Демография и градове в България през 7-14 век

[nik1]

Ние се опитваме да сглобим пъзел от който липсват повече от половината парчета, а като жокери ползваме други незавършени пъзели. Като цяло добра гимнастика за ума и не лоши резултати(скромен, та дрънка).

Съотношение 1:10 е просто хипотеза, както и 1:6. Хубаво е, че все пак имаме някъкви рамки в които да осъждаме проблема, защото представи си се появи някой, който твърди, че съотношението е 1:150 или 1:1! Можем да приемем, че трябва да мислим по темата в рамките на стойности между 1:4 и 1:10, нали? Средно се получава 1:6 което е множко за мен, но ти си имаш аргументите и е възможно да е така.

Ние се опитваме да сглобим пъзел от който липсват повече от половината парчета, а като жокери ползваме други незавършени пъзели. Като цяло добра гимнастика за ума и не лоши резултати(скромен, та дрънка).

Прав си, като цяло липсват "повечето парчета от пъзела" (според мен), а определено смятам че дискусията в темата, каквито и да е жокери да използваме, мисля ще превърне, образно казано, в "кофти и скандална игра на карти", в която правилата са малко (или всеки ще си налага своите правила и "жокери")..

Съотношение 1:10 е просто хипотеза, както и 1:6. Хубаво е, че все пак имаме някъкви рамки в които да осъждаме проблема, защото представи си се появи някой, който твърди, че съотношението е 1:150 или 1:1! Можем да приемем, че трябва да мислим по темата в рамките на стойности между 1:4 и 1:10, нали? Средно се получава 1:6 което е множко за мен, но ти си имаш аргументите и е възможно да е така.

Ами пак е същото мисля, защото дори и да имаме данни за това какво е било съотношението на населението в някоя Европейска страна - спорът, по-точно "караницата", ще се измести в посока дали тази страна е била "по-богата и развита", или по урбанизирана в съответния период, от България, в периода, които се дискутира..

(не че няма такива данни)

[Стоедин]

Не е лошо да се уточни броя на градовете на територията на съвременна България през средновековието(ВБЦ).

Ще се опитам да ги изброя като давам съвременните им наименования:

1. Търново(10 000-20 000)

2. Никопол(5 000)

3. Видин(5 000-10 000)

4. Силистра(Дръсрър)(5 000)

5. София(Средец)(10 000- 20 000)

6. Пловдив(10 000-20 000)

7. Ст.Загора(Боруй)(5 000)

8. Ямбол(Дъбилин)(3 000)

9. Шумен(5 000-7 000)

10.Оряхово(2 000)

11.Варна(5 000)

12.Несебър(5 000)

13.Плевен(2 000-3 000)

14.Ловеч

15.Провадия(Овеч)

16.Преслав

17.Кюстендил(Велбъжд)

18.Асеновград(Станимака)

19.Червен

20.Карнобат

21.Айтос

22.Крън

23.Сливен

24.Калиакра

25.Карвуна(Балчик,Каварна?)

26.Разград(Хръсград)

27.Сопот(Копсис)

28.Созопол

29.Ахтопол

30.Мелник(5 000- 10 000)

Бихте ли допълнили списъка? Така след като знаем приблизителния брой на градовете ще ни е по лесно да стигнем до някъкви читави заключения за процента на градското население и средната големина на градовете в България. Уточнявам, че търсим в задачката броя на градовете през Второто царство!

[DendroaspisP]

Глишев,

вярно е, че темата е интересна и много хлъзгава същевременно. Голям проблем е, че не се преподава и изучава икономическа история като хората, а и демография на българските царства. Тук съм съгласен с теб, че това е много по-сериозна и истинска материя, която би ни дала много повече за историята на България от разни битки и други показни елементи.

Но нали виждаш, че борбата е обречена? Не знам защо, но упорито и без аргументи все се пробутват разни цифри примерно за София (днешната столица от има-няма сто и кусур години) за еднаква или съразмерна с тогавашната столица Търново? Предполагам, че това е инерция и селищен неосъзнат патриотизъм. Каква е София в едни коренно различни времена като по време на Турската империя - това е нещо съвсем друго (както и преди това по време на разцвета на римската империя). Тогава и Търново далеч не е това, което е било като столица на ВБЦ. Демографията изисква и добро познаване на икономиката, освен на историческите процеси и пак ще е относителна при липса на конкретни данни.

Така преливаме от пусто в празно, но поне е тренировка на ума. Паралела с Византия след 60-те години на XIII век ми се вижда най-смисленото нещо от обективна гледна точка по липса на други сигурни доказателства.

Ник ме пита за моето предположение за населението на София през ВБЦ. Много труден въпрос. Двуумя се между 20 или 10 хиляди за столицата Търново (и двете страни имат съображения за това). Но да го кажа така - ако колкото и да е Търново по онова време като столица на България, София е с 40% според мен по-малко. Признавам си, изчисления на око като обща тенденция, на база общите икономически показатели за всяко време.

[Galahad]

И какъв Карл, френското име е Шарл. Абе я да отворя още една тема.

По всички личи, че освен че аз не му знам името на френския крал и той също не си го е знаел, та е сложил на печата си:

KAROLVS DEI GRATIA FRANCORVM REX

Ако ще отваряш тема като тази, нека да е във фантастика. Че като гледам какво мазало става и по-натам: положението около Търново през 14в. е било неспокойно, защото тогава може да не е имало нищо, ама в първата половина на ХІІІв. е имало размирици(щото Борил и Мицо са живели тогава). В замяна на това, въпреки че през ХІVв. в Париж вилнеят чума и кланета, а около него /в него/ е или гражданска война, или външни нашественици положението е било цветущо, защото през ХІІІв. е било спокойно по тези места.

Май не заехме само заглавието, ами целия подход на дискутиране.

[nik1]

Глишев,

вярно е, че темата е интересна и много хлъзгава същевременно. Голям проблем е, че не се преподава и изучава икономическа история като хората, а и демография на българските царства. Тук съм съгласен с теб, че това е много по-сериозна и истинска материя, която би ни дала много повече за историята на България от разни битки и други показни елементи.

Но нали виждаш, че борбата е обречена? Не знам защо, но упорито и без аргументи все се пробутват разни цифри примерно за София (днешната столица от има-няма сто и кусур години) за еднаква или съразмерна с тогавашната столица Търново? Предполагам, че това е инерция и селищен неосъзнат патриотизъм. Каква е София в едни коренно различни времена като по време на Турската империя - това е нещо съвсем друго (както и преди това по време на разцвета на римската империя). Тогава и Търново далеч не е това, което е било като столица на ВБЦ. Демографията изисква и добро познаване на икономиката, освен на историческите процеси и пак ще е относителна при липса на конкретни данни.

Така преливаме от пусто в празно, но поне е тренировка на ума. Паралела с Византия след 60-те години на XIII век ми се вижда най-смисленото нещо от обективна гледна точка по липса на други сигурни доказателства.

Ник ме пита за моето предположение за населението на София през ВБЦ. Много труден въпрос. Двуумя се между 20 или 10 хиляди за столицата Търново (и двете страни имат съображения за това). Но да го кажа така - ако колкото и да е Търново по онова време като столица на България, София е с 40% според мен по-малко. Признавам си, изчисления на око като обща тенденция, на база общите икономически показатели за всяко време.

Ок. Мерси..

Аз не съм софиянец, ако намекваш за мен, де , а май единствения голям град, които ме очарова като атмосфера, излъчване, и композиция, е перлата на Българското Черноморие..Иначе, малките градчета и градове в планините и полупланините, са ми симпатични, всяко по своему, най-вече с/в този си микс от различни неща, които ги прави "кипри"

--

Ако си чел предишните съобщения, аз предположих подобни, сходни виждания, и аргументи на твоите, относно предложените както смятах по-малко от 10 000 търновци (аз предполагах че един от съфорумците е предложил този брой, но съм сбъркал, никой не е предлагал това, аз съм се заблудил)..

Иначе (както казах) лично за мен 5 до 10 хиляди човека разлика в разчетите и предположенията не са проблемни..Ако някой твърдеше, че Търново е 30 хиляден град в средата на 14 век,щях да се заинтересувам (Гандев пише за 8 хиляден град ако не се лъжа), защото този, които го предлагаше, щеще да предложи и аргументи си за това (и аз щях да науча нещо )

[Galahad]

София към момента на Освобождението - пропуснах. За съжаление въпреки светлото бъдеще, което предстояло на този град, по това време той бил сянка на някогашното си славно минало. Вече не бил седалище на берлербея, "Св. София" е оставена да се руши, покрива на конака тече, градът е мърляв и занемарен. В съседния санджак набира сили друг административен център - рударското селище Самоков. Там е първата печатница, училището на баба Фота, художествената и резбарска школа, американския протестантски девически колеж (за ужас на православните братушки най-престижното училище за девойки на територията на сегашна България), Семинарията (Самоковско-Рилското богословско училище). София си е стар и известен град, консулите са там, но прирастта в съседство дърпа хора. С избирането на София за столица разбира се всичко се променя.

Като кандидат за столица обаче София има друг силен конкурент - също древен и известен град - Пловдив. По всичко личи, че именно Пловдив ще е столицата на освободена България. Но перспективата Сан-Стефанския договор да бъде ревизиран, налага да се търсят причини да се спаси каквото може от орязване и връщане на Турция. И тъй като Пловдив няма как да се спаси, избора пада на София.

Независимо от всичко в вачалото на градът му липсва още много освен многобройно население. Със София се получава така, че точно преди да стане столица преживява един от най-неблагоприятните си периоди.

[DendroaspisP]

София към момента на Освобождението - пропуснах. За съжаление въпреки светлото бъдеще, което предстояло на този град, по това време той бил сянка на някогашното си славно минало. Вече не бил седалище на берлербея, "Св. София" е оставена да се руши, покрива на конака тече, градът е мърляв и занемарен. В съседния санджак набира сили друг административен център - рударското селище Самоков. Там е първата печатница, училището на баба Фота, художествената и резбарска школа, американския протестантски девически колеж (за ужас на православните братушки най-престижното училище за девойки на територията на сегашна България), Семинарията (Самоковско-Рилското богословско училище). София си е стар и известен град, консулите са там, но прирастта в съседство дърпа хора. С избирането на София за столица разбира се всичко се променя.

Като кандидат за столица обаче София има друг силен конкурент - също древен и известен град - Пловдив. По всичко личи, че именно Пловдив ще е столицата на освободена България. Но перспективата Сан-Стефанския договор да бъде ревизиран, налага да се търсят причини да се спаси каквото може от орязване и връщане на Турция. И тъй като Пловдив няма как да се спаси, избора пада на София.

Независимо от всичко в вачалото на градът му липсва още много освен многобройно население. Със София се получава така, че точно преди да стане столица преживява един от най-неблагоприятните си периоди.

Обективно и точно мнение. И да запитам - защо историята познава Кракра Пернишки, а не Кракра Софийски?

[Стоедин]

Не е лошо да се уточни броя на градовете на територията на съвременна България през средновековието(ВБЦ).

Ще се опитам да ги изброя като давам съвременните им наименования:

1. Търново(10 000-20 000).Това са горна и долна граница в дискусията. Дадени бяха смислени аргументи в едната и другата посока.

2. Никопол(5 000). Голо предположение.

3. Видин(5 000-10 000). Важен център с функции на столица. Спрямо Търново би могло да се приеме, че е по малък, но вероятно превъзхожда повечето други наши градове в периода.

4. Силистра(Дръсрър)(5 000). Важна роля през ПБЦ. Привлича интереса на османците, а сетне и на Мирчо, вероятно има за какво.

5. София(Средец)(10 000- 20 000). Доста се изписа за София и смятам, че се стигна до консенсус както и за Търново.

6. Пловдив(10 000-20 000). Мисля никой не би оспорил подобни цифри. Греша ли?

7. Ст.Загора(Боруй)(5 000). Голо предположение. Важен град, но със сигурност отстъпващ на Търново, София и Пловдив.

8. Ямбол(Дъбилин)(3 000). Стрелям на посоки.

9. Шумен(5 000-7 000). Града ми е добре познат и мисля, че това е напълно реалистично предположение.

10.Оряхово(2 000). Мъгла.

11.Варна(5 000). Изтъкна се, че не е толкова важен и голям център, но съм дал за всички черноморски градове една усреднена цифра. Действителните стойности вероятно са плюс/минус 1 000 души.

12.Несебър(5 000).Също...

13.Плевен(2 000-3 000). Колеба я се...

14.Ловеч(3 000-4 000). Не съм бил в крепостта, но имам горе-доле идея за размерите и. Калкулирам и население извън крепостните стени.

15.Провадия(Овеч)(3 000-4 000). Максимум.

16.Преслав(3 000- 4 000). Града е доста голям, но значението му през ВБЦ сякъш отслабва и това ме кара да дам подобни стойности. Иначе мисля, че и 10 000-15 000 не са много за неговите размери.

17.Кюстендил(Велбъжд)(5 000). Ха сега де?

18.Асеновград(Станимака)(5 000)Налучквам.

19.Червен(2 000). Бил съм и там. Малък ми се чини...

20.Карнобат(1 000-2 000). Идея си нямам.

21.Айтос(1 000-2 000). Тоже.

22.Крън(1 000). Малечък требе да е бил.

23.Сливен(3 000). Голословя.

24.Калиакра(1 000-2 000). Напомня ми на Червен. Теснотия.

25.Карвуна(Балчик,Каварна?)(2 000-3 000)Дали?

26.Разград(Хръсград)(2 000). Може би?

27.Сопот(Копсис)(2 000). Как мислите?

28.Созопол(5 000). Виж Варна.

29.Ахтопол(5 000)Виж Созопол.

30.Мелник(5 000- 10 000). Чел съм за него подобни стойности.

Бихте ли допълнили списъка? Така след като знаем приблизителния брой на градовете ще ни е по лесно да стигнем до някакви читави заключения за процента на градското население и средната големина на градовете в България. Уточнявам, че търсим в задачката броя на градовете през Второто царство!

Всичко около 170 000- 180 000. Ако приемем, че има поне още толкова малки градчета(укрепления) като Мадара, Венчан, Перник, Бояна, Мисионис, Перперек, Цепина и пр. с население от 1 000-2 000 човека се получава, че градското население е ок. 250 000 човека. При съотношение 1:6 село-град, цялото население следва да е ок. 1 500 000 човека. Колко от тях са българи вече е друг въпрос.

Не помя в коя тема се спомена, че има формула за изчисляване на броя войници нужни за ефективната отбрана на крепостна стена. Ако се знае точната дължина на стената на софийската крепост бихме могли да стигнем до някъкво заключение относно броя на професионалните войници за които така остроумно се изказва Лала Шахин. С какво би помогнало това да установим броя на софиянци? Вероятно има някакви пропорции между гарнизон и население считани за нормални през епохата(в Европа, Византия и у нас)?

Сещам се за обсадата на Константинопол и гарнизона, който го брани. Ок. 5 000 местни и ок. 2 000 наемници. Населението е ок. 50 000, т.е. имаме съотношение 1:10. Някакви коментари за това?

[nik1]

Всичко около 170 000- 180 000. Ако приемем, че има поне още толкова малки градчета(укрепления) като Мадара, Венчан, Перник, Бояна, Мисионис, Перперек, Цепина и пр. с население от 1 000-2 000 човека се получава, че градското население е ок. 250 000 човека. При съотношение 1:6 село-град, цялото население следва да е ок. 1 500 000 човека. Колко от тях са българи вече е друг въпрос.

Не помя в коя тема се спомена, че има формула за изчисляване на броя войници нужни за ефективната отбрана на крепостна стена. Ако се знае точната дължина на стената на софийската крепост бихме могли да стигнем до някъкво заключение относно броя на професионалните войници за които така остроумно се изказва Лала Шахин. С какво би помогнало това да установим броя на софиянци? Вероятно има някъкви пропорции между гарнизон и население считани за нормални през епохата(в Европа, Византия и у нас)?

Сещам се за обсадата на Константинопол и гарнизона, който го брани. Ок. 5 000 местни и ок. 2 000 наемници. Населението е ок. 50 000, т.е. имаме съотношение 1:10. Някакви коментари за това?

Поздравявам те за усилията.

При пресмятанията си изпозвал максималите стойности, от така предложните?

[Стоедин]

Абе домързяме да търся калкулатор и малко на око съм смятал

Ще взема пак да ги пресметна, че може да съм се объркал нещо...

С калкулатор при вземане предвид на средните стойноти получих 146 000, максиманите са тези които посочи по горе.

[Galahad]

17.Кюстендил(Велбъжд)(5 000). Ха сега де?

18.Асеновград(Станимака)(5 000)Налучквам.

19.Червен(2 000). Бил съм и там. Малък ми се чини...

20.Карнобат(1 000-2 000). Идея си нямам.

21.Айтос(1 000-2 000). Тоже.

22.Крън(1 000). Малечък тебе да е бил.

23.Сливен(3 000). Голословя.

24.Калиакра1 000-2 000). Напомня ми на Червен. Теснотия.

25.Карвуна(Балчик,Каварна?)(2 000-3 000)

26.Разград(Хръсград)(2 000). Може би?

27.Сопот(Копсис)(2 000). Как мислите?

Хайде сега да погледнем примерно ХИБ, т.2 стр. 133. Настаненият в града бълг. гарнизон е с численост 3 000 души, а само обсадната кула с която византийците се опитват да щурмуват града побира 100 души.

[nik1]

Обективно и точно мнение. И да запитам - защо историята познава Кракра Пернишки, а не Кракра Софийски?

Ааа, всички сме слушали за Янко от София ("банчо Янко")... и за "Янко от Правец"..

[Стоедин]

Хайде сега да погледнем примерно ХИБ, т.2 стр. 133. Настаненият в града бълг. гарнизон е с численост 3 000 души, а само обсадната кула с която византийците се опитват да щурмуват града побира 100 души.

Нямам под ръка ХИБ, том 2 и съответно страница 133. Та, какво точно имаш предвид? За кой град и коя военна кампания говориш?

[Galahad]

Нямам под ръка ХИБ, том 2 и съответно страница 133. Та, какво точно имаш предвид? За кой град и коя военна кампания говориш?

Става дума за военните действия по времето на Георги ІІ и Михаил Шишман. В случая има описания на войниците настанени в града, начело на които е бил Иван Русина. Става при Георги ІІ Тертер, но по време на смяната на гарнизона вече при управлението на цар Михаил византийците успели да се вмъкнат в крепостта. Една нелепа загуба.

[Стоедин]

Става дума за военните действия по времето на Георги ІІ и Михаил Шишман. В случая има описания на войниците настанени в града, начело на които е бил Иван Русина. Става при Георги ІІ Тертер, но по време на смяната на гарнизона вече при управлението на цар Михаил византийците успели да се вмъкнат в крепостта. Една нелепа загуба.

Пловдив ли визираш?

3 000 е нормална цифра като за гарнизон в град под обсада и с градско население склонно към капитулация. Ако вземем предвид съотношението на войници-граждани в Цариград през 1453(7000-50000), то напълно възможно е Пловдив да е 20 000 към първата половина на XIV век, нали?

[Galahad]

Пловдив ли визираш?

3 000 е нормална цифра като за гарнизон в град под обсада и с градско население склонно към капитулация. Ако вземем предвид съотношението на войници-граждани в Цариград през 1453(7000-50000), то напълно възможно е Пловдив да е 20 000 към първата половина на XIV век, нали?

В интерес на истината най-неприятното в случая е, че градът остава български в трудния момент след смъртта на Георги ІІ и е загубен когато начело на държавата вече има цар, при това доста енергичен и амбициозен. Градът не е бил постоянно под обсада. Но както се вижда понякога спокойствието се оказва измамно.

Цариград през 1453г. трудно може да бъде някакъв критерий за пропорции, защото вече е един съвсем малък анклав, който разчита на външна подкрепа. Преди да бъде обсаден е блокиран от двете турски крепости на Босфора, тъй че вече е загубил и стопанското си значение. Докато Пловдив по това време си разполага с нормалната стопанска област около града.

Друг проблем е, че армиите през ХІVв. са малки и трудно може да са критерий за възможностите на един град.

[glishev]

Галахад, за Карловците и Шарловците дай в другата тема, затова я пуснах

Дендро, и аз съм за паралели главно с Византия от края на ХІІІ в. За тогавашните размери на София бих искал да прочета още.

Едно е сигурно: дребните еквилибристики, дето си даваме зор да ги пишем тук, не са никакъв интерес в СУ, където се въртят палци и цари мирова скръб.

[Frujin Assen]

Ето докъде стигнах аз, според мен в Мизия в общи линии е било спокойно.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9915&st=0#entry123183

[DendroaspisP]

Галахад, за Карловците и Шарловците дай в другата тема, затова я пуснах

Дендро, и аз съм за паралели главно с Византия от края на ХІІІ в. За тогавашните размери на София бих искал да прочета още.

Едно е сигурно: дребните еквилибристики, дето си даваме зор да ги пишем тук, не са никакъв интерес в СУ, където се въртят палци и цари мирова скръб.

Ще ми бъде интересно да видим защо София би била толкова голям град, сравним със столицата на тогавашна България. Не че е невъзможно, но ми се струва малко странно, освен ако няма някаква особена причина. Защото и от гледище на общите икономически принципи по това време и от гледище на това, че през ВБЦ българите копират начина на социален и икономически живот на византийците, обикновено столицата събира най-много икономическа мощ и население.

За това свидетлства и факта, че в този регион нямаме това деление на феодални крепости и на градове (свободни или не), във вида както е на Запад. Градът остава основна икономическа и социална единица във Византия и от там като модел се прехвърля във ВБЦ. Поне моите наблюдения са такива.

[Thorn]

По време на руско-турската освободителна война градът има 11 649 жители, от които 56% българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.^[5] През 1880 г. К. Иречек отбелязва, че в София има 20 махали с около 5 хиляди къщи и население от 20 501 души

.

Мисля, че това е горната граница.

[glishev]

Тоест при ок. 2000 къщи можем да имаме население от ок. 8000 ж.?

[Aspandiat]

Градът остава основна икономическа и социална единица във Византия и от там като модел се прехвърля във ВБЦ. Поне моите наблюдения са такива.

Нима? Някой по-горе посочи, че в балканския град няма градски колегии и гилдии. Тук на Балканите такова чудо като харти за права и свободи няма. Византийският, българският и въобще балканският град си остава район, над който е надвиснал феодалът с цялата му военна, икономическа и политическа мощ. Византия и България прескачат директно от централизирани монархии към феодалната раздробеност, без градът да се очертае като център на икономическа и политическа мощ или поне влияние.

П.П. Някой чувал ли е на Балканите да е имало някакво подобие на градски милиции? Аз поне не съм. Тук до самия край на източната християния си цари казармено-феодален ред. Дори и такова градско надигане като това на зилотите в Солун през ХІV век е смазано в края на краищата от ромейските феодали. Няма са се изненадам, ако те са получили помощ от българските и сръбските.

[DendroaspisP]

Нима? Някой по-горе посочи, че в балканския град няма градски колегии и гилдии. Тук на Балканите такова чудо като харти за права и свободи няма. Византийският, българският и въобще балканският град си остава район, над който е надвиснал феодалът с цялата му военна, икономическа и политическа мощ. Византия и България прескачат директно от централизирани монархии към феодалната раздробеност, без градът да се очертае като център на икономическа и политическа мощ или поне влияние.

П.П. Някой чувал ли е на Балканите да е имало някакво подобие на градски милиции? Аз поне не съм. Тук до самия край на източната християния си цари казармено-феодален ред. Дори и такова градско надигане като това на зилотите в Солун през ХІV век е смазано в края на краищата от ромейските феодали. Няма са се изненадам, ако те са получили помощ от българските и сръбските.

Търсиш градът от западен тип, затова в този вид няма да го намериш на Балканите. В Константинопол има гилдии и особено до XI век те са стриктно надзиравани от имперските служители (за България не знам да има такива сведения, но ако се открият или съществуват ще е любопитно четиво). Тук градовете не са свободни, а са подчинени на централната власт, защото такава е била структурата на византийската, а и на българската власт. Затова и градската управа е подчинена директно на императора (пряко или чрез наместниците му)и в тези градове няма местна милиция от западен тип, а имперски гарнизони.

Поради различния модел, тук няма да откриеш замъците на западните феодали във вида им на Запад нито противопоставянето на градовете на феодалите в западния вид. Замъците от този вид в Гърция са от латините след 1204 година.

[Стоедин]

Тоест при ок. 2000 къщи можем да имаме население от ок. 8000 ж.?

Възможно е и така да е, но ще дам пример със селото на баща ми-Божица. От моя дядо знам, че най-многобройно е било до към средата на 50те и след приключване на колективизацията започва да намалява бързо. Достига до ок. 350-360 човека, а днес са ок.15. Къщите са ок. 80 и никога не са били повече. Има няколко паднали, но ясно си личи къе са били. Съотношението е като на това в София след освобождението. Обаче има нещо което се пропуска. Една къща може да си стои, но да е запустяла, а в съседната да живеят 10 човека. Затова подобно съотношение жилища-население 1:4 е възможно, но не единствено. Без колективизацията Божица вероятно е щяла да нарастне още малко, но така или иначе е била близо до лимита си поради малкото земя(неплодородна впрочем).

[resavsky]

Не знам защо подценявате Никопол като брой население.Това са си два гъсто населени хълма,квартал между тях,друг квартал до пристанището и крепостта Холъвник на северния бряг на Дуняв.