ВАСИЛ ЛЕВСКИ

[alvassareiro]

Диктатура значи много неща.

Редактирано 25, 2010 от КГ125

[resavsky]

Какви неща?

[Стоедин]

Мисля, че през 1886 начело на т.нар. контрапреврат щеше да е Левски, а не Стамболов и сега него щяхме да клеймим като диктатор, но това е мое предположение, нищо повече. Стамболов, че е диктатор е някаква перверзия, която няма скоро да изчистим за съжаление....

[КГ125]

Мда, и аз така мисля. Щяха да са заедно със Стамболов и в Съединението, и в контрапреврата.

Защо да не се изчисти - полека полека ще се.

[mitaca]

Мда, и аз така мисля. Щяха да са заедно със Стамболов и в Съединението, и в контрапреврата.

Защо да не се изчисти - полека полека ще се.

Мммда. Едно е ясно, "русофилите" са направили преврата първи. И е нямало да се спрат даже с убийства. Къде е бил Стамболов е ясно. Къде щеше да е Левски (ако беше политик)? Определено преди Стамболов. И по стечение на обстоятелствата щеше да стане.......диктатор. В литературата и учебниците това щеше да звучи мръсно и долно, но слава богу там има само твърдения . Ако Ботев с неговите идеи (от 1876-та де и преди) се беше изпречил на Левски, нямаше да се поколебае и Левски да го обеси или разстреля. Но ако и Ботев беше жив тогаз, щеше да стане...не политик, ааа министър на образованието и класик на БГ литературата (е ако трябва и роман щеше да спретне ). Много алтернативно почна да звучи, предлагам отделна тема където да включим Гаврил Хлътев, Каблешков, Ангел Кънчев и много много други.

[resavsky]

Стамболов не обесва никого за 9 август което е признак за зрялост.Не съм убеден че импулсивна натура като Ботев би постъпила така.

[mitaca]

Стамболов не обесва никого за 9 август което е признак за зрялост.Не съм убеден че импулсивна натура като Ботев би постъпила така.

Не Ботев няма шанс да е политик след освобождението, то и преди това не е. Но Левски би го направил.

[resavsky]

А защо да няма шанс Ботев.Един Захари Стоянов става политик няма причина и Ботев да не стане.Между другото и Стамболов и Захари Стоянов и Димитър Петков и десетки други хъшове изживяват много серизона еволюция след 1878 г.Няма причина Левски,Ботев и Раковски да не го направят.

[alvassareiro]

Какви неща?

репресии, насилие, погазване на демократичните принципи.

[resavsky]

репресии, насилие, погазване на демократичните принципи.

Един път ще бъдеш ли по конкретен.

[alvassareiro]

Един път ще бъдеш ли по конкретен.

Ами да видим какво им се стоварва на русофилите отгоре. както съм казвал, не съм историк и нямам достъп до документи. споделям какво съм учил. подробностите са ваша територия. странно защо ги пренебрегвате.

[mitaca]

А защо да няма шанс Ботев.Един Захари Стоянов става политик няма причина и Ботев да не стане.Между другото и Стамболов и Захари Стоянов и Димитър Петков и десетки други хъшове изживяват много серизона еволюция след 1878 г.Няма причина Левски,Ботев и Раковски да не го направят.

Ами според мен и Захари Стоянов не е политик. Ботев определено има повече "багаж" приеми го и пряко и коствено. И Ботев нямаше да бъде или щеше да се "подведе". Ботев няма собствени идеи, за разлика от Левски и Стамболов по-късно. Захари Стоянов тоже. Но Левски има и ги заявява откровенно.

[alvassareiro]

Ами да видим какво им се стоварва на русофилите отгоре. както съм казвал, не съм историк и нямам достъп до документи. споделям какво съм учил. подробностите са ваша територия. странно защо ги пренебрегвате.

Stambolov also faced a long-term difficulty in that the crises

of 1887 to 1890 had forced him to rely on tough methods. The press was

restricted, police spies were widely used, army units were billeted in

villages which refused to pay their taxes, and electoral management was

very widely practised.

The need for recognition was underlined by two murders; the minister

of finance was killed in Sofia on 15 March 1891 as he was walking alongside

Stambolov, the intended target being Stambolov himself, and just

under a year later Georgi V©lkovich, the Bulgarian representative in

Constantinople, was mortally wounded. The government in Sofia was

convinced, partly on the evidence of some supposedly official documents,

138 Stambolov, Ferdinand, and Recognition

that Russia was behind these atrocities. Stambolov’s immediate reaction

was to impose what was a virtual reign of terror in which over 300 leading

russophiles, including Karavelov, were thrown into prison. But the

government also knew that political violence would cease only if

Ferdinand could secure recognition.

The peasants were dismayed. Many of

them were facing increasing debt payments to private usurers and there

was great anger that whilst the peasants were forced to pay more the

well-paid civil servants were not. This enraged a number of younger

members of the intelligentsia already alienated by Stambolov’s strong-arm

tactics and limitations upon individual liberties. They looked to the

radical ideas of the socialists, rural or urban. Radicalism also took hold

Stambolov, and more particularly his methods, had outlived their

purpose. After holding the country together in 1886 without resorting to

the military dictatorship which many, including his minister president

Radoslavov, wished to impose,4 he had brought Ferdinand to Bulgaria,

installed and kept him upon the throne, and provided him with a loyal

and dependable government.

Violence accompanied Stambolov into retirement, and to and even

beyond the grave. The opposition press vilified him and one newspaper

declared that the flesh of such people should be ‘torn from their bones’.

The growing strength of the opposition only intensified

Stambolov’s determination to hold on to power and when supplementary

elections were held early in 1894 he resorted to even greater measures of

restraint with over twenty people being killed in one village near Razgrad.

There were furious protests in many towns and petitions and letters of

complaint poured in to the prince.

източник The Oxford History of modern Europe, Bulgaria сигурно и това е комунистическа пропаганда

[resavsky]

Малкия ще ти кажа една тайна.Каравелов е осъден на 5 години затвор за помагачество при опита за убийството на Стамболов /когато е убит министър Белчев/.По конкретно - убийците се крият в двора на негавата къща и оттам дебнат Стамболов.И за всичко това Каравелов не е обесен а получава 5 години затвор.на това репресия ли му викаш?

[glishev]

Но аз не се отяждам на никого. Просто цитирах факти.

Ето ти пример за комплекс - значи казвам, че при стамболов имало насилие по време на избори, и насрещната страна отговаря - ами то и при ернрот е имало.

е какво е това? това са две различни неща.

Ох, прав си... Не си свикнал още с българските форуми. Тук модата е такава: казваш "А". Насреща ти казват: "Б". Може "Б" никак да не се отнася към "А", но ти си длъжен веднага да обявиш, че "Б" не е вярно и че щом не е вярно, то несъмнено "А"! Следват псувни, заплахи към майки и сестри и прочие. Не мисля, че ти, аз или който и да било ще променим това. Философски си наливаш една бира и ако още ти се пише по форуми, възприемаш язвително-махленски тон с проблясъци на знание и остроумие.

Инак, което си е вярно, аз имам двоен стандарт - щом шашмата я прави Стамболов, значи е за добро. Принципите на боклука, важното е, че Стамболов е за България и против руската намеса в българските работи. А кое е редно и почтено - предлагам да оставим на моралистите. Историята е наука за фактите, а не за морала.

Инак темата не беше ли за Левски?

[glishev]

Е, то това му се вика монологизъм...

[alvassareiro]

Е, то това му се вика монологизъм...

Ами досега имах навика да пускам теми с решения, твърдения, проучвания и закблючения, които никой не успя да обори, и затова интересът спадна. Понеже вече темите ми не се радват на интерес, понеже не са оборени, нямам друг избор освен да пускам някое друго мнение по чужда тема. Само че, понеже никой друг няма интереси в моята област, културологията, и аз единствен и пръв пусках теми на тази тематика, се налага да следя теми в сфери, в които не съм специалист.

[КГ125]

Stambolov also faced a long-term difficulty in that the crises

of 1887 to 1890 had forced him to rely on tough methods. The press was

restricted, police spies were widely used, army units were billeted in

villages which refused to pay their taxes, and electoral management was

very widely practised.

The need for recognition was underlined by two murders; the minister

of finance was killed in Sofia on 15 March 1891 as he was walking alongside

Stambolov, the intended target being Stambolov himself, and just

under a year later Georgi V©lkovich, the Bulgarian representative in

Constantinople, was mortally wounded. The government in Sofia was

convinced, partly on the evidence of some supposedly official documents,

138 Stambolov, Ferdinand, and Recognition

that Russia was behind these atrocities. Stambolov’s immediate reaction

was to impose what was a virtual reign of terror in which over 300 leading

russophiles, including Karavelov, were thrown into prison. But the

government also knew that political violence would cease only if

Ferdinand could secure recognition.

The peasants were dismayed. Many of

them were facing increasing debt payments to private usurers and there

was great anger that whilst the peasants were forced to pay more the

well-paid civil servants were not. This enraged a number of younger

members of the intelligentsia already alienated by Stambolov’s strong-arm

tactics and limitations upon individual liberties. They looked to the

radical ideas of the socialists, rural or urban. Radicalism also took hold

Stambolov, and more particularly his methods, had outlived their

purpose. After holding the country together in 1886 without resorting to

the military dictatorship which many, including his minister president

Radoslavov, wished to impose,4 he had brought Ferdinand to Bulgaria,

installed and kept him upon the throne, and provided him with a loyal

and dependable government.

Violence accompanied Stambolov into retirement, and to and even

beyond the grave. The opposition press vilified him and one newspaper

declared that the flesh of such people should be ‘torn from their bones’.

The growing strength of the opposition only intensified

Stambolov’s determination to hold on to power and when supplementary

elections were held early in 1894 he resorted to even greater measures of

restraint with over twenty people being killed in one village near Razgrad.

There were furious protests in many towns and petitions and letters of

complaint poured in to the prince.

източник The Oxford History of modern Europe, Bulgaria сигурно и това е комунистическа пропаганда

Ти му искаш факти, той ти пуска цитати... Това е преписвано от някой от томовете по история на България от 1981 г. например

Редактирано 25, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

Ето, как познах, че цитатите от Оксфорд ще бъдат обявени за комунистическа пропаганда. Те там са комунисти и само в комунистическата литература се ровят по цял ден. Виж, в Москва вече е друго.

Редактирано 25, 2010 от КГ125

[КГ125]

Но в тях няма факти! Освен убийството на Белчев и Вълкович.

[alvassareiro]

Ами аз ти казвам как се представя този период в официалната ни историография у нас и в чужбина. Това е много по-сериозно от самите факти. Това е което остава в историческата памет като оценка на периода. и което се помни.

Редактирано 25, 2010 от КГ125

[КГ125]

Този цитат е ползвал български източници от времето на социализма. Да не мислиш, че западните историци не правят грешки?

[alvassareiro]

Този цитат е ползвал български източници от времето на социализма. Да не мислиш, че западните историци не правят грешки?

А западните автори са толкова глупави, че си пълнят оксфордските книги с цитати от времето на социализма. значи те са толкова наивни, че не знаят, че тука през соца има пропаганда. горките наисвници, това е интересно твърдение наистина.

но всъщност друго не ти остава и да кажеш. когато няма повече аргументи, се твръдни винаги същото - че е пропаганда от времето на соца.

а не знам в кой пост твърдеше, че пропагандата тогава била толкова хлабава, че направо я нямало.

айде пак реши какво точно искаш да кажеш.

[alvassareiro]

Библиография на Oxford за главата Стамболов

The first English biography of Stambolov was A. Hulme Beaman’s M. Stamboloff,

(London: Bliss, Sands, and Foster, 1895). There were few others of note until

Duncan M. Perry, Stefan Stambolov and the Emergence of Modern Bulgaria,

1870–1895 (Durham, NC: Duke University Press, 1993). Stambolov’s stout

defence of Bulgarian interests against Russian influences made him a dangerous

subject for Bulgarian historians during communist rule but since 1989 curiosity

has been reawakened and in the first half of the 1990s a number of important

collations of source material were published, including Stambolov’s letters, see:

Milen Kumanov, Lichniyat Arhiv na Stefan Stambolov, 2 vols. (Sofia: Otechestvo,

1994 and 1995), fragments from his diaries in Milen Kumanov (ed. in chief ),

Dnevnik. Stefan Stambolov (Sofia: Kliment Ohridski, 1991), and a selection of his

s©branie speeches, in Milen Kumanov and Dimit©r Ivanov (eds.), Parlementarni

Rechi 1879–1894 (Sofia: Otechestvo, 1995). There is a great deal of thoughtful

and perceptive analysis in Encho Mateev, D©rzhavnik©t Stefan Stambolov (Sofia:

Letopisi, 1992). On the events of 1886, see Radoslav Popov, ‘Stefan Stambolov i

Vasil Radoslavov v borba za politicheskata vlast v perioda na regentstvoto

(1886–1887g)’, Istoricheski Pregled, 37/1 (1991), 13–28. For a much earlier but

still interesting assessment of Bulgarian-Russian relations see Ivan Panaiotov,

Rusiya, velikite sili i b©lgarskiyat v©pros sled izbora na knyaz Ferdinanda,

(1887–1896) (Sofia: Universitetska Biblioteka No. 247, 1941). There is also

relevant material in Andrei Pantev, Angliya sreshtu Rusiya na Balkanite,

1879–1894 (Sofia: Nauka i izkustvo, 1972).

Stambolov inevitably features in the early sections of biographies of King

Ferdinand. On internal evidence it is clear that John Macdonald, Czar Ferdinand

and his People (London: T. C. & E. C. Black, London, no date) was written in the

closing stages of the first Balkan war and treats the king as a liberator, whilst Hans

Roger Madol, Ferdinand of Bulgaria: The Dream of Byzantium, trans. from the

German by Kenneth Kirkness (London: Hurst & Blackett, 1933), attempts to

redress much of the criticism levelled at Ferdinand after the first world war. Much

greater objectivity is attained by Stephen Constant, Foxy Ferdinand, 1861–1948,

Tsar of Bulgaria (London: Sidgwick & Jackson, 1979). The early years of the reign

are excellently covered in Dr Ivan Panaiotov’s work cited above, and in Joachim

von Königslöw, Ferdinand von Bulgarien: Vom Beginn der Thronkandidatur bis zur

Annerkennung durch die Grossmächte, (1886–1896) (Munich: R. Oldenbourg,

1970). Fresh documentation on Ferdinand’s last days as king have been published

in Milen Kumanov (compiler and editor), Abdikatsiyata na Tsar Ferdinand:

dokumenti, spomeni, fakti (Sofia: Otechestvo, 1993).

For many years the main sources for our knowledge of King Ferdinand’s court

and its political intrigues came from works such as Sultane Pétroff, Trente ans à la

cour de Bulgarie, 1887–1918 (Paris: Berger-Levrault, 1927), or, to a lesser degree,

Nadezhda Muir, Dimitri Stancioff, Patriot and Cosmopolitan, 1864–1940

(London: John Murray, 1957), but more colour and detail has recently been

provided in the diaries of Robert de Bourboulon, see Zina Markova (ed.), B©lgarski

dnevnitsi (Sofia: Kolibri, 1995); Bourboulon was private secretary and then

court high chamberlain to Ferdinand.

Specific crises and incidents in Ferdinand’s reign are covered in a multiplicity

of monographs. For the question of the exiled officers and their return, see the

relevant sections of A. K. Martynenko, Russko-Bogarskie otnosheniya v

1894–1902gg (Kiev: Kiev University Press, 1967), and Stiliyan Kovachev,

Zapiski na generala ot pehotata 1876–1918 (Sofia: Georgi Pobedonosets, 1992).

The complexities of the parallel railway are explained in Theodor Beut, ‘Baron

Hirsch’s Railway’, Fortnightly Review, 44, new series (July–Dec. 1888), 229–39,

and in Curt Gruenwald, Türkenhirsch: A Study of Baron Maurice de Hirsch

Entrepreneur and Philanthropist (JerusalFor the problem of the intelligentsia and its relationship to the people and the

nation, see T. G. Vlaikov, ‘Nashata inteligentsiya po otnoshenie k©m narodnoto

ni obrazovanie’, Mis©l (Sofia), 3/1 (1893), 7–28; Vladislav Topalov,

‘Otnoshenieto na sotsialistite k©m dvizhenieto protiv naturalniya desyat©k prez

1899–1900g’, Izvestiya na Instituta za Istoriya, 18 (1967), 53–88; and two articles

by Vivian Pinto: ‘The Civic and Aesthetic Ideals of Bulgarian Narodnik Writers’,

Slavonic and East European Review, 32/79 (1953–4), 344–66, and ‘The Literary

Achievement of Todor Vlaykov, 1865–1943The misdoings of the second Stambolovist ministry were laid bare to the

public in Doklad na izpitatelna komisiya po upravlenieto na stranata prez period ot

5 Mai 1903 do 16 Yanuarii 1908 (Sofia: Narodno S©branie, 1910). For much

fascinating detail on and intelligent analysis of the situation between Bulgarians

and Greeks in Plovdiv before and during the crisis of 1906, see Spyridon

Ploumidis, ‘Symbiosis and Friction in Multiethnic Plovdiv/Philippoupolis: The

Case of the Greek Orthodox and the Bulgarians (1878–1906)’, Ph.D. thesis

(London, 2004). The outburst of student radicalism in 1905 is described in

Dr K. Kr©stev, ‘Nashite universitet. Razmishlenie po povod na studentsko

dvizhenie’, Mis©l (Sofia), 15/6 (1905), 328–46.

[КГ125]

И? Откога са тези книги?