Опиум ли е религията?

[bogdan]

Лощото е това че за думата религия се има в предвид църква и християнство което виждаме или сме си изградили като представа или въобще нещо което е свързано с мистика смесена с преживявания частично разбиране и тълкуване на духовни измерения като ад и рай свещенни писания, философия и тем подобни.Всъщност религията е възпитателно средство предаване на знание с цел подбуждане на съвестта на човека да взема решение по правилния начин.В това няма никаква мистика но хора с опорочена съвест изкривяват нейното предназначение като желаят да оправдаят своята неспособност да се покоряват на всяко добро съветване за правилен начин живот.Създават собствена религия и отхвърлят моралния регулатор на Божественото съветване как човек да се научи да живее достоен живот за който е бил създаден.Самото непознаване на истинската религия е фактор за наличието на толкова фалшиви религии.Те в същността си са егоцентрични непостоянни изключвайки себе си от реалния живот на мъдростта на битието.Живота обезмисля тяхното действие с течение на времето и отшумяват защото са с временно въздействие.Когато човек отрезнее от тяхното влияние и насочи поглед към момента в който трябва да вземе адиакватно решение за определена ситуация се намесва истинската религия която може да даде отговор на неговия проблем.Така че поговорката че "Живота учи" е много показателна за това.

[Spiritus]

Карл Маркс вижда в религията конкуренция(за това и повечето комунисти са атеисти, те искат те да създадат рая на земята и добрия живот, да няма безработни, всички да са равни и т.н.).

Иначе религията не е опиум, защото ако човек се опитва да спазва примерно християнските принципи, живота му става много по-труден, отколкото ако не се опитва - ако иска да бъде добър и да взима правилни и разумни решения, ще трябва да се лиши от много удоволствия, страсти и т.н.

Та религията е труден и тежък път, естествено повечето религиозни хора на практика рядко спазват религиозните си принципи и си вършат елементарни злини постоянно.

[vorfax]

Иначе религията не е опиум, защото ако човек се опитва да спазва примерно християнските принципи, живота му става много по-труден, отколкото ако не се опитва - ако иска да бъде добър и да взима правилни и разумни решения, ще трябва да се лиши от много удоволствия, страсти и т.н.

Не съм съгласен. Ако ти представлява дискомфорт да бъдеш добър, ако мразиш да бъдеш в услуга на останалите, ако приемаш постъпването правилно и разумно като товар, ако смяташ, че е лишение това да не бъдеш отрепка, тогава що за религиозен човек си? Духовното израстване не се изразява в това да се мъчиш лишен от поквара и зло, а в това тези неща да са далеч от нуждите ти, от мислите ти.

Дали религията е опиум? Твърде често става. Нещо като страничен ефект на лекарство. Най-честите симптоми са чувството за богопомазаност, надменност, безпогрешност, безнаказаност, безотговорност...

[Spiritus]

Не съм съгласен. Ако ти представлява дискомфорт да бъдеш добър, ако мразиш да бъдеш в услуга на останалите, ако приемаш постъпването правилно и разумно като товар, ако смяташ, че е лишение това да не бъдеш отрепка, тогава що за религиозен човек си? Духовното израстване не се изразява в това да се мъчиш лишен от поквара и зло, а в това тези неща да са далеч от нуждите ти, от мислите ти.

Дали религията е опиум? Твърде често става. Нещо като страничен ефект на лекарство. Най-честите симптоми са чувството за богопомазаност, надменност, безпогрешност, безнаказаност, безотговорност...

Много често в живота е трудно да бъдеш добър и изисква доста жертви, примери за това има почти всеки ден в по-динамичните среди.

Иначе тия симптоми са отричани от религията и не знам как хората са стигнали до тях.

[vorfax]

Много често в живота е трудно да бъдеш добър и изисква доста жертви, примери за това има почти всеки ден в по-динамичните среди.

Иначе тия симптоми са отричани от религията и не знам как хората са стигнали до тях.

Какво значи религия да отрича симптоми? Че не и се иска да ги има ли?

Що се отнася до трудностите в това да бъдеш добър и постъпваш правилно, те спохождат само НЕрелигиозен (поне по християнскиму) начин. Ако човек вярва, че постъпва правилно алтернативата да получи много пари, слава, привилегии няма как да го блазни. Преди всичко християнството акцентира на духовността, с други думи тленните изкушения са вятър работа. С други думи, ако убеден християнин прави компромиси с християнските добродетели, то той не е християнин. Все едно да кажеш, че вегетарианеца много се измъчва, че не може да яде наденици и бахур, но за достатъчно количество би убил родителите си.

[Mr.Shades]

Не съм съгласен. Ако ти представлява дискомфорт да бъдеш добър, ако мразиш да бъдеш в услуга на останалите, ако приемаш постъпването правилно и разумно като товар, ако смяташ, че е лишение това да не бъдеш отрепка, тогава що за религиозен човек си? Духовното израстване не се изразява в това да се мъчиш лишен от поквара и зло, а в това тези неща да са далеч от нуждите ти, от мислите ти.

Дали религията е опиум? Твърде често става. Нещо като страничен ефект на лекарство. Най-честите симптоми са чувството за богопомазаност, надменност, безпогрешност, безнаказаност, безотговорност...

Верно и колко хора според теб се чувстват безпогрешни, богопомазани и прочие?

[vorfax]

Верно и колко хора според теб се чувстват безпогрешни, богопомазани и прочие?

Всички, които си помислят, че изборът им сам по себе си им гарантира нещо. Имам наблюдения от едно бяло течение (не знам коректно ли е да назовавам в прав текст наименованието на сектата), където имаше пиршество на пороци поляти с бяла боя.

[Mr.Shades]

Всички, които си помислят, че изборът им сам по себе си им гарантира нещо. Имам наблюдения от едно бяло течение (не знам коректно ли е да назовавам в прав текст наименованието на сектата), където имаше пиршество на пороци поляти с бяла боя.

И кое е това нещо което им гарантира?

Сектите са много различна бира от нормалните религии.

[lila_va]

И кое е това нещо което им гарантира?

Сектите са много различна бира от нормалните религии.

Дефинирай "нормална религия" и "секта". И след това, ако не е проблем, обясни защо едното е много по-различна бира от другото

[mitaca]

Де факто,т.нар. християнската религия е секта на юдейската. Самата юдейска е секта на по-старата израилтянска (@баси думата ). В самата християнска, дал Господ секти и секти. Не става въпрос за едно време (ариани, несторианци, монотелисти), а и сега .

[vorfax]

Християнството навлиза в Римската империя като ерес и бива третирана като секта. След като добива популярност е призната за официална религия и вече не е секта. Основната разлика, която исках да изтъкна при сравнението между християнството и производните му е, че вторите могат доста да се отдалечат и аз не мога да обобщавам за всички, че учат за едно и също, независимо от етикета, който им е лепнат.

На въпроса какво е това нещо, което им гарантира вечен живот, минаване на по-висщо ниво (тука някой обича да превърта игри) и т.н., ами имаме политика в практика - обещава се, докато овците не вържат вяра. Няма пречка аз днес да си измисля религия и за да я направя привлекателна да ви обеща светло бъдеще и да почеша егото ви, като ви обясня, че вие сте специални и само вие можете да следвате религията ми (която иначе е много ДРЕВНА - това е думата с психологичен еквивален на думата НОВО върху препаратите за пране). Задържането в смотаната ми скалъпена на две-три религия става по-лесно, когато я превърна в тайнство. Така хем няма да се налага да се аргументирам с простосмъртни, непосветени и небогопомазани, хем баламите, които ми вярват ще тънат в блаженство как точно тях ги е огряла тази благодат. С други думи, ако някой не ме харесва (и ме изобличава) той не е бил в миналия си живот Бонапарт и нищо не разбира.

В този ред на мисли вярата може да се изгради изключително силно до степен на пристрастяване, но не непременно върху нещо стойностно, дори смислено, нито да възпитава в християнският морал, който приемаме за някаква норма, но мнозина определящи се като християни не само, че не го познават, ами и носят кръстчета само като модна притурка на конфекцията си.

[Mr.Shades]

Християнството навлиза в Римската империя като ерес и бива третирана като секта. След като добива популярност е призната за официална религия и вече не е секта. Основната разлика, която исках да изтъкна при сравнението между християнството и производните му е, че вторите могат доста да се отдалечат и аз не мога да обобщавам за всички, че учат за едно и също, независимо от етикета, който им е лепнат.

На въпроса какво е това нещо, което им гарантира вечен живот, минаване на по-висщо ниво (тука някой обича да превърта игри) и т.н., ами имаме политика в практика - обещава се, докато овците не вържат вяра. Няма пречка аз днес да си измисля религия и за да я направя привлекателна да ви обеща светло бъдеще и да почеша егото ви, като ви обясня, че вие сте специални и само вие можете да следвате религията ми (която иначе е много ДРЕВНА - това е думата с психологичен еквивален на думата НОВО върху препаратите за пране). Задържането в смотаната ми скалъпена на две-три религия става по-лесно, когато я превърна в тайнство. Така хем няма да се налага да се аргументирам с простосмъртни, непосветени и небогопомазани, хем баламите, които ми вярват ще тънат в блаженство как точно тях ги е огряла тази благодат. С други думи, ако някой не ме харесва (и ме изобличава) той не е бил в миналия си живот Бонапарт и нищо не разбира.

В този ред на мисли вярата може да се изгради изключително силно до степен на пристрастяване, но не непременно върху нещо стойностно, дори смислено, нито да възпитава в християнският морал, който приемаме за някаква норма, но мнозина определящи се като християни не само, че не го познават, ами и носят кръстчета само като модна притурка на конфекцията си.

Основно нещо в християнството е, че то е за всички, не само за отделна група. Ей на аз съм православен християнин, и либерал и смятам, че човек е добър в този си живот той отива съответно където трябва в следващия. От аргументите ти изглежда, че казваш, че всички християни са супер консервативни и си вярват, че само те 'праведните' ще идат в Рая. Реалността не е такава, аз съм пример за това. Не дискриминирам нито на расова основа, нито на религиозна, а още по-малко на сексуална. И ти ме вкарваш в някакви филми заедно с останалите свестни хора където едва ли не сме сектанти дето искат да реформират света чрез меч в едната ръка и Библия в другата.

Не сравнявай християнството с днешните секти, култовете в момента се правят по няколко основни причини- лидера е мошенник; лидера е грандоман и има делюзии; лидера си е луд.

П.С. Това за овците даже ми е неприятно да го коментирам, аз все още мога да мисля и овца не съм станал, щото поне не вярвам в обощения.

[Spiritus]

Християнството навлиза в Римската империя като ерес и бива третирана като секта. След като добива популярност е призната за официална религия и вече не е секта. Основната разлика, която исках да изтъкна при сравнението между християнството и производните му е, че вторите могат доста да се отдалечат и аз не мога да обобщавам за всички, че учат за едно и също, независимо от етикета, който им е лепнат.

На въпроса какво е това нещо, което им гарантира вечен живот, минаване на по-висщо ниво (тука някой обича да превърта игри) и т.н., ами имаме политика в практика - обещава се, докато овците не вържат вяра. Няма пречка аз днес да си измисля религия и за да я направя привлекателна да ви обеща светло бъдеще и да почеша егото ви, като ви обясня, че вие сте специални и само вие можете да следвате религията ми (която иначе е много ДРЕВНА - това е думата с психологичен еквивален на думата НОВО върху препаратите за пране). Задържането в смотаната ми скалъпена на две-три религия става по-лесно, когато я превърна в тайнство. Така хем няма да се налага да се аргументирам с простосмъртни, непосветени и небогопомазани, хем баламите, които ми вярват ще тънат в блаженство как точно тях ги е огряла тази благодат. С други думи, ако някой не ме харесва (и ме изобличава) той не е бил в миналия си живот Бонапарт и нищо не разбира.

В този ред на мисли вярата може да се изгради изключително силно до степен на пристрастяване, но не непременно върху нещо стойностно, дори смислено, нито да възпитава в християнският морал, който приемаме за някаква норма, но мнозина определящи се като християни не само, че не го познават, ами и носят кръстчета само като модна притурка на конфекцията си.

Християнството казва, че това, което е привлекателно и лесно обикновено е грешно - логично е, че за да минеш на "по-високо ниво" трябва да избягваш злото, да живееш разумно, да се опитваш да бъдеш добър и да се бориш с трудностите на живота, да не се отчайваш и всякакви такива неща. Само неразбраната религия е опиум и се превръща в масова култура - хората изпълняват най-елементарното, безсмислена вяра(защото не я прилагат на практика), носене на кръстове, 1-2 пъти в годината в църквата(а богатите даряват по нещо) и си внушават, че са големи християни. Само че на практика всеки ден продължават със същите си грехове и недостатъци. Християнството даже се определя като най-трудният път.

[vorfax]

От аргументите ти изглежда, че казваш, че всички християни са супер консервативни и си вярват, че само те 'праведните' ще идат в Рая.

Тъкмо обратното. Аз не съм религиозен в каноничния смисъл на думата, но споделям християнските ценности. Усещането за богоизбраност, превъзходство, надменност и др., наблюдавах в едно братство и за него говорих. Изглежда не си прочела или разтълкувала правилно думите ми.

... Само неразбраната религия е опиум и се превръща в масова култура - хората изпълняват най-елементарното, безсмислена вяра(защото не я прилагат на практика), носене на кръстове, 1-2 пъти в годината в църквата(а богатите даряват по нещо) и си внушават, че са големи християни. Само че на практика всеки ден продължават със същите си грехове и недостатъци. Християнството даже се определя като най-трудният път.

Какво ще рече неразбрана религия? В опиум може да се превърне всяко убеждение, което лежи на човешките инстинкти (страхове).

А дали носещите кръстче и влизащи в църква само по Нова Година се определят за вярващи, не знам. Това са християни по паспорт, но не и по убеждения, защото такива нямат. Така както аз съм българин, но често се чувствам като гост сред българи.

Нуждата от религия е сведена до мода, в това си прав. Не мога да посоча едностранно, че това е само за добро или само за лошо.

[Mr.Shades]

Тъкмо обратното. Аз не съм религиозен в каноничния смисъл на думата, но споделям християнските ценности. Усещането за богоизбраност, превъзходство, надменност и др., наблюдавах в едно братство и за него говорих. Изглежда не си прочела или разтълкувала правилно думите ми.

Какво ще рече неразбрана религия? В опиум може да се превърне всяко убеждение, което лежи на човешките инстинкти (страхове).

А дали носещите кръстче и влизащи в църква само по Нова Година се определят за вярващи, не знам. Това са християни по паспорт, но не и по убеждения, защото такива нямат. Така както аз съм българин, но често се чувствам като гост сред българи.

Нуждата от религия е сведена до мода, в това си прав. Не мога да посоча едностранно, че това е само за добро или само за лошо.

Да погрешно съм те разбрал. Защо тогава пренасяш наблюденията си от секта върху християнството?

[mitaca]

Жителите на земята се делят на две: Едните нямат религияимат но имат ум, другите имат религия но нямат ум.

Абу-Ала ал Маарри арабски поет, сляп (роден в Маарра Сирия починал 1057:).

Вижте кога, къде и от кого е писано .

[Spiritus]

Жителите на земята се делят на две: Едните нямат религияимат но имат ум, другите имат религия но нямат ум.

Абу-Ала ал Маарри арабски поет, сляп (роден в Маарра Сирия починал 1057:).

Вижте кога, къде и от кого е писано .

И на по-умните се случва да приказват глупости, сигурно се е отчаял от религиозните войни, но ако беше помислил, преди да го каже, щеше да обвини човешкия ум, а религията определено не е за безумни. А може би има предвид, че е жалко това разпределение.

[vorfax]

Жителите на земята се делят на две: Едните нямат религияимат но имат ум, другите имат религия но нямат ум.

Абу-Ала ал Маарри арабски поет, сляп (роден в Маарра Сирия починал 1057:).

Вижте кога, къде и от кого е писано .

Това звучи прекалено ксенофобски. Няма хора без ум. Просто на много хора умът им се нуждае от патерици. Боговете са заместители на бащите, чувството за сигурност в детството и отнемат бремето от вземане на решения предоставяйки това на по-висши сили под формата на неведоми божи пътища и съдби.

Хората се изповядват на свещениците, на най-добрите си приятели, на лекарите, на въображаемите приятели, на терапевтите. Да вярваш в Бог е все същата терапия, която е компенсаторен механизъм на някаква нужда:

- подкрепа

- обяснение на света

- чувство за принадлежност

- познатото от детството усещане за безгрижност (носталгия)

- бащина закрила и доминант

- осмисляне на живота с основна цел (мисия)

До тук - нищо лошо. Хората искат много неща от религията и получават много неща от нея. Когато и боговете, обаче, започнат да искат - става страшно...

[Spiritus]

Това звучи прекалено ксенофобски. Няма хора без ум. Просто на много хора умът им се нуждае от патерици. Боговете са заместители на бащите, чувството за сигурност в детството и отнемат бремето от вземане на решения предоставяйки това на по-висши сили под формата на неведоми божи пътища и съдби.

Хората се изповядват на свещениците, на най-добрите си приятели, на лекарите, на въображаемите приятели, на терапевтите. Да вярваш в Бог е все същата терапия, която е компенсаторен механизъм на някаква нужда:

- подкрепа

- обяснение на света

- чувство за принадлежност

- познатото от детството усещане за безгрижност (носталгия)

- бащина закрила и доминант

- осмисляне на живота с основна цел (мисия)

До тук - нищо лошо. Хората искат много неща от религията и получават много неща от нея. Когато и боговете, обаче, започнат да искат - става страшно...

Аз съм религиозен, но повечето от тия неща не важат.

Подкрепа - подкрепа може да получиш най-вече от близки и приятели(освен ако не съм пропуснал нещо), е ако имаш предвид вяра, не е същото като стандартното разбиране за подкрепа

Обяснение на света - с това се занимава науката, религията дава по-скоро философско обяснение и то в християнството е слабо застъпено, дадени са само основни духовни принципи, но нищо което да звучи научно или да запълва картинката, пък и това не е основна задача на християнството, то акцентира върху същността и практиката, не върху любопитните философствания

Чувство за принадлежност - напротив, по-скоро чуство за самота, защото малко хора се опитват да са "духовни" донякъде(не броя масовата култура в която хората превръщат християнството тя не дава много), а и религията не е партия

Това усещане за безгрижност противоречи на християнския принцип да се грижим постоянно за всичко.

Бащина закрила и доминант - в духовен смисъл да, но първо разума закриля човек, ако сам не си помогнеш и не си разумен Бог няма да го стори вместо теб

Осмисляне на живота с основна цел - Християнството дава обща цел, която да важи за всички

Редактирано Юли 16, 2013 от Spiritus

[vorfax]

По ред. Ако не се молиш, не знам какъв християнин си.

Християнството таман обяснява как е създаден света. Ако смяташ, че науката с еволюционистката си теория ти обяснява света, не знам какъв християнин си.

Чувството за принадлежност е към лоното на правилно постъпващите, а това те прави и в компанията на един такъв човек "неизгубен", защото най-страшната самота в ежедневието ни е тази сред тълпата. Имах тема в която направих анкета за комплексите. На 100% беше отбелязано само чувството за неразбраност/самота.

Безгрижността е базирана на това друг да решава вместо нас. Посочваш дълга за съпричастност като нещо, което противоречи на безгрижността, но всъщност не е така. Християнството ни дава наготово убежденията, че трябва да се постъпва по определен начин и че ще има определено възнаграждение срещу него. Съвсем не е безгрижен света в който трябва сам да решаваш как да постъпиш и никой не ти обещава награда, ако определя вместо теб как.

За бащината закрила и нуждата да се подчиняваме си го признал. Следването на път - тоже.

[Spiritus]

По ред. Ако не се молиш, не знам какъв християнин си.

Християнството таман обяснява как е създаден света. Ако смяташ, че науката с еволюционистката си теория ти обяснява света, не знам какъв християнин си.

Чувството за принадлежност е към лоното на правилно постъпващите, а това те прави и в компанията на един такъв човек "неизгубен", защото най-страшната самота в ежедневието ни е тази сред тълпата. Имах тема в която направих анкета за комплексите. На 100% беше отбелязано само чувството за неразбраност/самота.

Безгрижността е базирана на това друг да решава вместо нас. Посочваш дълга за съпричастност като нещо, което противоречи на безгрижността, но всъщност не е така. Християнството ни дава наготово убежденията, че трябва да се постъпва по определен начин и че ще има определено възнаграждение срещу него. Съвсем не е безгрижен света в който трябва сам да решаваш как да постъпиш и никой не ти обещава награда, ако определя вместо теб как.

За бащината закрила и нуждата да се подчиняваме си го признал. Следването на път - тоже.

Като се молиш, никой не ти отговаря, т.е. не става въпрос за подкрепа като от близък, ами за вяра, което е по-особен вид чувство.

И как християнството обяснява света, повечето християни примерно приемат теорията за Големия взрив, и не се съмняват, че животните днес са еволюирали от праисторическите животни, първо водни, после земноводни, динозаври и т.н, съвсем съм слаб по биология(нима това не е официална научна теория?). Вече за това как са се появили хората никой не дава 100% обяснение, а това за Адам и Ева е символизъм.

Ако някой е християнин, не значи, че е по-правилно постъпващ от някой атеист примерно, има и греховни, и неразумни вярващи.

Иначе никой не решава вместо нас, нима като човек взима решение как да постъпи Господ му шепне в ухото? За това и е принципа на свободната воля.

Християнството е базирано на доброто и злото, т.е. доброто е правилно, злото не, и очевидно е по-добре да си добър, а възнаграждението не е като някакъв подарък от Дядо Коледа, защото християнството е доста труден път, т.е. възнаграждението сам си го изработваш достигайки по-високо "духовно ниво", възнаграждението е следствие на духовната еволюция, и не е някакъв бонус само за това, че си християнин.

Ти все едно казваш, че Господ винаги ни направлява как да постъпим и все едно че е нещо лесно и не изисква усилия и хоп накрая награда и че тъй си живее човек безгрижно. В библията няма рекламни текстове тип станете християни при нас е по-лесно, ами постоянно се предупреждава човек да е бдителен, да се грижи, за това колко е труден пътя за християните и т.н.

А да бориш злото с добро както е в християнството е много трудно чисто психологически.

Въобще едва ли има такива хора на света, пък какво остава да са християни.

Просто няма аргумент за това, че християнството прави живота по-лесен, безгрижен и че е като опиум, защото самото християнство твърди точно обратното и на практика е така.

Освен ако не говориш за псевдохристиянството или за разни секти и фанатици.

Редактирано Юли 16, 2013 от Spiritus

[vorfax]

Християнството не е по-правилния или по-лесния начин. То е по-правилния или по-лесния начин за онези с незадоволени някоя или няколко от изброените от мен нужди. Изобщо когато пишеш:

Християнството е базирано на доброто и злото, т.е. доброто е правилно, злото не, и очевидно е по-добре да си добър...

е редно да си даваш сметка, че и добро и зло и правилно и неправилно са просто човешки идеи и представи, абстракции подчинени на някаква философия, търпящи еволюция, често субективни, често с условности тип "по-малкото зло", винаги неподлагани на съмнение и често със съмнителен универсален показател, понякога противоречащи си. И ако трезво погледнеш на нещата, ще осъзнаеш, че каноните не са измислени защото са безспорни, а за да те лишат от нуждата да се усъмниш в цялата тази бъркотия, която има универсалния и в успехи и в несгоди отговор "неведоми пътища божии".

Целият този пакет от морални норми е предоставен наготово, а като всичко предоставено наготово не е плод на личната човешка воля, разбирай избор. Ето това е момента на отказ от отговорност - приемането на вяра на доктрина, която да определя постъпките и мислите ти.

Това, че подлагаш Библията на тълкувания те причислява повече към категорията сектанство. Вярно, че последвала еволюция не се отрича от християнството, но създаването на света не може да го подмениш с по-удачни за представите ти възгледи. Християнството не е хранителна добавка, а целия ти хранителен духовен режим.

А мотива за наградата и наказанието - Рая и Ада, е в основите на цялата религия. Дядо Коледа пасти да яде. Християнството предлага вечна благодат или вечна болка - имагинерно изгаряне на тялото, промушване и дране.

Това какво изпитва религиозния в интимното откровение молитвата е дълга тема, но като те чета май за теб е просто непозната.

Следването на християнството наистина е много трудно. Неследването на християнството - също.

Има една основна причина християнството, пък и всяко друго вероизповедание, да предоставя по-лесен живот за изповядващите го. Тази причина е да си вярваш, че постъпваш правилно и че си добър човек. От невръстна възраст се борим за хорското одобрение и факта, че да се постъпи правилно е почти невъзможно е причината да търсим утеха в религиите, съмишленици, семейството. Ще кажеш "Как пък така е трудно да има правилен начин?". Ами така. Аз наричам живота гаден полином - такъв с много неизвестни. Толкова неизвестни, колкото звезди няма на небосклона. Обаче религията ни предоставя заблудата, че това може да се контролира. Който иска да вярва.

Ще ти дам пример за това как безспорните истини са условни такива. Всички ние сме чували за Майка Тереза. Жената беше канонизирана за светица. Наистина голямо признание... от църквата. От църквата, уточнявам, защото:

Критици на майка Тереза, сред които Кристофър Хитчънс, Тарик Али и Аруп Чатерджи твърдят, че Мисионери на милосърдието предоставя некачествени грижи, като е заинтересована най-вече от покръстването на умиращите в католицизъм, и че използва даренията за мисионерска дейност, вместо за подобряване на здравните грижи. Католическата църква отхвърля повечето обвинения.

Най-силната религия е любовта (и естествено с нея се спекулира най-много). Любовта ни кара да искаме да бъдем по-добри, обърни внимание - обърнато е към себе си, защото когато опитваме да направим останалите по-добри (по наш образ и подобие) резултата е непременно катаклизъм. И след като влюбването беше категоризирано от Световната Здравна Организация като болестно състояние под номер F63.9, със симптоми каквито има примерно от опиум, би следвало да си даваме сметка, че всичко, което завладява съзнанието ни е наркотик. Мисля Последният Римлянин го беше казал наскоро много хубаво - глад към храна, секс, работа, хазарт, вяра, все наркотици използващи уязвимостта на нашият мозък.

Редактирано Юли 16, 2013 от vorfax

[mitaca]

И на по-умните се случва да приказват глупости, сигурно се е отчаял от религиозните войни, но ако беше помислил, преди да го каже, щеше да обвини човешкия ум, а религията определено не е за безумни. А може би има предвид, че е жалко това разпределение.

Това звучи прекалено ксенофобски. .......

Не разбрах защо да е ксенофобски? Този поет е израсъл в мохамеданска среда и е бил мохамеданин. Религиозни войни не е имало, той умира 50-ина години преди кръстоносните походи.

Правете разлика между, вяра, канализирана вяра - религия, канализирана религия - Църква!

[vorfax]

Не разбрах защо да е ксенофобски?

Заради второто изречение:

Това звучи прекалено ксенофобски. Няма хора без ум.

[Spiritus]

Християнството твърди, че доброто произлиза от Бог - т.е. в теми като тази, говорейки за християнството, трябва да се базираме на неговите "аксиоми", на базата на които се изграждат другите "духовни закони" на християнството, та от християнска гледна точка и от гледна точка на последователите на християнството такова, каквото е, то християнството е далеч от опиум.

От масова гледна точка и от материалистична гледна точка може да не е така, а за комунистите(от които е тръгнал тоя израз) те виждат в християнството конкуренция(защото идеалистите комунисти искат дето се вика да направят земята рай).

Може да не възприемаш, да не вярваш, да имаш друго мнение различно от основните твърдения на християнството, примерно за доброто и злото и Бог и т.н., но това е предмет на друга тема.

Официално християнството се води доста труден път на любовта, разума, доброто и златната среда, и е далеч от определения и състояния като опиум, наркотик и т.н.

А разбиранията ти за християнството са погрешни, ако разгледаш библията ще видиш, че нещата не са точно такива, каквито мислиш че са. За наказанието и наградата, за липсата на отговорност и т.н., това е криворазбиране.