Чалгата

[alvassareiro]

Я пазарна, я полу-пазарна е ситуацията от началото на 90-тте.

Алвич обаче много греши, като казва, че естрадата на социализма запълвала онази среда, която липсва и за която става дума по-горе.

Не. Естрадата също беше дирижирана, тя беше в страни от хората. Младежда искаше Битълс, те й пускат Лили Иванова. Когато напук на всички се създаде (подвигът на хора като Кирил Маричков и др. е цяло чудо!) българският рок, властта на секундата го нападна, определяйки, винаги ще го давам тоя пример - че солата за китара трябва да са до 4 такта. !!!! Абе тия луди ли са били или какво, или са упражнявали някакъв префинен терор над българската музика...

Т.е. вакуумът си стоеше. И обикновения човек, надънен в селото си, лишето от стоки, или по-лошо - дошъл от селата в панела си, си искаше като си сложи ракийката, да чуе нещо. Ама какво?

Лили Иванова? Ммммм... не. Ансамбъл Филип Кутев на 12 гласа акапелно пеене? Тц, кви са тиа глупости.

Оставаха му Борис Машалов и Мита Стойчева, но те рядко се чуват по телевизията, а и нещата им са шедьоври, а това товари.

За случая другите народи си имат един лековат, но достатъчно добър и на ниво градски фолклор. То и българите са почнали да си го създават, обаче Аспарух Лешников се появява на екрана на БТ едва 22 г. след 1944 г. И що? Щото пеел буржоазни песни и то в Германия.

И тогава, братчеда Пешо се появява отнякъде с ТИР-а и с една ролка гръцки песни. Или сръбски, че по-се разбира текста.

Е това създаде почвата, в която през 90-тте е..ха майката на пейзажа.

Е, културните процеси и нагласи помогнаха, но тласъкът не идва от тях, защото ако беше така, България щеше да е рОдина на балканската чалга, а не е. Тя е само компилатор.

Напритив КГ, не съм казал, че естрадата е запълвала липсващото звено. Тя беше замислена да го запълни, но фактът, че се появи паралелна структура, разбирай чалга, говори, че решението или изборът не е подходящ. ясно и кратко.

Не бих търсил основните причинитие за масовността и вулгарността на чалгата в реакцията на плебса с/у запада и настъпилите промени след '89г.

От една страна българинът има доста повърхностна представа за западняшките цености и определено не ги разбира.

От друга страна България и към днешна дата е (почти) безинтересна за Запада.

Просто не виждам достатъчно допирни точки, които биха обяснили "чалга реакцията".

Феномените "вулгарност" и "масовност" по скоро се свеждат до чисто пазарната ситуация в началото на 90-те:

- народът от край време си иска, но през соца реално има само внос от Гърция и Югославия.

- вулгарността е/бе пазарна ниша, напипана от прохождащата тогава "авторско/изпълнителска мизикална сцена".

Напр.: "сръбляк" имаше за "све и сваща", но някак си държеше "ниво".

Предпологам, че и с гърцката чалга положението бе/е подобно.

- В музикален план новоизлюпената "сцена" няма коректив, тъй като

а) сравнено с комшийте ни, българската "веселяшко-кръчмарска-за душа-на ухо-пр." традиция е повече от скромна.

б) погледнато усреднено, откъм вкус, усет и естетика сме си открай време бамбашка.

- др.

Това, че имаме повърхностна предствава за западните ценности, ако е така, може да бъде причина за вулгаризиране, не обратното. А това, че западът ни счита за безинтересни, също нищо не означава, или поне не му пречи да ни облъчва. Допирните ни точки със Запада са фактът, че цялото ни общество и цивилизация е абсорбирано от Запада.

[Kuna]

Напритив КГ, не съм казал, че естрадата е запълвала липсващото звено. Тя беше замислена да го запълни, но фактът, че се появи паралелна структура, разбирай чалга, говори, че решението или изборът не е подходящ. ясно и кратко.

***

Това, че имаме повърхностна предствава за западните ценности, ако е така, може да бъде причина за вулгаризиране, не обратното. А това, че западът ни счита за безинтересни, също нищо не означава, или поне не му пречи да ни облъчва. Допирните ни точки със Запада са фактът, че цялото ни общество и цивилизация е абсорбирано от Запада.

Там е работата, че не се появи паралелна структура. Чалгата измести попа. Прав си, че естрадата най-вероятно е била замислена да направи нещо. Подозренията ми обаче са, че не е била предназначена да замени липсващото звено, за което говорим с КГ125, а да филтрира по подходящ начин западното влияние Което пак май не свърши много успешно, защото западната упадъчна музика все пак се наложи у нас, слава богу. Ама хем не измести това налагане, хем пък и не създаде читава родна поп-култура. /Единичните случаи на наистина хубав поп се подразбират/.

Отвсякъде съм съгласна с BGVlach, че "От една страна българинът има доста повърхностна представа за западняшките цености и определено не ги разбира."

А къде я видя тая абсорбираност от Запада?! Де да бяхме тъй абсорбирани...

[alvassareiro]

Ами поради почти всичко, което ни заобикаля. Много подробно съм описал откога и как източноправославната цивилизация е погълната от западната. Най-вече поради това, че сме модерна национална държава, със западно законодателство и светско образование.

[Kuna]

Ами поради почти всичко, което ни заобикаля. Много подробно съм описал откога и как източноправославната цивилизация е погълната от западната. Най-вече поради това, че сме модерна национална държава, със западно законодателство и светско образование.

Така като чета, "модерна национална държава със западно законодателство" и "светско образование" ми звучат почти като национални бедствия

Не зная какви наблюдения имаш, но онова, което ни заобикаля, не е западната цивилизация. Или може би е, ама на един етап, дето сегашната западна цивилизация отдавна е оставила зад гърба си като грешки на растежа. Онова, което ни заобикаля, са механизми и рамки, които действат и в западната цивилизация, но у нас са лишени от осмислено съдържание. Някои от тези явления са у нас по силата на естествени процеси, които не признават национални граници - например освобождаването на пазара и границите - разбирай пазарната икономика, или онова, което у нас минава за такава. Други пък са у нас по силата на наложени процеси - разбирай Европейското законодателство. Но ни липсва съзнанието, традициите, опитът, културата, дисциплината, съзнанието, политическата зрялост, прагматизмът и всичко онова, което да позволи да се извлече най-доброто от тази Западна цивилизация, която "вече е и в България!" Така че ще се повторя, че БГВлах е прав...

[alvassareiro]

Това на какво ниво сме в случая няма никакво значение, и е обект на друга тема. Цивилизационната принадлежност се определя от чисто формални корективи, като държавен строй, икономически строй, образование, законодателство. Фактът, че сме приели още преди 135 години тези критерии ни поставя сред имитаторите на западните ценности, респективно сред вътрешния пролетариат на Запада. Не сме да речем някаква теокрация, или нещо подобно, нали? Следваме чисто западен модел. Как го следваме, докъде сме стигнали, как се справяме, не е тема на сегашната дискусия. Въпросът е, че сме на западната магистрала, членуваме във всички възможни западни структури, имаме тотален прозападен курс, изградили сме модерна национална държава, доктрина, законодателство, светско образование и тн. А степента в която усвояваме западните уроци зависи от две неща

- на кой етап от озападняването си сме. Дали сме в началото, в средата, и тн. Колко време е отминало от първия път, в който еналожена националната държава.

- степента на реакция и съпротива на местната култура, остатък от предходна цивилизационна принадлежност, спрямо озападняването. За което говоря. Ти може формално да си приел западни закони, но никой не ги спазва. Защото културата ти все още пази предишни цивилизационни заряди.

Така, мисля, че съвсем ясно означих кои са онези критерии, които определят към коя цивилизация принадлежим. Чисто формални и институционални. А доколко се справяме с озападняването си е друг въпрос, и друга тема. Важен е моделът, рамката, законите, конституцията, държавното устройство, светското начало, устоите на държавонстта.

Всичко това бележи процесът на озападняване. Франция ньма как да се озападни, тя е западна. Озападняват се или примитивни народи, или чужди цивилизации, които копират запада. Докъде са стигнали икак се справят е друга тема. Важното е, че имитират по свой си начин. А още по-важното е, че смесват своята култура със западната. Нарича се панмиксия.

Не знам защо се хабя да обяснявам основни неща. Най-общо днес съжителстват няколко цивилизации - далекоазиатска, хиндуистка, мюсюлманска и модерна западна. Та според теб ние към коя принадлежим?

[nik1]

Тезата и виждането че чалгата е реакция срещу западната култура съвсем не е нова..Нито е странна, защото всички начинаещи певци, и всики композитори през 1990 годинa са знаели кои са Бритни Спиърс, Мадона, АСДС, Пинк Флоид и т.н.

Изобщо и не трябва да ни учудва от чисто културна/антропологична гледна точка защо (Балканците) приехме като родна и национална музика един феминизиран жанр (защото сме с "женствена" култура разбира се, за разлика от притежаващите висока степен на културна "мъжественост"- британци или американци), а не РОК, РАП, ХАРД - класически мъжки жанрове, които забележете, не се котират в женствените европейски култури (в Холандия слушат предимно и главно унисексовото "техно", и техен си фолклор)..По времето на социализма западния поп, които се случаше в България беше също феминизиран/феминистки, или се изпълняваше от жени/женски или смесени групи и изпълнители - като почнем от от АББА, Бони М, и свършим ъс Сиси Кеч,или Британските изпълнителки през през 80-90 години на 20 век..Аз имам някаква предства каква музика се слушаше,най-много защото съм израстнал в семейството, с "музикален културтрегер" в него, така че съм наясно какво се пускаше и въртеше по станциите..

http://www.google.bg/search?q=%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D0%B3%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F+%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83+%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&hl=bg&client=firefox-a&hs=aB4&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&ei=RYWXTPDEAZHLswaRvoVb&start=0&sa=N

[alvassareiro]

Това, за което пише Ник, е вярно. Изобщо, не само западните групи. Самата естрада е музика от западен тертип, преведена на български. Копира италианската и френската забавна музика. Ами точно срещу нея се противеше българинът, когато на маса още през социализма надигаше пиянски цигански вопли. Тука има не сома едно доста интензивно западно навлизане след 1989, но от средата на 60те самата държава съвсем активно, като част от политиката си, налагаше западни стилове и вкусове в лицето на естрадата на народ, който въобще не се беше озападнил до ниво ,че да оцени, камо ли да хареса тези стилове.

[КГ125]

Тук бих възразил жестоко!

Кого преследваха и пердашеха за дълги коси и дънки през 60-тте? Не ли западнонастроената българска младеж?

[alvassareiro]

Не знам срещу кое възразяваш, няма и значение всъщност. Дългите коси и дърнки, изобщо целият рок-пънк-хипи стил идваше от САЩ и Великобритания, докато естрадата беше от Франция и Италия. В случая имаме избирателно преследване на един западен стил, и толериране на друг.

[КГ125]

Не, просто естрадата я имаше и в СССР. Тя не идва от Италия, а и дойде и се настани във време, в което имаше разведряване, края на 50-тте и началото на 60-тте. Пък и в нея можеше да има състезание със запада в две по същество еднакви жанра.

Но рок, битълсите, ехейй, това е друга работа. Там вече социализма нямаше какво да предложи, и това с ужас беше наречено западно влияние и упадъчна музика. Е, поне джаза не са преследвали в БГ, че в СССР и това го има.

[alvassareiro]

Ами и в СССР естрадата копира италианската. Чисто западен стил, даже лили копира в началото една италианска певица, не й помня името. В българската естрада няма нищо съветско, нито турско, нито китайско. Има обаче много италианско и френско. Самата дума е романска. емил пък е член на съюза на френските артисти.

Самата идея за популярна музика, популярни изпълнители и звезди тем подобни е западна, не руска, нито пък китайска. Това е типичен западен концепт.

Да не говорим колко естрадни хитове на родните изпълнители, включая Лили са изплагиатствани от италиански мелодии.

Ако питаш мен, малко са ги преследвали рока и пънка. банда разгащени пияндурници. тука естетика и медолии трябва, не разхайтени хлапетии. айде и без рок ще минем. не е болка за умиране от естетическа, културна и цивилизационна гледна точка.

[КГ125]

Еее, не прекалявай.

[glishev]

Там е работата, соцът всъщност приема всичко чуждо, но бавно и през цедка. Може да си прав за западния произход на това, което тук наричаме "естрада". Само че ако примерно канцоната или шансонът са естествено развиващи се, чисто пазарно съществуващи явления, тук те не се пропускат, когато са нови, а чак когато поостареят и почнат да излизат от мода в родните си страни. И тук навлизат по някакъв одобрен, фризиран начин, който се оказва златноорфейски, сиреч изкуствен.

Нещо подобно може да се каже за джаза - отначало отхвърлян като "упадъчен", по-късно възприет като "музика на потиснатите чернокожи работници в Щатите". Тази бавност в пропускането се дължи както на естествената за режима цензура, така и на еснафщината на "комунистите". Нашите комунисти се оказват не революционери, а хорица с дребнобуржоазен (но не собственически, за съжаление) начин на мислене - кола, вила, апартамент, каква е тая упадъчна музика, ама ха, винце, кюфтенца и да живее Партията.

Колкото до рока, метъла и пънка - смятам ги за нужни и важни. Предпазният клапан на пуберитета. Самата музика е енергична, човек се поуморява докато танцува. Текстовете са агресивни, така че пяната избива на повърхността. Отиваш на концерт, мяташ гривата/гребена, ревеш простотии, уморяваш се и се връщаш при мама и тате. След десет години вече си турил вратовръзката, но като се видите със старите авери, носталгично си пускате малко от добрия стар метъл.

Отделно от това има музиканти, които просто са виртуози в тая музика. Правят невероятни неща, които си е удоволствие човек да чуе. Има си моменти за нежно мелодични парчета, има си и моменти за Seek'n Destroy. Отделно от това рокът, пънкът и метълът често (не винаги) имат нихилистични и деструктивни текстове, но в тях има повече емоционална и интелектуална претенция отколкото в разни попове и чалги. С рок можеш да възпиташ нормален човек с донякъде формирана чувствителност (има достатъчно примери за това, така че просто отказвам да влизам в спор по това). С чалга можеш да възпиташ само простак.

[alvassareiro]

Но, ще се придържам към критериите за безличност и безчувственост при анализите си, а и не на поселдно място, за да не нараня чувствата и вкусовете на другите участници в дискусията. Затова ще се огранича само с очертаването на интересния резултат от изкуственото вмешателство на престъпно правителство в културната политика, като изкуствено толерираше и натрапваше един нелош и ненисък в качествено и морално отношение музикален стил, и изкуствено преследваше друг стил. В резултат днес първият стил, нелошият, тотално загуби терен, докато другият, поради фактта, че беше преследван, се асоциира с антикомунизъм, героизъм, надежда, свобода, и тн. и триунфира.

Ще се съглася с Глишев, фризирането и прецеждането е неминуемо за всеки режим. Само ще възразя, че шансонът, а и италианската забавна музика, се развиват горе-долу едноврменно с нашата естрада. Основателят на шансона е Азнавур, а той твори от 60те досега.

Ако питаш мен, най-добре се възпитава с вивалди и шостакович, но де тоя късмет...Това дегто описа за гривите и старите авери важи само, ако имаш рокаджийско минало. Защото ние, които слушаме азнавур, пиаф, беко и адамо имаме преживявания от съвсем друго естество...

[КГ125]

Глишев, много точно! Точно през цедка. Първо не може, а после - а, другари, ми що не организираме производството на дънки. А, ама те се търсят на запад - я да ги изнесем за твърда валута. Ами наште младежи? Абе тука е твърда валута, бе, ей!

И това е то.

Ще станем като един герой на Робърт Шекли и Роджър Залазни, ако се възпитаваме с Шостакович.

[alvassareiro]

Ами тогава да махнем цялото образование, да забраним класическата музика, изобщо цялото възпитание чрез конструктивни и естетически модели, и да си останем по една мазна дълга коса и рок.

[КГ125]

Че защо искаш да го махаш?! Елитът си е елит и популяризирането на тези високи неща също е важно нещо. Но без AC/DC накъде, също така. Пъстрота, пъстрота, драги! Не се крий зад мосьо Шарл.

[Михов]

Там е работата, соцът всъщност приема всичко чуждо, но бавно и през цедка. Може да си прав за западния произход на това, което тук наричаме "естрада". Само че ако примерно канцоната или шансонът са естествено развиващи се, чисто пазарно съществуващи явления, тук те не се пропускат, когато са нови, а чак когато поостареят и почнат да излизат от мода в родните си страни. И тук навлизат по някакъв одобрен, фризиран начин, който се оказва златноорфейски, сиреч изкуствен.

Нещо подобно може да се каже за джаза - отначало отхвърлян като "упадъчен", по-късно възприет като "музика на потиснатите чернокожи работници в Щатите". Тази бавност в пропускането се дължи както на естествената за реживма цензура, така и на еснафщината на "комунистите". Нашите комунисти се оказват не революционери, а хорица с дребнобуржоазен (но не собственически, за съжаление) начин на мислене - кола, вила, апартамент, каква е тая упадъчна музика, ама ха, винце, кюфтенца и да живее Партията.

Колкото до рока, метъла и пънка - смятам ги за нужни и важни. Предпазният клапан на пуберитета. Самата музика е енергична, човек се поуморява докато танцува. Текстовете са агресивни, така че пяната избива на повърхността. Отиваш на концерт, мяташ гривата/гребена, ревеш простотии, уморяваш се и се връщаш при мама и тате. След десет години вече си турил вратовръзката, но като се видите със старите авери, носталгично си пускате малко от добрия стар метъл.

Отделно от това има музиканти, които просто са виртуози в тая музика. Правят невероятни неща, които си е удоволствие човек да чуе. Има си моменти за нежно мелодични парчета, има си и моменти за Seek'n Destroy. Отделно от това рокът, пънкът и метълът често (не винаги) имат нихилистични и деструктивни текстове, но в тях има повече емоционална и интелектуална претенция отколкото в разни попове и чалги. С рок можеш да възпиташ нормален човек с донякъде формирана чувствителност (има достатъчно примери за това, така че просто отказвам да влизам в спор по това). С чалга можеш да възпиташ само простак.

Евала, Глишев!

[glishev]

Нямам нищо против Пиаф и Азнавур. Забелязал съм, че и баща ми няма, преди и дядо ми нямаше. Само дето дядото прудпочиташе да разнообразява Азнавур с "О, спомняте ли си, госпожо", баща ми разрежда с Пинк Флойд и бай ти Мик Джагър, а аз... аз съм упадъчен тип, на мен ми дайте Азам Али да ми гали ухото с тюрковъдни звуци в паузите между Жо Дасен и Ив Монтан Светът на добрата музика е неподозирано разнообразен.

И все пак, отци сенатори, смятам, че Пайнер мюзик трябва да се взриви. Един ден, когато Националното движение за силен саракт вземе властта, ще окача скалпа на Азис на седлото си.

[Skubi]

Нямам нищо против Пиаф и Азнавур. Забелязал съм, че и баща ми няма, преди и дядо ми нямаше. Само дето дядото прудпочиташе да разнообразява Азнавур с "О, спомняте ли си, госпожо", баща ми разрежда с Пинк Флойд и бай ти Мик Джагър, а аз... аз съм упадъчен тип, на мен ми дайте Азам Али да ми гали ухото с тюрковъдни звуци в паузите между Жо Дасен и Ив Монтан Светът на добрата музика е неподозирано разнообразен.

И все пак, отци сенатори, смятам, че Пайнер мюзик трябва да се взриви. Един ден, когато Националното движение за силен саракт вземе властта, ще окача скалпа на Азис на седлото си.

Здрасти!

Амистарите градски къде останаха бре????

Имам един стар грамофон(дето отстрани се навива и бачка на 78) и само на него се слушат.....Младите припадат от него....

http://www.vbox7.com/play:f0ae2f20

[alvassareiro]

Че защо искаш да го махаш?! Елитът си е елит и популяризирането на тези високи неща също е важно нещо. Но без AC/DC накъде, също така. Пъстрота, пъстрота, драги! Не се крий зад мосьо Шарл.

Именно, пъстрота. Има достатъчно неща, които са хубави. А Азнавур изобщо не е високо нещо. Той е музика за масите. Важно е какво е средното ниво. Дали е за Драгана, или за Азнавур. Ето това е важното. Аз примерно разнообразявам Азнавур с Хулио Иглесиас, Хенри Мансини и фаду пуртугеш.

[glishev]

А, да фадо (или "фаду" по произношението - то сигурно трябва да пишем и "Алвасарейру" на кирилица). Прекрасна работа. Откак гледах филма на Саура, и аз си паднах. Това обаче не е само музика, то си е нещо като бардовска импровизация, ако не бъркам - текстът понякога възниква спонтанно, може да бъде и злободневен. Страхотна традиция, наистина ценно. Изобщо, добре че са музикалните филми на Саура, та и дървеняци като мен да се пообразоват.

КГ, Шевчук прави опит за руско фадо, пак е бардовска работа

Във всеки случай това е далеч от Чалгистан. Но какво да говорим повече? Tsialgam delendam puto, patres conscripti!

[Skubi]

А, да фадо (или "фаду" по произношението - то сигурно трябва да пишем и "Алвасарейру" на кирилица). Прекрасна работа. Откак гледах филма на Саура, и аз си паднах. Това обаче не е само музика, то си е нещо като бардовска импровизация, ако не бъркам - текстът понякога възниква спонтанно, може да бъде и злободневен. Страхотна традиция, наистина ценно. Изобщо, добре че са музикалните филми на Саура, та и дървеняци като мен да се пообразоват.

КГ, Шевчук прави опит за руско фадо, пак е бардовска работа

Във всеки случай това е далеч от Чалгистан. Но какво да говорим повече? Tsialgam delendam puto, patres conscripti!

Здрасти!

За този стил музика не бях чувал досега. Прослушах няколко клипчета на ютуб и ....И в южна америка колумбианците обичат така да страдат над китарата.

Китаристите ги бъзикат, казват, че нормално човек с нож, бръснич си прерязва вените за да се съмоубие. А те с зъби си ги късат, за да боли още повече ....

:w00t:

[alvassareiro]

Нищо подобно Глишев, бъркаш фадуто с танго. Фаду е музика на моряците, плаващи далеч от дома, и тъгувайки за родината и семейството. Мелодиите са винаги поетични и абстрактни, нищо злободневно няма в тях. Всъщност, този стил е много близък до средновековните трубадури и има връзка с тях. А в бардаците възниква тангото.