Феодализиране на Източната римска империя през ІV-VІІ век

[Aspandiat]

Пускам тази тема под влияние на постнатото от Загрей мнение на Велизар Велков, според което:

"Прегледът на социалните отношения не показа някакви съществени различия по отношение на положението в другите източни провинции. И тук могат да се видят същите класи и прослойки, същите процеси на разоряване на куриали и засилване на едрото земевладение. В края на IV и началото на V в. робовладението в Тракия почва да губи своето значение, и на преден план изпъква едрото земевладение със силно развит колонат и патронат. В средата на V в. Тракия заема едно от първите места в Източната римска империя по размер на своите патронатни отношения. През V в. настъпват и важни промени във вътрешното разпределение на градската територия в Тракия: градските съвети и куриалите губят своята икономическа основа — земята. В рамките на градската територия земите преминават и ръцете на църквата, на едрите земевладелци. Те вече вземат доминиращо положение в градския живот. Изворите например добре разкриват, че през V-VI в. една от изтъкнатите фигури всред градската върхушка бил съответният епископ. Той се намесвал и при решаването на въпроси от граждански характер."

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9481&pid=122214&st=500&#entry122214

Пост № 514

Хайде и аз днес малко като Пламен Щърбов.

Моето чудене е дали в балканските и малоазиатските земи на империята уедряването на поземлената собственост и оттам ускоряване на процесите на феодализация са били толкова силни в действителност? Ако са били толкова силни, то е интересно как тогава през VІІ век е била създадена стратиотската институция, която се основава на дребни собственици на земя, достатъчна обаче да се изхранват от нея и да се въоръжават сами. Ако в Мала Азия и Балканите земята е била преминала в значителна степен под властта на едри светски и църковни собственици, откъде са щели тогава да се оземлят стратиотите? От държавния фонд ли? Ако той е бил толкова голям, тогава може би едрите земевладелци в Източната римска империя не са били чак толкова много и толкова едри. Или пък ако в процеса на оземляване на стратиотите не е участвала активно държавата със своя фонд, това предполага, че в Мала Азия и Балканите все още е имало голям брой дребни и средни поземлени собственици, тоест процесът на феодализация се е развивал бавно.

Интересно ми е да видя мнението на останалите форумци по въпроса.

[Thorn]

На прима виста - лицето Х е могъщ сенатор с oгромни земевладения. Но се забърква в заговор срещу императора /заговорите са били всяка година/. Съответно лицето Х е обезглавено или каквато там смърт му измислт, а имотите му са конфискувани. И хоп - фискът има земя, която да раздаде на стратиотите.

[Aspandiat]

На прима виста - лицето Х е могъщ сенатор с громни земевладения. Но се забърква в заговор срещу императора /заговорите са били всяка година/. Съответно лицето Х е обезглавено или каквато там смърт му измислт, а имотите му са конфискувани. И хоп - фискът има земя, която да раздаде на стратиотите.

Резон има, но това пък предполага а приори, че постоянно е имало сенатори X, Y, Z, които са гафили и са им вземали имота императорите. Сега се сещам за постоянните търкания между "сини" (провинциални земевладелци) и "зелени" (търговци) във Византия през V-VІ век. Дали обаче "сините" са били от Балканите и Мала Азия или основно от Сирия и Египет?

[КГ125]

Процесът на оземляване на стратиотите може да е свързан и с овладяването на нови площи вътре в територията. Все пак гъстотата на населението от ония времена предполага свободни земи и гори, които стратиотите да са култивирали.

На второ място - забравил съм детайлите, но нямаше ли императори, които да ограничават едрата собственост в полза на стратиотите? Възможно е части от едрата собственост да са минавали в държавни и после в "дребни" ръце.

Изобщо, силна ми се струва за Византия думата "феодална" - тя е доста напреднала и "модерна" най малкото в смисъла на, да речем 18-19 век, държава от гл.т. на стоково-паричните отношение и отношенията на собственост.

[Aspandiat]

На второ място - забравил съм детайлите, но нямаше ли императори, които да ограничават едрата собственост в полза на стратиотите? Възможно е части от едрата собственост да са минавали в държавни и после в "дребни" ръце.

Тези императори са чак от Х век - Никифор Фока, Йоан Цимисхий, Василий ІІ. И през ХІ век Исак Комнин, но на последния бързо му виждат сметката аристократите.

Процесът на оземляване на стратиотите може да е свързан и с овладяването на нови площи вътре в територията. Все пак гъстотата на населението от ония времена предполага свободни земи и гори, които стратиотите да са култивирали.

Това е възможно, но и съмнително. Вътрешните части на Мала Азия са основно планински и са пригодни повече за скотовъдство. Земеделските земи са по крайбрежията, а там едва ли са били усвоени нови площи. На Балканите пък процесът на изграждане на темно-стратиотска организация вървят по-бавно от тези в Анатолия.

[glishev]

Имало е много мощни латифундисти (като Йоан Кападокиеца - дон Корлеоне на късната Античност*). Но е имало и много средни собственици с частно стопанство и понякога - с по неколцина роби. В Мала Азия понякога селата обработват нивите си колективно (понеже пшеницата е стратегически ресурс), а другите насаждения са частни - лозя, маслини, овошки. Лиляна Симеонова определено потвърждава това за средните собственици, когато пише в "Пътуване към Константинопол", че множество от тях обедняват вследствие на разреждането на пътните станции и държавните изкупни пунктове на земеделска продукция от VІ в. Това, което Торн казва, също не е лишено от основание - периодични "чистки" срещу прекалено едрите собственици. А у Прокопий намираме свидетелства и за конфликти между селяни и едри земевладелци, особено - около поемането на данъчната тежест за даден окръг.

Може би стратиотите са набирани именно от средите на обедняващите селяни и са оземлявани при "чистки".

-------

*Историк, няма да ми редактираш постингите. Ако искам да подчертая някоя своя мисъл, ще го направя сам. Глишев

[Aspandiat]

Може би стратиотите са набирани именно от средите на обедняващите селяни и са оземлявани при "чистки".

Тоест може да се допуска, че поземлените имения са си растяли, а създаването и укрепването на стратиотската институция е вървяло успоредно, но по друга линия - държавна.

Интресно е, че империята губи Египет, Сирия и Месопотамия, където латифундиите (предполагам) са били повече и по-големи. Дали това може да има връзка със загубата на тези провинции освен отдалечеността им от столицата и монофозитиския характер на местното християнство, тоест местните магнати да се предпочели като по-лека арабската власт. И обратното - наличието на все още на преобладаващо дребно и средно земевладение в Мала Азия да се е оказало фактор тези провинции да бъдат запазени, освен доминиращото православие и по-голямата близост до столицата.

[КГ125]

ТТова е възможно, но и съмнително. Вътрешните части на Мала Азия са основно планински и са пригодни повече за скотовъдство. Земеделските земи са по крайбрежията, а там едва ли са били усвоени нови площи. На Балканите пък процесът на изграждане на темно-стратиотска организация вървят по-бавно от тези в Анатолия.

Че то на един дребен земеделец колко му трябва? И в планините може, разбира се, плодородието няма да е такова, но пък ще си има земица и ще се храни, човекът, пък и за продан ще да има.

[Aspandiat]

Че то на един дребен земеделец колко му трябва? И в планините може, разбира се, плодородието няма да е такова, но пък ще си има земица и ще се храни, човекът, пък и за продан ще да има.

Не знам обаче дали стратиотският имот се е основавал само на земеделска земя или изобщо на земя, от която може да се изхранва, тоест и на пасищни площи. Във всеки случай земята на един пълноценен стратиотски имот е трябвало да бъде на стойност 4 литри злато или 288 номизми.

В крайморските теми моряшката стратиотска поземлена "разкладка" е била по-малка, явно защото на моряка не му е трябвал кон(е) и сериозна военна екипировка като на сухопътните войски.

[ISTORIK]

Стратиотите са членове на войнишки погранични формирования във Византийската империя, състоящи се от свободни селяни. Срещу някои данъчни облекчения стратиотите са били длъжни да служат в милицията (опълчението) на темата.

Начело на темната войска е стоял стратег, който упражнявал и военната, и гражданската власт във византийските теми. Формирането на стратиотското съсловие е пряко свързано и обусловено от въвеждането на темната организация във Византийската империя.

С постъпване на служба стратиотите получават от държавата наследствени поземлени участъци които обработват за да се издържат и притежанието на които е обвързано с изпълнение на воинските им задължения по опазване на имперската граница. Стратиотите са освободени от заплащането на всякакви данъци, с изключение на поземления данък.

Съгласно имперските укази, на стратиотите е забранено отчуждаването на поземлената собственост, за сметка на която те носят военна служба. Поземленият стратиотски парцел задължително се предава във владение от баща на син със същия ангажимент за наборна военна служба. В случаите на разделяне на земята между няколко наследници, те са длъжни да обединят своите усилия, така че да осъществяват военната държавна служба, за сметка на която са получили в наследство стратиотския парцел. Частната собственост на стратиота се описва в нарочен книжен регистър от военните писари и също не подлежи на отчуждаване. Продажбата на стратиотски поземлени участъци и права на наследяване е недопустимо за знатни или други високопоставени лица, митрополити, епископи, манастири или други благотворителни учреждения, тъй като специалният стратиотски поземлен фонд е имал за цел да осигури надеждни защитници на имперските граници.

В Османската империя системата на поземлените владения (тимари, зиамети и хасове), давани на спахиите, както и в Русия системата на опричнината са наследство от Византия.

[Galahad]

Заради войните - на север с варварите, а на юг с персите през периода ІV-VІІв. процесът на феодализация замира. В смисъл онова, което виждаме в залеза на рим. империя като замяна на робската система с колонна. Варварските нашествия налагат системата на свободното селячество. Или по-практически казано в империята се заселват компактни групи варвари, които е невъзможно да бъдат обърнати в крепостни. За воюване с персите трябва значителна армия, каквато познатата ни от късния феодализъм обществена структура трудно може да осигури.

Същинската феодализация във Византия, пък и в Европа тръгва след това - от VІІІв. Идеята е да се осигури конница - водещия род войска през средновековието. От думата конник всъщност произлиза познатото ни рицар на немски и съответните думи на останалите езици.

За развитието на едрото земевладелие в частност във Византия и още по-конкретно на Балканите спомага създаването на бълг. държава. Държавното образувание на север вече позволява да има някаква стабилност на северната граница на империята, а от там да се развият и едрите земеделски стопанства. В предходния период не е толкова съществено какво ще конфускува императора, колкото какво ще разграбят варварите при несекващите походи. За запада аналогична роля играят освен създаването на бълг. държава, също на полската и руските княжества. Те ограничават потока от мощни варварски върни и позволяват да се появят едри земевладелци, чийто имения няма да бъдат тотално унищожавани от варварите. Разбира се варварите не целят ликвидирането на имението, а подобно на партизаните, които обират мандри те го съсипват икономически с едничкото желание да се обогатят. Спирането на варварските нашествия допринася за процеса на развитието на феод. отношения и в друга насока - спирането на потока от многобройни армии от много хора открива възможност феодите да се бранят с много по-малка армия, което пък прави излишно многочисленото свободно селячество.

Тъй че периода ІV-VІІв. е по-скоро време на независимото селячество - явление, което империята не толкова не желае да промени, колкото не е в състояние да го стори.

[Aspandiat]

Заради войните - на север с варварите, а на юг с персите през периода ІV-VІІв. процесът на феодализация замира. В смисъл онова, което виждаме в залеза на рим. империя като замяна на робската система с колонна. Варварските нашествия налагат системата на свободното селячество. Или по-практически казано в империята се заселват компактни групи варвари, които е невъзможно да бъдат обърнати в крепостни. За воюване с персите трябва значителна армия, каквато познатата ни от късния феодализъм обществена структура трудно може да осигури.

Това, което казваш, го знам добре и важи за балканските владения на империята в Тракия и Южна Македония, може би дори и за територията на Средна Гърция и Пелопонес, за които има данни за славянски заселвания. За Средна Гърция - и през VІІІ век, вероятно там са се установили повечето от изгонените от България 208 000 славяни.

Какво правим обаче с Мала Азия? Там през ІV-VІІ век няма "варварски" или каквито да е чужди заселвания! Областта обезлюдява вследствие на чумните епидемии и нашествията на перси и араби, но не е с подменен етнически профил, както на Балканите. Защо след като няма заселвания на "варварски" маси, които да наложат системата на свободно селячество, именно Мала Азия се превръща в гръбната на византийската войска, съставено от свободни селяни, дребни земевладелци?

[Galahad]

Това, което казваш, го знам добре и важи за балканските владения на империята в Тракия и Южна Македония, може би дори и за територията на Средна Гърция и Пелопонес, за които има данни за славянски заселвания. За Средна Гърция - и през VІІІ век, вероятно там са се установили повечето от изгонените от България 208 000 славяни.

Какво правим обаче с Мала Азия? Там през ІV-VІІ век няма "варварски" или каквито да е чужди заселвания! Областта обезлюдява вследствие на чумните епидемии и нашествията на перси и араби, но не е с подменен етнически профил, както на Балканите. Защо след като няма заселвания на "варварски" маси, които да наложат системата на свободно селячество, именно Мала Азия се превръща в гръбната на византийската войска, съставено от свободни селяни, дребни земевладелци?

От една страна е заради персите - трябва по-голяма армия. Феодалната армия на Византия каквато я познаваме в периода след отвоюването на Цариград трудно би устояла на персите. От друга страна има прехвърляне на варварски народи и в Анадола - напр. в темата Опсикон. Освен че империята влива свежа кръв на юг за тамошните войни е трудно да се изградят две различни системи, защото иначе империята ще се разцепи. След като не може да наложи дадена система в Европа, но я развия на юг различията ще доведат до опити за разделяне на двете части на държавата.

[Aspandiat]

От една страна е заради персите - трябва по-голяма армия. Феодалната армия на Византия каквато я познаваме в периода след отвоюването на Цариград трудно би устояла на персите. От друга страна има прехвърляне на варварски народи и в Анадола - напр. в темата Опсикон. Освен че империята влива свежа кръв на юг за тамошните войни е трудно да се изградят две различни системи, защото иначе империята ще се разцепи. След като не може да наложи дадена система в Европа, но я развия на юг различията ще доведат до опити за разделяне на двете части на държавата.

Това за свежата кръв е допустимо, но не надценяваш ли размера на преселенията? Едно славянско изселване при Констант, едно при Юстиниян ІІ и едно през VІІІ век. Това през VІІІ век според мен е било съвсем ограничено, основната маса е отишла в Средна Гърция, въпреки твърдението на Теофан, че всички били заселени от Константин V при река Артана. Тия славяни не са били море, че да удавят Мала Азия. А и има и обратни изселвания към Балканите на арменци и сирийци.

Освен това славянинът по принцип не е конник, а пехотинец и от него не виждам как лесно ще се обучи конен войн.

[ISTORIK]

Навлизането на Източната римска империя (Византия) в средновековието е интересно време, време, наситено със събития и промени.

Ето най-важните от тях:

- Войни с персите, загуба на териториите в северна Африка (Египет - житницата на Империята; край на раздаването на безплатен хлябза бедните в КОнстантинопол!) и в Западна Азия (Сирия, Месопотамия, Палестина), персите пленяват Христовия кръст. После обаче огромна армия, съставена от гърци, хазари, арменци, славяни и древни българи, навлиза дълбоко в персийските земи и побеждава персите при Ниневия. Империята отвръща на удара и си връща светия кръст (627 г.). Този поход е финансиран от Църквата. Междувременно перси, славяни, авари и древни българи обсаждат безуспешно Константинопол (626 г.)

- Империята създава контакти с Кубратова България.

- Аспаруховите българи стават федерати на Византия, но създават своя държава по долното течение на река Дунав.

- Арабите превземат Персия, Сирия, Палестина, Египет. На два пъти обсаждат Константинопол (674 г. и 717 г.).

Първият път арабите са отблъснати от столицата с помощта на т. нар. гръцки огън, а втория път - с помощта на северните си съседи - българите. Византия ще бъде раздвоена между амбицията да християнизира българите и да сподели с тях културата и цивилизацията си и желанието да си върне земите, които те са й "отнели".

- Създават се темната организация на византийските земи и новите лимитанеи (граничари) - стратиотите, които срещу парче погранична земя и данъчни облекчения трябва да пазят имперските граници.

- Византия започва да използва славяните като наемници и данъкоплатци.

- Постепенно изчезват робите и колоните, заменени от свободните селяни и граждани.

- Въвежда се колективната данъчна отговорност на отделите селища в империята.

- Византия се грецизира. Гръцкият език заменя латинския.

- Византийският владетел изоставя титлите цезар, автократор, император, доминус и август. Новата му титла е василевс.

[Galahad]

Това за свежата кръв е допустимо, но не надценяваш ли размера на преселенията? Едно славянско изселване при Констант, едно при Юстиниян ІІ и едно през VІІІ век. Това през VІІІ век според мен е било съвсем ограничено, основната маса е отишла в Средна Гърция, въпреки твърдението на Теофан, че всички били заселени от Константин V при река Артана. Тия славяни не са били море, че да удавят Мала Азия. А и има и обратни изселвания към Балканите на арменци и сирийци.

Освен това славянинът по принцип не е конник, а пехотинец и от него не виждам как лесно ще се обучи конен войн.

Разбира се много по важен фактор е да се запази социалното единство на империята. Ако в Анадола са колони трансформиращи се в зависими селяни от феодален тип, а на Балканите са свободни селяни това или ще породи миграционни вълни или ще се наложи империята да се раздели на две. А вероятно империята е правила и по-дискретни единични, но много по-чести разселвания. Такъв случай е с хората на Кубер, които Византия се опитва да пръсне из цялата империя.

[Aspandiat]

За мен въпросът дали в Мала Азия едрото земевладелие не е било ограничено и поначало е имало много дребни собственици остава открит. Не мога да се убедя, че доброволните и насилствени миграции са променили коренно обществения облик на азиатските територии на империята.

[Galahad]

Ранните араби са също са базирани на свободно население. Получава се така, че най-малко засегнатите от варварските нашествия провинции на Близкия Изток и Африка претърпяват най-значителни промени от арабското нашествие. Тъй че варваризирането осигурява свободно население, което пък се оказало доста здравословно за империята. Така Византия е имала възможност да набира армии противопоставими на враговете й. Феодализация след VІІв. вече е благоприятствата и от някои промени в социалната структура на съседите. Те вече започват да наблягат не само на военна плячка, но и на експлоатиране на собственото население.