ВАСИЛ ЛЕВСКИ

[Apofis]

ВАСИЛ ЛЕВСКИ, В. Иванов Кунчев, псевдоними: Дякона, Апостола, 6/18 юли 1837- 6/18 февруари 1873 г.

Идеолог на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Роден в гр. Карлово. Учи в местното взаимно училище и за кратко - в старозагорското класно училище. Поради липса на средства и перспектива за по-високо образование през 1858 г. се замонашва под името Игнатий. Участва в Първата българска легия (1862); запознава се с Георги Раковски, с известни войводи и участници в хайдушки дружини и чети и борбата за свобода става за него висша цел, смисъл и съдържание на живота му. Учител (1864-1867) в с. Войнягово, Карловско, и в добруджанското село Еникьой. Знаменосец (1867) в четата на Панайот Хитов; заедно с други четници се включва във формирането на Втората българска легия (1867-1868). С помощта на „Българско общество" в Букурещ предприема първата си обиколка в българските земи (11 декември 1868 - 24 февруари 1869 г.). След завръщането си във Влашко с помощта на „Млада България" подготвя нова обиколка (1 май - 26 август 1869 г.), по време на която вероятно изгражда първите революционни комитети в българските земи (в градовете Ловеч, Плевен, Карлово, Сопот и др.). През есента на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ, но през май 1870 г. отново се връща в Българско и изгражда Вътрешната революционна организация. Левски слага началото на цялостното преориентиране на българското освободително движение. Осмисля и систематизира идеята за подготовка на българска национална революция чрез създаване на вътрешна комитетска мрежа. До пролетта на 1872 г. остава в България и осъществява на дело своя план. До средата на 1871 г. комитетската мрежа е изградена в Мизия и Тракия и има привърженици в Македония и Добруджа. Създава ръководен център - Ловешки централен комитет (Привременно правителство в България). През лятото на 1871 г. изготвя Проектоустав на БРЦК („Нареда"), в който определя основната цел на борбата: „…с една обща революция да се направи коренно преобразуване на досегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)…" На общо събрание на БРЦК (29 април - 4 май 1872 г.) в Букурещ Левски е утвърден за апостол в България. Получава специално пълномощно, след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност по българските земи. От 1871 г. негови помощници са Ангел Кънчев и Димитър Общи. Подемът в националноосвободителното движение е спрян от обира на турската поща в Арабаконак (22 септември 1872 г.), организиран от Димитър Общи. Разкритията и арестите стават причина за отказа на Левски да изпълни нареждането на Любен Каравелов за незабавно обявяване на въстание в България. На път за Румъния минава през гр. Ловеч, за да прибере архива на комитета. Остава да пренощува в ханчето на Христо Цонев Латинеца в с. Къкрина, Ловешко, където е заловен от турската полиция. Пред организирания в София съдебен процес се стреми да запази революционната организация. Осъден на смърт и обесен в София. Геният на българската поезия Христо Ботев посвещава следните стихове на трагичната кончина на Апостола:

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

(Из „Обесването на Васил Левски")

[Skubi]

Здрасти!

Да спрем за минутка. Да дадем поклон.

[Warlord]

Има още 18 минути до 19-ти, но това са формалности, така или иначе винаги когато се досетя за тази личност изпадам в дълбок възторг и винаги се прекланям пред делата и идеалите му.

Поклон пред Апостолът на Свободата!

[T.Jonchev]

[Elemag]

Поклон пред паметта на Васил Левски!

Сайтове за Левски:

Път, Епоха, Завети

http://vlevski.pmg-sliven.com/

Личен бележник

http://ziezi.net/belezhnik/index.html

Писма и документи

http://web.orbitel.bg/willow/levski/

Апостолът

http://rodolubec.hit.bg/

Музей "Васил Левски" гр. Карлово

http://www.vlevskimuseum-bg.org/lev-izkustvoto-izobr.php

http://levskihistory.hit.bg/

Захари Стояновъ, 1883

Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му

http://www.ilinden.info/zs/index.html

Н. Кондарев. Васил Левски. Биография (Издателство на Бълг. Работническа Партия (Комунисти), София, 1946)

http://www.ilinden.info/nk/index.html

Представят документалното наследство на Левски

http://bulgaria.actualno.com/news_284724.html

[Деспот Слав]

Поклон пред Апостола- Джингиби!

Велик българин.

[MakSimoS]

Поклон пред Апостола- Джингиби!

Велик българин.

[luby]

На път за Румъния минава през гр. Ловеч, за да прибере архива на комитета. Остава да пренощува в ханчето на Христо Цонев Латинеца в с. Къкрина, Ловешко, където е заловен от турската полиция.

Ако се запознаеш по - подробно със последните месеци на йеродиякона Игнатий - Лъвскiй ще забележиш, че той на практика е бил вече невъзвращенец в Румъния.

Каравелов е известил вече турската полиция за местонахождението му чрез сътрудничещите с портата сръбски шпиони, както и е предал всичко което притежава като архива включително и портрет на дякона.

Изоставен от всички, достигнал предела на отчаяноето и напуснат от довчерашните съратници Левски изпада в дълбики умопомрачителни кризи и единствената му фикс идея е била да примами поп Кръстю със съхраняваните от него пари и да изпълни смъртната присъда, която той самия я е издал, не не се е намерил никой член на Тайната полиция който да я изпълни.

Този маниакален замисъл се оказва фатален за неговия земен живот.

Заплахата за предстоящи покушения срещу заможни българи - чорбаджии и свещенници която Васил Левски отправя чрез своето писмо адресирано до Иван Фурнаджиев подтиква поп Кръстю да вземе решението да сътрудничи на турските власти по линия на неутрализиране на полудяващия Левски, който е стигнал до там, лично да участва в нападения срещу заможни българи отказали да му дадат исканата сума в турски лири (откупване на живота срещу 100-150 турски лири и разписка която да му послужи пред тайната полиция - специално назначени от Левски хора, чиято задача е била по даден от дякона знак да ликвидират всеки отказал да заплати, обещал и неплатил в срок или проявил несъгласие).

Денятъ на общонародното востание, което наближава ще бъде и денъ на справедливо возмездие.

Тогава на всекиму ще сe иска отчетъ и тяжки томува, който нищо не е направил за своя народ.

У когото няма работа, грозно ще се наказва, а фамилiята му ще бъде изгонена изъ българско.

Вiя му пiйте iоще кръвтъ и предавате ги на мръснiятъ мъчителъ!

Разберете!

Решили сме вече!

Или да ви съберемъ, или да ви поразимъ - или сто и петдесетъ лири ще ви бъдатъ по-мили или веченъ животъ съ цялата ви фамилiя!

В. Лъвскiй

[Doris]

Ако се запознаеш по - подробно със последните месеци на йеродиякона Игнатий - Лъвскiй ще забележиш, че той на практика е бил вече невъзвращенец в Румъния.

Каравелов е известил вече турската полиция за местонахождението му чрез сътрудничещите с портата сръбски шпиони, както и е предал всичко което притежава като архива включително и портрет на дякона.

Изоставен от всички, достигнал предела на отчаяноето и напуснат от довчерашните съратници Левски изпада в дълбики умопомрачителни кризи и единствената му фикс идея е била да примами поп Кръстю със съхраняваните от него пари и да изпълни смъртната присъда, която той самия я е издал, не не се е намерил никой член на Тайната полиция който да я изпълни.

Този маниакален замисъл се оказва фатален за неговия земен живот.

Заплахата за предстоящи покушения срещу заможни българи - чорбаджии и свещенници която Васил Левски отправя чрез своето писмо адресирано до Иван Фурнаджиев подтиква поп Кръстю да вземе решението да сътрудничи на турските власти по линия на неутрализиране на полудяващия Левски, който е стигнал до там, лично да участва в нападения срещу заможни българи отказали да му дадат исканата сума в турски лири (откупване на живота срещу 100-150 турски лири и разписка която да му послужи пред тайната полиция - специално назначени от Левски хора, чиято задача е била по даден от дякона знак да ликвидират всеки отказал да заплати, обещал и неплатил в срок или проявил несъгласие).

Денятъ на общонародното востание, което наближава ще бъде и денъ на справедливо возмездие.

Тогава на всекиму ще сe иска отчетъ и тяжки томува, който нищо не е направил за своя народ.

У когото няма работа, грозно ще се наказва, а фамилiята му ще бъде изгонена изъ българско.

Вiя му пiйте iоще кръвтъ и предавате ги на мръснiятъ мъчителъ!

Разберете!

Решили сме вече!

Или да ви съберемъ, или да ви поразимъ - или сто и петдесетъ лири ще ви бъдатъ по-мили или веченъ животъ съ цялата ви фамилiя!

В. Лъвскiй

Изглежда свалянето на плочата от "св. Петка" е знак за някои да преминат от "Осанна" към "Разпни го".

[luby]

Изглежда свалянето на плочата от "св. Петка" е знак за някои да преминат от "Осанна" към "Разпни го".

Васил Лъвскiй (дякон Игнатий) е бил осъден на смърт чрез обесване заради убийството по особено жесток начин на слугата на чорбаджи Денчо Халача, когато е нахълтвал в дома му да го изнудва за пари и случайно пред него се появило 17 годишният слуга, Васил Левски му нанася многократно удари с нож. За дейност против турската държава щеше да бъде осъден само на заточение.

ТУРСКИЯ НАКАЗАТЕЛЕН ЗАКОН

Раздел седемнадесети:

За престъпленията, извършени срещу частни лица и налаганите наказания.

Чл.174 Ал.1 Който би извършил человекоубийство, без предумишленост, осъжда се: на окови за 15-годишно време.

Чл.174 Ал.2 Человекоубийството обаче, ако би се случило, когато той е извършил друго злодеяние, било преди извършването му, било после извършването му, или за извършване на някое престъпление, убиецът според закона се наказва със смърт.

Като участник в четата на Панайот Хитов, Васил Левски е участвал в

екзекуциите на някой от уловените турци. За това разказва Васил Николов един от четниците на Хитов:

"Левски намаза един канап със сапун, направи примка, тури я на врата на мухтаря и ми каза да държа едина край, а той улови другия. Тая смърт беше много лека. Потече малко кръв от носа на турчина и всичко свърши." публикувано в книгата"Левски в спомените на съвременниците си" с автор Стефан Каракостов, София 1973г стр.66

Ето и откъс от спомените на д-р Христо Стамболски публикувани в същата книга стр.455

" С цел да го обнадеждят, че ще го оставят жив, комисарите го запитвали: стрелял ли против стражари или аскери с цел да ги убие, или само да ги сплаши е гърмял без куршум? той смело отговорил: Стрелял съм и съм убил двама аскери и едно заптие"

Васил Левски не може да бъде канонзиран по следните причини:

1. Левски се отказва демостративно от монашеството, появявайки се на Втория ден на Великден в цивилно облекло пред вярващите в Карловската черква и по такъв начин публично се отказва от обета си;

2. Левски открадва коня на вуйчо си хаджи Василий;

3. Левски на няколко пъти организира групи за насилствено вземане на пари от учители и чорбаджии. ";

4. Левски убива собственоръчно с камата си едно момче, слуга на чорбаджия, чиито пари Левски е желаел да ограби (за делото).

В кореспонденцията на Левски се срещат нареждания, необясними от гледната точка на християнската нравственост.

Тези нареждания са отправени към членовете на комитетската мрежа.

. "Предателите трябва да се убиват с време", пише Левски до сливенци през лятото на 1871 г.;

"Величко ефенди до някой ден ще се возвеличи с главата надолу", пише Левски до Любен Каравелов през юли месец 1872 г.;

"Тайната поща стори сефтето да убива" - отново Левски до Любен Каравелов в същата година.

Тези и други наставления до комитетски работници по подобни случаи влизат в сблъсък с шестата Божия заповед "Не убивай".

Ето какво пише Левски до Д. Х. Попов, лятото на 1872 г.

- "И дето има пари ще искаме, ще искаме, ако не дават ще вземаме".

Това желание е в противоречие с десетата Божия заповед - "Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти".

Освен това е нарушена осмата Божия заповед "Не кради".

Важно е да се отбележи, че оправдание от типа на "Това е нужно за революцията " има слаба мотивация, защото 60 години по-късно със същата приказка комунистите извършиха национализация на частната собственост в България.

Оправданието на революцията, поставена над Божията заповед - ето една логика, не позволяваща на вярващия да приеме изразителя й за светец.

Но въпреки това, този човек е дал живота си за днешна България, хванат докато бягал от турците през плета на хана в Къкрина и обесен в София. Поклон пред паметта му и дано да му открият най сетне костите, за да се изпълни неговото желанието да се знае гробът му.

[Warlord]

Има идеализиране на образа на Левски определено и се забравят всички факти около него, сега чак за канонизиране за светец наистина не може да се говори, а и няма смисъл. Никой човек не е съвършено целомъдрен, Левски не прави изключение, идеята му обаче е изцяло справедлива и оправдана, а по пътя към свободата няма място за компромиси, той винаги е бил обливан в кръв.

[luby]

Има идеализиране на образа на Левски определено и се забравят всички факти около него, сега чак за канонизиране за светец наистина не може да се говори, а и няма смисъл. Никой човек не е съвършено целомъдрен, Левски не прави изключение, идеята му обаче е изцяло справедлива и оправдана, а по пътя към свободата няма място за компромиси, той винаги е бил обливан в кръв.

Левски пролива турска кръв и в Къкрина, като рянява леко едно заптие:

"Левски излязъл през малките врата на яхъра на двора и отишъл към вратника на Денча, като мислил, че там няма никой.

Без да отвори вратника, за да не скърца, прескочил го, гащите му се закачили на вратника и той, заедно с вратника, паднал по лицето си на земята.

Там имало скрити трима стражари, които той в тъмнината не съгледал, които веднага го натиснали на земята. Левски ги отхвърля, става и стреля върху им и наранява едного от тях. Нараненият бил Бошнак Юсин Чауш.

В тази шашарма тримата стражари извикали на другарите си: „Тичайте, че ще го изпуснем”. Всичките, около 12 души, с пушки стреляли в залп. Един куршум само ударил Левски над лявото ухо, а един стражар го ударил с тесака и му отрязал горната половина на ухото ...

... В това време се връща Христо Латинецът.

Турците го хващат, той казва, че е ханджията, потропал, Никола се обадил и отворил вратата. Влизат няколко стражари в ханчето, питат кой къде е спал.

Никола показал на стражарите къде е спал непознатият и стражарите му прибрали нещата.

След това довели непознатия гологлав, без пояс, с паднали гащи, вързани отзад ръце, потънал в кръв. Първоначално Никола не можал да го познае.

Като го изправили, той извикал: „прощавайте, братя, и ти, мило Отечество, за теб аз отивам” . . . Едва тогава Никола по гласа познал, че е Левски.

Стражарите накарали Никола да му вдигне и върже гащите.

Левски качили на кола заедно с ранения стражар и други стражари, а Никола и Латинеца, вързали с едно въже, с ръцете отзад, и тръгнали.

Като изминали от Къкрино едно значително разстояние, седнали да чакат колата с Левски. Като стигнала колата, Никола и Христо Латинеца качили на друга кола, а Левски останал с ранения стражар и тръгнали за Ловеч.

По пътя Никола и Христо са бити със сопи до забравяне да кажат този ли е Левски, но те и двамата казвали, че не го познават. Като стигнали до Стратиш, вместо из шосето да влязат, слезли направо през баира пеша, минали реката Осъм през пешия мост и влезли в конака.

Левски затворили в стаята на стражарите, а Никола и Христо затворили по отделно.

Никола ми каза, че щом пристигнали, наскоро влезе поп Кръстю в конака и отиде направо в стаята при Левски. Никола, после из пътя, като отивали за София, Левски му казал, че поп Кръстю, като влязъл при него, попитал го: „Как стана тая работа?” Левски му отговорил: „Стана каквато стана, то се мина вече”. Каза ми Никола, че каймакаминът, след като се уверил от поп Кръстя, че заловеният е същият Левски, тогава чак телеграфирал в Търново на мютасерафина (окръжен управител) и последният е поискал Левски.

Това Никола чул от ключаря на затвора, който разправил пред арестантите с голямо възхищение и радост, че е уловил главния комита.” (645. Из спомените на Д. Пъшков.) "

[glishev]

Лично аз нямам нищо против идеализацията на Левски. Каквото е извършил - било е с причина, а не за собствена изгода, удоволствие или самоцелно. Но чак обявяване за светец - хайде, няма нужда от такива работи.

Как бихте коментирали твърдението, че не поп Кръстьо, а друг свещеник, поп Лукан, е фактическият предател?

[luby]

Как бихте коментирали твърдението, че не поп Кръстьо, а друг свещеник, поп Лукан, е фактическият предател?

Телеграма на софийския мютесариф Мазхар паша до търновския каймаканин.

24.11.1872г.

Заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстю, да съобщи на ваше превъзходителство как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и още кои други лица от Ловеч са присъствали.

Моля ваше превъзходителство да благоволите да ни изпратите както неговите сегашни показания така и неговата пълна преписка съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които представляват една негова похвална заслуга за народа и отечеството за да ги представим на почтените длъжностни лица назначени със султанско ираде по решение на Министерския съвет за да вземат участие в тукашната специална комисия.

[Стела]

Предсмъртното писмо на Васил Левски.

Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди” Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

--------------------

НАРОДЕ????.

На страница 115 в тефтерчето на Васил Левски пише : "Народе ????." с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи ( най-вероятно сълзите на Левски). Но защо е плакал Левски? Какво го е тревожило ? Какво общо има народът ?Нали част от този народ са били Христо Ботев, Любен Каравелов ,Стефан Стамболов,Георги Раковски , Иван Вазов, Георги Бенковски и много други видни личности? Нали самият Левски е част от българския народ? Та нали нашият народе най-гостоприемният, най-интелигентният, най-смелият, най-мъдрият и един от най-древните ( споредедна легенда Ноевият син Яфет имал син Гомер,чийто син пък е Тагарма , а той пък имал десет сина, от които деветият се казвал Болгар – родоначалникът на българите)?Постоянно слушаме, че българските земи са най-красиви ,че българките са най-прекрасните жени , а като българските мъже няма никъде другаде по света. Защо тогава Васил Иванов Кунчев отделя цяла страница само на една единствена дума –„ народе” .И какво е значението на пунктуационните знаци ?

Много може да пише по тази дума на Левски и всеки може да интерпретира това, какво се крие в нея. За мен това е голямата мъка на Левски, която така и си остава с него до последния му дъх. Мъка, защото един народ не е искал да прогледне и се съгласява с тази тъмнина, която пет века тегне над него. "Времената раждат героите" това са думи от известен разказ. Всяко врeме ражда своите герои - Тогава се е налагало да бъдат Левски, Ботев... В хиляда и тристагодишната история България е оцеляла. Ще оцелеем и в бъдеще.

[luby]

Предсмъртното писмо на Васил Левски...

Няма такова "пресмъртно писмо".

Въпросното пасквилче е написано някъде в средата на ноември 2008г. и е пуснато в нета с неизвестна цел.

[Стела]

Докажи го. С мотиви и факти.

[luby]

Докажи го. С мотиви и факти.

Ти като реши да пускаш този текст, провери ли за какво иде реч? За Слави Трифонов чула ли си? Думите "на етническа или верска основа" да ти звучат като от 1872-ра?

[Panzergrenadier]

Да обсъдим една болна тема – „изгубването” на костите на Васил Левски. Пиша „изгубването” в кавички, защото се касае или за престъпна немарливост, или за умишлено деяние.

По разказа на баба Мария поп Павлова (вестник "Мир" от 06.03.1937г.):

"Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор много близо до бесилката. През нощта гробът е бил откопан от тогавашня клисар при днешната църква "Света Парашкева" ("Света Петка Самарджийска") на ул. Мария Луиза и погребано в олтара на същата църква. Този подвиг е извършен от покойния Христо Хамбаров - Гъската, който е бил във връзка с членовете на софийския революционен комитет."

Подобни са разказите и на други възрастни софиянци от онова време.

Каква каша забъркват обаче отговорните другари?

През 1956 г. до олтара в църквата се открива гроб (№ 95). Още тогава професорът от Духовната академия Христо Гяуров исказва предположение, че това е гробът на Апостола. Започват разгорещени дебати „за” и „против”.

Вестник "Литературен фронт” публикува редакционна статия , в която се установява "непростителното нехайство с костите, намерени в олтара на църквата" (учените твърдят, че костите от гроб № 95 са събрани в хартиен плик и изпратени в хранилище на Археологическия музей в София, което хранилище по-късно било нападнато от плъхове. Те изяли хартиените пликове и всички кости от разкопки в гр.София се омешали !!!).

Тази грешка (или не съвсем!)обаче е била добре дошла за партийните функционери. В близост до гроба на Левски са Партийния дом, Министерския съвет, Президентството и Мавзолея, заграждащи един голям площад, в центъра на който се е предвиждало да се постави паметник на Ленин - истукан на комунизма. И точно на това място се открива гробът на Васил Левски! И вместо хората да се покланят в мавзолея на „Вожда и учителя на българския народ” – Георги Димитров, място за поклонение щеше да се превърне Света Петка Самарджийска – гробът на Апостола! Лош късмет за "отговорните фактори". Да се засенчи активиста на Коминтерна! Следва горния сценарий и костите изчезват! При това положение се промъква съмнението, че е възможно някой да е помогнал за потулване на истината.

[luby]

Да обсъдим една болна тема – „изгубването” на костите на Васил Левски. Пиша „изгубването” в кавички, защото се касае или за престъпна немарливост, или за умишлено деяние.

Напълно нормална реакция на режима Живков. Партийната комунистическа пропаганда не може да позволи изпускане от контрол на създадената програма за контролирано и режисирано провеждане на чествания и манифестации.

Един гроб на Левски би произвел култ към личността на "апостола на свободата" паралелен със този на генералният секретар на Българската комунистическа партия и наченки на трудно подаващите се на контрол спонтанни неформални раздвижвания.

Също така щеше да се разстрои пропагандния шаблон за свободата, дадена ни от Русия и Съветските войски...

[Стоедин]

Предсмъртното писмо на Васил Левски.

Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди” Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

--------------------

НАРОДЕ????.

На страница 115 в тефтерчето на Васил Левски пише : "Народе ????." с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи ( най-вероятно сълзите на Левски). Но защо е плакал Левски? Какво го е тревожило ? Какво общо има народът ?Нали част от този народ са били Христо Ботев, Любен Каравелов ,Стефан Стамболов,Георги Раковски , Иван Вазов, Георги Бенковски и много други видни личности? Нали самият Левски е част от българския народ? Та нали нашият народе най-гостоприемният, най-интелигентният, най-смелият, най-мъдрият и един от най-древните ( споредедна легенда Ноевият син Яфет имал син Гомер,чийто син пък е Тагарма , а той пък имал десет сина, от които деветият се казвал Болгар – родоначалникът на българите)?Постоянно слушаме, че българските земи са най-красиви ,че българките са най-прекрасните жени , а като българските мъже няма никъде другаде по света. Защо тогава Васил Иванов Кунчев отделя цяла страница само на една единствена дума –„ народе” .И какво е значението на пунктуационните знаци ?

Много може да пише по тази дума на Левски и всеки може да интерпретира това, какво се крие в нея. За мен това е голямата мъка на Левски, която така и си остава с него до последния му дъх. Мъка, защото един народ не е искал да прогледне и се съгласява с тази тъмнина, която пет века тегне над него. "Времената раждат героите" това са думи от известен разказ. Всяко врeме ражда своите герои - Тогава се е налагало да бъдат Левски, Ботев... В хиляда и тристагодишната история България е оцеляла. Ще оцелеем и в бъдеще.

Това е някакъв миш-маш от цитати от Левски и умозключенията, въжделенията и прочие на някой анопнимен и следователно скромен патриот.

[Panzergrenadier]

Както е известно съхранява се кичур от косите на Дякона в храм „Св. София – Премъдрост Божия”.

Русият кичур се съхранява в рамка върху черен фон. Под косите е документирано, че те са дарени на храма на 21 февруари 1970 г. от Бочо Христов Загорски, първи сестрин внук на йеродякон Игнатий.

Надписът гласи: „Декларация. Подписаният Бочо Христов Загорски, на 90 години, първи сестрин внук на Дякон Игнатий – Васил Левски, декларирам, че аз лично подарих на столичния храм „Св. София” кичур от косата на Дякон Игнатий – Васил Левски. Живея в Пазарджик на ул. "Йордан Ненов" № 87, в София на ул. "Цар Борис І" № 42 вх. А".

Достоверността на дарението е засвидетелствано с подписите на г-н Загорски, както и на трима свидетели: отец-председателя на църковното настоятелство на храма, ик. П. Попалександров и ик. Г. Попкръстев.

Повече информация оттук:

http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=18279

Било е възможно да се направи ДНК тест ( DNA Solutions) като се сравнят кичурите с предполагаемите кости на Апостола. Тези тестове са възможни от 1984 г.

Но при сегашното положение на нещата възможността е пропиляна безвъзвратно.

[Стела]

Сигурно си прав стоедин. Все още има скромни патриоти, които не се набиват в очи. И не е задължително.

И какво като съм чувала за Слави Трифонов? Да не би той да го е писал случайно. Това, което пишеш luby не е доказателство, нито факт. Бъди така добър, да намериш факти, че не го е писал Левски и да го отречеш веднъж завинаги това писмо не само тук, но и да се опровергае всичко това. Ако е необходимо ще напиша писмо където трябва, за да се отрече подобен род писане от името на Левски.

[luby]

И какво като съм чувала за Слави Трифонов? Да не би той да го е писал случайно. Това, което пишеш luby не е доказателство, нито факт. Бъди така добър, да намериш факти, че не го е писал Левски и да го отречеш веднъж завинаги това писмо не само тук, но и да се опровергае всичко това. Ако е необходимо ще напиша писмо където трябва, за да се отрече подобен род писане от името на Левски.

За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства...

Изрази като "тези, които насаждат омраза / било на етническа или верска основа ..." са достатъчно основание всеки грамотен човек да разбере, че става дума за мистификация. Може да е шега на някой зевзек, но това е използвано с нечистоплътна цел от шоуто на Слави, на трети март един от сценаристите му го прочете пред камерите.

[Aspandiat]

Дайте да не замърсяваме форума със споменаване на името на съществото Слави Трифонов редом до това на Левски.