Армено-персийските войни през ІІІ-V век.

[glishev]

За линкове не знам, аз съм го чел у Питър Браун ("Култът към светците", "Авторитетът и свещеното", "Светът на късната Античност", "Тялото и обществото") и у Луи Алфен ("Les barbares", "Charlemagne et l'empire carolingien").

Торн е прав. Към трийсетте-петдесетте години на VІІ в. Иран и Източното Средиземноморие стават част от новосъздаващия се ислямски халифат при постоянни конфликти с византия и за дълго време вносът на стоки на запад секва.

Но и преди това, още в самото начало на века Византия и Сасанидска Персия влизат в последната голяма война помежду си, което спира вноса на персийски стоки към Средиземноморието. Някакъв ориенталски внос продължава вероятно по дългия и бавен път по суша - през Кавказ или дори по източния бряг на Каспийско море към хазарите и оттам на запад (по пътя, по който минават българите на Аспарух), но мащабът и обхватът на тази търговия е много по-малък.

[каскадьора]

Мерси!

За арабите се сетих, но прекъсването на търговията би трябвало да е временно.

Разбира се после не е същото - стопанството в Европа е укрепнало и вероятно вносът е по-малък.

Но това са само предположения, затова попитах

Скоро видях в "Княз Борис І" на Васил Гюзелев една крайно любопитна византийска тъкан от Х век с композиция, която изглежда като копие на Мадарския конник. Обаче преди да я купя смятам да изкрънкам отстъпка, че състоянието на книжката е тежко.

Но си струва

[Aspandiat]

Тъй, аз предлагам тази тема да не я отклоняваме към облекла, моди и т.н. Ето нещо за модата, който се интересува, да потърси и самостоятелно. Има и на руски. Може и отделна тема да пусне, но нека да не се "омодва/омотва" тази.

http://www.costumes..../thr355main.htm

[glishev]

Извинявай, споменах го само като детайл, а се отклонихме натам. Инак темата за персийските стоки в Европа е любопитна.

Аспандиате, ти спомена за религията на Аршакидското царство - че има статуи в гръцки стил. Има лиизображения? Изобщо, интересно ми е да науча нещо повече за старите ирански богове. Знам имената само на Митра, Анахит и Ормузд, но нищо конкретно освен известнто за митраизма в Римската империя. Би било любопитно, ако дадеш някаква информация за пантеона преди Сасанидите и тяхното зороастрийско благочестие.

Предполагам, че в периода от падането на Аршакидите в Иран до приемането на християнството за официална религия в Армения (тоест във втората половина на трети век) арменците поддържат старите култове. Периодът не е много дълъг, но сигурно и за него си има какво да се каже. Религиозното различие между Иран и Армения (веднъж заради старите "деви", втори път заради християнството, което почти веднага след приемането си в Армения става официален култ и на римляните) сто на сто е ожесточило конфликтите между Аршакиди и Сасаниди. Ти вече даде един-два примера за това, разбира се - главно от християнския период.

[Aspandiat]

Глишев, умна глава носиш на раменете си и хубави въпроси задаваш, но набутваш бай Спандю в небраното лозе на изкуствознанието.

И все пак. Ето ти линк със снимки на партска скулптура.

http://www.cais-soas...ture_relief.htm

Забележи какво разностилие има. И колкото повече на изток вървиш, толкова намалява елинистическото влияние. Тук обаче не мога да се сдържа с усмивка под мустак към нашите трако-славяно-автохтонци да не пусна линк и към един партски ритон.

http://www.iranchamb...f_parthians.php

Ето ти сега малко примери от сасанидско изкуство.

http://fiveprime.org...s/asia,sassanid

Поне от тези образци забележи разликата с партите. Сасанидите гонят монументалността, барелефа. И бих се осмелил да твърдя, че здраво се опитвам да импонират на Ахеменидите, за чиито наследници и следовници са се представяли. Ех, къде зачезна Маготин, щеше много неща да каже по въпроса.

Сасанидският пантеон произлиза от Ахеменидския след зороастрийската реформа. За партите принципно данните са оскъдни във всяко отношение. Виж, повдигнатият от теб въпрос за старите култове на Армения е интересен и допускам тънкия ти намек дали не е имало конфронтация със Сасанидите не само по християнска, но и по ирано-незороастрийска и зороастрийска линия. За съжаление за арменския предхристиянски пантеон се знае много малко, защото през ІV век старата вяра е била изкоренявана с огън и меч от свети Григор Лусаворич и придружаващия го начело на войска цар Трдат ІІІ. Въпреки това поне на народно ниво старата религия не е била изкоренена дори и до 70-те години на VІ век, както личи от едно сведение на Вардан Аревелци. А ето направо един откъс от писалия през 982 г. Ухтанес, който описва каква съдба са имали старите богове в Армения:

" След това свети Григор заедно с цар Трдат и ишханите, като получил разрешение да разруши всички кумири, потеглил придружен от голяма войска към местата с идоли и стигнал до [областта] на йеризацийците, до мястото, наречено Йерезамуйнк, защото първо на него се натъкнал по пътя си и със собствените си ръце разрушил [идолите]. Насочил се към капищата на Анахит, които се намирали в град Арташат и ги разрушил из основи. След това се насочил към гавара Даранали, към село Тордан и там сринал белоснежния олтар на исполина Баршамин и натрошили статуята му. После, като стигнал до крепостта Ани, разрушил статуята на Арамазд, когото наричали баща на всички исполини. А оттам, като преминал в гавара Йекелик, натрошили златната статуя на исполинката Анахит. След това, като пресекли река Гайл, съборили в градчето Тилн капището на Хони, дъщерята на Арамазд. Оттам отишли в селото, наречено Бакарич и там разорили капището на Михр, сина на Арамазд. И след като навсякъде свети Григор побил знака на Господния кръст, прогонил множеството демони, които обитавали капищата на кумирите; от тях половината намерили убежище в пределите на Ковкас, а други вземите на Халтик, предизвиквайки голям поплак срещу тях. И всички съкровища, струпани в капищата, раздал на сиромасите. А останалите богатства заедно с дастакертите (поземлените имоти) дарил в служба на Църквата".

Във всеки случай арменската предхристиянска религия е била синкретична между елинистичните култове към Зевс, Афродита, Херкулес и т.н. и стария ирано-персийски пантеон. Върховният арменски бог бил Арамазд (от персийското Ахура Мазда), който обаче бил отъждествяван и със Зевс поради силното елинистично влияние в Армения след походите на Александър Велики. Анахита била изравнявана с Артемида, но пък носела същото име като персийската Ардвисура Анахита. Друга богиня е била Астлик (Астгхик), отъждествявана с Афродита и Иштар. Вахакн, отъждествяван с гръцкия Херакъл, носел име, производно от стария ирански Веретрагна.

Имало е и древен арменски бог на знанието на име Тир, когото народът наричал с прякора "Пишещият". Съответствал на гръцкия Хермес и египетския Тот. Впрочем древният арменски календар като устройство бил много близък, да не кажа еднакъв с древноегипетския. На особена почит в Армения бил древният арийски бог Митра, който при арменците бил известен като Михр/Мехр. Това божество е било много почитано и от партите и при тях, както и при арменците, е имало много мъжки имена, съдържащи корена Михр - Михридат (Митридат), Михран, Ме(х)ружан и т.н. Друга богиня била Нане, дъщеря на Арамазд. Нане е поредното средноазиатско иранско божество (Наная) на почит при арменците. Като цяло може да се каже, че арменският пантеон е една интересна смесица от стари персийски божества отреди Заратустра, навлезли в него в периода ІV-ІV век пр.Хр., от гръцките им еквиваленти и от стари средноазиатски арийски божества (Михр, Нане/Наная). Последните били или заети от персите преди при тях да се утвърди зороастризмът, или привнесени под партско влияние. Не трябва обаче да се пропуска и семитското влияние в древноарменския пантеон в лицето на бог като Баршамин.

Понеже стана дума за Баршамин и за Вахакн, едно малко отклонение.

Един от подвизите на Вахакн било открадването на слама от сирийския цар Баршам, в когото може да се припознае бог Баршамин. Според мита в една сурова зимна Вахакн откраднал от Баршам слама и се скрил на небето. Обаче, докато яздел, по пътя оставали сламки, от които се образувал Млечният път. Едно от названията на Млечния път в Армения е "Пътят на крадеца на слама". В нашия фолклор Млечният път е известен като "пато", "път на грешниците", "сламен път", "попова слама","кумова слама". Според българската традиция в една люта зима (точно като при Вахакн), когато нямало храна за добитъка, един кум отишъл през нощта (точно като при Вахакн) у кръстника си, напълнил един кош и тръгнал към къщи. Но кошът бил продънен и сламата образувала диря (точно като при Вахакн). На сутринта кръстникът по дирята открил крадеца и отправил проклятие сламата да се запали и никога да не гасне, за да се знае, че кражбата от кръстник е голям грях. Така се образувал Млечния път.

Освен от Млечния път вниманието на древните арменци било привличано и от небесните светила. Според едно арменско предание като дете Луната била палава и нетърпелива. Веднъж, когато майка й месела хляб, тя поискала да яде. Въпреки опитите да бъде успокоена, Луната искала все по-силно да яде. Тогава ядосана, майка й я пляснала с тестената си длан и я проклела да е вечно гладна и лакома. От удара Луната отхвръкнала с тестеното си лице чак на небето.Според българската легенда някога Луната била по-близо до земята, отколкото е сега. Една жена обърсала в нея ръцете си, докато прала детски пелени или докато месела тесто (точно като при арменците) и за наказание Господ вдигнал Месечината високо на небето.

Според българската народна вяра с фазите на Луната се свързвали определени дейности. Когато тя нараства или е пълна, било хубаво да се започва нова работа. Тогава се сеело, присаждало, защото щяло да има плод и щяло "да е пълно". Пак при растяща луна се вдигали сватби, правели се годежи, полагали се основите на къща, изнасяло се семе за посев. При стара луна ("Стара свещ") и когато тя се изгубела напълно не се започвала никаква дейност. Не се перяло, не се тъчело, не се насаждали квачки. Тогава само се сечали дървета, защото при "Стара свещ" не ги ядели червеи. Тогава се лекували и болести, тъй като "както Луната изчезва, така изчезва и болестта". Писалият през V век арменски автор Йовханес (Ованес) Мандакуни свидетелства, че според арменците фазите на Луната влияят (засилват или пречат) на никненето на растенията. Това много разпространено схващане сред тях има паралелии в Mah yasht в Авеста, където се казва, че растителността никне най-добре по време на нарастващата или пълна луна. През VІІ век Анания Ширакаци твърди, че древните арменци наричали Луната "дойка на растенията". В Армения се смятало, че фазите на Луната причиняват различни болести, в т.ч. и епилепсия, която била наричана "лунна болест". Счита се, че вярата в болестотворното въздействие на Луната ("Злата звезда") е останка от персийско поверие.

Ето линк към елинистическа глава на Анахита-Артемида от Малка Армения:

http://www.flickr.co...N04/3995603481/

Ето и линк към реставрирания (от основите нагоре) арменски езически храм в Гарни:

http://www.google.bg...%26tbs%3Disch:1

Та да продължим с Аршакидо-Сасанидския конфликт преди 301 г., тоест преди покръстването на Армения. Колкото и да е парадоксално, че от двете страни на фронтовата линия са народи с божества с еднакви имена, това не прави конфликтът по-хуманен. В първите постове посочих, че войните са били базирани в огромна степен на династическия принцип освен на желанието на Сасанидите да възстановят в пълния й блясък Ахеменидската империя, в която влизала и Армения. В религиозен план обаче също е имало противопоставяне. Ако преди Заратустра например Анахита е велика богина, след нея тя става "дев", тоест низвергнат бог, демон. Подобна е съдбата на Веретрагна, Митра. След реформата на Заратустра персите са противопоставени в религиозно отношение не само спрямо роднините си в Средна Азия, запазили старата почит към древните арийски божества, но и спрямо Армения, където те продължават да се почитат по предзороастрийския начин. В Армения споменатата Анахита не е демон, низвергнат бог, а велика богиня, Митра - обичан слънчев бог, а не божество на омразните сразени Аршакиди или на масагетските номади и кушаните по източната периферия на Сасанидската империя.

[glishev]

Машалла, бай Спандю, голем ихтибар за тебе. Разбира се, ти знаеш, че всички родни аФтохтонци ще заявят, че Сасанидите са траки, Ахеменидите също. Така де, където има ритони, там траките рулират.

[Aspandiat]

Ето и линк към една старичка и позабравена родствена тема:

http://nauka.bg/foru...?showtopic=5669

[Warlord]

Изобщо, интересно ми е да науча нещо повече за старите ирански богове. Знам имената само на Митра, Анахит и Ормузд, но нищо конкретно освен известнто за митраизма в Римската империя.

И все пак е твърде любопитно откриването на цели три храма на Митра до Адриановия вал в Северна Британия, изглежда култът към него е бил доста разпространен.

[Aspandiat]

И все пак е твърде любопитно откриването на цели три храма на Митра до Адриановия вал в Северна Британия, изглежда култът към него е бил доста разпространен.

Защото митраизмът е бил военен култ на римските легионери. Поради мистериите на Митра, които са ги свързвали в братство, подобно на войнското другарство и братство.

[glishev]

Бил е, да, но това е странична тема, по която, предполагам, Римлянина може да ни светне.

[Aspandiat]

Романа направо може нова тема да отвори, ако не го е налегнал мързелът.

[Last roman]

той, мързелът, не ме е и пускал, затова - линк:

http://www.zlatograd.com/bg/news/archive/2010/08/30/896/

[Пандора]

Това, което в момента се знае за него, е извлечено единствено от митраеумите – местата, в които се е провеждал ритуалът. Култовото място представлява естествена пещера или изкуствено изградена. Единственият отвор, дори и в случаите, когато митраеумът е изкуствено изграден, е входът. Всеки митраеум е декориран с изображение на бог Митра, посичащ свещения бик. Това е основният мит, описващ култа. Ритуалното убийство е свързано с пролетта, тъй като бикът бива жертван, за да даде жизнени сили на земята. Предаването на силите на животното към земята се осъществява чрез кръвта, която се пролива от острието, което бог Митра е забил във врата на бика. Змията, символ на земята, и кучето, пиещи от кръвта, са приемниците на енергията. Митра е спасител, месия като Христос. В храмовете му извършвали обреди мъже от всякакъв произход и възраст, без забрани и ограничения. Жени обаче не били допускани. Когато християнството приело жените за равни, нанесло решителен удар на митраизма. Борбата между двете религии се водила до края на IV век, когато римският император забранил всички вярвания и наложил християнството.

А имали примери за изкуствено изградени пещери? Змията е символ на земята,а кучето на какво е символ ?

[glishev]

Май естествена пещера с донякъде изкуствено разширени размери е тая край Перперек, дето покойният Фол беше пророкувал, че ще я намерят още години преди разкопките но там не е митреум, разбира се. Култове, свързани с пещери си има от памтивека.

[Aspandiat]

А имали примери за изкуствено изградени пещери? Змията е символ на земята,а кучето на какво е символ ?

От сума ти време все забравям да ти отговоря. Кучето може да е символ на Тиштрия (Сириус), но по-вероятно в духа на индо-иранската традиция да е символ на огъня.

[glishev]

Спандю, това може да ти е интересно. Сещаш се, че при гърците куче е пазителят на отвъдния свят.

При уелските келти бели хрътове с червени уши придружават персонажите от подземния свят. А поне половината подобни персонажи са свързани с ковашкото изкуство, тоест и с магията, и с някакъв вид тайно познание, и с огъня.

[ISTORIK]

А загубата на единия сандал е символ на временното пребиваване в света на мъртвите (с цел посещение на царя на мъртвите или пък - на някой роднина или приятел).

[ISTORIK]

При уелските келти бели хрътове с червени уши придружават персонажите от подземния свят.

Куче-мартеничка пази отвъдния свят?

[glishev]

Нещо такова, да.

[T.Jonchev]

А загубата на единия сандал е символ на временното пребиваване в света на мъртвите (с цел посещение на царя на мъртвите или пък - на някой роднина или приятел).

Случая с Язон ли имаш предвид?

[ISTORIK]

Именно.

[Пандора]

От сума ти време все забравям да ти отговоря.

А пък аз не се сещам да го прочета

Кучето може да е символ на Тиштрия (Сириус), но по-вероятно в духа на индо-иранската традиция да е символ на огъня.

Значи огънят-кучето както и земята-змия пие от енергията-кръвта на бика

Сещаш се, че при гърците куче е пазителят на отвъдния свят.

При уелските келти бели хрътове с червени уши придружават персонажите от подземния свят. А поне половината подобни персонажи са свързани с ковашкото изкуство, тоест и с магията, и с някакъв вид тайно познание, и с огъня.

В такъв случай кучето може да е образ свързан с шамана,понеже шаманът може да преминава или да контактува с отвъдния свят.До колкото знам каганът може да има някои шамански функции,да извършва някои жертвоприношения на куче например

[Aspandiat]

Значи огънят-кучето както и земята-змия пие от енергията-кръвта на бика

Ааа, не съм казвал подобно нещо.

[RIZAR]

Що е Митраизъм? ....

Известно ни е и посичането на бикове от Крум

Хайде сега, пак оксиморони!

Статията е страшно слаба , авторът да вземе да напише нещо обосновано, а не да пуска трафаретни изразни врели-некипели за фолклорни паралелизми м/у християнство и митраизъм.

Дори не казва и какво означава Митра на ирански , това и Херодот го е казал.

Бикове са посичали и юдейските първосвещеници, нали все още няма теория , че сме евреи ?

Прочее, въпросът ми е , има ли митреруми по българските земи след 363г. ( т.е след смърта на последния император митраист - Юлиан Апостат ) или хайде да не конкретизираме , общо казано след IV-V в. ?

Митреруми ли са т.нар. "езически капища' с два вписани правоъгалници ???

Ако не са ..

[RIZAR]

Конкретно по темата, имам няколко сериозни въпроса към Аспандиат.

Темата е добра и никой на форума , пък и в България не би могъл да напише , по-добра , но все таки , нейната конструкция може би трябва да се засили.

Напоследък всеки почна да пише теми в черно-бели рамки, в които се отразяват някакви детерминизирани процеси, а не история за истински хора.

Например, като се пише за българското християнизиране, то се чертае само в рамките на отношенията Плиска-Константинопол- Рим, като се пропускат и по-незначителните играчи, които обаче са позитивни участници в игралното поле.

Не виждам в темата, никъде -

1.Отношението, действията и конкретната политика на Римската империя;

2.Като се каже шести век, нещата са интересни , защото на северната граница на Персия са тюрките, Константинополската дипломация, вижда един едва ли не месия в тяхно лице, а и коалицията от разни държави - авари, перси , китайци от една страна и ромеи, арменци, тюрки и др. от друга страна , сме ги разглеждали във форума преди 3 години, може ли да се каже нещо повече в този контекст и т.н.

Ще помоля и за малко повече осветление по въпроса с хионитите. За тях си има отделна тема, но тъй като те са разглеждани от Аспандиат в тази тема искам да знам, от какво се движи тяхната политика в конкретния исторически момент ?

Могат ли тези войни да се поставят в един по-голям образно казан Кавказки план ,съгласно изворите да се види , кои са съюзници на арменците и кои врагове ?

Благодаря, предварително.