Демографската политика в Древността

[ISTORIK]

Демографски знания е имало още в древността, при възникването на държавността. Държавата винаги е имала нужда да получава информация за броя на населението и възможностите за събиране на данъци и съставяне на военни контингенти - за отбрана и нападение. Демографските данни в древните култури на Египет, Китай, Рим, са били приблизителни и са били примесени с географски, етнически, военни и пр. данни.

В своите „Разговори за законите” древногръцкият философ Платон настоявал за създаването на закон, регулиращ плодовитостта на браковете, а мъжете, които до навършването на 30 годишната си възраст не са се оженили, да бъдат наказани с глоба и с данъчни утежнения.

Неговият колега Аристотел пък настоявал за държавата да следи да няма голяма възрастова разлика между мъжа и жената в семейството, с оглед създаването на потомство.

Както хората, така и земите им са били обект на държавна политика.

При създаването, вероятно към Х век пр. Р. Хр., на Спарта нейното население възлизало на 10 000 семейства, собственици на земя. Към IV-III век пр. Р. Хр. техният брой спаднал на 1000 семейства. За да спре този процес на обезлюдяване и и на изоставяне на част от обработваемите земеделски земи, по законодателен път се преразпределяла земеделската собственост като се взимала земя от от бездетните и се давала на многодетните семейства. Тези мерки обаче не помогнали и, по думите на Аристотел, тя „загинала поради недостатъчния брой на своето население”.

В Древна Гърция през VI век пр. Р. Хр. бил издаден закон за унищожаване на дълговете на селяните (вероятно става дума за метеките); определен бил максималният размер на земята, която може да бъде владяна от един собственик; на дребните собственици била раздадена земя, отчуждена от земите на аристократите; бил забранен износът на жито и др. под.

Социално-демографската политика била окончателно оформена по времето на Римската империя.

Причината, която предизвиква появата й, е че през I век пр. Р. Хр. сред гражданите на Империята се увеличили безбрачието и нежеланието на семействата да създават свои деца. Това наложило да се провежда интензивна политика за насърчаване на брачността и раждаемостта. Един след друг римските владетели провеждали своята демографска политика.

Юлий Цезар издал аграрен закон през 59 г. пр. Р. Хр., според който на многодетните семейства (с повече от едно дете) се раздавала безплатно земеделска земя.

Император Август променил наследственото право, като заповядал държавата да отнема имуществото на бездетните семейства след смъртта на техните членове. Ограничил правата на неомъжените жени (над 20 г. възраст) и на неженените мъже (над 25 г. възраст), но пък държавата раздавала допълнителни възнаграждения на встъпващите в брак. (Тези мерки и до днес се прилагат като ергенски данък.) Утвърдила се практиката при поява на вакантни държавни административни постове те да се заемат само от женени мъже и от тези, които имат повече деца.

При имп. Траян наредил 5000 деца на бедни семейства в Рим да получават безплатна храна. Безплатен хляб се раздавал на деца и на бедни семейства в имперската столица през целия II век.

Император Валентиниан I забранил абортите.

[ISTORIK]

Ето какво пише по темата и самият Светоний за император Август:

" Законите преработил и въвел някои нови: например - за разкоша, за прелюбодеянията и сексуалните извращения, за подкупите, за брака. В последния закон искал да внесе по-строги промени, отколкото - в останалите, но не можал поради голямата съпротива и се наложило да премахне или да смекчи част от наказанията, да допусне тригодишно вдовство, да увеличи наградите. А когато, въпреки това, на обществено зрелище конниците упорито настоявали отменяването му, извикал децата на Германик, едни сложил до себе си, други - в неговия скут и ги показал, като с жест и поглед подканвал народа да последва примера на младия баща. А когато разбрал, че някои се изплъзват от закона, като сключват брак с непълнолeтни и често сменят жените си, съкратил периода на годеничеството и ограничил разводите."

[Aspandiat]

В Древна Гърция през VI век пр. Р. Хр. бил издаден закон за унищожаване на дълговете на селяните (вероятно става дума за метеките); определен бил максималният размер на земята, която може да бъде владяна от един собственик; на дребните собственици била раздадена земя, отчуждена от земите на аристократите; бил забранен износът на жито и др. под.

...............

Юлий Цезар издал аграрен закон през 59 г. пр. Р. Хр., според който на многодетните семейства (с повече от едно дете) се раздавала безплатно земеделска земя.

...............

При имп. Траян наредил 5000 деца на бедни семейства в Рим да получават безплатна храна. Безплатен хляб се раздавал на деца и на бедни семейства в имперската столица през целия II век.

Тези 3 мерки не са ли повече с насоченост към облекчаване на натрупващото се социално напрежение сред бедните слоеве в Гърция и Рим, а не толкова за увеличаване на прираста на населението?

[ISTORIK]

Вероятно някои от мерките са били комплексни.

Ако не мислиш за ежедневния си хляб, няма да си стресиран и няма да имаш провали в леглото.

Земеделска земя се раздавала на многодетните семейства, за да бъде обработвана и да не запустява, понеже сам човек не е можел да обработва всичката си земеделска земя, ако тя е била огромна.

Забраната на износа на житото цели да има натрупване на резерв в случай на неблагоприятни стечения на обстоятелствата (суша, наводнение, градушка, скакалци, война...).

[Aspandiat]

Вероятно някои от мерките са били комплексни.

Ако не мислиш за ежедневния си хляб, няма да си стресиран и няма да имаш провали в леглото.

Типичен пример за това е Берлускони... един достоен римлянин. Макар че чак такъв стрес не е имало в онези времена. В лондонските бедняшки коптори през ХVІ-ХІХ век постоянно са се раждали деца въпреки мизерията. Не ще да е била сиромашията причина за демографските проблеми на Римската империя.

[ISTORIK]

Римската аристокрация предпочитала да се занимава с всичко друго, но не - и с правене на деца. Затова и мерките на Август са насочени към популяризирането на браковете. Все пак, Империята имала нужда от благородническо съсловие, което да заема висши длъжности в провинциите.

По-късно проблемът бил решен с даването на римско гражданство на романизираните жители на империята.

[Aspandiat]

По-късно проблемът бил решен с даването на римско гражданство на романизираните жители на империята.

И оттам се почнало ориентализацията на империята...

[Last roman]

и варваризирането й....

[Galahad]

Елинската демокрация се е крепяла на сравнително малобройното население на полисите. При многобройно население едно народно събрание трудно би функционирало при условията на тогавашната пряка демокрация. Друг фактор, който принуждавал полисите да имат по-ограничено население са били оскъдните природни ресурси на Гърция. Флота и търговията спомогнали много за осигуряване на поминък на едно по-многобройно население. Въпреки това заради риска от пренаселеност гръцките полиси търсели способи за ограничаване на броя на населението, което ставало по различни начини:

- гръцките колонии - чрез периодични изселвания и създаване на колонии гръцките полиси се избавяли от пренаселване.

- войни - класически способ - или осигурява нови ресурси или намаля броя на населението

- насърчаване на хомосексуализма - рядко използвано и не много популярно, използва се в Спарта и Беотия (за разлика от много други древни държави обаче спартанките не били наказвани при изневяра, в случай че прелюбодеянието щяло да осигури по-качествено потомство)

Големите държави за разлика от държавите от полисен тип предпочитат по-голямо население.

Юдея:

Допуска полигамията (при честите в древността войни така се гарантирало, че загубата на може в битките няма да се отрази неблагоприятно на възпроизводството на населението)

Въведено е наследяване на съпругата - ако супругът умре бездетен, брат му наследява жената, но поколението от нея юридически се счита за потомство на покойния.

Бездетните били считани за грешници

Тракия - нещата са 50:50

От една страна се допуска полигамията, тъй че смъртността по време на война не е фатална;

От друга страна вдовиците можело да бъдат убити при смърт на съпругът, а в случай че са били млади, това е неблагоприятен фактор заради възможността да имат деца от следващия съпруг.

Редактирано Септември 13, 2010 от Galahad

[glishev]

Всъщност демократично устройство има по-скоро в многолюдните полиси. По-малобройните най-често клонят към аристокрации.