Опиум ли е религията?

[Kuna]

Или, в този смисъл, с друг акцент на Вашия извод, религиозността е по-точно трайно във времето отстъпление от еволюцията, защото "решава" въпроса за сигурността и "преобразува" с магически средства.

Много е относително. Религиозността специално в наши дни може да е много полезна и не бих я нарекла отстъпление от еволюцията. Религиозността може всъщност да е адаптивност, която помага за оцеляването/благосъстоянието на човека. Ако човек се уповава на бог в стресова ситуация, това може само да му помогне, да намали нивото на тоя стрес, да мобилизира, да създаде условия за взимането на едно по-адекватно решение, което в пристъп на паника е по-трудно. С две думи, може да помогне за правилното сработване на инстинкта за самосъхранение. Емоционалната и материална подкрепа, която сплотените религиозни общества са склонни да си оказват, може само да е полезна в моменти на криза на отделен човек или при по-мащабно бедствие. Религиозността означава и солидарност и грижа за ближния.

Така че не бих определяла така еднозначно вярата. В статията се дава един пример с Франция, в която нивата на религиозност били относително ниски, обаче употребата на антидепресанти била сред най-високите /май за Европа - не ми се рови да погледна точно/. За мен тази статистика ми звучи изолирано и не е особено показателна - тя ми предизвиква повече въпроси, отколкото да ме убеди в пряката зависимост между набожността и депресията. Обаче ако човек е вярващ и склонен да се настройва положително, то вярата сама по себе си може да му помогне да се справя по-успешно с проблемите и стреса в ежедневието и да води живот с по-добро качество. Т.е., чисто психологически, вярата е средство за самовнушение на положителна нагласа, което пък пряко и благотворно влияе върху психичното и физическото здраве.

Дори като неврологичен феномен вярата да не представлява особен интерес, това не я прави по-малко значима като положителен социален инструмент, при правилна употреба, или средство да живеем по-добре. /Много ме кефи разбирането на Далай Лама за религията - "Религията е предназначена да прави живота на човек по-добър."/ За фанатизма и маниите, както и за организираната религия, стремяща се към контрол и пр., не говоря - тези проблеми нямат нищо общо с религиозността и вярата, особено в тази тема.

[tonkata3]

Да, точно това е и целта на статията. Да покаже,

че религиозната вяра с нищо не се различава от останалите емоции - поражда се по същия начин, в мозъка, доставя необходимата доза хормони... Не е божествен дар някакъв

Ето го и линка:

http://http://bigthink.com/ideas/23960

Чудно защо му е необходима религиозната вяра, щом така или иначе си набавя този хормон, така както и всеки атеист - от другите удоволствия

Този хормон следствие ли се явява или причина на удоволствието, щастието?

Относно пък това твърдение:

Идеята ми е, че констатацията, че мисълта за бог предизвиква споменатите процеси в мозъка и съответно хубави усещания

Мисълта пак ли е някакъв биохимичен процес? Може ли по-подробно обяснение, моля Да видим пък тази точно мисъл за Бога как се поражда, пък после ще изясняваме последиците..серотонина и пр.

Само че прогресът идва не когато традицията стои, а когато се мени. или колата върви напред, или стои на едно място. Не може идвете.

Традицията е традиция, именно защото не се мени. Ако се мени, то значи няма традиция. А всъщност има.

Прогресът е нещо отделно от традицията - нямам идея защо точно с промяна на традиция трябва да се включва. Кой прогрес - духовен или материален? Материалният е налице, ама пък там няма традиции, чийто промени да са го предизвикали. Духовният ли? Там какъв е прогреса, в какво се изразява?

[tonkata3]

Много повече от опиум, нещо което може да те накара да убиеш и майка си и баща си ако не са "правоверни" и ако интелекта ти допусне да станеш фанатик. Храна и спасение за бедни и отчаяни хора с фалшиви правила и уж общочовешки норми. Най- старата комерсиална манипулация, в миналото обслужваща основно управляващата класа, сега с прибавена икономическа самостоятелност и привилегия.

(Просто казано - няма касови бележки , ДДСи ДОД)

Даа, твърде бедни и твърде отчаяни, забрави и глупави ето

Все си мисля, че хомеостазата и хуморалната регулация, в съчетание с инстинкти, безусловни и условни рефлекси са отговорни за 'хранене, пиене на вода, дишане, осигуряване на нормална топлинна среда, сън и почивка'. Но щом предпочиташ да ги наричаш "Бог" - твоя воля.

Той каза друго, бъди коректен Какво е биохимичен процес - би ли ми обяснил как от химичния се получи този биохимичен т.е. неорганичното хоп и стана органично, от процес чисто химичен, той се превърна в биохимичен, което включва саморегулация в една самоорганизираща се система.... как химичния процес стана саморегулиращ се и самоорганизиращ се, не случаен; как започна да протича саморегулиращ се сред бульончето от неизброимо число химически процеси, за да стане самоорганизиращ се... Иначе като захванеш обяснението от къмто средата изглежда доста логично, ама някак увисва. Да видим сега кой поставя карущата пред коня.

[tonkata3]

Маркс-Маркс, ама ето го точният цитат:

"Религията.. е сърце в един безсърдечен свят. Тя е опиум за народа."

Първата част винаги я пропускат.

Цитатче:

Опиум за народа" е определение на религията, дадено от Маркс в критиката на Хегеловата философия на правото от 1844 г.: "Религията е въздишка на потиснатата твар, тя е душата на един безсърдечен свят, както е и духът на едно бездуховно състояние. Тя е опиум за народа". То се опира на две понятия, използвани предимно в положителен смисъл от тогавашните либерални мислители - опиум и народ. Определението следва традицията на Просвещението, което осъжда злоупотребата с народната вяра в божествената справедливост така, както осъжда и злоупотребата с опиум извън медицинското му приложение да притъпява болката при операции и тежки болестни състояния. Със сигурност е заемка от Хайнрих Хайне, който няколко години преди това пише саркастично срещу Лудвиг Бьорне за илюзиите му относно лечебните свойства на религията. "В чашата с горчилка за човешкия род тя капва няколко сладки, приспивни капки духовен опиум от любов, надежда и вяра." В този смисъл определението съвсем не е така отрицателно, както обикновено се мисли. И религията, и опиумът са оправдано добри, но стават неоправдано зло, употребят ли се свръхмерно като единствено средство за обясняване и решаване на действителни проблеми - опиумът за страдащия човек, религията за бедстващия народ. Поради което трябва да бъдат ограничавани в разумни дози и използвани в краен случай.

[eMGeto]

Религията е отдушник за празни хора!

[tonkata3]

Религията е отдушник за празни хора!

Добро като лозунгче, но кухичко. Празни от какво? я кликни тук и обясни тези от какво са празни

[eMGeto]

Ако можеш да го направиш по-плътничко, ще увеличиш броя на последователите, начело с мен!

Ей, ти си мислиш, че ако някой има степен е по-плътничък? Блаженни са вярващите!

[tonkata3]

Ако можеш да го направиш по-плътничко, ще увеличиш броя на последователите, начело с мен!

Ей, ти си мислиш, че ако някой има степен е по-плътничък? Блаженни са вярващите!

Нещо не съм мотивирана, това си е на Бог работа, не моя

Затова и попитах - празни от какво?

[eMGeto]

От увереност в себе си!

[tonkata3]

От увереност в себе си!

Еее, това е несериозно, даже няма да го коментирам

[eMGeto]

Мислех, че имаш степен. Грешката е моя. Прости ми! От неувереност в себе си.

[tonkata3]

Мислех, че имаш степен. Грешката е моя. Прости ми! От неувереност в себе си.

Първото беше вярно.

И кое е нещото, което ти дава такава самоувереност, че дори и Дякона Левски би ти завидял:

"Чуй мамо как затръбява този глас

за кървав бой.

Но Вишний нек ни защищава

Както прави всегда Той"

Това четиристишие е негово - записано е в тефтерчето му.

Та ето това е един неуверен в себе си човек - да видим самоуверените, на какво се базира вашата самоувереност.

[eMGeto]

На Левски мога да му целуна ръка! Но той е нещо съвсем друго.

Пък моята самоувереност се базира на мойте възможности - ако три ми предложат кавалкада, ще предпочета едната, но ще я изпразня пет пъти, без значение начина, по който ще я доведа до това състояние!

[Incorrectus]

Много е относително. Религиозността специално в наши дни може да е много полезна и не бих я нарекла отстъпление от еволюцията.

Казах така, защото Вие написахте това:

Но аз съм груб прагматичен еволюционист, който вярва, че психологията има разумни и безпристрастни обяснения за всичко

За социалната значимост на религията никой не спори, но ако приемем, че еволюцията се простира единствено в социален, а не също и в индивидуален план. В социален смисъл религията се мъчи да задържа на едно поносимо ниво страстите на хората, чрез средствата на заплахата от невидимия Бог.

По-висша цел на еволюцията, според мен, е индивидуалната самоосъзнатост на всеки, без нуждата от всевиждащо око. Парадоксът е, че при едно такова евентуално развитие на еволюцията, ще се реализират съкровените цели на религията. Защото социалното измерение на религията е профанизация на религията, което е очевидно.

[FreiGeist]

Добро като лозунгче, но кухичко. Празни от какво? я кликни тук и обясни тези от какво са празни

Да, Света го духа го има на всички речи при получаване на нобелови награди.

Това, че вярва в Бог ги прави религиозни?

А тогава какво ги прави не-религиозни?

Айнщайн религиозен ли е, като не е евреин по вяра, а е деист? Примерно.

[tonkata3]

Да, Света го духа го има на всички речи при получаване на нобелови награди.

Това, че вярва в Бог ги прави религиозни?

А тогава какво ги прави не-религиозни?

Айнщайн религиозен ли е, като не е евреин по вяра, а е деист? Примерно.

При всички случай не ги прави атеисти, нали така? Явно те не виждат антагонизъм в това да бъдат научни изследователи, специалисти и същевременно да приемат съществуването на Създателя - пък било то и като деисти. Пък и примера е показателен, когато ми се издига лозунг от рода на това, че религиозните били някакви повърхностни, нерешителни хора, едва ли не - паразити, глупаци и пр.

Винаги ми е било интересно, когато студенти или току-що завършили,или някакви си никому неизвестни редови кабинетни научни работници, докоснали се до науката т.е. просто подвизаващи се в тази сфера, изхранващи се с това, и започнат да говорят от името на цялата наука въобще. И да смятат, че науката се явава като Пенкилер по отношение на извличане знания за материалния свят и духовната реалност при положение, че методите за двете сфери на познание въобще не съвпадат.

УИЛЯМ БРАГ, Нобелов лауреат за физика„От религията произлизат целите на човека, а от науката произлиза неговата сила да ги постигне. Понякога хората питат дали религията и науката не са противоположни една на друга. Да, те са противоположни, но единствено в смисъла, в който палецът и останалите пръсти на ръката са противопоставени помежду си. Това е едно противопоставяне, благодарение на което ръката може да сграбчи всичко.” (БРАГ, цитиран в Caroe 1979, 161).

[FreiGeist]

Няма как да откриват тайните на Вселената и да отричат Създателя. Но това - повтарям - не ги прави религиозни. Религиозен възприемам Нютон, а не Сейгън. А ако приемем и убежденията на Сейгън за вид религиозност, то тогава няма нерилигиозен човек, а за да действа като опиум религията, трябва да се е сраснала яко със съзнанието. И аз мисля, че е опиум за простичките хорица, което е в крак с темата.

[lila_va]

Дали мисълта е биохимичен процес? А какъв да е? Свръхестествен ли?

Ясно е, че сама по себе си статията приравнява вярата (религиозната) на останалите физиологични процеси в организмите ни. Като такава, тя се поражда на съответните места в мозъка, с предопределена от съответен ген предразположеност към това и "възнаграждава" повярвалия със съответната доза серотонин. Какво толкова неразбираемо има?

Относно произхода на религиозната вяра в еволюцията... Достатъчно статии и книги има, които я определят като страничен продукт, като бъг, на иначе полезни, вродени наши качества. И това, че е "оцеляла" до ден днешен съвсем не е задължително да се дължи на някакви ползи (макар да не отричам, че може да е имало и такива). И вирусните "настинки" си вилнеят откакто свят светува, благодарение на определени наши гени, ама не ги наричаме полезни (настинките). А тези гени пък от своя страна имат и полезни, жизненоважни качества...

Интересен цитат, този от Уилям Браг. "От религията произлизат целите на човека, а от науката произлиза неговата сила да ги постигне..." И какви са целите произлизащи от религията? Освен за някакви смразяващи кръвта цели, произлизащи от стария завет специално, за други не се сещам. А за новия какво да кажем - доказателство, че традициите очевидно се менят. Ето, сам Исус (ако приемем, че действително е имало такъв човек) отхвърля много от законите в стария завет. Днес пък всички морални, цивилизовани хора, отхвърлят и тези в новия (и във всички останали "свещени" книги). Други пък не спират да пискат, че не всичко трябва да се разбира буквално в писанията и на базата на това сами решаваме кои ценности да следваме и кои - не. Е, по какви критерии избираме това? Очевидно по външни, нямащи нищо общо с каквито и да е писания. Следователно моралът не идва от религията и някакви там богове, а е вложен в нея от хората, доколкото им е било възможно в онези отдавна отминали времена.

Та въпросът стои - какви са целите, произлизащи от религията, след като вече отхвърлихме морала (винаги той погрешно се свързва с религията, та трябваши първи да го изключим ?

[Kuna]

И вирусните "настинки" си вилнеят откакто свят светува, благодарение на определени наши гени, ама не ги наричаме полезни (настинките).

***

Та въпросът стои - какви са целите, произлизащи от религията, след като вече отхвърлихме морала (винаги той погрешно се свързва с религията, та трябваши първи да го изключим ?

Бъркаш Полезни са тъй наречените настинки - то не че има такава диагноза, но е ясно за какво говорим. Поддържат имунната система във форма. Факт. Досадни, но си имат своята роля, стига да не се мешаме повече от необходимото в работата на организма, като пипне някой банален вирус. Освен това след такива състояния оценяваме по-добре здравето, но това вече е нещо субективно, а не пряка полза.

За да направя за себе си обобщения на тезата си, че религиозността /или хайде, нека да е "религия"/ има положителни цели, ще ги изброя така:

- Играе ролята на модулатор на стреса - 1/ в кризисни моменти, когато помага на индивида да действа по-адекватно, и 2/ в ежедневието, като осигурява смисъл, ред и направляваща сила извън отделния човек в иначе едно плашещо със своя произвол и неизвестност битие;

- Явява се сплотяващ общността фактор - това е несъмнено от полза за прякото оцеляване както на отделния човек, така и на групата като цяло. Чисто еволюционно, осигуряването на прехрана, физическа сигурност и грижа за потомството е по-успешна в една добре сплотена група;

- Сега ми хрумва и трето нещо - религиозността може да е и механизъм за управление/канализиране/овлядаване не насилието - с две думи чрез различните табута, примитивни или по-близки до нас, наложени отвън или произтичащи отвътре, разрушителните импулси и поведение може да са много по-малко, което отново носи несъмнени ползи.

Това се сещам, може още нещо да ми хрумне.

[B0081]

Здравейте.

Според мен :

Да кажа по меко, че е неуместно да се приравняват религията и традицията.

Всъщност по света имаме повече от една религия,т.е имаме различни религии. Различни интерпретации водещи към едно и също.Основата на всичките религии е Вярата.Това е всъщност което трябва да се изледва,а не самата религия.

Вярата е неделима част от човешката същност,човек се ражда и умира с нея.Човек изгубил Вярата,губи себеси.

Религията е необходимото следствие на Вярата.Хората за да обеденят своята лична Вяра в една обща Вяра, трябва да създадат условия за това, което се нарича религия.

Ако се разсъждава по този въпрос замо въз основата на религия,това няма да доведе до точен резултат.Религиите са били използвани като сила за власт във въобще нерелигиозни цели.

Да, религията е опиум, защото може да даде на човека това което нищо друго не може да му даде.И това е Вярата,особено това важи за изгубилите се в хаоса хора.

Да вярваш в нещо и да имаш Вяра са различни неща.

[lila_va]

Бъркаш Полезни са тъй наречените настинки - то не че има такава диагноза, но е ясно за какво говорим. Поддържат имунната система във форма. Факт. Досадни, но си имат своята роля, стига да не се мешаме повече от необходимото в работата на организма, като пипне някой банален вирус. Освен това след такива състояния оценяваме по-добре здравето, но това вече е нещо субективно, а не пряка полза.

За да направя за себе си обобщения на тезата си, че религиозността /или хайде, нека да е "религия"/ има положителни цели, ще ги изброя така:

- Играе ролята на модулатор на стреса - 1/ в кризисни моменти, когато помага на индивида да действа по-адекватно, и 2/ в ежедневието, като осигурява смисъл, ред и направляваща сила извън отделния човек в иначе едно плашещо със своя произвол и неизвестност битие;

- Явява се сплотяващ общността фактор - това е несъмнено от полза за прякото оцеляване както на отделния човек, така и на групата като цяло. Чисто еволюционно, осигуряването на прехрана, физическа сигурност и грижа за потомството е по-успешна в една добре сплотена група;

- Сега ми хрумва и трето нещо - религиозността може да е и механизъм за управление/канализиране/овлядаване не насилието - с две думи чрез различните табута, примитивни или по-близки до нас, наложени отвън или произтичащи отвътре, разрушителните импулси и поведение може да са много по-малко, което отново носи несъмнени ползи.

Това се сещам, може още нещо да ми хрумне.

Не мога да се сетя как религията би помогнала на някого в кризисен момент да действа по-адекватно?! В кризисен момент се действа рационално, нещо което религията не може да подпомогне... Иначе, да, познавам хора, които наистина намират смисъл във вярата си (то всички намират де), но по-скоро като превенция срещу смъртта. Ама как така щели сме да умрем и край?! Колко по-успокояваща е идеята, че някъде там в отвъдното са ти обещани и те чакат 70 девици, примерно. Опиум! Да не говорим, че тази идея (за някакви евентуални награди от бог след смъртта) винаги предполага и съблюдаването на строго определено поведение преди това, което в болшинството случаи е меко казано садомазохистично. Т.е., да, можем да се сетим за някакви ползи, които допринася (или е допринасяла някога) религията на индивида или обществото, но зад всяка една от тях стоят много повече вреди, което е по-важно.

Религията се е явявала сплотяващ общността фактор в праисторически общности с ловносъбирачески начин на живот... Тогава тази полза е надделявала (изпъквала) над вредата, която е - религиите много по-силно разделят различните, отколкото сплотяват еднаквите. Всяка религия води до ксенофобия, етноомраза, неприязън към друговерците... Това в днешно време всички знаем докъде води.

И относно табутата като начин за справяне с насилието отново може да се каже същото - да, но в праисторически времена, когато изолирани обществени групи от хора с еднакво мислене са живеели отделно от други такива групи. Днес, когато хората живеем заедно (или поне се опитваме), светските закони са по-добрият вариант

[lila_va]

Здравейте.

Според мен :

Да кажа по меко, че е неуместно да се приравняват религията и традицията.

Всъщност по света имаме повече от една религия,т.е имаме различни религии. Различни интерпретации водещи към едно и също.Основата на всичките религии е Вярата.Това е всъщност което трябва да се изледва,а не самата религия.

Вярата е неделима част от човешката същност,човек се ражда и умира с нея.Човек изгубил Вярата,губи себеси.

Религията е необходимото следствие на Вярата.Хората за да обеденят своята лична Вяра в една обща Вяра, трябва да създадат условия за това, което се нарича религия.

Ако се разсъждава по този въпрос замо въз основата на религия,това няма да доведе до точен резултат.Религиите са били използвани като сила за власт във въобще нерелигиозни цели.

Да, религията е опиум, защото може да даде на човека това което нищо друго не може да му даде.И това е Вярата,особено това важи за изгубилите се в хаоса хора.

Да вярваш в нещо и да имаш Вяра са различни неща.

Хм... Човек се ражда с "вяра", така е. Но по-скоро под формата на доверие в родителите, в техния житейски опит и въобще по-възрастните, особено пък ако са и с по-специален обществен статут - така наречените "авторитети". Това е много важна способност, подпомагала (подпомагаща и днес) развитието и обучението на децата. Някога в далечното ни праисторическо минало да послушаш (да повярваш) на по-възрастния, че да влезеш при крокодилите е опасно, си е било въпрос на живот и смърт. Не пробваш, направо приемаш, че са прави. Така оцеляваш, растеш и след това на свой ред предаваш този опит нататък... Днес е същото при децата - не е хубаво да бръкнат в контакта, за да видят сами дали ще стане това, което им е казала мама. Вярват й! Тази вродена детска доверчивост е необходима, за да оцелеем. В този смисъл, да, раждаме се с вярата си. Просто някои така и не надрастват този период. А други пък използват много умело (и подло бих добавила) тази особеност на детските мозъчета, за да ги промиват. Ето затова казах, че ранната индоктринизация е много успешна винаги, но престъпна.

[Kuna]

Не мога да се сетя как религията би помогнала на някого в кризисен момент да действа по-адекватно?! В кризисен момент се действа рационално, нещо което религията не може да подпомогне... Иначе, да, познавам хора, които наистина намират смисъл във вярата си (то всички намират де), но по-скоро като превенция срещу смъртта. Ама как така щели сме да умрем и край?! Колко по-успокояваща е идеята, че някъде там в отвъдното са ти обещани и те чакат 70 девици, примерно. Опиум! Да не говорим, че тази идея (за някакви евентуални награди от бог след смъртта) винаги предполага и съблюдаването на строго определено поведение преди това, което в болшинството случаи е меко казано садомазохистично. Т.е., да, можем да се сетим за някакви ползи, които допринася (или е допринасяла някога) религията на индивида или обществото, но зад всяка една от тях стоят много повече вреди, което е по-важно.

Религията се е явявала сплотяващ общността фактор в праисторически общности с ловносъбирачески начин на живот... Тогава тази полза е надделявала (изпъквала) над вредата, която е - религиите много по-силно разделят различните, отколкото сплотяват еднаквите. Всяка религия води до ксенофобия, етноомраза, неприязън към друговерците... Това в днешно време всички знаем докъде води.

И относно табутата като начин за справяне с насилието отново може да се каже същото - да, но в праисторически времена, когато изолирани обществени групи от хора с еднакво мислене са живеели отделно от други такива групи. Днес, когато хората живеем заедно (или поне се опитваме), светските закони са по-добрият вариант

Ами дай пак ще обясня как вярата може да помогне на човек да действа по-адекватно в кризисен момент. Обхване го човек паниката и направи някоя глупост. Обаче, съвсем възможно е, в такъв момент да му мине в главата мисълта: "бог ще ми помогне" или "ми да става, каквото ще, щом е по божията воля" - и да се мобилизира несъзнателно. Много е спорно кое е рационалното в кризисен момент - адекватното действие може да е инстинктивното действие. А инстинктивното поведение рационално ли е?

Мисля, че нещо много генерално се бърка тук и някак се омаловажават полезните страни, които вярата може да има и изначалните й ползи още от праисторически времена. Да не говорим, че в темата многократно се използват като синоними понятията "вяра," "религия," "религиозност," "организирана религия." А те не са. Също така гледам някакви мегазаключения, които, ако ще и само заради това, че са твърде общи, са погрешни, а и не са подкрепени с някакви доводи. Пример - цитат от горното мнение: "Всяка религия води до ксенофобия, етноомраза, неприязън към друговерците." Ами чисто и просто това не е вярно.

Та какъв е спорът, собствено? Че религията по дефиниция няма добри страни за човека и обществото? Че е само лоша или само добра? Че няма ползи дори в съвременното общество? Никой от тези въпроси не може да има еднозначен отговор. Религията носи и ползи, и вреди. С напредването на цивилизацията явлението се усложнява, първичните му ползи се откриват по-трудно, развива се, изражда се, компрометира се, дори има разрушителни аспекти. Но това важи за историческото развитие на всяко друго поведение, типично за хората. А периода, през който са се проявили отрицателните резултати от религията е много малък на общия еволюционен хронологичен фон - т.е. верската нетърпимост, фанатизмът, тероризмът, вдъхновен от религия, ако щете и невротизиращото суеверие, не са явления, които доказват, че религията по начало е безполезна. /Дали била опиум - ми опиум е, да - защото, както и други типични за човека поведения води до биохимични процеси, които в същината си са сходни /усещане за удоволствие, транс и пр./ - спортуването, секса и пр. и пр. Още Глишев на първа страница го посочи. Между другото, не знаех, че този фамозен цитат за опиума и религията е поредната манипулирана чрез окастряне и изваждане от контекста сентенция /.

За мен религията и религиозността са интересни като психологическо явление и затова ми беше гот да си поразсъждавам. Обаче темата май започва да звучи банално като "за" и "против" религията и става безинтересна. За протокола - никъде не съм казала, че светските закони са по-лоши от религиозните възбрани, нито пък призовавам за несветска държава.

Не съм нито религиозна, че да ме влече да защитавам религията като философско и духовно явление пред противниците й, нито пък съм необективен атеист, че да отсека, че е безполезна и категорично лишена от положително обществено съдържание.

[tonkata3]

Дали мисълта е биохимичен процес? А какъв да е? Свръхестествен ли?

Ахам, и как се поражда една мисъл - причина? А се проявява като биохим.процес - това не го оспорвам. Но мисълта ми е - как се поражда - причината биохимична ли е?

Ако мисълта има за своя причина пак биохим. процес - това означава, че нещо като отговорност няма, защото... всъщност какво зависи от волята на човека, щом всичко опира до биохимична причина. Нали така? Защото, кое ще е това автономно нещо, което да контролираме и да няма за причина биохим. процес? Оправдахме убийците и пр., защото там където няма избор, а само биохимия, там няма вина, няма отговорност.

Ясно е, че сама по себе си статията приравнява вярата (религиозната) на останалите физиологични процеси в организмите ни. Като такава, тя се поражда на съответните места в мозъка, с предопределена от съответен ген предразположеност към това и "възнаграждава" повярвалия със съответната доза серотонин. Какво толкова неразбираемо има?

Значи такова нещо като любов, саможертва,патриотизъм, вяра - всичко това са физиологични процеси в организма ни? И всъщност духовни изверги няма - просто на физиологично ниво има нещо сбъркано в тях.... Т.е. нравственост не съществува, само физиология, нали правилно те разбрах?

Относно произхода на религиозната вяра в еволюцията... Достатъчно статии и книги има, които я определят като страничен продукт, като бъг, на иначе полезни, вродени наши качества. И това, че е "оцеляла" до ден днешен съвсем не е задължително да се дължи на някакви ползи (макар да не отричам, че може да е имало и такива). И вирусните "настинки" си вилнеят откакто свят светува, благодарение на определени наши гени, ама не ги наричаме полезни (настинките). А тези гени пък от своя страна имат и полезни, жизненоважни качества...

Има и достатъчно книги и статии, които не я определят като бъг и то съвсем научни при това. Тъй че това не е аргумент.

Тъй де - и къде го механизма на еволюцията щом оцеляват и вредните, както и полезните? Къде го този естествен отбор, а? Явно, че няма такова нещо като естествен отбор. Щом изключенията са част от правилото....

На кое полезно вродено качество е бъг религията?

Интересен цитат, този от Уилям Браг. "От религията произлизат целите на човека, а от науката произлиза неговата сила да ги постигне..." И какви са целите произлизащи от религията? Освен за някакви смразяващи кръвта цели, произлизащи от стария завет специално, за други не се сещам. А за новия какво да кажем - доказателство, че традициите очевидно се менят. Ето, сам Исус (ако приемем, че действително е имало такъв човек) отхвърля много от законите в стария завет. Днес пък всички морални, цивилизовани хора, отхвърлят и тези в новия (и във всички останали "свещени" книги). Други пък не спират да пискат, че не всичко трябва да се разбира буквално в писанията и на базата на това сами решаваме кои ценности да следваме и кои - не. Е, по какви критерии избираме това? Очевидно по външни, нямащи нищо общо с каквито и да е писания. Следователно моралът не идва от религията и някакви там богове, а е вложен в нея от хората, доколкото им е било възможно в онези отдавна отминали времена.

Та въпросът стои - какви са целите, произлизащи от религията, след като вече отхвърлихме морала (винаги той погрешно се свързва с религията, та трябваши първи да го изключим ?

опа, морални? цивилизовани? т.е. хора, които имат определени физиологични процеси непротичащи като при неморалните и нецивилизованите? Няма морал, има физиология и биохимия. Такива оценки като "морално" и "неморално" са измислица, нали така? Освен пък като "морално" да се определя това, което е полезно и тогава изречението звучи "..... полезни и... хора". Моралът не произтичо от природата. Там няма морално и неморално, такова има при избор, а не при детерминираността в природата. Тъй че изключихме морала и от природата т.е. и физиология, биохимия и пр. И откъде е все пак морала - щом не е от религията, не е от природата.....

Как се "следват" ценности при положение, че всичко и физиология и биохимия? И извън нея няма нищо? Как има ценност - ценност е духовна категория, в света на детерминизма /да не се повтарям -физиол.биох.../, в материалния свят няма ценност и неценост. Там един процес или се случва или не се случва, има си механизъм, по който се случва... какви ценности тук? Какъв избор? Защото ценност, за да има предполага се избор от цяла съвкупност неща да отделиш нещо като преимуществено ЖЕЛАНО и като цел.

[AciDBurn]

Сетихте ме за тази култова снимка, която виси на стената в стаята ми

Изпитвам откровено презрение спрямо идеологията на организираната религия, която (според мен) зад всичките си мотиви, идеали и принципи, които проповядва, си остава инструмент за масова манипулация. И все пак, аз съм си лицемерно говедо, което обръща гръб на религията, без да знае достатъчно, за това не ме взимайте много на сериозно

Но пък вярата, намирам да има доста положителни качества за отделния индивид от чисто психилогична гледна точка.

Но едно на мога да й отрека на религията - страшни вицове и шеги могат да се сформират покрай нея. Някой стенд-ъп комедианти, половината си кариера са изградили върху това

Отива Иисус на тайната вечеря, отваря вратите и какво вижда. Всички се събрали, оливат се с вино, късат със зъби месо, смеят се и разнуват. Приближава се Иисус и казва:

- Абе братя, какво става тук? Аз ви събрах с идеята да ви кажа нещо много важно!

Приближил се Петър до него, тупнал го по рамото и казал:

- Спокойно, Иисусе! Юда тъкмо е продал нещо и черпи!