Микенска култура

[Р. Теодосиев]

МИКЕНСКА КУЛТУРА

Статия от 22 брой на списание Българска Наука: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7423

Предния брой видяхте някой от най-характерните Минойски периоди и културни забележителности. В настоящата статия ще ви запознаем с Микенското изкуство и някой от най-важните моменти от минойската история.

Потомците на гръцките племена, както се смята са дошли от изток 2000 г. пр. Хр.

Ок. 1450—1380 г. пр. н.е.

Ахейците завладяват Кносос, после Родос, някои острови в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия.

XIV—XII в. пр. н. е.

Процъфтяване на ахейската държава, наричана микенска, която включва Пелопонес, Източна Гърция и задморските територии. Появяват се просторни дворци, издигнати на хълмове, оградени с отбранителни стени (Микена, Тиринт, Орхомен). Вътрешните стени са украсени с фрески и картини, изобразяващи ловни и военни сцени. Колоните в микенските дворци се стесняват нагоре (обратно на критските). От отбранителните стени на микенския дворец е запазена т. нар. „Лъвска врата" — от XIV в.пр. н. е. (наименованието идва от украсяващия я фриз, представляващ две лъвици). В микенското изкуство прониква критското влияние. Високо ниво достига златарството. Керамиката се характеризира със стилизирана декорация (в повечето случаи мотивите се черпят от критското изкуство). Ахейците вземат от Крит и писмото, приспособявайки го към своя език(линеарното писмо „Б"). Известна представа за микенската култура дават стенописите и предметите, които се пазят в гробниците. Строят се шахтови гробници, изсечени в каменни скали, а в по-късния период — куполовидни гробници, наподобяващи голям кошер и напомнящи най-старите жилища на средиземноморските племена. Такава е гробницата на Агамемнон, наричана още „съкровищницата на Атрей". Влиянието на микенското изкуство, което представлява основата на по-късното гръцко изкуство, се разширява в източната част на Средиземноморския басейн и достига до Италия.

Обществото в Микенска Гърция е силно разслоено и се дели на дворцови приближени, войници, търговци, занаятчии, земеделци и роби. Значителни площи са владение на храмовете, а жреците играят важна роля в държавата. През XIV—ХIII в. пр, н. е. микенската държава се превръща в морска сила и поддържа контакти — според хетски източници — с Египет(напр. в Ел Амарна са намерени 19 микенски вази, навярно донесени в дар на фараона Аменхотеп IV) и Азия. Владетелите създават съвършена администрация; строят пътища и напоителни съоръжения. По време на възхода си Микена се управлява от Атридите. Синът на Атрей (първият владетел от този род — Агамемнон, е един от главните герои на Омировата „Илиада".

Гробници:

Около 400г. микенците погребвали мъртвите с минимално количество дарове - прости керамични съдове и оскъдно количество бронзови оръжия. След 1600 г. пр. Хр. това се променя и гробниците се променят, както и даровете. Те били дълбоки подобни на шахти, а малко по-късно се превърнали в конусообразни каменни помещения, познати като куполни гробнижи. Връхна точка на тази традиция е към 1300 г. пр. Хр.

Построени от добре издялани каменни блокове, подредени в концентрични редове, които се събират в най-високата си точка. В царските гробници се оставят златни и сребърни маски, които вероятно са за покриване на лицата на погребаните. Лични вещи, съдове за пиене, бижута и оръжия. - \златната глава - намерена в гробница\

^{Ранен гроб в Микена, преди 1600 г. пр. Хр.}

^{Погребални дарове от ранен гроб.}

^{Тази величествена погребална постройка, наречена произволно "Съкровищница на Атрей", датира от около 1325 г. пр. Хр. Към подземната гробна камера води дълъг открит коридор, или дромос, между две надлъжни зидани стени. Два огромни монолитни блока оформят горния праг на входа, върху който лежи облекчителен триъгъкник, Вътрешеността е във форма на кошер. В самата скала е била издълбана странична камера.}

^{Външен изглед на гробницата.}

^{Вътрешен изглед - Вижда се началото на кошеровидния купол. Над входа огромният монолитен горен праг носи облекчителен триъгълник. Стените на гробницата са иззидани от големи блокове в правилни редове.}

Дарове:

^{Някои златни дарове намерени в гробници.}

^{Една от маските, работени с изчукване, които покривали лицата на погребаните в шахтовите гробове в Микена (XVI в.)Лицето със стилизирани черти, затворени очи, стиснати устни и отчасти бръсната брадичка между грижливо сресани мустаци и брада, носи отпечатъка на суровост и величие. (Национален музей, Атина)}

^{Златен ритон във формата на лъвска глава, намерен в гробница - Микена (ок. 1550 г. пр. Хр.)}

^{Лъвската глава в профил.}

^{Златно цвете намерено в гробница - Микена}

^{Бижута намерени в гробница - Микена.}

Архитектура:

Великите архитектурните паметници са построени след 1400 г. пр. Хр. до 1200 г. пр. Хр., в периода когато е открито линейното писмо Б. За разлика от вазовото изкуство и фреските, микенската архитектура е взаимствала от минайската съвсем малко.

Дворците представляват крепости, построени на върха на някой хълм, оградени със защинти стени от огромни каменни блокове. Това е съвсем непознато за минойската цивилизация. Едно от най-масивните остатъци от укрепленията е лъвската порта.

Гърците смятали, че стените с подобни камъни са построени от Циклопи - митични същества, великани с едно око.

В центъра на микенските дворци имало мегарон, зала за ритуални дейности. Подобен на минойския мегарон, той представлява голяма четириъгълна стая с кръгло огнище по средата и четири колони поддържащи гредите на покрива.

^{Микенски мотив, фреска изобразяваща пехотинец и войник на колесница.}

^{Берача на шафран, XIV в. пр. Хр.}

^{Лъвската врата. В крепостната стена под правилно издялани и сглобени каменни блокове (т.н. циклопски градеж поради изключителните размери на блоковете) има врата, достатъчно широка, за да могат да минават колесници, обрамчена от четири огромни монолита (горният праг е 4,5 м. дълъг, 1м висок и 2 м широк). В облекчителния триъгълник е вместен релефът с лъвовете. Главите на двата звяра са били изработени поотделно и са изчезнали. Като пазачи на вратата двата лъва стоят един срещу друг, разделени от колона, а с предните си лапи са стъпили на един жертвеник.}

^{Снимка обхващаща цялата врата.}

^{Рисунка изобразяваща възстановка на вратата когато е била направена.}

^{Чертеж на мегарон.}

^{Възстановка на мегарон.}

Скулптура:

Главния обект на направа на скулптури са божествата, които както в Древна Гърция е разнообразен. Известна е изработката на три божества от слонова кост.

^{Реставрирани останки на мегарон.}

^{Карта на Микена.}

^{Група от слонова кост. Открита е в околностите на Микенския дворец, тази група от статуйки (XIII в.) представлява две седнали, прегърнати цени и едно дете. Някой коментатори смятат фигурите за божества (Деметра, Коре с Триптолем), но това тълкуване е несигурно. - Национален музей, Атина.}