В София са откритити Римски гробници и бойни арени

[d@40]

В София под църквата св.София са открити Римски гробници и гладиаторски арени , съобщава в новия си брой NATIONAL GEOGRAPHIC - NGM . Откритият анфитеатър( открит 2004) под църквата всъщност се оказва гледиаторска арена а до нея гробници. Текса е от новия брой на NGM . Не знам дали мога да го копирам тук без позволението на автора и за това първо искам да попитам Bathory и Cracking , дали мога да копирам текста .

П.П. Сложих го в Световна история защото Римската Империя е световна история .

[emilia_n]

Но спокойно можеш да го сложиш при Българска история. Все пак засяга историята на нашата столица.

[П. Теодосиев]

Слагай го във форума и посочи автора и изданието. Ако дойдат да търсят сметка ще се обясняваме

Зависи от текста ще го преместя в Българска история, където и аз мисля и е мястото на темата.

[d@40]

ми ОК , ся ще го препиша

[Warlord]

Спомням си, че дадоха по новините сензационното откритие, но не запомних къде точно в центъра са направени разкопките. Околните сгради всъщност май не позволяваха напълно да се разкопае колизейума. Но откритието беше голямо - видяха се фрезки с изобразени на тях схватки между гладиатори и мечки, лъвове и крокодили, които са били докарвани до Сердика заради зрелището.

След това изведнъж всичко затихна и след като започнах все по-често да се питам какво е станало най-накрая има известия.

Нейшънъл Джиографик е най-доброто списание, което някога е излизало на български език и аз си го купувам всеки месец. Този брой ще си го взема утре.

Иначе не вярвам да има проблеми с авторските права - набираш текста, посочваш източника и това е

[d@40]

Спомням си, че дадоха по новините сензационното откритие, но не запомних къде точно в центъра са направени разкопките. Околните сгради всъщност май не позволяваха напълно да се разкопае колизейума. Но откритието беше голямо - видяха се фрезки с изобразени на тях схватки между гладиатори и мечки, лъвове и крокодили, които са били докарвани до Сердика заради зрелището.

След това изведнъж всичко затихна и след като започнах все по-често да се питам какво е станало най-накрая има известия.

Нейшънъл Джиографик е най-доброто списание, което някога е излизало на български език и аз си го купувам всеки месец. Този брой ще си го взема утре.

Иначе не вярвам да има проблеми с авторските права - набираш текста, посочваш източника и това е

←

Разкопките са в св.София и аз бих ти препоръчал абонамент излиза по-евтино и имаш БОНУС 2 КАРТИ

[Warlord]

Абонамент за какво? Посещение?

[d@40]

Абонамент за какво? Посещение?

←

не АБОНАМЕНТ ЗА СПИСАНИЕТО NGM

[Warlord]

Извинявай, обърках ги, ама това е защото не използва препинателни знаци в последния пост

А иначе то и към обикновеното издание си има приложения с карти по средата. По-евтино ли излиза абонамента?

[d@40]

Да по евтино излиза и има две карти които иначе не се получават . САТЕЛИТНА КАРТА НА СВЕТА И ПОЛИТИЧЕСКА КАРТА НА СВЕТА И СПИСАНИЕТО Е ПОІЕВТИНО , АМА МАЙ ВЕЧЕ НЯМА ДА ПОЛУЧИШ КАРТИ ЗАЩОТО ТЕ БЯХА С ФЕБРУАРСКИЯТ БРОЙ .

[Warlord]

Да нямаш предвид карта на сеизмичните райони каквато имаше в априлския брой? Има си я и като си го купиш от реп-овете.

[d@40]

Да нямаш предвид карта на сеизмичните райони каквато имаше в априлския брой? Има си я и като си го купиш от реп-овете.

←

НЕ имам предвид САТЕЛИТНА КАРТА НА СВЕТА и ПОЛИТИЧЕСКА КАРТА НА СВЕТА пишеше че ги има само в абонамента. Те са английски . НЕ Е нито на Европа , нито на Земетресенията ,нито на Футбола .

[Warlord]

Аха, ясно. За напред вероятно ще се абонирам - списанието е толкова интересно, че не трябва да се изпуска нито един брой, а ако може да има повече приложения още по-добре.

Да не се отклоняваме обаче - чакаме те да препишеш текста

[d@40]

Ок аз започвам с преписа сега , сори че съм несериозен малко но днеска съм бил целия ден затрупан с работа . Но ще го препиша за сек. обещавам

[d@40]

Потайности и в София :

Погребаното минало на столицата

Тук човек може с няколко крачки да се върне хилядолетия назад. Достатъчно е да слезе в подлеза на Президентството и да стъпи на полираните от времето каменни плочи, коитоще го преведат през източната порта на антична Сердика. От двете му страни се издигат стени, чиито основи били положени от император Марк Аврелий през 70-те години на II в. сл.Хр. Няколко десетилетия по-рано неговият предшественик Траян провъзгласил още по-древното тракийско селище за римски град.

Сердика станала Средец, после София и днес, почти две хилядолетия по-късно, жълтите павета минават на метри над плочите на античния път. Новите сгради погребали миналото под себе си. И все пак в сутерените на София има места, където можем да се докоснем до него.

Базиликиката “Св.София” е един от малкото паметници, устояли на всички превратности на историята. Скрита между дърветата и в сянката на златните кубета на “Св. Александър Невски” , тя не грабва отведнъж вниманието на минувача с непривичните си ъгловати форми и на пръв поглед грубите неизмазани стени. Но старата църква заема това второстепенно място сравнително отскоро. Насред днешния претрупан столичен пейзаш на човек му трябва малко време, за да установи че някога “Св.София” е заемала най-високото място в околността.

Всъщност базиликата е дори по-стара, от колкото изглежда. Тухлените стени, сред които прекрачва посетителят днес, са на 1500 години. Вероятно именно масивният градеж ги е съхранил през вековете, докато София сменяла свойте господари. Разбира се, османците превърнали тази най-лична сграда в джамия, но споменът за християнското и минало не се е загубил. През XVII в. пътешественици дочули от местни хора, че под нея имало таен параклис с мощи на светии. Което ще се окаже истина. Или почти.

Защото цървата затваря под себе си прашен лабиринт от зидове, саркофази и сводести гробници, който крие още няколко века история. “Да се спуснеш под “Св.София” е все едно да попаднеш в машина на времето- обяснява Константин Шалганов от Музея за история на София. – Няма друг паметник, който така пълно да отразява историческата съдба на града.” Шалганов ръководи последните архелогически проучвания под цървата. Те са предвидени като част от мащабен проект за консервация, реставрация и екпониране на целия комплекс.

Някога целият хълм се намирал извън стените на Сердика и тук се разпростирал некрополът на града. Според Шалганов именно около “Св.София” се оформила неговата най-представителна. “Само тук са повече от сто гробни съоражения- от прости ями до гробници със стенописи.” Неслучайно тук бил построен и може би най-ранният християнски храм в българските земи.

“Базиликата, както я виждаме днес, е четвъртата църква на това място- разказва Шангалов- Първата култова сграда датира от началото на IV в. , когато християнството било признато за равноправна религия в Римската империя.” В началото на XX в. под централния кораб са открити една над друга две мозайки, съхранили очертанията на много по-малка гробищна църква, която била преустройвана няколко пъти.

През 1997 г. долната мозайка е вдигната за реставрация, което позволява на археолозите да проучат под нея. “Отдолу открихме подиум за олтарна маса- обяснява Шалганов, - към който беше прикрепено двукамерно гробче с по една сребърна кутия във всяко отделение. “По-малката съдържа човешки зъб, а по-голямата – все още не изследвана органична материя. Вграждането на тези останки в основата на църква показва, че става дума за реликви или мощи на светци. “Християнската общност се е събрала общност се е събрала при гроба на мъченика на датата на неговата смърт – обяснява Шалганов. – Присъствието на мощите е осигорявало застъпничеството на светеца в полза на вярващите.”

“Св.София” е съхранила в себе си отдавна отминали неща – казва археологът – И заслужава повече внимание” Но на входа към подземието вече от години виси надпис “Обектът е в реставрация”. “Проектът е готов от 2000 г. – обяснява инж. Борис Чилев, изпълняващ длъжността директор на общинското предприятие “Стара София” . – Предвижда се укрепване на цялата сграда, връщане на реставрираните мозайки, създаване на музейни пространства. Търсим инвеститори.” Той се надява на приемането на България в ЕС и на европейските фондове, които биха могли да отпуснат необходимите средства – почти 5 млн. евро.

Липсата на пари не винаги е нещо лошо. През 1913 г. видният български археолог Богдан Филов си спомня, че в някакъв момент се говорело за разрушаването на порутената църква, но идеята била изоставена заради значителна сума, необходима за събарянето на толкова голяма сграда. “Св.София” оцеляла, но ще трябва още време, преди съхранената под нея история на града да стане достъпна на широката публика.

ТОВА Е САМО ПЪРВАТА ЧАСТ, ВТОРАТА УТРЕ

АВТОР : Маргарит Дамянов

ИЗДАТЕЛСТВО : National Geographic Magazine - NGM

ПОСТАВИЛ В ТОЗИ САЙТ : Йордан Цанков ( d@40 )

[d@40]

Продължение на "Потайности в София"

В подножието на същия хълм археолози проучват паметник с различна съдба. Проучават го на части - не само защото е много голям, но и защото се оказва неразделна част от урбанистичното развитие на столицата. Откриването на сердийския анфитеатър през 2004 г. иненада повече собствениците на терена, отколкото специалистите - Археологическият музей отдавна съхранява една мраморна плоча, на която са изобразени циркови игри с животни и хора. Руините на ул. "Будапеща" - буквално в задния двор на Националния Институт на паметниците и културата - разрешиха спора за мястото, където са били организирани те.

Тогава беше проучен само югоизточният чгъл на съоражението, чиято арена - според ръководителя на разкопките Жарин Величков от НИПК - е била с размери 50

на 30 м. "Анфитеатърът е бил построен в самият край на III в. - обяснява той, - когато Сердика става столица на Римската провинция Средиземноморска Дакия, а по-късно Константин Велики го разширил."

Година по-късно нов строеж в съседство попадна на западната част на анфитеатърът. Междъвременно фирмата, чийто хотел стана повод за откриването на паметника и която финансира проучването на първия участък, трябваше да прекрои проекта си така, че да съхрани руините и да ги направи достъпни за посещения.

Работата е към края си и понастоящем древните зидове са вградени във висока 12 м. пулу подземна зала, около която се развиват нивата на хотела. " Проектът предвижда частична реставрация на структурите - обяснява Жарин Величков -

с използване на материали, които са максимално близкидо оригиналите"

Иначе кабинета на инж. Чилев отлежават много идеи за културното наследство на столицата, включително един голям проект за създаване на паралелно археологическо ниво под съвременната централна градска част. То трябва да свързва източната порта на Сердика с подлеза на ЦУМ, античните и средновековни развалини под Булбанки западната порта до новоосветената католическа катедрала "Се.Йосив". Остава надеждата, че някой ден тази подземна София ще види бял свят

Гладиаторска арена

Някога амфитеатърът се издигал пред стените на Сердика. Градът отдавна е надраснал античните си граници и днес колони носят тежестта му над част от римската арена

АВТОР: Маргарит Дамянов

ИЗДАТЕЛСТВО: NATIONAL GEOGRAPHIC MAGAZINE - NGM

ПОСТАВИЛ В ТОЗИ САЙТ: Йордан Цанков ( d@40 )

[d@40]

Текстът вече е сложен пак се извинявам ,че се забавих много но вчера бях затрупан с работа. Днеска заради текста станах в 11 часа с будилник и с GSM . Приятно четене

[emilia_n]

Благодаря за поста. Материала наистина е интересен.

[П. Теодосиев]

Както винаги в България липсват пари, за да се направи нещо наистина качествено и полезно. Вместо да се дават за глупости - чалги незнам си какво може да се инвестира в историята ни, но май ще се чака ЕС да даде някой лев, че да ни запази нашата история

Дали ще доживеем да се разходим в новия бъдещ музей

[Last roman]

http://amfiteatar.blog.bg/viewpost.php?id=10133