ВАСИЛ ЛЕВСКИ

[Doris]

През 2007 г. тихомълком беше свалена плочата от църквата "св. Петка", на която беше написано, че в църквата е бил гроба на Левски. Пловдивският митрополит изтъква като причина, че е отменено канонизирането на Левски:

http://www.segabg.com/online/article.asp?i...&id=0000601

Наистина, алтернативният синод беше обявил по едно време Левски за светец.

Плочата беше обаче от соц. време, когато БАН най-сетне призна разкритията на Николай Хайтов за злополучните разкопки.

Обвиненията за унищожаването на предполагаемите останки на Левски сега са насочени срещу комунистите, но и преди 9-ти са се знаели историите за тайното погребване на Левски в олтара на църквата. От духовенството не са били съгласни да се правят разкопки.

И от по-стари времена има подобна история. В Карлово местните власти решават да бутнат родната къща на Апостола за да разширят пътя. Намесата на народния лечител Петър Димков, който тогава командвал местния гарнизон, е причина тая къща да се запази.

Във всички времена "добре" сме се изявили.

За мен Левски винаги е бил Героят. Но с течение на времето неговият ореол започна да ми прилича на мъгла, в която Истината е някъде там, но не се вижда ясно.

Но какво става сега, опити за развенчаване без много обосновка и даже омаскаряване. И се започна след 2007.

[Стела]

Със сигурност много скоро този въпрос ще бъде разискван където му е мястото. В момента прекалено много манипулации има за какво ли не. Ето защо веднъж завинаги трябва да се каже на обществеността за това писмо. Лично на мен не ми се спори и съм достатъчно грамотна. Прочетох го няколко пъти преди да го пусна, направиха ми впечатления някои неща, но е възможно при всички противоречия касаещи писмото да е все пак истина. Каквото и да е, едва ли някои би могъл да ме накара да мисля каквито и да е небивалици за един чист и свят човек, какъвто е Апостола. Един човек изпреварил с век всички свои сънародници живели 5 века в тъмнина. Лошото е, че неговата светлина угасва чрез българин-предател. Даже и предателя вече е под въпрос. Има три варианта във връзка с това. Дали църквата иска да се опази чиста и неопетнена? Това не ми е известно. Явно някой има цел историята да бъде променена и да не е това което е. Една личност, която свързват с други като Гарибалди и не само с него, не може да угасне във вековете напред. Но за такива хора трябва да се говори истината, а не да се чудим как да ги опетним и изтрием типичното бългорско. Защото когато някой някъде пише, че българин му казва думи от рода "Не ни бъркай водата", то Левски отговаря "И аз съм тръгнал да мра за този народ", за мен също е пасквил. Що за идеи да петним сами собствените си герои. Нека бъде един, но поне и ние да сме единни. Може би някои се ръководят от мисълта, че "Истината винаги има две лица". По този въпрос обаче, спрямо един идол на българския народ, не трябва да има никакъв спор от каквато и да е гледна точка. Какво ли не прочетох напослед спрямо Левски. Лично мен наистина ме вълнува неговата личност, неговата идеология, неговия живот, който е бил нелек и в същото време е отстоявал собствените си идеи, за които е бил абсолютно неразбран. За мен той си остава една самотна фигура на фона на всеобщата тъмнина, в която е живял един народ. Бедите му са точно тези, че всеки е искал свобода, но тази свобода за тях е била някаква химера, мираж. Колкото и да са му вярвали, не са успели чак дотам да втъкат неговите идеи, защото когато си сам и трябва да организираш подобен род дейност е трудно. БРЦК също са били против него и са имали противоречия. При написването на Наредата от Левски, всички са били против него, както и против това, което е написал. Професор Николай Генчев обаче пише, че това е документ който няма равен на себе си през 19 век. Нито в гръцкото, нито в италианското, нито в срабското, нито в което и да е друго движение преди и по времето на Левски. "И отново възниква въпросък: Не се ли превъзнасят прозренията на Левски за бъдещия справедлив свят, когато този свят не бе постигнат, а историята продължи по своите сурови и жестоки закони? Толкова по-зле за историята - заключава професорът". Малко са хората, които имат лампички в главата и те светкат в определен момент, когато е нужно, но малко са тези, които биха прозрели тази светлина. Ако не бяха Маркс и Енгелс, едва ли светът би се променил и стигнал до това което е днес. Капиталът навремето е изиграл голяма роля в промяната на света като цяло. Левски също е изиграл своята роля през онези жестоки години, когато народа е имал нужда от нещо ново, но е останал сам с идеите и целите си. "НАРОДЕ???." Питам се дали в онези години, макар и обикалял цяла България и организирал толкова комитети, хората са го познавали? Струва ми се, че това са много малка част от тях. Защото Левски е бил в началото на подобен род дейност и Месията, който ако печели - печели цял народ, ако загуби - губи само него си. Той не само че загуби себе си, но от това загуби и народа. Както се казва: "Една птичка пролет не прави".

[luby]

Една личност, която свързват с други като Гарибалди и не само с него, не може да угасне във вековете напред. Но за такива хора трябва да се говори истината

Да стане българският Гарибалди е мечтал друг - Христо Ботевв, синът на даскал Ботьо.

Но отвличането на австрийския параход Радецки, последвано от навлизането във влашкото село Козлодуй без да има такава уговорка със първенците на селото, стрелбата по вратите на кръчмата на Йон Логофет - човека който им е обещал в предварителни преговори и подсигурил нужните волски коли за да заминат към Враца, както и убийствата на невинни хора в селото го отдалечава от величието на Гарибалди.

Вестта за неизпълнение на предварително договореното с козлодуйските първенци състоящо се от предоставяне на волски каруци за транспорт на четата към Враца и ненужните кръвопролития извършени в Козлодуй бързо се е разпространила в останалите села и никой по-вече не е искал да комуникира с тях.

Това е една грешка на войводата, която предварително обрича на гибел него и четата му.

По-близки с Гарибалди са Георги Сава Раковски и Хаджи Димитър на които Гарибалди е дошъл на крак и им е гостувал в Букурещ. Петко Киряк пък е живял половин година в жилището му в Капрера.

Там Гарибалди го обучавал на методите на революционната борба.

По-късно капитан Петко Киряк споделя:

"Наставленията, които ми даде тоя прочут италиански юнак-родолюбец, аз пазех строго и те ми помогнаха отпосле, па и аз самият почнах съвсем иначе да гледам на задачата си."

От престоя си при Гарибалди войводата запазил скъп подарък - златен пръстен, подобен на гривна.

По време на престоя си при италианския революционер Петко Киряк подкрепил сериозно идеята на атинските революционери за въстание на остров Крит.

Гарибалди придал към войводата своя сподвижник Фридрих и им съдействал за създаване на отряд от волентири - наемни войници (220 души италианци).

Те заминали за Атина, там се присъединили още 67 души и стигнали в Крит, където въстанието било в разгара си. Дружината е наречена "Гарибалдова" ...

[Стела]

Хората имат чудната способност да преиначават историята. Виждам,че ти със свои думи правиш това, което сега е на мода. Затова тънем в едно съвременно невежество и правим неща, за които едваа ли някой би ни уважавал навън. Има един човек, Мерсия Макдермот се казва. И не само тя. Ние българите винаги можем да окипазим някой, за разлика от чужденците, които наистина се ровят в историческите книги и оттам изкарват истината такава каквато е тя. Защо вместо думите "отвличане на австрийския кораб", не споменеш думите "писмен ултиматум" например. Една договорка между Ботев и капитана на кораба, която е била изпълнена и е минало безпроблемно. Това, че след пристигането на Козлодуйския бряг българите не са направили нужното, защото е имало уговорка между четниците и населението, а след това нещата стават съвсем различни и има много ядове от страна на Ботев. Недей да ми говориш фантасмагории от рода, че той е виновен за всичко. Като всичко останало,така и в случая тези "луди глави" /в кавички е, защото заа мен изобщоне са луди/ са искали да направят нещо преди всичко за България. Естествено, че е недообмислено, че са малко хора, но таакива, които с ум и сърце искат добруването на своя народ. Тези хора са имали мечти, които не са били изпълнени преди всичко и поради причината,че българския народ не е имал волята и психическата настройка, а също и просветление /думата я използвам в друг смисъл,по принцип съм аатеист/ за поодобни дела. Едно е да искаш свобода, съвсем друго да я извоюваш. За чии убийстваа ми говориш? А защо не споменаваш фактаа, че след убийството на Ботев /сега вече има и друга версия - самоубийство/ то четниците искали подслон, са предадени от българи. Изобщо май това е славната ни история, започнала от предателствата по времето на Иван Шишман. А сега те са под друга форма - психическа манипулация. Всеки интерпретира както си иска. До момента не зная някъде по света да има толкова "способни умствено-потенциални" унищожители на история. Всеки си тачи героите, ние се чудим как да ги пренебрегнем, унижим и най-вече унищожим. Винаги съм си мислила, че един уважаващ себе си народ, би направил крачка в бъдещето, но да не допуска квалификации, които биха уронили престижа на една хилядолетнаа държава.

[Стоедин]

Със сигурност много скоро този въпрос ще бъде разискван където му е мястото. В момента прекалено много манипулации има за какво ли не. Ето защо веднъж завинаги трябва да се каже на обществеността за това писмо. Лично на мен не ми се спори и съм достатъчно грамотна. Прочетох го няколко пъти преди да го пусна, направиха ми впечатления някои неща, но е възможно при всички противоречия касаещи писмото да е все пак истина. Каквото и да е, едва ли някои би могъл да ме накара да мисля каквито и да е небивалици за един чист и свят човек, какъвто е Апостола. Един човек изпреварил с век всички свои сънародници живели 5 века в тъмнина. Лошото е, че неговата светлина угасва чрез българин-предател. Даже и предателя вече е под въпрос. Има три варианта във връзка с това. Дали църквата иска да се опази чиста и неопетнена? Това не ми е известно. Явно някой има цел историята да бъде променена и да не е това което е. Една личност, която свързват с други като Гарибалди и не само с него, не може да угасне във вековете напред. Но за такива хора трябва да се говори истината, а не да се чудим как да ги опетним и изтрием типичното бългорско. Защото когато някой някъде пише, че българин му казва думи от рода "Не ни бъркай водата", то Левски отговаря "И аз съм тръгнал да мра за този народ", за мен също е пасквил. Що за идеи да петним сами собствените си герои. Нека бъде един, но поне и ние да сме единни. Може би някои се ръководят от мисълта, че "Истината винаги има две лица". По този въпрос обаче, спрямо един идол на българския народ, не трябва да има никакъв спор от каквато и да е гледна точка. Какво ли не прочетох напослед спрямо Левски. Лично мен наистина ме вълнува неговата личност, неговата идеология, неговия живот, който е бил нелек и в същото време е отстоявал собствените си идеи, за които е бил абсолютно неразбран. За мен той си остава една самотна фигура на фона на всеобщата тъмнина, в която е живял един народ. Бедите му са точно тези, че всеки е искал свобода, но тази свобода за тях е била някаква химера, мираж. Колкото и да са му вярвали, не са успели чак дотам да втъкат неговите идеи, защото когато си сам и трябва да организираш подобен род дейност е трудно. БРЦК също са били против него и са имали противоречия. При написването на Наредата от Левски, всички са били против него, както и против това, което е написал. Професор Николай Генчев обаче пише, че това е документ който няма равен на себе си през 19 век. Нито в гръцкото, нито в италианското, нито в срабското, нито в което и да е друго движение преди и по времето на Левски. "И отново възниква въпросък: Не се ли превъзнасят прозренията на Левски за бъдещия справедлив свят, когато този свят не бе постигнат, а историята продължи по своите сурови и жестоки закони? Толкова по-зле за историята - заключава професорът". Малко са хората, които имат лампички в главата и те светкат в определен момент, когато е нужно, но малко са тези, които биха прозрели тази светлина. Ако не бяха Маркс и Енгелс, едва ли светът би се променил и стигнал до това което е днес. Капиталът навремето е изиграл голяма роля в промяната на света като цяло. Левски също е изиграл своята роля през онези жестоки години, когато народа е имал нужда от нещо ново, но е останал сам с идеите и целите си. "НАРОДЕ???." Питам се дали в онези години, макар и обикалял цяла България и организирал толкова комитети, хората са го познавали? Струва ми се, че това са много малка част от тях. Защото Левски е бил в началото на подобен род дейност и Месията, който ако печели - печели цял народ, ако загуби - губи само него си. Той не само че загуби себе си, но от това загуби и народа. Както се казва: "Една птичка пролет не прави".

Първо го сравни с Че, а сега го слагаш в кюпа с Маркс и Енгелс! Нещо не схващам какво общо имат психопати като Маркс, Енгелс и Че с Левски? След някой друг ден ще направиш връзка и с Ленин и Сталин вероятно. Или с Мао- китайския Апостол на свободата.

[Panzergrenadier]

Прав е Николай Хайтов, като казва в едно свое интервю от 2001 г.:

„Българският народ има един грях - че позволи намереният през 1956 г. в олтара на църквичката "Св. Петка Самарджийска" гроб на Левски да бъде почти веднага унищожен, заедно с костите."

При това разкопките се правят от специалисти от Археологическия институт на Българската академия на науките. И са навреме предупредени, че в олтара, отляво на престола, е погребан Левски. Да внимават.

В нарушение на Инструкцията за разкопките, дават кирки в ръцете на двама вулгарни типа и ги оставят без контрол. Единият разбива и унищожава напълно лицевите кости на Левски.

Ех, ех, народе?????

[КГ125]

Лично аз нямам нищо против идеализацията на Левски. Каквото е извършил - било е с причина, а не за собствена изгода, удоволствие или самоцелно. Но чак обявяване за светец - хайде, няма нужда от такива работи.

Как бихте коментирали твърдението, че не поп Кръстьо, а друг свещеник, поп Лукан, е фактическият предател?

След документалния филм, който видях онзи ден - като напълно доказано по отношение на невинността на поп Кръстю. Луканови просто са прибрали комитетските пари и един от тях е започнал да набеждава поп Кръстю. Последният не само, че не е забогатял след освобождението, но умира беден и разпродал имота си за да се лекува от туберкулоза. След смъртта му умират три от четирите му деца, жена му едва успява да изхрани третото...

А комитетстките пари се изсипват от дувара на поп Луканови при ремонта на Вароша през 1973 г....

А относно това, че Левски е убил хора - той не се е занимавал с художествено слово, а с правене на революция.

Впечатлява обаче поведението на турския съд, който му дава възможност да отрече умисъла..

[Стела]

Извинявам се, но бих направила една лека забележка към стоедин: В никакъв случай не сравнявам Левски нито с Маркс и Енгелс, нито с Че. Много моля да не се преиначава писането ми, за което ще бъда много благодарна. Казвам само, че историята винаги е едно минало и става това, което е трябвало да стане. Някога и нашия век също ще бъде история, но се надявам наследниците да не бъдат толкова строги и да търсят в историята положителното, а не да се натъкват на отрицателни факти, които биха им попречили за техния живот. Човек винаги има върху какво да се замисли и най-вече преосмисли собствените си позиции, стига да бъдат положителни, а не да се преиначава. За твое сведение стоединчо, тези психопати са изградили един съвършено нов свят. И понеже темата не е за тях, бих ти препоръчала да не избързваш с психопатството и разбереш следното: 1/ какъв е бил света по времето на Маркс и Енгелс; 2/ Как гледат американците на Маркс и защо паметника му е точно там. Толкова.

Panzergrenadier, лично аз наистина съжалявам за подобен род действие и изчезването на скелета. Доколкото знам обаче, скелета е пренесен за изследване и впоследствие е изчезнал неизвестно къде и защо. Ако това е бил Левски се питам следното: Защо е трябвало да изчезнат даже и костите му? Какво да ти кажа...... Много може да се говори, но при нас явно мъртвия е по-опасен от живия. Както се казва: "Мъртвият не може да бъде победен" - Христо Ботев. Каквито и времена да са били, нас тогава ни е нямало. Ние не знаем точната истина, само я чуваме от историци и от писане тук и там. Каква е тя? Със сигурност вярвам на писмата на Макгахан член-кореспондента на Дейли нюз. Той е човека дал своята лепта света да узнае истината за България. Той е човека и освободил Райна Попгеоргиева. В моя град има паметник на Васил Левски. На 19.02. бях там да поднеса цветя. Мислех, че няма да има хора, но бяха повече отколкото можех да предполагам. Една жена плачеше. Тъкмо мислех да се приближа към нея, когато едно момиче на около 20 години я хвана за ръката и й каза една мисъл, която наистина много уважавам и ценя: "Докато има живи, в които живее Левски, той няма да бъде забравен." Не е точно тази която знам, малко е преиначена, но момичето накара жената да се усмихне. Не казвам това от някаква чувствителност, но се радвам на факта, че нашите млади хора имат съзнание и виждане за героите в страна в собствената си страна. Не може да отречем младежта. В никакъв случай. Все пак всяко време си има своята младеж. А едно бъдеще се крепи на тях.

[КГ125]

Хмм, Стела, аз бих се въздържал да сравянвам националноосвободителни дейци с комунисти. Пропагандата присламчи последните към първите...

[resavsky]

Винаги съм си задавал въпроса каква би била съдбата на Левски ако беше доживял 1878 г.И не мога да си отговоря.Вероятно би станал политик - националист /тоест русофоб/ от типа на СтамболовНе ми се вярва да се върне в манастир или да изпадне в забвение като Филип Тотюю,Панайот Хитов или капитан Петко войвода.

[Стела]

КГ125, със сигурност не правя подобна грешка. Само съм в неведение от едни думи на Дякона, които гласят следното /ще го пусна цялото/, като не искам пак да ме обвинявате за това. Ще подчертая едни думички, които нямат нищо общо нито с Маркс, нито с Енгелс. Вижте какво, може да си говорим за много неща, но в отделни теми. Пускам, като се надявам думите да са истински този път, но са си истински. В това спор няма:

"Нареда на работниците за освобождението на българският народ"

Васил Левски

Подбуда и цел

Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.

Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държава деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, бил в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било - всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.

За извършованието на таквази революция са: 1) уреждание; 2) пари; 3) хора; 4) оръжие и други бойни потреби.

За да се приготвят всичките тези и да се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани по съгласието на по-голямата част от българския народ, и съставиха Централен български революционен комитет.

Централният български

революционен комитет

Пребиванието на Ц. Б. Р. Комитет е в Българско, но именно в кой град е, няма да се знае - навсякъде и нийде.

БЦР Комитет се състои от един председател и един подпредседател, един писар и един помощник, един касиер и йоще седем члена, между които е и един поп.

Председателят, писарят и техните помощници и касиеринът се избират от членовете на комитетът; в нужда щат се пременяват от същите и ще бъдат под надзора им.

Длъжността на председателят

1) Да отваря и затваря заседанията.

2) В нужно време да свиква извънредни събрания.

3) Да варди и удържа ред на разискванията и гласоподаванията в заседанията.

4) Да въвежда в работа решенията на заседанията.

5) Да води надзор над подпредседателят, писарите им.

6) В гласоподаванията ще дава само един глас; в случай, когато и на двете страни гласоподаванията са равни, може да даде йоще един.

Длъжността на подпредседателят

1) Ще помага на председателят в извършването на длъжностите му.

2) Във време на отсъствието председателево ще го заменява в службата му.

Длъжността на касиера

1) Ще приима пари от частните български революционни комитети и от други места, насрещу които ще дава разписки под номера, ще ги записва в касиерската книга, ще явява за тях и на комитета, за да се запишат и в главната комитетска книга.

2) Ще издирва пари по решението на комитета навсякъде и за всичко.

За събранията въобще

Всичките членове на комитета са в събранията равноправни.

Събранията ще стават редовно в неделята два пъти; в нужда и по-често. Решенията в събранията ще стават по вишегласие, което председателят подир нужните разисквания обявява. Решенията ще носят комитетският печат; без него не са припознати.

Писмо до Централния комитет, както и от него до вънкашните частни комитети ще се приемат и изпровождат само чрез едно лице, което Ц. комитет ще назначи.

Никой от частните комитети няма да знай де е Ц. комитет и кои лица го съставляват.

Устройство

За да може комитетът по-лесно да нареди работите и приготви революцията, състави в градищата с околните им села частни революционни български комитети.

За да може по-добре да нагледва работите на частните комитети и да извършва наказанията на престъпниците на закона, нареди тайна полиция.

А за да можат да бъдат и съобщенията между него и частните комитети по-сигурни, нареди революционерна тайна поща.

Пари

С пари ще се снабдява ЦБРК - сам или чрез частните комитети на начин, когото той, със съгласието на частният комитет за най-добре намери.

Хора

С хора било за войводи, пощари, полициени, или пък задействующи на първи позив войници, ще се снабдява ЦРБК или направо, или чрез другите частни комитети но наредбата, която той ще им даде.

Оръжие и други

бойни потреби

С оръжие ще се снабдява ЦРБК сам, като проводи по-напред хора учени, които разумяват от оръжие да го прегледат.

Частните български

революционерни комитети

Всякой град с околните си села съставлява частен б.р. комитет, който се управлява тъй също, както и Централният.

В случай частен б.р. комитет се допитва и отправя писмата си до Централния комитет, под когото направо и зависи.

Всички писма и решенията до частният б.р. комитет до Централният ще се отправят пак чрез едно тайно лице, което частният комитет ще си назначи.

Както членовете на Ц. комитет не са никому известни, тъй също и членовете на частният комитет са тайни.

Само по едно лице от частните комитети е известно на Ц. комитет за в случай ако лицето, назначено от частният комитет, чрез което стават сношенията на комитетите, падне в неприятелски ръце.

Длъжността на частните

български революционни комитети

Частните б. р. комитети са длъжни да съобщават на Ц. комитет:

1) От колко села се състои околността им.

2) В кое село колко хора има и от каква са народност и по колко от всяка народност.

3) Колко има български юнаци, способни да носят оръжие, и колко са готови за първи позив.

4) Колко оръжие имат и какво е.

5) Дали имат в околността си способни хора за войводи и де се намират.

6) Колко може да се събере в нужно време жито, овес, ечемик, сено, слама и други потреби за храна на животните.

7) Колко може да има волове, крави, коне, овце и др.

8) Колко яхъра има и по за колко животни и др. подобни, които ще им се назначават от Ц. комитет.

Тайната полиция

Тайната полиция зависи и е под заповедта само на Ц. комитет. Никой от частните комитети няма да знай от кои лица тя се състои. Броят на членовете е неизвестен; Ц. комитет го определява според потребите.

Членовете на тайната полиция са разпръснати по всичките градища.

Всякой от членовете на тайната полиция познава революционерните работници в града, в когото той е определен чрез един знак, който му е съобщен от Ц. комитет.

Длъжността на тайната полиция

1) Да нагледва тайно делата на революционерните работници в града си и да ги съобщава на Ц. комитет.

2) Да опитва и да се уверява в точността и верността на тайната поща.

3) Да шпионира турските шпиони и да придирва стъпка в стъпка делата на турската тайна полиция и да ги съобщава направо на Ц. комитет.

4) Да е извършителна власт на Ц. комитет, т.е. да наказва престъпниците на закона според заповедта на Ц. комитет.

Споразуменията на полицията с Ц. комитет ще стават само чрез един човек, когото ЦК е назначил и който е в същото време управител на другите членове на полицията в града.

Членовете на полицията трябва да са хора избрани, юнаци, решителни, верни и постоянни.

Наказанията ще извършват онези членове на тайната полиция, на които падне жребие и които се намират в града, дето ще се извърши наказанието.

За всекиго въобще

Всякой от членовете на революционерните работници, бил кой бил, трябва да знай сам и да държи в сърцето си това, щото му е поверено.

Не трябва да казва, нито да загатва на таквиз работи на любовница, на жена и пр. Само на най-искреният си приятел може да позагатва нещо, та кога се увери, че и той желае заедно с него да дели щастие и нещастие на бойното поле, може да го приемне, като извести предварително частният комитет, под когото зависи.

Ако някой от революционерите падне в някоя нужда, всякой от другарите му (разумява се всичките другари революционери) е длъжен на показаният му знак да му помогне.

Ако се появи някой непознат човек, та поиска в името на ЦК да буни народът или други подобни, макар той имал и нужният знак (може би откраднат или със силата на оръжието изпитан), в такъв случай трябва да се яви на ЦК и да се преследва па ако може и да се улови от тайната полиция.

Ако се случи, че лозинката падне в неприятелски ръце, трябва по-скоро да се яви на ЦК да я промени.

Ако някой тайно или на други начин се научи, че неприятелите кроят нещо тайно, трябва изведнъж да яви на ЦК, па ако може и на другите частни комитети.

Наказателен закон

§1) Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятелят ни, ще се накаже със смърт.

§2) Ако някой от влиятелните българи или войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи в работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.

§3) Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система "демократска република" и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.

§4) Ако някой не припознай Централният революционен български комитет и поиска да се опита по своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.

§5) Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.

§6) Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се наповни, повтором - ще се отстрани от работата ни.

§7) Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като се по-напред накара да подпише грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни - ще се накаже със смърт.

§8)Ако някой от членовете на тайната поща или други някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо, ще се накаже със смърт.

§9) Ако някой от касиерите издаде за нещо пари без знанието на комитета или дръзне да вземе и усвои и най-малката част от поверените му пари ще се накаже със смърт.

Нужно проглашение

Централният български революционерен комитет в името на всичките онези, които са го избрали, упълномощили, основан на своята тайна полиция и със силата на нейното оръжие проглашава:

I. Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява българският народ пред другите народности и да прави с тях сам уговорки без знанието на Ц. комитет.

II. Никой няма право да съставлява други революционерни комитети без знанието на Ц. комитет.

III. Никой няма право да издава революционерни прокламации и да буни народа без знанието на Ц. комитет.

Забележка

Тоя закон ще трае до захващанието на революцията. Щом гръмне първата пушка, важността му пада и ще влезе в действие нов военен закон, когото войводите със съгласието на Ц. комитет нареждат.

Преди септември 1871 г.

----------------------------------------

Как мислите, дали не е изпреварил времето поне със 100 години напред? Вече писах какво е казал проф. Николай Генчев. Искам да ви предупредя пак: Това е история. Времената са били такива и всичко това е само тема за размисъл. След прочитането на тази "Нареда" Левски е бил нападнат от неговите уж хора, и тя потъва в забвение. Едва ли е познавал учението на Маркс и Енгелс, нито някое друго. Това е негова Нареда, която обаче така и никой не е могъл да схване. История.... нищо повече.

-------------------------------------------------------------------------------

Между впрочем, прочетох нещо на едно място и ще ви го пусна тук. Това пък си е направо Светая светих.

Цитат: Следното е взето от Клуб История на Dir.Bg. Aвторът е Д-р ОхБоли:

"Подозрителни факти около гибелта на В. Левски"

1. Силен антагонизъм от страна на БРЦК (председател: Л.Каравелов) срещу делото на Апостола: отричала се е възможността за Самоосвобождение без руска окупация.

2. Насилствено вкарване на Д.Общи за заместник на Левски, което след открадване на хазната води до натапяне на Апостола.

3. Участие на български представители на "съда", които са гласували за смъртна присъда, докато представителите на другите нации (евреи и турци) в болшинството си са били против.

4. Решението на съда не е легитимно спрямо турското законодателство и е било възможно Левски да не бъде умъртвен. Но изпълнението на смъртната присъда нещо много се претупва, след което султанът уж потвърждава "по целесъобразност", но документ за това няма.

4. Гласувалите за смъртната присъда българи получават високи служби (вкл. Кмет на София) след "Освобождението".

5. Трупът на Апостола е умишлено укриван след "Освобождението" и особено през комунистическия режим.

6. Яна Язова е отровена по време на подготвяне на ръкописите за изследването й за Апостола.

7. Ръкописите на Яна Язова попадат у Николай Хайтов, който преработва по своему фактите за кончината на Левски, внасяйки допълнителна мъгла около трупа на Апостола.

Какво може да означава всичко това:

Смъртта на Левски е била предизвикана от българските агенти на руснаците с цел обезглавяване на националното освободително движение. Ако това движение успееше, то място за руска окупация на България не би имало. Дори, при евентуален разгром на турците в България в резултат на замисляната Руско-Турска война, Левски би бил една значителна политическа фигура след разгрома на Турция по нашите земи. Републиканските му възгледи биха били значително препятствие за руския монархизъм у нас... А трупът? Един евентуално идентифициран труп на Апостола би носил следи от отравяне или рана от огнестрелно или хладно оръжие, което би поставило под съмнение обесването му и би възникнал въпросът дали Левски или трупът му са били обесени????!!!

---------------

А сега коментирайте, но без да вмъквате който и да било друг. Специално аз съм пълен шаш.

[luby]

Какво може да означава всичко това:

Смъртта на Левски е била предизвикана от българските агенти на руснаците с цел обезглавяване на националното освободително движение. Ако това движение успееше, то място за руска окупация на България не би имало. Дори, при евентуален разгром на турците в България в резултат на замисляната Руско-Турска война, Левски би бил една значителна политическа фигура след разгрома на Турция по нашите земи. Републиканските му възгледи биха били значително препятствие за руския монархизъм у нас... А трупът? Един евентуално идентифициран труп на Апостола би носил следи от отравяне или рана от огнестрелно или хладно оръжие, което би поставило под съмнение обесването му и би възникнал въпросът дали Левски или трупът му са били обесени????!!!

---------------

А сега коментирайте, но без да вмъквате който и да било друг. Специално аз съм пълен шаш.

Наказателен закон

§1) Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятелят ни, ще се накаже със смърт.

§2) Ако някой от влиятелните българи или войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи в работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.

§3) Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система "демократска република" и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.

§4) Ако някой не припознай Централният революционен български комитет и поиска да се опита по своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.

§5) Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.

§6) Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се наповни, повтором - ще се отстрани от работата ни.

§7) Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като се по-напред накара да подпише грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни - ще се накаже със смърт.

§8)Ако някой от членовете на тайната поща или други някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо, ще се накаже със смърт.

§9) Ако някой от касиерите издаде за нещо пари без знанието на комитета или дръзне да вземе и усвои и най-малката част от поверените му пари ще се накаже със смърт.

Усетил, че започват да го изоставят всички, Левски разчита на убийството като метод за задържане чрез всяване на страх на напускащите масово комитетски дейци.

Членове на тайната полиция отказват да изпълнят заповедта на Левски да сипят прахчето с отрова в кафето на осъдени на смърт по негово внушение.

[Стела]

Много строг е бил наистина. Характер, какво да правиш. Само един добър "Закон" би задействал и свободата, но.... уви. Както казваш страхът от него, закона де, ги кара безцеремонно да го оплюят едно хубаво и в крайна сметка като един велик човек остава сам с една дума и четири въпроса и точка накрая: "НАРОДЕ???." Явно от всички закони, говорим определено за Крумовите.

На Василя Левски /чергар/

Тълпа, обезумяла, диво стене,

но те, не ще го видят на колене!

Спокойни стъпки сред рева отекват,

към черното бесило го отвеждат.

Палач, клупът на шията надява.

Осъденият гордо се възправя.

Смъртта, косата точи със наслада,

че жертвата и няма да избяга!

Очите му, са малко насълзени,

но не от страх, ами от жал по тебе.

На теб Българио, живота си отдава

и следва удар, само миг остава . . .

Злокобен грохот – буре се търкаля

и грозен гърч, през тяло преминава!

Пронизващ вятър пее песен няма,

а кръв гореща бавно се сковава!

Въжето сухо във плътта се впива,

бездушно, здраво, то дъхът запира.

Сълза горчива устните достига,

минава и в земята се забива!

Очи, синеят! Мракът ги обгръща.

Последен взор – небето го поглъща.

И слънчев лъч, пътека осветява,

пътека, що душата прелъстява!

Сърцето спира, няма вече сила.

Вратът прекършен! Тялото изстива!

Свещеник блед, неистово се кръсти

и призовава, сили всемогъщи!

Но дух могъщ, не ще да се предава,

с борбата той, не ще да се прощава.

Не е за него божията слава

и долу, при народа си, остава!

Безсмъртие,во веки си спечели,

но не с молитви, а със своите повели:

„Единни, братя Българи бъдете

и времето, с дела си обърнете!“

[luby]

Много строг е бил наистина. Характер, какво да правиш. Само един добър "Закон" би задействал и свободата, но.... уви.

Поп Кръстю Никифоров директно обвинява Левски в убийство. Нима Наредата може да узакони убийството?

Из поп Кръстювата дописка "Памятникът на свещенодякона Игнатий Левски" 1881 г.

‘... кръвта на слугата, убит посред пладне в Лович (в Денчовата къща) от несмислена ръка и днеска вика за отмъщение…”

"Кой и защо уби невинното младо момче в Лович и защо отиде там? Народ ли да събужда или къща да обира и хора да убива?"

[КГ125]

По-горе виждам класически текстове на национално-освободителна организация. Не прекалявайте с интерпретациите.

Я, luby, пусни целият текст на поп Кръстьо?

Редактирано 21, 2010 от КГ125

[КГ125]

Усетил, че започват да го изоставят всички, Левски разчита на убийството като метод за задържане чрез всяване на страх на напускащите масово комитетски дейци.

Това са пълни глупости. Правилата на ВСЯКА революционна организация от Гарибалди на изток и на запад съдържа такива разпоредби. В т.ч. и много държавни закони.

Прекалявашс интерпретациите и не ти е за пръв път.

[КГ125]

Стела, какъв особен смисъл виждаш в думата "работници", която си подчертала по-горе?

[КГ125]

Винаги съм си задавал въпроса каква би била съдбата на Левски ако беше доживял 1878 г.И не мога да си отговоря.Вероятно би станал политик - националист /тоест русофоб/ от типа на СтамболовНе ми се вярва да се върне в манастир или да изпадне в забвение като Филип Тотюю,Панайот Хитов или капитан Петко войвода.

Вероятно би бил съратник със Стамболов, не знам кой би бил лидера. Възможно е участието му в политическите борби да премине по различни начини... Във всеки случай при него ясно е застъпена идеята за решаване на българските въпроси с български сили.

[Skubi]

Здрасти!

Нали спомена някой за връзките с Гарибалди. Но забравихме за Мацини...

"Той е убеден, че италианското обединение е възможно единствено посредством масово въстание, и усилено пропагандира своите революционни идеи сред населението на Апенинския полуостров. Основава движението „Млада Италия“ в Марсилия през 1831 г......

Мацини създава Млада Италия (La Giovine Italia) и започва апостолската си дейност. Целта на организацията била освобождението на Италия от чуждо и местно потисничество, и обединение на страната под единно републиканско управление. Мацини разбирал сложността на задачата си и виждал многоаспектността на подготовката за постигането на целите си, а именно чрез предимно просветителски подход, но и чрез употребата на сила от въоръжени чети....."

Тези организации не само в Италия ами и в другите страни организирват своите филиали.

Англия Младите Англичани-Benjamin Disraeli (1804-1881)

Русия- Alexander Herzen въвежда в движението Bakunyin.

САЩ-Младите Американци-John Brown

Също имат организации в Полша, Германия, Швейцария, Турция, Младите Сърби имат значително съучастие в събитията в Сарайево.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%...%B8%D0%BD%D0%B8

[КГ125]

Да, те доста се учат от италианците всички. Европейски национализъм

[Aspandiat]

Винаги съм си задавал въпроса каква би била съдбата на Левски ако беше доживял 1878 г.И не мога да си отговоря.Вероятно би станал политик - националист /тоест русофоб/ от типа на СтамболовНе ми се вярва да се върне в манастир или да изпадне в забвение като Филип Тотюю,Панайот Хитов или капитан Петко войвода.

Или щеше да сподели Вазовото "бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин".

[КГ125]

Едва ли. Не е натура, която ще се остави току-така.

[alvassareiro]

Най-вероятно щеше да се разочарова. подобно на Хосе де Сан Мартин. А нищо чудно и да стане жертва на политически интриги и заговори, може и в затвор да попадне.

[ISTORIK]

Винаги съм си задавал въпроса: А каква би била съдбата на Левски, ако той беше доживял 1878 г.?

И не мога да си отговоря. Вероятно би станал политик - националист /тоест русофоб/ от типа на Стамболов. Не ми се вярва да се върне в манастир или да изпадне в забвение като Филип Тотюю, Панайот Хитов или капитан Петко войвода.

А според Красимир Друмев - гл. ред. на сп. "National Geographic - България", Васил Левски би бил бизнесмен, управител на голяма (!) държавна или частна компания, която би била социално и екологично ориентирана. Според него, политиката включва двуличие и преследване на лични интереси, затова тази територия би била избягвана от Апостола.

Според мен пък, той би станал автор на мемоари - като Захари Стоянов, може би биха писали заедно "Записки по българските въстания", би участвал в Учредителното Събрание, в Съединението, в Сръбско-българската война. Виждам го и като дипломат. И като преподавател във Военното училище.

Редактирано 22, 2010 от ISTORIK

[luby]

По-горе виждам класически текстове на национално-освободителна организация. Не прекалявайте с интерпретациите.

Я, luby, пусни целият текст на поп Кръстьо?

Памятникътъ на свещеннодиакона Игнатия Левскiй /дописка/

Подъ тоя надсловъ въ 2-ри брой на вест.“Славянинъ“ отъ тая година ся излага единъ членъ, който между другото говори, че свещеннодиаконътъ билъ издаденъ от попъ Кръстя из Ловечъ и, уловенъ, закаранъ в София и пр.

Време ся минува откакто е обнародванъ тоя членъ и читателите му, като виждатъ замълчанието попъ Кръстюво срещу това, не са избягнали от да си съставятъ мнение за пълна истина на това, което е обнародвано.

Попъ Кръстю не се е замълчалъ, нито приема да замълчи да не отговори на клеветите на такива подли хора, които, за да закрият недостойнството си в добри отношения и лошевините, които подъ булото на патриотизмът и родолюбието вършатъ, и, за да ся препоръчатъ предъ народа като народни труженици, та да можат да си играятъ с простите хора както си щатъ, изваждатъ срещу другите такива клевети, които да помогнат на злите им намерения.

Той е още тогава написалъ отговорът си на това, но, по погрешка, като го пратилъ на вест. Марица за обнародвание, останалъ необнародванъ досега.

– Тъй поп Кръстю приема повторително да отговори на тия велики труженици въ народното движение, които са съставили речений членъ, не за друго, а само за да искатъ да покажатъ предъ света, че той, а не други са причината за освобождението ни, та с това да можатъ да ся препоръчатъ за по-големи постове и да ся располагатъ, покрай огромните заплати, които по неразборъ им се дават, но даже и с правото на сиротинята, която ужъ управляватъ като родолюбци.

– А за да бъде поясненъ отговорътъ, п.Кръстю вижда за нужно да го разчлени по-обширно и ето какво казва той за това.

Най напред казва, че такъвзи священнодиакон, с такова име, в живота си не е виждалъ, нито го знае, а познава добре священнодиакона Паисия, който гние не в София, а въ Орхание, убитъ на права бога от ръцете на несмисленните наши народни двигатели. (Диакон Паисие е убит по заповед на Левски)

Да не са тяхна милостъ побъркали името, мястото!?

– Знае още, казва п.Кръстю, и невинното младо момче, убито посредъ пладне в Ловичъ ( въ Денчовата къща) от несмислена ръка, на което кръвта и днеска вика за отмъщение.

Уловенъ край Ловечъ и закаранъ в София, попъ Кръстю не знае никакъвъ диаконъ, а знае Василия Левски и казва, че не той е причина за улавянето му, но причина са самите тия, които клеветът него.

Които ся гордеятъ съ онова предъ простите хора, което не са заслужили, а потулятъ това, което са извършили.

– Но каквато им беше чиста и разумно вършена работата, тъй я и доизкараха.

– А чудното е, дето туй, при всичко това, прехласнати от гордостта си, действително мислятъ, че са извършили голямо дело; даже дръзноват да казватъ, че тий, а не велика Росия са извършили делото и с това като дважди канени заместиха се на постове, също като онзи добъръ рабъ, комуто рекълъ Господарятъ “ влезни в радостта на господаря си“. – Но попъ Кръстю знае добре тази работа, уприличява я на следуйщата прикаска,

„Лъвътъ – Царятъ зверски – еднъжъ ся накани

да иди в гората лова да си хвани.

И целта си по-добре за да сполучи,

за добро намери да не води кучи,

но поведи с’себе си едно животно,

което да кажя не ще дай срамотно:

това, дето носи на гърба с’товаре,

а името също ако искатъ – магаре,-

Той него поведе нещо за прилика,

но защото може високо да вика;

животните то с гласа си да пропъжда,

а лъва в засада само да ги хваща. -

Магарето и везде въ гората викало,

сички животни съ гласа си дигало:

от неговий рев ся сичко поплашило,

мислили са бог знай какво е страшило.

Лъвътъ е дочаквалъ и редомъ е хващал,

безъ да ся е негде на далеч поклащалъ.

Работа ся свърши. Лъвът си почива,

ето и магарето къ него отива.

То ся по-наблизо до лъва привлекло:

види ловъ грамада и гордо му рекло:

„Познавашъ ли ме, о мой Господине,

че сичкото това е само от мене?“

- „Да тя не познавамъ, о грозота нагла“,

рекълъ лъвът, “ И аз щях да ся уплаша“.

(С баснята за лъва и магарето поп Кръстю осмива стремежа към авторитарно управление на Левски, докарало му каравеловият подарък - Д. Общий)

И тъй, попъ Кръстю повторително казва че, не той, но тия самите, т.е. Ловчанските труженици са били издадниците, защото п. Кръстю ако да беше такъв, той можеше на времето да издаде работата, когато не само Левски, не само тяхна милост, но и мнозина от народа имаше да пострадат.

Как тогава той не беше издадникъ, а стана такъв само за единъ Левски и то тогава, когато се обра хазната и се изловиха толкова съучастници, които се изказаха един други?

Защо, като се хванаха тяхна милостъ из Ловичъ и се откараха в София, и телеграфът ъпристигна за п.Кръстя?

Отде знаеше правителството че и той е в работата?

Кой обади на правителството че п. Кръстю знае всичките участници в Ловичъ по име, както и Левски и де се той намира?

Кой стана причина да уловятъ п. Кръстя и със зверски начинъ да го принуждаватъ да обади всичко?

Ако поменатите труженици с едно заплашване изказаха единъ други толкова души, още и невинни хора смесиха въ тази работа, то съ какво право и съ каква чиста съвест наричатъ другиго издадник?

Тия като бяха чисти и мъдри хора и като знаеха разумно да вършат работата си, защо вършиха такива глупости и варварства, та доведоха работата до там?

Кой и защо уби дякон Паисия, когато той беше невинен човек и, който и при издъхването си не изказа убийците ако и да ги знаеше кои са?

Кой и защо уби невинното младо момче в Лович ( в Денчовата къща) и защо отиде там?

Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива?

Всичките тези глупости докараха работата дотамъ, споредъ Евангелието: „имже мераго мерите возмерится вам.“

Ако тези народодвигатели се наемаха да събудятъ народа на въстание, то, съ обиране на къщи и хазни, и съ убиване невинни хора ли трябваше да бъде?

Или тия мислеха че съ това щат можатъ да набавятъ потребните на въстанието?

Това може и едно малко дете да разбере че е глупостъ, или пък че, подъ булото на народно движение, се криеше нещо частно интересно, което е и очевидно – благодарение на късогледството и глупавщината на тогаващното правителство, което не можеше да отличи бялото от черното, но го разбираше все едно.

Разумнияът човек може да нарече народно движение, само ония дръзновени юнаци, като Х.Димитъръ, Ботйа, Панайота и др. които ги последваха и излизаха да се бият с тиранското правителство и загинаха за отечеството си; както и толкова братя въ Тракия, а не такивато съмнителни потайности; които се вършеха по явна посока към съсипителни следствия.

– Щът кажатъ че, така ако не станеше, другояче не можеше да стане.

Да, но тогава невинните хора каква грешка имаха и, ако и тъй, но тогава съ какво оправдание другиго наричатъ издадникъ?

Такивато глупави работи имаха и такъв край; и тоя край щеше да бъде по-дебелъ, ако п.Кръстю не постъпи някак разумно, като видя, че по други начин не ще може да ся погаси належащий пожар, с един изкуствен начинъ да убеди правителствто, че не съществува такова нещо, което ся дири от София, споредъ доказването на Софийските затворници, т.е. в Ловечъ каква работа има и кои и колко са участниците.

– Ако п.Кръстю беше такъвъ, за какъвто го тия мислеха, дали тогава не можише той да искаже толкова души според както я караха тяхна милостъ?

Да, тия като го подозряваха и той им гледаше умътъ и си мълчеше, мислеха, че той нищо не знаеше от работата, и като бяха глупаво уверени в това, тии според съществующиятъ тогава устав определили бяха и да ся убие п. Кр. като предател.

Но, както им бяха сичките работи глупави, тъй и тогава глупаво постъпиха, като определили за убиванието му едного ничтожнаго пияница, когото п.Кр. минутно можеше да го испрати обръснатъ от там, дето беше отишелъ да бръсне, ако искаше.

Поп Кр. и това преглътна, като виждаше явно, че богъ пази правите от погубление.(П. Кръстю е известен, че тии и сега са на мнение да извършатъ занята си, но той не туря това в умътъ си, като знае лично (не)приятелите си, оставя от после да ся расправя с тяхъ за това (бел. на п. Кръстю)

От сичко това тяхна милостъ не бяха разумни да разбератъ, че п. Кръстю не е такъвъ, какъвто го тии мислеха; – във време на Тракийското въстание всеки знае, че правителството беше нащрек и гледаше само да му се внуши нещо.

И тогава пакъ дали не можеше п. Кръстю да убади нещо?

Или той нищо не знаеше, ако и да ся пазеха тии от него.

Белки той не знаеше попъ Гордю къде и защо ходи съ другаря си; или Г. Глупчо къде шеташе?

Но, то ся види, че тии ся потрудиха самички да предварят да ся искажат единъ други, както въ Софийското приключение и да направятъ да ги влачатъ насамъ нататъкъ.

Хей, Господиновци!

Шарлатаниите ви не минуватъ пред дяда ви попа, защото той не е горничански попъ, той отбира до нейде черното от бялото и знай, че вършеението ви е много голямо, а работата ви нищо. (тук поп Кръстьо дава оценка за дейността на Левски)

– Вие на времето съ голи ръце се каняхте да са биете с неприятела, като се обещавахте да пожертвувате сичко, а в последно време шарлатанията ви излезе налице, защото велика Росия кръв проливаше зарад насъ, вие следъ гърбът и тичахте по плячки, по грабежи и спекулации, като продавахте едно парче хлябъ за 1-2 фр. и то на оногова утруденаго рускаго солдатина, който върви напред съ пушка в ръка и тегли най-големите трудности, за да ни освобождава?

– Кажете ми кой от васъ взе участие в битката тогава, когато сичко имахте, и пушки и топове, и пари, без да имахте нужда хазни да разбивате и къщи да обирате?

Отидоха наистина и взеха участие някои българчета, но кои?

Вие тикнахте други да отидат да ся бият, да страдат и да гинатъ; от които днесъ живи останалите презирате да ся скитатъ голи и боси, а вие като ся бояхте да не би новоосвободеното ни отечество да остане без управители, държяхте ся за такива и, още не освободило едно място или градъ, вие ся събирахте на тумби зад гърбът на освободителите руси и правихте съвещание кой какъв пост ще замести в управлението, като ся превземе това или онова място.

– Сега, назлъ, назлъ, ся гордейте с постове и заплати, но я ми кажете с какъв подвигъ придобихте тия постове и заплати?

– На простаците можете да покажете сякак как сте ги придобили, но кажете, молим, и на нас, които знаем всичко доколко дтрувате и доколко сте извършили.

– Кажете ни по-напред, на спроти предишното ви обещание, че ще пожъртвувате и живот и имот, и сичко за освобождението на отечеството ни, де остана то?

Кажете ни, де остана самоотвержението ви и родолюбието ви?

Кажете ни, де остана желанието ви да видите добре уредени народните ни училища и истинско свещенство.

Кажете ни, де остана желанието ви да се уредът черквите; желанието ви да ся презре чорбаджийството и своеволията; да ся уреди источник за помагане на бедните; да ся отвори каса , която да поддържа инвалидите на учителството и священството; да ся турят в добър ред занаятите и търговията; пда ся подкрепи земеделието и скотовъдството, да ся улучшат читалищата; да ся съставят дружества за разни благотворни предприятия и пр., и пр.

– Кажете ни, сичко това де остана и какво стана?

Ако вие не сте във възможност да ни го кажете, то ние не ще ся освеним да го расправим на вас.

Като родолюбиви труженици за освобождението на отечеството ни, вие в часът на освобождението му ся заловихте да покажете, делом онова, за което се напред емчахте, обещавахте, пършяхте, кряскяхте и наговаряхте.

На място на самоотвържението и родолюбието си, което си приписвахте, вие тичахте след освободителите руси не с пушка в ръка срещу неприятеля, но с разни стоки да ги продавате на освободителите с двойна и тройна цена, за да печелите още от гърба им.

На място да жъртвовате живот и имот в тоя случай, вие тичахте по плячки и по грабежи, без да мислехте на това за сетнината.

( С първо завръщане х.Станю от Тетевене като известен по Софийското приключение патриот, долови ся до управлението в Тетевене и в малко време, докат да го усети населението, ограби и обра светът работи, за да си покаже родолюбието. Гавраил Генчов от Орхание, дето и сън го не оставяше от ходене по плячки и по грабежи.

Тодор Пеев от Етрополе, когото простаците много въсхвалят за добър и деятелен патриот, патриотизмът си, деятелността си в това показа, дето вървеше в Ловеч (с) разни търговци и мъжки и женски; особено в чорбаджийското си управление като бивший окр. председател и като настоящий окр. началник.

А нашите Ловч. подвижници, като им ся падна власта в ръцете в Лович, изпонапълниха си домовете с материално родолюбие; с патриотизъм на недвижими имоти; с доброжелателство от къщни украшения; със самоотвержение от светликави полове и нови неистрити рубли и пр.

– Тъй трябва човек да е деятелен и вреден. Видите ли как помага родолюбието на човека, който го има? В две години отгоре, без капитал и без труд, дава на човека да има всичко: и капитал, и недвижими имоти, и чарди, и хергелета и салтанити, даже и лично уважение (Бел. на п. Кр.).

Срещу желанието и обещанието ви да видите наредени училища и священство вие, с първо замещание на управителните постове, презряхте и училища, и священство, и черкви, и вяра и се потрудихте само за онова, което да ви прикрепи на постовете и да посреща частните ви интереси.

Кой е този, който ще отрече, че днешните училища и черкви не са в много по-лошо състояние, от колкото в миналото време?

– Като сте на чело, на власт, обърнахте ли ся до днес да ся погрижите за черква и училище?

– На място желанието ви да умрът чорбаджийството и своеволията, можете ли да отречете вие сами, че не сте по-дърти чорбаджии и изедници и, кажете ни, в какво се състои разницата ви от бившите чорбаджии?

– На място да ся погрижите за издирвание на источници за подкрепяне бедните, кажете ни какво направихте досега в това отношение?

– На място да ся погрижите за отваряние каса за поддържание инвалидите, училищни и черковни, освен дето това ни на ум ей не сте турали, за да подкрепите каприциите си, не трудихте ли ся да унижите някои по-достойни учители, за да подкрепите шарлатаните; не трудехте ли ся и не трудите ли ся да поддържате някои безквасни священици, за да победите ония, които сами знаете какви са и да побъркате черквите?

– На място да поддържате читалищата и дружествата, де ви читалища и дружества на днешно време? Погрижихте са, помисли ли някой от вас за това, които полагахте душу свою за овци?

При тия явни шарлатании нашите подвижници, без да ги е срам; ако не от хората, поне от съвестта им, и, без да помислят, че коги да е правото ще излезе на лице, дозволяват са още да говорят тук там (между простите хора, разбира се, за да потвърдят шарлатаниите си), че у п. Кръстя имало не знамъ колко хиляди гроша комитетски пари, които останали тогава у него. Чудно защо не обнародваха и това, но то ся види, тии, като виждатъ, че прилича да излезе наопъко, не ся решават да го обнародватъ, и само дето им уйдисва го говорятъ.

Както за това, тъй и за много други работи има ний още да говоримъ, но засега спираме, за да си починемъ.

Ловечъ, 1879 Ноемврий 29″