Как се пише есе?

[ISTORIK]

1. Какво значи есе?

Еssai - опит (от френски). Опит - като опит да направиш нещо, не - като житейски опит.

2. Форма на есето - свободна композиция

3. Тема на есето - социална, морална, естетическа, психологическа, литературна, културна, историческа, философска...

Тематично погледнато, есето е "всеядно - като прасето".

4. Цел на изложението - изразяване на своята гледна точка, на своята позиция, на своите мисли и чувства

5. Стил на есето - смес от художествен, публицистичен и научен стил

6. Език на есето - изискан, образен, асоциативен

7. Познавателната основа - лични наблюдения, впечатления, мисли, натрупани знания и опит

8. Поводът за написване - може да бъде съвсем незначителен, но есето може да бъде написано и под въздействие на моментно вдъхновение

9. Търсено въздействие върху читателя - да го убеди, да го вдъхнови, да му достави естетическа наслада. Есето може да започне като нежна милувка и да завърши като удар с чук по главата на читателя или - като удар с бич по гърба му.

Писането на ученическо есе минава през няколко етапа.

1. Подготовка:

- Анализират се вложените в темата на есето смисли и се избира гледна точка, от която те ще се интерпретират.

- Уточнява се целта на написване на есето.

- Събира се информация (идеи) във връзка с темата.

- Информацията се подрежда според представата на пишещия за нейната важност.

- Обмисля се подходящ композиционен вариант на есето.

- Съставя се план на текста (увод, теза, доказателство и извод(и). Подреждането на микротекстовете в есето зависи от комуникативната задача и от предпочитанията на автора.

2. Писане:

Търсят се и се разсъждава върху:

- причинно-следствени връзки между факти и явления

- съпоставяне и/или противопоставяне на факти и явления

- житейски, исторически и научни примери

- цитати (мисли на известни хора), пословици, поговорки...

За да се засили убеждаващото въздействие на есето, се използват:

- реторични въпроси

- статистически данни

3. Проверка на изпълнението:

Текстът се редактира, когато:

- тезата не е формулирана правилно и точно, когато не съответства на темата на текста, доказателствата не съдействат за аргументиране на тезата, изводът не обобщава разсъжденията от доказателствата

- не е избран подходящ (съответстващ на замисъла) композиционен вариант на есето

- връзките (смислови, логически и езикови) между микротекстовете в есето липсват или не са изразени чрез подходящи средства

не са спазени нормите на съвременния български книжовен език.

---

Предлагам ви купчина интересни теми, които биха могли да ви вдъхновят да напишете есе по тях. Подредбата на заглавията е хаотична.

Нямаме пари, но имаме мечти.

Модата - потребност или суета?

Доверието между родители и деца

Съществува ли благородна лъжа?

Човекът - една от загадките на Вселената

Чувствата - наши приятели или наши врагове?

Огледалото

Матрицата

Голямата мъдрост е голямо страдание, а който трупа познание и премъдрост, трупа тъга/болка.

Улицата

Бъдете съвършени, тъй както е съвършен небесният наш Отец!

Как си представям училището на бъдещето?

Опознай себе си, за да се намразиш!

Снобът

Музиката и нейните подобия - рап, чалга и др.

Съвременните превъплъщения на Николчо ("Мамино детенце")

Съвременните превъплъщения на бай Ганьо

Чуждото владичество, робството, омразата и любовта ("На прощаване")

Грехът

Жаргонът, без който (не) можем

Жаргонът - за и против

Романтика и реализъм

Езиковата култура, без която не можем

Отмъщението на думите

Любовта, ревността и омразата

Дългът към рода и родината, противопоставен на дълга към сърцето

Светът на миналото - "доброто старо време" или - "отесняла дреха"?

Може ли едновременно да обичаме някого и да го осмиваме?

Родословното дърво на моя род

На какъв завет мога да бъда верен?

Заветът на нашите деди

("Един завет, завет на нашите деди: "Деца на родний край, пазете си земите! Пазете си земите - отблизо и далеч!"")

Възможен ли е съвършен свят?

Мракът - таиннство на заплахи и на страхове

Какви са, днес, стълбите на изкушението? ("Приказка за стълбата")

Компютърът - мой приятел и мой враг

Да разбираш, означава да разрушаваш илюзиите.

Език мой - враг мой!

Ще изяде ли мишката книжката?

(1. Компютърната мишка ще унищожи ли интереса към четенето и писането на книги? 2. Книгите, които прашасват по тъавани и мазета или в библиотеките и никой не чете, а мишките ги изяждат...)

Ако познаваш другите, ти си просто знаещ. Опознаеш ли себе си, ще станеш мъдър.

Знание без мисъл е загубен труд, а мисъл без знание е опасност.

Земята е люлка на човечеството, но човекът не може вечно да живее в люлка.

Когато изкачиш планинския връх, не мисли, че си победил планината. Победил си себе си.

Ако искаш да владееш другите, трябва да владееш Силата. Ако искаш да владееш себе си, трябва да познаваш Пътя.

Да владееш себе со означава да владееш най-голямата империя.

И най-дългият път започва с първата крачка.

Когато тръгнеш по Пътя, не питай колко е дълъг той, а смело върви по него!

Пътят е един, а улиците са много!

Има пътища, които човек мисли за правилни. Но, в действителност, краят им води към погибел."

Пътят към ада е покрит с добри намерения.

Космически широк е пътят кум ада. И много хора вървят по него.

Твърде тесен и трънлив е пътят към рая. И малцина вървят по него.

Целта оправдава ли средствата, използвани за нейното постигане?

Как си представям рая и ада?

Делникът в любовта и любовта в делника

Животът е грижа за другия/другите

Силата на жената

Слабият пол

Мъжете са от Марс, а жените - от Венера

Как разбирам израза "понесен(а) на крилете на любовта"?

Любовта - тази вълшебна загадка на битието

Вечното завръщане

Пътят и пътуването към себе си

Кой/Коя съм аз? Какъв/Каква съм аз?

Ние - българите

Не убивай птицата, човеко!

Ако извънземните съществуват...

Любовта оправдава ли бягството от дома?

Аз и моите родители

Бягствата от къщи - лична драма и голям риск

Паметта на Времато

Мъдростта на Миналото

Историята - ключ за разбиране на настоящето

Българино, знай своя род и своя език! ("Славянобългарска история")

Къде се намира моята родина?

Шахматът и историята - отражения на обществения живот

Колелото на Времето

Всички се страхуват от Времето. А Времето се страхува от пирамидите в Египет.

Всеки час ранява, а последният убива.

(надпис върху механичен часовник)

Неизбежни ли бяха балканските войни?

Неизбежни ли бяха Световните войни?

Вселената и аз

Аз и нощнното небе/Нощното небе и аз

Ако си мислиш, че нямаш никакви пороци, това означава, че наистина имаш някакви пороци.

Доброто и Злото

Ако машината на времето съществуваше...

Моята незабравима ваканция

Моята незабравима екскурзия

[d@40]

СТРУКТУРА

I.УВОД

Няколко встъплителни думи , не е задължително да са пряко свързани с темата

II.Изложение

За разлика от Съч. Расъжд. ЕСЕ-то е улеснен вариант във който авторът на аргументиращия текст директно се пренася във изложението без да отваря Теза . Също така никъде в ЕСЕ-то няма Цитати !

III.Заключение

Изказване на заключителното мнение на критика .

Правила :

Същите каквито са за С.Р. но с изключение на това че няма Теза , а в Изложението няма цитати . Също така за разлика от С.Р.-то в ЕСЕ-то се предпочита кратко и ясно изказване.

[ISTORIK]

Други примерни теми за есе

Аз, Европа и глобалния свят

Светът - глобално село

Героизъм и човечност в света на Омировия епос „Илиада“ и в света около нас

Дон Кихот де ла Манча от едноименния роман на Сервантес – излишният или необходимият герой за човечеството

„Две хубави очи“ от Пейо Яворов – във и отвъд огледалото

„Бай Ганьо от Алеко Константинов и след това – възможен или невъзможен е диалогът между българско и европейско

Красиво ли е доброто и добро ли е красивото?

Електронната демокрация 2017: предизвикателства пред политическите партии и гражданското общество

Човекът в мярката на времето

Опознай себе си, за да се намразиш!

Хуморът - възможност да открием себе си

Миналото - "доброто старо време" или отесняла дреха?

Накъде води стълбата?

Изкуството да надмогваш страха

Животът е грижа за другия

Ренесансовото отношение към любовта

Има ли днес рицари? Живо ли е рицарството днес?

Българино, знай своя род и език!

Светът на идеалите

Свободни и равни ли са народите днес?

Забранените думи

Най-хубавата дума в българския език

Европейци сме, ама все - недотам...

Домът и семейството - важна опора на човека

Човекът и вещите

Домът, родът и историята

Осмото чудо на света

Новите седем чудеса на света

[ISTORIK]

Есето

През 1998 г. Йордан Ефтимов, започна да води курс в Нов български университет в София, наречен “Писане на есе”. За какво ставаше дума? Това не беше курс за creative writing или essai writing, а по-скоро academic writing – писане на прост текст, ориентиран към една обичайна социална проблематика. Тази проблематика е наистина с по-стеснен канал (за разлика от САЩ, където пишат за т.нар. “едрини” – масмедии, емиграция и пр.), а в него попадат едни такива теми: “Музиката, която слушам”, “Зелено е дървото на живота”, “Защо съм толкова умен?”, “Къде искам да отида?” и пр. С две думи, курсът визираше главно стратегиите за развиване на “есето”; за това , че за предпочитане е т.нар. “аргументативно” есе, ползването на тропите и че там, където има фигурация, няма нарация, за видовете аргументи, за силогизми, за Исократ и рогата, за общата модална логика, за писането и мисленето в абзаци и какво ли не още. И за да приключа с тази интродукция за есето, ще припомня вече казаното със смях от Ефтимов за някои резултати от неговите питомци: в течение на курса се налагало да припомня ето такива неща – кога се пише пълен член, в кои ситуации се слагат запетайките и т.н., все неща, заради които доста от курсистите трябвало да бъдат “резнати”, а не защото не са схванали какво могат да напишат по теми от типа “Азът – това са другите”, “София не е столица на България”, “Знамето и топката – винаги заедно” и тям подобни. Разбира се, отчитаме и факта, че курсът е бил задължителен за всички специалности, свързани с т.нар. social sciences и в него се записват девойки с джипове и пичове, които пишат контролните си на бланки от “Аполо и Болкан”, а иначе учат, да речем, бизнес администрация, туризъм, психология, реклама, сценография или оперно пеене.

А сега да преминем към историята на въпроса. Според Роджър Фаулър в неговия “Речник на литературните термини” (НИ, С., 1993), “есе буквално означава експериментаторско поднасяне в свободно прозаично изложение на идея, оценка или преживяване”. Подобно, но по-обстоятелствено обяснява статията “есе” Иван Богданов в “Енциклопедичен речник на литературните термини” (“П. Берон”, С., 1993) – “жанр на прозата, съчетание между критика, философия и публицистика в художествена форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействащ език актуални културно-обществени проблеми, по които още няма ясни становища или съществуват големи различия. Освен с образност и афористичност афористичният стил се отличава с творческа самобитност и новаторски дух”. В друга статия – “есеизъм”, същият автор обяснява, че това е творческият метод при обосновката на актуалните явления. Така или иначе, есето е литературен жанр, затова няма да срещнем статия за него в етически и философски речници, а в “Български тълковен речник” (НИ, С., 1973) статията не казва нещо по-различно: “малко художествено-критическо произведение, в което в сбита и изискана форма се излагат възгледите на писателя върху някакъв въпрос (най-често есето има философско-критически характер)”.

И така, извън справочните постулати, що е есе?

Като термин и форма жанрът “есе” (букв. "опит”) е въведен от Мишел дьо Монтен (1533-1592). През 1580 г. той издава първа и втора, а през 1588 г. третата книга на своите “Опити” (Essais), в които надделяват литературно-философските му размишления върху конкретни исторически факти от неговото минало и съвремие, етически въпроси, свързани с битови и културни проблеми.

Имайки предвид гореказаното, не е трудно да придърпаме исторически границата на есето далеч назад във вековете, например до “Характери” на Теофраст (истинско име Тиртам) от ок. 240 г. пр. Хр. и ранно- и къснолатински образци. И Монтен, и Френсиз Бейкън познават увещателната и реторическата традиция на много творби от старогръцката и латинската литература, тя дори ляга в основите на онова, което те пишат. В този смисъл есетата визират прилично послание или призив до читателя. Във Франция Монтен утвърждава модела на моралистичния диспут, който е изграден анекдотично-дидактически. Стилът характерен въобще за френската школа, е повече сходен с автобиографията, той е интелектуално-селективен и не открито изповедален. За английската традиция е по-важен сантиментално-капризният стил, приглушаващ френската “сериозност” (Уйлям Хазлит, Чарлз Лам и др.), както иронията в стремежа да се ангажира читателя в процеса на интерпретиране (Суифт). По особен начин е положена есеистичната традиция в Америка. Тук ще използвам някои от размишленията на покойния наш преводач и критик Кръстан Дянков в предговора към “Гражданско неподчинение. Американски есета” (“Г. Бакалов”, Варна, 1981), наречен “Есе за Американското есе”: “В сградата на осемнайстия век един сприхав гений, който се прехранваше от писане на есета и съставяне на речници, нарече есето “хлабав изблик на ума човешки, залък нередовен и несмлян, съчинение безредно и случайно”. Може би прочутият доктор Самюъл Джонсън е отговарял с 40-годишно закъснение на Джоузеф Адисън, който в бр. 249 на своя “Спектейтър” бе написал: “Спра ли се на предмет, който не е бивал зачекван от други, обгръщам го от вси страни с размишленията си, без да спазвам никакъв ред или способ, тъй щото може да се появят по-скоро в хлабавостта и свободата на есе, отколкото подредени за премислен разговор”. И по-натам: “Съвременният американски есеист Стюърт Прат Шерман пише: “Обикновеният живот наистина наподобява есе: зачева се практически от едно нищо и до смъртта не стига до друга предвалително известна цел; избира пътя си като поток, ту с голяма скорост, ту със съпротива, дълго и гальовно заобикаляйки всяко препятствие и провирайки се през всяка готова вадичка. Всичко това е може би безсмислица, но нека си преставим менливите ручеи и настроения, играещи над дъното на посредствеността с недостижимия чар на сенките на светлината”.

Естествено, американското есе е производно на Бейкъновската традиция: третото издание на събраните 58 есета на сър Френсиз Бейкън излиза в Англия само пет години след акостирането на “Мейфлауър” в бъдещата колония Плимът Рок. Каули, Адисън Стийл, д-р Джонсън, Голдсмит и сие са вече звършени есеисти, когато жителите на американските колонии водят битка за покоряването на дивите земи. Заедно с пренасянето на френската и английската традиция (Сент-Бьов, Иполит Тен, Метерлинк, Валери, Ренан, Чарлз Лем, Хазлит, Биърбом, Честертън), в Америка този жанр се поставя в услуга на хора от всички равнища и хоризонти на интелектуалния национален пейзаж; той е повече еластичен за обслужване на рано оформилата се “американска мечта” за “равните” и “неограничени” възможности на всеки жител на Америка и едновременно в него избуяват идеите за “неподчинение”, за формиране на ново “гражданско общество”, стъпило върху фундамента на свободния избор и демократичните ценности. Естествено, става дума за Бенджамин Франклин, Томас Пейн, Томас Джеферсън, Ралф Уолдо Емерсън, Едгар Алън По, Оливър Уендъл Холмз, Хенри Дейвид Торо, Хърман Мелвил, Уолт Уитман, Джон Дюи, Хенри Адамс, Хенри Джеймз Дюбойс, Робърт Лий Фрост, Шърууд Андерсън, Хенри Менкен Рузвелт, Едмънд Уилсън, Уилям Фокнър, Ърнест Хемингуей, Томас Улф, Лангстън Хюз, Джон Стайнбек, Ърскин Колдуел, Ленърд Бърнстейн, Норман Мейлър, Джеймз Болдуин, Кърт Вонегът-младши, Мартин Лутър Кинг, Джон Ъпдайк и т.н., т.е. от края на XVIII век до наши дни. Днес есистиката в САЩ е на особена почит, както беше и доскоро сред чернокожи писатели като Бжеймз Болдуин или Лерой Джоунс. Това поставя и проблеми пред методологията й. През 1969 г. Робърт Скоулз и Карл Клаус в съвместния си труд “Елементи на есето” се опитаха да систематизират жанра съобразно аналогиите му с реториката, поезията, разказа и пиесата, като правят извода, че “всяко есе може да представлява съчетание от четири основни форми”. Смятаме, че жанрово поставено, есето е самостойна форма. Друг е въпросът дали е първостепенна или второстепенна. Въпросът в този случай е реторичен – няма първостепенни и второстепенни жанрове, има добри и лоши образци.

А сега още някои размисли за същността на есето, изведени аксиоматично:

1. Есето не е полемика, а разговор с имагинерен (въображаем) слушател.

2. В най-добрите си образци формата есе не изключва ползотворно и стимулиращо напрежение между обикновено висшата сериозност на темата и направо небрежната неофициалност на поднасянето й.

3. Есето трябва да изглежда свободно, но не немощно; неангажирано, но не и тривиално.

4. Есето е призив към читателя, понякога комплексен и двусмислен, ако в него е вложена ирония.

5. За разлика от трактатите и моралистичните беседи, есето е изтънчена и сложна форма на непосредствен разговор, плавен начин за изразяване на размишления за нравствеността, афоризми и неща, казани между другото, по-малко строго и по-малко отблъскващи.

6. Тематично есето е полифонично, то е “черна дупка”, което се определя от неговата насоченост: популярно, критическо, дидактическо, историческо, естествено-историческо, рефлективно, пътеписно, лично, описателно, фейлетонно, фантастично, анекдотично, импресивно…

7. Неопределено-разтегливата форма на жанра “есе” рефлектира в неговия емоционално-стилистичен колорит: то може да бъде толкова лично, колкото четката за зъби, тъй възвишено и патетично като Хималайски връх; то може да бъде ерудирано като социологически трактат и лековато като пяна; във всички случаи обаче синтезирано и аргументирано то представя историята на човешкия духовен полет.

Владимир ШУМЕЛОВ

[Lion Queen]

Как се пише философско есе:

1. Започва се с основния проблем, който ще бъде разискван. История и възникване на проблема.

2. Въвеждат се основните противоположни гледни точки около проблема(най-малко 2),които предлага философската традиция (или автора) и се представят аргументите на всяка.

3. Обсъждат се предимствата и недостатъците на вече представените решения на проблема.

4. Представя се решението на автора на есето, като то се аргументира.

5. Заключението съдържа основните изводи от разсъждението на автора както и появата на нови проблемие вследствие на това разсъждение.

Във философското есе може се цитират кратки фрагменти, като задължително цитата трябва да бъде по темата. Задължително трябва да се представят поне две различни гледни точки по темата.

Примери за теми на философско есе:

Проблемът Душа-Тяло в Европейската философска традиция

Човекът като воля за живот

Бог-човек и Свръхчовека

Мисля, следователно съществувам

...

Философските есета за кандидатстудентския изпит по философия имат за тема фрагмент от философски текст, който текст се предоставя за ползване на кандидатстудента по време на изпита.

[JanaWhite]

Anahronia,това важи ли за матурата по философия?

[Lion Queen]

Anahronia,това важи ли за матурата по философия?

Не знам. Всъщност критериите за изпити и матури се менят. Трябва да ги потърсите...из нета. В сайта на СУ има новите критерии за изпита, на който има и тест.

[Mony]

Някой може ли да ми помогне с малко по-подробна информация за това как се пише научно есе ?

[ISTORIK]

Акакво представлява научното есе? Дай няколко теми/заглавия за "научно" есе - да се ориентираме...

Виж как се пише научна статия, "научното" есе трябва да има елементи и от изискванията за есе, и - за научна статия, вероятно.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry80685

[ISTORIK]

Кой трябва да пише есе?

- Ученик, кандидат студент, студент...

Кой иска да пише есе?

- Всеки, който чувства необходимост да сподели нещо с читателя (или - с читателите) на есето.

Кой може да пише есе?

- Философът (който осмисля значимостта на нещата в глобален план)

- Умният (който има логическо и интуитивно мислене)

- Опитният (който има житейски, научен и професионален опит)

- Ерудираният (който е начетен)

- Естетът (който може да оцени прекрасното, красивото, трагичното, комичното, хармонията, грозното и т. н.)

- Всеки, който умее да използва магията на словото

[ISTORIK]

"Пътеводител за писане на есе" от Калина Михова

http://www.liternet.bg/publish17/k_mihova/pytevoditel.htm

http://www.liternet.bg/publish17/k_mihova/pytevoditel_2.htm