременно с това след войната американците реално дублират или направо изместват британското присъствие по стратегическите точки в Източното полукълбо - Йемен, Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн, Кувейт, Ирак, Йордания. В най-добрия случай може да се говори за съвместно упражняване на влияние и власт в бившата британска имперска сфера. Което пък е друг интересен момент, а именно доколко в името на общоанглосаксонската същност и общност англичаните не предадоха империята си на американците. Това, естествено, има и обективни причини - след ВСВ Британия вече е твърде изтощена и слаба икономически, за да поддържа глобалните си интереси. Това проличава ясно през Суецката криза от 1956 г. Англичаните и французите явно все още по инерция, че са велики имперски сили се намесват. По този повод историкът Пол Джонсън заявява, че ако една велика сила не е в състояние да нанесе удар в която и точка на света в рамките на 3 седмици, то тя трябва да се сбогува с този си статут и претенциите за него. А на британците им трябвало повече от 3 седмици, за да се организират. Та вероятно англичаните като хитряги и практични типове са си направили сметката, че е по-добре да се посместят и да пуснат американците в дома си (в империята си), който да запазят англосаксонското икономическо и финансово влияние, отколкото да изгубят всичко.

Глишев, общото англосаксонско съзнание определено се крепи (или пък улеснява) от общите икономически интереси и естествените улеснения да правиш бизнес в среда, чиито език разбираш и чиито икономически практики, закони и прилагането им са сходни. Ще дам пример с любимия си фантастичен сериал "Старгейт" за това колко наличието на една такава общност и съзнание улесняват икономиката и същевременно укрепват тази общност. Той е американо-канадска продукция, с много силно пристъствие на канадски актьори. Едновременно с това обаче участват и актьори от Великобритания, Австралия и дори ЮАР. Само от Нова Зеландия не съм видял, но може и да има. Ето нагледен пример как действа механизмът на англосаксонската общност (да не се бърка с Британската общност, в нея не влизат САЩ).

[Пандора]

Не знам защо,но съм останала с впечатление,че англичаните не се възприемат като европейци и почти винаги изтъкват разликите между тях и континента.Може би поради по-слабото римо-латинско влияние.

[glishev]

Видяхте ли "Бог и златото"? Много добра книга, точно пропаганда на англосаксонската общност.

[Михов]

Ще дам пример с любимия си фантастичен сериал "Старгейт" за това колко наличието на една такава общност и съзнание улесняват икономиката и същевременно укрепват тази общност. Той е американо-канадска продукция, с много силно пристъствие на канадски актьори. Едновременно с това обаче участват и актьори от Великобритания, Австралия и дори ЮАР. Само от Нова Зеландия не съм видял, но може и да има. Ето нагледен пример как действа механизмът на англосаксонската общност (да не се бърка с Британската общност, в нея не влизат САЩ).

В музиката и киното е пълно с подобни примери. Мел Гибсън например е от Австралия. Самият Чарли Чаплин е англичанин.

В САЩ за постоянно живеят много музиканти от Англия, Канада, Австралия. Друг пример е една група, забравих й името, която цялата се е преместила от Нова Зеландия във Ванкувър, Канада.

Абе друго си е да ти е матерен езика и близка културата.

[КГ125]

Видяхте ли "Бог и златото"? Много добра книга, точно пропаганда на англосаксонската общност.

Нея не още, но историята на Иран кърти!

[glishev]

Радвам се. Виж и това, мисля, че би ти харесало: Уолтър Мийд, Бог и златото. Великобритания, Америка и формирането на модерния свят.

Много любопитна книга.

За англосаксонския триумфализъм и идейна близост на WASP-средите е много полезно да се види и "A History of the English-speaking Peoples" на самия Чърчил, в четири спретнати томчета. Не е превеждана у нас, за съжаление, но в Амазон не може да я няма. Пропаганда от най-блестящ вид.

[Хърс Златния]

В музиката и киното е пълно с подобни примери. Мел Гибсън например е от Австралия. Самият Чарли Чаплин е англичанин.

В САЩ за постоянно живеят много музиканти от Англия, Канада, Австралия. Друг пример е една група, забравих й името, която цялата се е преместила от Нова Зеландия във Ванкувър, Канада.

Абе друго си е да ти е матерен езика и близка културата.

Сещам и за друг известен музикант - Джон Ленън. Явно човекът не се е държал като чистокръвен расов англосакс, защото САЩ го депортират обратно в родината му.

Нещо не го харесало ФБР и някои хора от местния англосаксофонски "естаблишмънт". Така казват, де.

Горкият Джон. Нямаше късмет с англосаксонството. Но ние въпреки това или може би, именно заради това, го обичаме.

[КГ125]

Не го депортират, а опитват. Никсън му дава 60 дни да напусне САЩ, заради ангажиментите му във антивоенните кампании за Виетнам. Ленън и Йоко Оно отговарят, като свикват пресконференция, на която обявяват формирането на държавата "Нутопия", с флаг от две бели носни кърпи и химн от три секунди тишина и като нейни граждани искат политическо убежище в САЩ.Така или иначе през 1975 г. Ленън настоява да получи и вече е със зелена карта.

Изобщо, готино и забавно е било да си рок музикант и антивоенен активист в САЩ през 70-тте, дори и да си сред великите музиканти на съответния век ... Некъв си президент иска да те депортира, но не успява. Свикваш си пресконференции, снимаш се по пижама в хотелската си стая в знак на не знам си какво си - въобще англосаксонска демокрация в действие.

[Хърс Златния]

Не го депортират, а опитват. Никсън му дава 60 дни да напусне САЩ, заради ангажиментите му във антивоенните кампании за Виетнам. Ленън и Йоко Оно отговарят, като свикват пресконференция, на която обявяват формирането на държавата "Нутопия", с флаг от две бели носни кърпи и химн от три секунди тишина и като нейни граждани искат политическо убежище в САЩ.Така или иначе през 1975 г. Ленън настоява да получи и вече е със зелена карта.

Изобщо, готино и забавно е било да си рок музикант и антивоенен активист в САЩ през 70-тте, дори и да си сред великите музиканти на съответния век ... Некъв си президент иска да те депортира, но не успява. Свикваш си пресконференции, снимаш се по пижама в хотелската си стая в знак на не знам си какво си - въобще англосаксонска демокрация в действие.

Джон Ленън е депортиран със съдебно решение, което той безуспешно обжалва. Но това за "англосаксонската демокрация" ми хареса. То има отношение към процедурата и повода за неговата депортация........

[Михов]

Е, хубаво де, депортиран със съдебно решение. Но е убит през 1980 година, на осми декември в Ню Йорк! Уж депортиран, пък убит в САЩ.

Чарли Чаплин също е притесняван в Америка и точно затова я напуска и се заселва в Швейцария.

И една задачка за Хърс: какво означава депортиран в САЩ и какво в СССР?

Чакам отговора с нетърпение!

[КГ125]

Депортиран, ама не напуска САЩ, а прави някакви глупави пресконференции в духа на хипи времето и през 1975 г., така, както е депортиран, има зелена карта и апартамент на най-скъпата улица в Ню Йорк. Егати депортацията, нали?