Домашно обучение

[Р. Теодосиев]

Двете основни философски течения в домашното обучение – и на педагога Джон Холт, и на Реймънд и Дороти Мур, се срещат в тезата, че homeschooling не трябва да е опит за копиране на училищната схема в домашни условия. Това не е академично знание, а естествената и експерименталната страна на живота, който се случва, когато членовете на едно семейство са погълнати заедно в ежедневието си. Това е явно и светоусещането на моите домакини: "Ученето става между другото, всичко се случва заедно и преплетено, както е в реалния живот, няма отделно време за учене, часове за почитане на българските герои, време за близките и време за игра." От спомените на Маги в училище нещата стават "насилствено, без да са съобразени с начина, по който различните хора учат и възприемат, с наклонностите и естествените интереси на учениците. Въобще не се прави разлика между децата и няма възможност за индивидуално внимание, нямаш право да си нещо различно, ти си част от група."

Една интересна статия на капитал, в която се разказва за едно семейство, което обучава децата си в къщи...

Какво мислите по въпроса, някак ми се губи тази среда, в която всеки като се върне назад във времето се сеща за моментите лиши или хубави в училището..., но това е един много интересен и може би на моменти по-добър подход...

"Стига умни хора! Хайде да отгледаме и малко добри хора!"

Вижте статията, доста интересна е и показва един различен подход към това, което "трябва" да "научим"

http://www.capital.bg/light/neshta/2010/09/09/957818_chas_po_vsichko/

[КГ125]

Семейството може да допълни, но не и да замести образованието и най-вече онова, голямото училище на живота, което дават изобилните социални контакти. И да, опасни са, но ако не ги види навреме детето или младежа, ще ги види късно.

[КГ125]

А, за това пък да не говорим. Вместо да мислят като граждани и да помагат на образованието и социализацията на децата си, тия хора мислят като щрауси. Бедата може да е много голяма.

[ISTORIK]

Под самата статия в сайта на вестника, където тя е поместена, също има интересни коментари.

[ISTORIK]

Ето още една статия по темата. Вижте коментарите, някои са много интересни.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/01/03/1019074_provalut_na_durjavniia_obrazovatelen_monopol/

[glishev]

Домашното възпитание, а дори и домашното обучение са безценни неща, наистина. Без тях не може. Но те не могат и не бива да изместват училището. Училището е далеч по-мек вариант от казармата, все пак - то позволява социализацията, която е изключително важна (не по-малко от самите часове), а вкарва и някаква системност в обучението. Защото не е важно само какво се учи - важно е и как се учи, а в това отношение съвсем не всеки родител може да мине за педагог. Нещата трябва да бъдат на мястото си: възпитанието в дома, обучението в училище, забавленията с връстниците. angelmr и КГ обобщиха ясно за какви рискове става дума.

За мен има един проблем по отношение на домашното обучение: времето. Родителите работят. Бабите и дядовците са добър вариант за отглеждането на бебе и за шетане из къщи, пък и за домашния уют и възпитание изобщо, но наистина няма кой да замести социалната роля на даскала (това е прототип на бъдещите шефове, които детето ще има, когато порасне и си хване хляба в ръцете), няма кой да замести съучениците (които сами по себе си са цяла житейска школа, особено в прогимназията и гимназията) и няма кой да вкара систематичност по всички предмети, от които детето трябва да има елементарна представа, преди да се развие натам, накъдето има склонност. Вероятно най-добрият домашен учител би могъл да бъде по-голям брат или сестра, но колкото и силни да са връзките между децата в семейството, всеки голям брат в един момент ще си грабне шапката и ще иде при гаджето си

Разбира се, едно скъпо, престижно и малко частно училище, където има възможност за индивидуален подход, децата са подбрани, а учителят е мотивиран и често е в контакт с родителите, е най-добрата възможност, но за съжаление далеч не всеки я има, пък и у нас определено липсва традиция в тази област.

[Doris]

Пробвах един месец домашно обучение по време на учителската стачка. Не беше много ефективно, може би защото все се надявахме, че скоро стачката ще свърши.

Обаче се изявих доста добре при подготовката за изпитите в седми клас, особено по математика.

[Assemyinifs]

благодаря ти TEODORA, но аз все още се питам дали Моли все още има възможност за обучение минавайки 6 месеца,понеже съм чувала че едно куче се учи доло-горе между 3-ият и 5-ият месец

[glishev]

Благодаря ти, TEODORA, но аз все още се питам дали Моли все още има възможност за обучение, минавайки 6 месеца, понеже съм чувала, че едно куче се учи долу-горе между 3-ия и 5-ия месец.

Тук темата е за домашно обучение на деца, а не на кучета

[Alexander_Nevski]

и при кучетат и при децата домашното обучение е само част от живота, истинският живот е извън къщи, респективно обучението трябва да се провежда и outdoors ...

[КГ125]

Точно така, Невски! Точно така.

[Alexander_Nevski]

евреите имат най-големи традиции в ситемното домашно обучение ... не съм видял обаче никой от тях да си спира децата от училище ... вкъщи просто се дават допълнителни знания, които детето или не може или няма време да получи в училище или няма как да бъдат на сътоветното ниво ... това е нормално в крайна сметка ... ако детето ти учи в математическа гимназия, ама искаш да свири добре на пиано е нормално да го дообучаваш вкъщи, а не да очакваш, че в училището му ще свършат работа ...

Редактирано Май 24, 2011 от Alexander_Nevski

[КГ125]

Точно. Но да го държиш в къщи, това е като тия идиоти в САЩ, които не давали децата им в училище да бъдат изобщо докосвани от други деца.

[Frujin Assen]

Цялата работа не е толкова в учението, колкото във времето. Кой ще гледа децата докато родителите са на работа? Отговор-няма кой. Затова са измислени и яслите, и детските градини. Затовова ги има и училищата. Едно здраво и енергично дете никога не би имало проблеми със социализацията, защото, ако не ходи на училище ще играе на улицата. Не съм чувал през средните векове децата да са имали проблеми със социализацията (тогава не са имали училища). Проблема по скоро е че в съвременния свят трябва да учиш и да имаш образование за да си намериш работа. През възраждането модела майстор-калфа-чирак е работел безупречно, но днес не е приложим.