Армено-персийските войни през ІІІ-V век.

[Пандора]

Ааа, не съм казвал подобно нещо.

Добре, извинявам се тогава,просто четох статията и реших да уточня за себе си.Може например също да се предположи,че огънят е символ на Духа,а земята на материята,които се захранват от енергията на вселената или нещо подобно...

[Aspandiat]

Конкретно по темата, имам няколко сериозни въпроса към Аспандиат.

..............

Не виждам в темата, никъде -

1.Отношението, действията и конкретната политика на Римската империя;

2.Като се каже шести век, нещата са интересни , защото на северната граница на Персия са тюрките, Константинополската дипломация, вижда един едва ли не месия в тяхно лице, а и коалицията от разни държави - авари, перси , китайци от една страна и ромеи, арменци, тюрки и др. от друга страна , сме ги разглеждали във форума преди 3 години, може ли да се каже нещо повече в този контекст и т.н.

Ще помоля и за малко повече осветление по въпроса с хионитите. За тях си има отделна тема, но тъй като те са разглеждани от Аспандиат в тази тема искам да знам, от какво се движи тяхната политика в конкретния исторически момент ?

Могат ли тези войни да се поставят в един по-голям образно казан Кавказки план ,съгласно изворите да се види , кои са съюзници на арменците и кои врагове ?

Благодаря, предварително.

Ех, старче, прочете ли заглавието на темата - Армено-персийските войни ІІІ-V век, а не Римо-персийските войни ІІІ-V век.

Накратко. До 226 г. за римляните Армения е васал, който трябва да козирува и да бъде буфер между римските владения в М.Азия и партите и нахлуващите от Кавказ племена. След въздигането на Сасанидите римляните се сещат, че поради династичната вражда между тях и Аршакидите Армения може да се превърне от васал във васал-съюзник. Римска политика между 226 и 370 г. спрямо Армения е движена от лайтмотива Армения да бъде закрепена и запазена на политическата карта. След покръстването на Армения през 313/314 г. (официално се приема датата 301 г.) и издаването на Миланския едикт от Константин Велики към римската политика спрямо Армения се прибавя и моментът с общата вяра, обединяваща двете страни против персите. Това обаче не пречи на Рим да защитава интересите си в Армения и ако някой тамошен цар реши да прояви повече самостоятелност (като Пап например), той бивал бързо вкарван в "правия път".

В самата Армения християнството не се налага толкова лесно и безпроблемно, както дори и в сериозни четива може да се срещне. До 356 г. (събора в Аштишат) новата вяра е доста формална - например аристократите продължават да сключват кръвосмесителни бракове по стария ирански обичай с цел земята да не излиза извън рода и да се запазва кръвта на рода чиста от чужда кръв. Патриарсите (католикосите) можело да се женят и да имат деца, самият патриршески пост се предавал по наследство от баща към син в рода на свети Григорий Просветител - една практика, запазена от езическите времена, когато върховният жрец предавал поста си на сина си. До този събор не било забранено и многоженството.

Покръстването на Армения вкарва страната в дълбоко разделение. Клирът и част от аристокрацията са настроени проримски и са истински християни. Друга част от аристокрацията е настроена проперсийски и е формално покръстена. За вторите съюзът (и подчинението) с маздеистка Персия е по-приемлив. Затова през ІV век именно сред втората групировка аристократи има отричания от християнството и връщане към маздеизма, въпреки че арменският маздеизъм е схизматичен (и дори еретичен) спрямо каноните на персийския маздеизъм. По традиция наложила се още през ХІХ век в арменската историография и белетристика втората проперсийска група аристократи е представяна в лоша светлина като вероотстъпници и предатели. Всъщност те в перспектива са били по-прави, защото персийската власт никога не стига до политика на съсипване на аристокрацията в покорените земи, на нейното икономическо и военно обезличаване, както правят римляните след 387 г. в своята част от Армения. Но лошият образ на проперсийските аристократи се дължи до голяма степен на това, че те са и прозороастрийски настроени, а арменците се гордеят много, че са първите християни и смятат (с основание), че християнството заедно с писмеността им ги е съхранила като народ през вековете, през които те са били под властта на чужди народи.

В Армения християнството реално се налага бавно и трудно. До началото на V век например населението в планинската област Голтн (Голтън) продължава да е езическо. Има едно изречение у историка Йелише, от което личи, че в навечерието на Аварайрската битка против персите от 26 май 451 г. в редовете на арменската въстаническа войска все още има непокръстени хора:

"И като издигнал [светият йерей Левонд] олтар, извършили пресветото тайнство, поставили купел и колкото оглашени имало сред войнското множество, всички се покръстили през нощта, а на зазоряване приели светото причастие и така се облекли в одежди от светлина като на великия господен [празник] Великден."

Има и сведения, че християнството не е окончателно закрепено в Армения дори и към 60-70-те години на VІ век.

Разделението сред арменското общество на проримски и проперсийски фракции след 641 г. се видоизменя в раздвоение между провизантийска (проримска) и проарабска фракция.

Надявам се, че си доволен. А за хионитете - Щекн Ичр е пуснал тема за хефталитите. Хионитите през V век стават известни като хефталити, така че дискусията за хионитите - там, а не тук.