Еволюционната гибел на християнската цивилизация

[Aspandiat]

"Гражданите на България, Великобритания, Литва, Латвия и Естония, Финландия и Холандия най-малко се определят като религиозни, сочи проучване на Галъп, цитирано от EUobserver."

.......................

3) най-високата религиозност същесвува при слаборазвитите, но също така и с високи нива на "колективизъм" и "неравновластност" държави от Африка, Южна Америка, Южна Европа - Гърция, Ромъния, Португалия и Италия (сравнено със страните от северна Европа, които казахме са традиционно "индивидуалистични" и "равновластни")

И тогава по твоите теории какво прави България в списъка на страните с най-ниско религиозните граждани? Нали сме уж силно неравновластни, колективистични, трябва да сме набожни като испанци, италианци, гърци.

[КГ125]

Няма да изчезне идеята за Бог, защото никой никога, или поне в обозримо бъдеще, няма да има чувството, че контролира изцяло съдбата си и тези на ближните си.

[glishev]

Попрочетох, почесах се по главата. Помислих даже. Ник, боя се, наистина привежда факти, но самотези факти, които съответстват на предпоставената теза за "еволюционна гибел". Е, аз поприведох и някои други.

У Алва намирам някои интересни мисли, но признавам, че ми се струва наивна представата за изместването на Бог от науката. Всъщност - поне за онези, които познават добре християнската доктрина - Бог никога не е бил God of Gaps или белобрадият старец. Разбира се, повърхностно вярващите лесно могат да станат и повърхностни атеисти. Точно както и повърхностните атеисти лесно стават повърхностни вярващи. Това си е така откак атеист атеистува, защото, разбира се, религиозността е вложена у нас на много първично ниво, а а_теизмът, както показва и самото му име, е сложна и следователно изкуствена мисловна конструкция

Все пак спорът тук не е в това има ли Бог или има ли бъдеще религиозността по принцип. Темата е относно "еволюционната гибел" на християнството. Е, тъкмо изводите за тази гибел засега ми се виждат попресолени. Основанията ми са във втория постинг на темата, не мисля, че съм поднесъл дезинформация или wishful thinking.

[alvassareiro]

Попрочетох, почесах се по главата. Помислих даже. Ник, боя се, наистина привежда факти, но самотези факти, които съответстват на предпоставената теза за "еволюционна гибел". Е, аз поприведох и някои други.

У Алва намирам някои интересни мисли, но признавам, че ми се струва наивна представата за изместването на Бог от науката. Всъщност - поне за онези, които познават добре християнската доктрина - Бог никога не е бил God of Gaps или белобрадият старец. Разбира се, повърхностно вярващите лесно могат да станат и повърхностни атеисти. Точно както и повърхностните атеисти лесно стават повърхностни вярващи. Това си е така откак атеист атеистува, защото, разбира се, религиозността е вложена у нас на много първично ниво, а а_теизмът, както показва и самото му име, е сложна и следователно изкуствена мисловна конструкция

Все пак спорът тук не е в това има ли Бог или има ли бъдеще религиозността по принцип. Темата е относно "еволюционната гибел" на християнството. Е, тъкмо изводите за тази гибел засега ми се виждат попресолени. Основанията ми са във втория постинг на темата, не мисля, че съм поднесъл дезинформация или wishful thinking.

Напротив, Бог вече е изместен от науката. Днес науката се развива независимо от религията, за разлика от средновековието. Това е изместване на религията от сфера, която неправомерно е заела. Процес, които наблюдаваме в последните векове.

Това не значи изчезване на религията. Напротив. Много краен извод. Религията, както вече казах, бива измествана последователно от редица сфери, които неправомерно е заемала в последните хиляди години - политика, здравеопазване, образование, наука, психология. така и трябва. Защото очевидно има субекти, които се справят по-добре от тнея в тези сфери. Например, държавата може да даде и организира по-добре образованието от църквата. Или научните институти могат да развият по-качествена наука от поповете.

Това са раздвижвания в пластовете на обществото, които водят до временни спадове в религиозността. Докато религията не бъде ограничена до единствената сфера, която може, трябва да заеме, и къдетно ще бъде уникална и незаменима - човешката душа, моралът, етиката, надеждата и тн. И когато това стане, ще има нов бум на религиозността.

Не мога да се съглася, че религиозността е заложена на първично ниво. Не е така. Доказателство е, че има милиони хора, които днес не са религиозни. Други неща са заложени на първично ниво - езикът и стремежът към притежание. В сравнение с тях религиозността е вторично, или третично ниво. Тезата за първично заложената религиозност е напълно неиздържана и оборена относително лесно.

Това обаче не означава много, защото човек го има от около 300 хиляди години, и е достатъчно сложно същество, основало около 20 поредни цивилизации, та да се ограничи и влияе само от първичното. Сега сме на етап, в който действа вторични и третично развити фактори.

[alvassareiro]

Няма да изчезне идеята за Бог, защото никой никога, или поне в обозримо бъдеще, няма да има чувството, че контролира изцяло съдбата си и тези на ближните си.

идеята за Бог вече изчезва. Това са атеистите. От няколко десетки богове, днес бог не е 1, а 0.6, ако приемем, че 40% от населението на планетата не вярва в него. това обаче не означава, че няма религиозност, или духовност, защото ако религиозността, каквато я познаваме днес, замре, бива замествана с нещо друго, често по-опасно от самата религия. А и, както вече посочих, е много вероятно атеизмът да е еволюционен етап на релгиозността каквато я познаваме днес.

[nik1]

Попрочетох, почесах се по главата. Помислих даже. Ник, боя се, наистина привежда факти, но самотези факти, които съответстват на предпоставената теза за "еволюционна гибел". Е, аз поприведох и някои други.

У Алва намирам някои интересни мисли, но признавам, че ми се струва наивна представата за изместването на Бог от науката. Всъщност - поне за онези, които познават добре християнската доктрина - Бог никога не е бил God of Gaps или белобрадият старец. Разбира се, повърхностно вярващите лесно могат да станат и повърхностни атеисти. Точно както и повърхностните атеисти лесно стават повърхностни вярващи. Това си е така откак атеист атеистува, защото, разбира се, религиозността е вложена у нас на много първично ниво, а а_теизмът, както показва и самото му име, е сложна и следователно изкуствена мисловна конструкция

Все пак спорът тук не е в това има ли Бог или има ли бъдеще религиозността по принцип. Темата е относно "еволюционната гибел" на християнството. Е, тъкмо изводите за тази гибел засега ми се виждат попресолени. Основанията ми са във втория постинг на темата, не мисля, че съм поднесъл дезинформация или wishful thinking.

Извинявай, нищо лично, но смятам че не си преставил факти, а само собствените си предположения за това какви мислиш, че са фактите

Фактите, както показах в двойния ми отговор към теб, са май съвсем други от тези, които мислиш че са ти ?..Разбира се някои (едно, или две) от предположенията ти, не оборих защото според мен бяха абсурднички, и не виждах смисъл да търся данни за да ги оборвам (*като това твое предположение че "религията в Русия била забранена, защото вече нямала тежест", е питам аждеба може ли да се забрани нещо, което го няма, или няма тежест и каква е логиката според теб?)

И все пак, ако продължим този спор, предлагам да се придържаме към научния подход и към фактите, а не към предположенията и желанията за фактите..

И сега основното:

Честно казано, аз не държа на термина "еволюционна гибел", бих го заменеил и само само с "еволюция", но смятам че:

Християнската цивилизация според мен вече не съществува. Това което наричаме западна цивилизация, има няколко същностни особености/ценности, които я описват, и които липсват в предходната цивилизация (или цивилизации, ако предположем че тоталитарната социалистическа държава не предствлява етап от развитието на християнската цивилизация, а е опит за формиране на някаква собствена цивилизация). Те са:

1) Свободен пазар и свободно призводство

2) Секуларизъм

3) Демокрация и плурализъм

4) Национализъм

/Понеже ти познавам нагласите ти - знам че ще се хвърлиш да опонираш, така че оставям анализа си за после./

Така че "еволюционна гибел" описва образно, според мен, най-добре явленията. Образно казано, в пример от естествените науки: когато един облак от газ в космическото пространство, еволюира и стане звезда, и образно казано - звездата се запали, този облак престава да бъде облак от газ (т.е настъпила е неговата еволюциона гибел)..

[nik1]

И тогава по твоите теории какво прави България в списъка на страните с най-ниско религиозните граждани? Нали сме уж силно неравновластни, колективистични, трябва да сме набожни като испанци, италианци, гърци.

Причината (първата) смятам е че сме преживяли сме един 50 годишен период на атеизъм, в които религията беше смятана за "опиум за народа", като в този период не само че религията беше изместена и маргинализирана "силово" , но и беше замемена с друга ценност и идеология - комунистическата идеология и тоталиратизмът, които очевидно намериха добра почва в нашето неравновластно, колективистично и тревожно общество.

Смятам също има и втора група фактори за намалението на религиозността при българите, и те са еднакви на тези, които причиняват общ спад на религиозиността в северните страни.. Въпреки че съм центрист (не лявоцентрист, а центрист) не мога да не отбележа, че социализът коренно промени социоално-икономическите и битови условия на българите - в посока по-благоприятни, с по-малък стрес: имам в предвид неколкократното увеличаване на БНП в този период, също така постигнаха и се подържава трайно: безплатни и достъпни за всеки образование, здравеопазване, жилищна политика; ниски нива на смъртност (обща и детстка), ниски нива (много ниски) на безработица, и други в този аспект..

[alvassareiro]

тук има едно леко объркване и ще се наложи да внеса малко или повече някои уточнения. Днес, в 21 век, живеем в модерната западна цивилизация, която в нашия случай е абсорбирала нашата православна. Има известна разлика между християнство, от една страна, и цивилизация от друга. Християнството е религия, универсална църква. Цивилизацията е нещо друго, нарича се западна модерна цивилизация, родена някъде на прехода между 15-16 век.

Каква е връзката между християнството от една страна, и цивилизацията, в която живеем, от друга.

Християнството е пашкул, буфер, пролог, към раждането на цивилизацията. То е утроба, в която цивилизацията ни се износва, преди да се роди. Тя престоява в утробата около 1000 години, от 4 до към 15 век, и именно тогава се ражда нашата цивилизация, изпълзява от утробата на църквата.

По този начин християнството изпълнява една фундаментална функция. То запазва като пашкул определени елементи от предходната цивилизация, като ги увива в себе си, и така ги съхранява в опасното време, което следва рухването на гръко-римския свят. Тогава настъпва тотален хаос - варварски набези, войни, апокалипсиси, феодална рзапокъснатост, анархия. Старият свят е в руини.

Ако искаме да съградим нещо ново върху руините, то ние трябва да сложим в сейф определени ценности от предходното общество, да ги запазим през опасния период на междуцарствието, докато нещата не се уталожат. Този сейф е църквата. Тя съхранява обществото и ценности от предходната епоха през опасното време, последвало рухването на стария римски свят.

Тези 1000 години, през които нашата цивилизация престоява в утробата на универсалната църква, имат няколко периода.

Първо, етапът на зачеването. От 1 до към 4 век от н.е. тогава църквата се възползва умело от услугите, които империята й предлага в светска среда. Черпи сили и енергии от светската среда, гради се, копира, имитира.

Второ, етап на временността, започващ с фактическото рухване на империята. Тогава църквата изглежда единствено спасение от хаоса, привлича, вдъхновява тълпи, дава надежда и спасение. Този етап трае от 4 в. до към 14.

Трето, етап на раждането на цивилизацията ни, към 15-16 век, когато новата цивилизация излиза от религиозната си обвивка, и започва да се развива в светска среда.

Значи имаме първия етап, при който църквата черпи сили от светската среда, и третият етап, когато е обратното - светската среда черпи сили от църквата.

Две неща много важни.

Универсалните църкви като пашкули между две цивилизации - едната умира, другата се ражда, а между тях около 1000 години църква, се появяват само и единствено между цивилизации от второ и такиво от трето поколение. Универсална църква има между елинската и модерната западна цивилизация, но не и между минойската и елинската.

Второ, редица цивилизации вкаменелости са се запазили до ден днешен именно в пашкула на универсалната си църква, без да успеят да стигнат момента, в който да се родят, да излязат от тази утроба. И днес ги виждаме в църковна обвивка. Евреите.

[nik1]

Причината (първата) смятам е че сме преживяли сме един 50 годишен период на атеизъм, в които религията беше смятана за "опиум за народа", като в този период не само че религията беше изместена и маргинализирана "силово" , но и беше замемена с друга ценност и идеология - комунистическата идеология и тоталиратизмът, които очевидно намериха добра почва в нашето неравновластно, колективистично и тревожно общество.

Смятам също има и втора група фактори за намалението на религиозността при българите, и те са еднакви на тези, които причиняват общ спад на религиозиността в северните страни.. Въпреки че съм центрист (не лявоцентрист, а центрист) не мога да не отбележа, че социализът коренно промени социоално-икономическите и битови условия на българите - в посока по-благоприятни, с по-малък стрес: имам в предвид неколкократното увеличаване на БНП в този период, също така постигнаха и се подържава трайно: безплатни и достъпни за всеки образование, здравеопазване, жилищна политика; ниски нива на смъртност (обща и детстка), ниски нива (много ниски) на безработица, и други в този аспект..

ПС

Както казах тезата въобще не е моя:

Ето ви и цитати от изследването на Грегори Пол:

"По-доброто разбиране на природата, произхода и разпространението на различните нива на религиозност и секуларизъм и тяхното влияние върху социално-икономическите условия и обратното, налага серизно междунационално изследване. Използвайки 25 индикатора, скалата SSS – Succeful Societies Scale – разкрива, че обществени различия и имиграцията корелират слабо със социално-икономическите условия в богатите страни, а високите нива на социално разслоение (индекс на Джини), религиозността и отхъврлянето на еволюционната теория корелират силно негативно с подобряващи се социално-икономически условия. Исторически безпрецедентната социално-икономическа сигурност, която е резултат от специфични социално-икономически политики изглежда ограничава религиозността и креационистките нагласи, консервативната религиозна идеология очевидно предизвиква социална дисфункция, социалноориентираните религиозни дейности и благотворителност са по-малко ефективни за подобряване на социалните условия от светските правителствени програми. Антагонистичната връзка между добри социално-икономически условия и силна религиозност изключва хипотезата за съществуване на нации, които да комбинират и двата фактора. Ограничеността в разпространението на силната религиозност във времето и пространството и скоростта и лекотата, с която огромни човешки популации изоставят дърбокия теизъм, когато социално-икономическите условия са достатъчно добри, опровергават хипотезата, че религиозните вярвания и практики са нормалното, дълбоко вкоренено умствено състояние на човека. Всъщност, религиозността е повърхностен и непостоянен психически механизъм за приспособяване към високите нива на стрес и тревожност, породени от социално и преди всичко икономически дисфункционална среда. Нерелигиозността е съответната реакция при наличие на по-добри социално-икономически условия в хабитата. "

----

Призход и природа на религиозността

Предишни опити да се обясни произхода на религиозността се базират на предположението, че хората са силно предразположени да извявяват високи нива на религиозност в широк набор от социалноикономически обстоятелства (as per Bloom, 2007; Boyer, 2008; Dennett, 2006). Преди сто години би било много трудно да се оспори това твърдение, когато религиозността е почти универсално явление и почти всички хора живеят в достатъчно неблагоприятна социално-икономическа среда (Barrett et al., 2001; Paul and Zuckerman, 2007). Днес, когато примерът на силно нереглигиозни проспериращи демокрации доказа ограничеността и неуниверсалността на религиозността, нейните сериозни измерения, доброволна природа, социално-икономическа мотивация, основните въпроси за генетичната или неврологична база, произход, психология и историческо развитие на религиозността все още не са решени. Все още няма мащабни предходни изселдвания на тази тема, така че това изселдване използва възможността да хвърли светлина върху тази проблематика.

Ако дълбоката религиозност беше генетично програмирана в същите нива, както речта и материализма, тогава религиозните нагласи и практики щяха да останат също толкова универсални, общовалидни и задължителни за всички човешки популации, независимо от условията на средата, които тя обитава. Вместо това, скоростта и лекотата с която стотици милиони жители на богатите западни демокрации доброволно изоставиха религозността си през последните десетилетия сочат, че религиозността е стандартен, макар и не единодушен, психологически отговор на достатъчно високи нива на увреденост, патологичност и дисфункия в социално-икономическите условия на средата, и тя е достатъчно повърхностен феномен, за да бъде отхърлена лесно, бързо, доброволно, когато условията се подобрят до желаното ниво. Това социологическо базирано заключение е в хармония с и подкрепено от подобни изследвания, като това на Inzlicht 2009, изследващо неврологичната активност, свързана с религиозността. Еднакво важно за разбирането на произхода и психологията на религиозността е, че нерелигиозността в демократичните общества е еднакво случайна и бърза сред повечето нетеисти (as observed by Zuckerman, 2008).

Имайки предвид ниските нива на религиозност и мащабите й сред популациите, които се радват на социална сигурност, може да се заключи, че ако социално-икономическите условия бяха подобно благоприятни още при появата на първите хора, не бихме могли да очакваме разпространение на религиозността до нивата, наблюдавани в човешката история, и атеизмът щеше да бъде много по-широко разпространен и всеприсъщ, още от самото начало.Същото се отнася за речта и материализма. Така, силната религиозност изглежда е изкуствен продукт на човешкия ум, в отговор на дефекти в хабитата,и не е нито свръхестествена, нито генетично заложена, както много по-дълбоко заложените реч и стремеж към материалното. Тъй като религиозността е като цяло опционален атрибут, не би било много по-трудно за хората да бъдат религиозни, отколкото да не бъдат, но при определени условия на средата, обратното е вярно.

Така идва сценарият за произхода, еволюцията и упадъка на масомата религиозност, базиран на резултатите от това изследване. Снабдени с висши еволюционни умения, гъвкава интелигентност, ум и въображение, повлияни от мечтите и виденията, често под ефекта на опияти, които се възприемат за връзка с други светове, първите хора, ловци и събирачи, нямат никаква информация за света около себе си, и живеят в бедност и постоянно дебнещи опасности. Тези условия са толкова идеални за измислянето на свръхестествени същества, които да бъдат молени за помощ и защита, че е много трудно да си представим такова примитивно общество да бъде съставено от рационални атеисти. В този сценарии генетичната склонност като селективно влияние не би имала роля при възникването на масовата религиозност.

Ако гените имат нещо общо, те биха се проявили, само ако другите фактори на средата са благоприятни, но дори и те нямат съществено влияние за широкото разпространение на речта и материализма.

Животът на огромното мнозинство обеднява още повече и несигурността нараства, с установяване на земеделието и цивилизацията, която е придружена от появата на жрически касти, които измислят и налагат организираната религия като средство за социално-политически контрол. В този патологичен контекст обещанието за светъл живот след смъртта дава на християнството и исляма конкурентно предимство и ги превръща в доминиращи сред над половината от населението на планетата (Barrett et al., 2001). Дисфункционалните социално-икономически условия на средата продължават да облагодетелстват масовата религиозност, до появата на по-сигурна и просперираща средна класа и по-благоприятни условия в някои страни, което доведе до последвалата спонтанна и бърза секуларизация.

----

Съществените различия в нивата на вяра в Създател, измерени от PRVSS показват, че религиозността не е универсално, общовалидно, общоприето и съществено високопроявяващо се качество, каквито са някои по-първични човешки атрибути, като материализма и речта, които са станали общовалидни, задължителни и общоприети. Речта буквално е универсално човешко качество, защото всички психично здрави възрастни човешки индивиди притежават високоразвити речеви способност – вербални или чрез знаци, както при глухонемите – които са добре развити още през детството, и е напълно невъзможно за хората да водят функционално и социално нормален живот, без способността да говорят, за която са се адаптирали дори респираторния апарат и човешкия мозък (Deacon, 1998). Мозъкът, в съчетание с развитото умение да правим на инстументи и противоположно действащата по посока сила на палеца са също така силно адаптирани към стремежа за притежание (материализъм). Съществуват по-значими различия в степента на материализъм между индивидите и обществата, отколкото между техните лингвистични способности, но тези, които радикално отхвърлят стремежа към притежаване на материални обекти, се считат за аберантни (увредени) и маргинални от мнозинството хора, които желаят в по-голяма степен материални придобивки. Желанието да се задоволят материалните потребности е първичен фактор за развитието на човешката цивилизация от най-дълбока древност и нейното последвало индустриално-корпоративно-консумативно изражение (Paul). Нито едно общество не отхвърля материализма, тези които го правят, са малки и много редки, а малкото индивиди, които стигат до крайността да отхвърлят материалистичния начин на живот се считат за умствено увредени или на границата с увредеността, а дори редица антиматериалистични култове притежават изразен материализъм – менонитите се гордеят с традиционния си начин на живот и предмети, свързани с него.

----

Дали е възможно значителни маси от световната популация да изгубят стремежа си към притежаване на материални предмети, досега не е доказано, но повсеместното разпространение на религиозността до преди няколко десетилетия доказва, че мнозинстовто хора имат потенциал да развият значителна степен на религиозност. Но е ясно, че докато речта и материализмът са първични аспекти на човешкото същестуване които показват незначителни отклонения или изобщо не показват такива във времето и пространството, то религиозността е далеч по-непостоянен, опционален, повърхностен фактор, който не е така дълбоко присъщ на човешката психология, както другите широкоразпространени качества като реч и материализъм. Вероятно човешкия стремеж към изкуство е по-универсален от свръхестествената духовност.

Stark (2008) отрича значителния спад в религиозността в нагласите и практиките в САЩ, противно на резултатите на водещите световни организации и анализатори (Barrett, 2001, Bruce, 2002, Kosmin and Keysar, 2009, Norris and Inglehart 2004, Pual and Zuckrman 2005, Pew 2008, Smith and Kim 2004, Taylor 2003, Times/Harris 2006). Единственото световнозначимо изследване на теизъма-нетеизма след ВСВ, класическият въпрос дали хората вярват в Бог или в някоя висша сила, проведено от Gallup и по-късно от Pew (2008), показва нарастване с почти една трета на невярващите и загубата на теизъм. Pew разкрива, че само половината американци вярват абсолютно в персонален Бог (2008), и че само половината американци са толкова религиозни, както населението от страните от третия свят. Редица либерални и умерени деноминации от много време търпят сериозни загуби, но косервативните църкви и библейският литерализъм в САЩ също запада (Reiner 2005, Gallup 2005b).

Загубата на религиозна вяра се свързва отчасти с значителни демографски различия, или по-точно фактът, че мъжете са значително по-нерелигиозни от жените, което допринася за последващия спад в религиозността, защото децата наследяват нерелигиозността на бащите си (Haug and Warner 2000). Резултатите от PRVSS потвърждават, че интензивната секуларизация се извършва чрез спонтанна и сазнателна конверсия във всички богати западни демокрации, независимо от липсата на организиран и институционализиран атеизъм, сериозната съпротива на организираната и институционализирана църква, значителните възпроизводителни способности на религиозните групи и притока на религиозни имигранти от бедните страни (Barrett 2001, Bruce 2002, Norris and Inglehart 2004, Paul 2005). Единствено нетеизмът е способен да достигне високи нива на растеж чрез конверсия, докато религиозността расте чрез естествено възпроизводство и имиграция. Западането на религиозната вяра и практика често е много бързо. Посещаването на църкви рязко намалява в повечето западни демокрации след ВСВ, Испания все още е католическа фашистка държава преди 30 години, а сега е секуларна демокрация, където хомосексуалните могат да се женят, жените да се развеждат и да извършват легален аборт. Дори в религиозните САЩ нерелигиозността се е увеличила почти двойно през последните две десетилетия. Импиричните доказателства показват, че религиозността претърпява сериозни и бързи изменения, като най-значимият спад се регистрира в западните развити демокрации.

-----

От Gаllup:

"Гражданите на България, Великобритания, Литва, Латвия и Естония, Финландия и Холандия най-малко се определят като религиозни, сочи проучване на Галъп, цитирано от EUobserver."

Проучването на общественото мнение е проведено в 143 държави.

Естония е следвана от Швеция И Дания, където съответно 17 и 18% от запитаните са отговорили позитивно на същия въпрос. Чехия е на пето място с 21%, след Норвегия с 20%..

"Според анализаторите на Галъп Стив Крабтрий и Брет Пехлам резултатите от проучването могат частично да бъдат обяснени от факта, че "нивото на религиозност е строго свързана с жизнения стандарт*".

8 от 11 страни, в които 98 на сто от жителите са отговорили, че са силно вярващи, са "по-бедните държави от субсахарска Африка и Азия"

------

Тук съм аз:

Или, причините за високата религиозност в този аспект (щото има и друг, който е свързан с стойностите на измерението "момументализмът" в даденото общество) могат да се разгледат като:

1. Отговор на стресовите и неблагоприятни социално-икономически и битови условия.

2. Страх от неизвестното (което е "крайъгълен камък на всички вярвания и суеверия")

3. Бог като универсален компаньон или пазител..

Когато тези условия се подобрят (бита, социално-икономическите условия, науката)- спада бързо и общата религиозност..Най-малко религиозните хора са хората с професорски титли..

Разбира се има го и обратното влияние - високите нива на религиозност водят до социални патологии и дисфукции, но това е друга тема.

--

Ето това е изследването на Грегори Пол, преводът е на alvassareiro

http://elementy.ru/news/431139

http://www.epjournal.net/filestore/EP07398441_c.pdf

[glishev]

Като ви чета, започвам да разбирам как се чувства атеист-физик във форум на православни теолози Тече някакъв вътрешноведомствен диалог, чиято логика нашият самотен читател може и да долови, но основните предпоставки на тази логика му се струват абсурдни, терминологията му изглежда причудлива и неизразителна, навсякъде бъка от предпоставени тези, а приведените примери и авторитети го изпълват с чувството, че някой много сериозно е оплел конците в изследвания въпрос.

[alvassareiro]

Ако приведените примери и авторитети не ти говорят нищо те изпълват със смесени чувства, може би мястото ти не е в тази тема.