Инвариант на сферата на влияние

[scaner]

  On 23.09.2010 г. at 6:51, Шпага said:

Здравей, Сканер!

Явно не си ме разбрал, затова ще се опитам да поясня:

Мисълта ми беше, че не е възможно упоменатото фиктивно грав. поле хем да НЕ влияе "на енергиите на излъчените кванти", хем пък ДА влияе на хода на часовниците. Все пак нека вземем под внимание какво представляват часовниците – най-общо казано те са еталони за скоростта, с която протичат всички процеси в дадена точка.

Ето например прословутият "светлинен часовник". Нали забавянето на неговия ход в грав. поле всъщност означава именно това, че в такова поле светлинният лъч ще изминава разстоянието между двете огледала с по-малка честота – тоест, ще осъществява по-забавен периодичен процес в сравнение с този, осъществяван в по-слабо грав. поле.

Или например атомните часовници. Накратко: нали и те се основават на принципа – облъчване с ел.магнитно лъчение с определена честота, при която се осъществяват съответните преходи между по-ниско и по-високо енергийно състояние на електроните в атома... и тъй нататък. Подробностите в случая са излишни.

Важното е да обясниш как според теб фиктивното грав поле хем НЕ ВЛИЯЕ "на енергиите на излъчените кванти" – което означава, че не влияе и на честотите им, – хем пък същото това фиктивно грав. поле ВЛИЯЕ на хода на часовниците, като този ход всъщност е свързан именно с въпросните честоти.

Ако пак не съм достатъчно ясна, нека ти задам въпроса и така:

Каква разлика правиш ти между двете понятия: "забавен ход на времето" и "забавени процеси"? Не са ли те равнозначни, след като "ходът на времето" в дадена точка е отъждествен с хода на часовниците в същата точка.

Здравей Шпага!

Интересни въпроси задаваш, на които е трудно да се отговори кратко. Затова засега ще разясня само част от засегнатите в тях проблеми.

По отношение на светлинният часовник, г-н Богданов е прав - той е удачен пример в СТО, където няма гравитационно поле и където вторият постулат му гарантира коректният ход. При гравитационно поле обаче, поради влиянието му върху скоростта на светлината, той започва да изостава, скоростта му зависи от мястото в полето. Тоест, така както часовникът с махало може да работи коректно само на морското равнище (и не може да се използува другаде, например на орбита), така и светлинният часовник може да се използува само там, където можем да пренебрегнем влиянието на гравитационните полета върху светлината.

По въпроса че не е възможно гравитационното поле хем да влияе на часовниците, хем да не влияе на енергията на фотона, отговорът е - може. Просто такова е 'полето' в ОТО. Във връзка с този пример ще ти дам друг. Нека вземем един атом, и един еталонен часовник, и да започнем да се разхождаме на различни места в гравитационното поле. Където и да отидем, по този еталонен часовник ще измерим една и съща честота на излъчените от атома фотони. За някакъв наблюдател далеко от гравитационното поле, във всяка точка където мерим, нашият еталонен часовник върви с различна скорост, следователно нашият атом излъчва различни честоти. Това не отговаря на твоят въпрос, но си струва човек да се замисли върху този резултат, реален за всеки от наблюдателите. В този пример виждаш как полето хем влияе на часовниците, хем не влияе на честотата на фотоните. Но това е само малък страничен пример.

Отговорът на твоят въпрос се крие в начина на определяне на времето в ОТО. Накратко, там има едно понятие, време по мирова линия. И за излъченият и разпространяващ се фотон по протежение на цялата му мирова линия честотата му е една и съща, измерена по времето на неговата мирова линия. И е различна, измерена по времето на мировата линия на наблюдателя (две мирови линии могат да се пресичат, но в точката на пресичане времето по всяка от тях ще е различно). Мировата линия на фотона е траектория в пространство-времето, по която фотонът се движи без да му се въздейства, т.е. без да си променя енергията (от там и честотата).

'Забавяне на времето' и 'забавяне на процеси' наистина са различни понятия. 'Забавяне на времето' може да се определи по отношение на ходът на времето в друга отправна система, тоест при сравнение с еталонът за време там. 'Забавяне на процес' може да се определи по отношение на друг процес в една и съща отправна система, по един и същи времеви еталон.

Такова разглеждане, базирано на такива свойства на мировите линии, е възможно при ОТО, където полето е фиктивно, т.е. характеристиките му зависят от начина на движение. В такова поле има ред други много интересни феномени. Например, в общият случай не можем да синхронизираме всички часовници в една отправна система - в една и съща отправна система на различни места времето тече различно. Понятието разстояние между две раздалечени пространствени точки не може да се дефинира еднозначно. И още други непривични особености.

В близките седмици ми се очертават времеотнемащи ангажименти, така че предлагам да отложим за по-късно изясняването на останалите тъмни въпроси. Засега пожелавам успехи на всички! Най-вече ще са нужни на нашите антирелативисти

[Шпага]

До Богданов и Scaner!

Много благодаря и на двамата за поясненията! В теми като тази е особено важно да се разбере какви точно са позициите на "противниците" - кой какво защитава и какво отрича. Или накратко казано, въпросът "Кой си ти и за какво се бориш? " в случая не е реторичен, а изисква ясен и подробен отговор от страна на всеки, който участва сериозно в спора. Иначе може да се окаже, че неразбирането е взаимно и че всъщност всеки води "битка" с вятърни мелници, виждайки в тях своята въображаема представа за ОТО или пък за ХСВ...

  Цитирай

Scaner:

В близките седмици ми се очертават времеотнемащи ангажименти, така че предлагам да отложим за по-късно изясняването на останалите тъмни въпроси.

Подобно е и моето положение - очертава ми се да "помълча" тук, в клуба. Надявам се обаче, че наистина ще продължим с тъмните въпроси и че в края на краищата ще ги "осветим". Надявам се също и че Богданов вече няма да се извинява, когато участва в темата, а когато НЕ участва Неговото присъствие е винаги приятно, а отговорите му - интересни и смислени!

Успехи и приятен ден на всички!

[Б.Богданов]

  On 25.09.2010 г. at 4:19, Шпага said:

До Богданов и Scaner!

Много благодаря и на двамата за поясненията! В теми като тази е особено важно да се разбере какви точно са позициите на "противниците" - кой какво защитава и какво отрича. Или накратко казано, въпросът "Кой си ти и за какво се бориш? " в случая не е реторичен, а изисква ясен и подробен отговор от страна на всеки, който участва сериозно в спора. Иначе може да се окаже, че неразбирането е взаимно и че всъщност всеки води "битка" с вятърни мелници, виждайки в тях своята въображаема представа за ОТО или пък за ХСВ...

Подобно е и моето положение - очертава ми се да "помълча" тук, в клуба. Надявам се обаче, че наистина ще продължим с тъмните въпроси и че в края на краищата ще ги "осветим". Надявам се също и че Богданов вече няма да се извинява, когато участва в темата, а когато НЕ участва Неговото присъствие е винаги приятно, а отговорите му - интересни и смислени!

Успехи и приятен ден на всички!

Благодаря ти. И за мисля за твоето присъствие по същия начин.

[st_jordan]

  Цитирай

(автор Шпага) "Много благодаря и на двамата за поясненията! В теми като тази е особено важно да се разбере какви точно са позициите на "противниците" - кой какво защитава и какво отрича. Или накратко казано, въпросът "Кой си ти и за какво се бориш? " в случая не е реторичен, а изисква ясен и подробен отговор от страна на всеки, който участва сериозно в спора. Иначе може да се окаже, че неразбирането е взаимно и че всъщност всеки води "битка" с вятърни мелници, виждайки в тях своята въображаема представа за ОТО или пък за ХСВ..."

Мощта на оръжието се умножава по разума на този, който го използва.

Здравей, Шпага!

За умъртвяване на бика, ударът на тореадора, наречен естокада, трябва да бъде безкрайно прецизен. За да бъде смъртоносно пробождането, шпагата трябва да премине между прешлените на врата и да достигне директно до аортата.

Твоят, както винаги, прецизен мислен удар, води към смъртоносни последици както за специалната, така и за общата ТО, в което ще се уверим след разглеждане на известни от опита резултати.

Преди това, нека припомним казаното от господин Богданов, когото уважавам, и който очевидно е отлично запознат със специалната ТО.

  Цитирай

(автор Богданов) „Скоростта на времето в обекта не намалява (говоря за вътрешното време). Съответно, от гледна точка на наблюдател в този обект процесите се извършват с нормална скорост.

Само за наблюдател извън тази система, процесите изглеждат, че се развиват по-бавно или по-бързо. „

Същото (по-ефектно) е казано от Айнщайн за случая с релативисткото скъсяване на дължините, което не съвсем коректно е наречено Лоренцово.

  Цитирай

„Въпросът за това, реално ли е лоренцовото съкращение, няма смисъл. Съкращението не е реално, доколкото то не съществува за наблюдателя, движещ се заедно с тялото, същевременно то е реално, тъй като то може да бъде принципно доказано с физически средства за наблюдателя, който не се движи заедно с тялото".

[Эйнштейн. А. Собрание научных трудов. М., 1965, с. 187, Т.1].

Нека сега съпоставим подчертаните по-горе категорични изявления с известните експериментални факти.

  Цитирай

Глобална система за позициониране (на английски „Global Positioning System") или GPS (Джи Пи Ес) е името на спътниковата радио навигационна система за определяне на положението, скоростта и времето с точност до 1 наносекунда във всяка точка на земното кълбо и около земна орбита в реално време.

„Грешка в часовниците.

Времето, което се отчита по атомните часовници на сателитите, се влияе от ефекта на разтягане на времето, обоснован от теорията на относителността на Айнщайн.^[1]. Ходът на часовника зависи както от разположението му в гравитационното поле (съгласно общата теория на относителността), така и от скоростта, с която той се движи (съгласно специалната теория на относителността). На височината, на която сателитите летят около Земята, влиянието на гравитацията е 6 пъти по-силно от това на скоростта (забързване от порядъка на 46 μs/ден поради гравитационния ефект спрямо забавяне от порядъка на 7 μs/ден поради ефекта на скоростта). Поради тази причина, времето на сателитите избързва с около 38-39 μs/ден (в сравнение с еталонните земни часовници). Или относителната разлика в хода (= Δt/t) спрямо един земен часовник е едва от порядъка на 4,4·10⁻¹⁰ , но въпреки това е по-висока от относителната точност в хода на рубидийните атомни часовници, която е по-висока от 10⁻¹⁴."

Почти същата интерпретация на експерименталните данни се преповтаря в източници на английски, немски, руски, които според нас са в противоречие със специалната и общата ТО.

Съгласно общата ТО, която включва частния случай на СТО, „свободно падащите" в полето на гравитацията сателити са почти идеални инерциални крайни области, където са в сила единствено законите на специалната ТО.

1) Значи за наблюдател (или часовник), който се движи заедно с инерциалния спътник, не би трябвало да възникват никакви забележими (реални) ефекти от рода на скъсяването и забавяне хода на бордовия часовник (разтягането на времето);

2) Но най-вече, подчертаваме, абсолютно никакви гравитационни ефекти (забързване, забавяне на часовника) не би трябвало да възникват в крайната област на сателита, независимо от неговото разположение в гравитационното поле (разстоянието от центъра на полето).

Фактическият материал показва нещо различно:

1а) Във всички сателити, независимо от техните съвсем различни относителни скорости един спрямо друг, възниква един и същи скоростен ефект – разтягане, забавяне хода на часовниците (7 мксек/ден) – зависещ единствено от скоростта на сателита спрямо земната гравитационна система с начало в центъра на полето и неизменна ориентация на координатните оси.

2а) Във всички „инерциални" сателити се отчита „гравитационно" забързване на часовниците (46 мксек/ден), чието общоприето за сега обяснение е в противоречие със специалната и общата ТО.

Предварителни изводи, чието количествено извеждане предстои.

1б) Забавянето хода на атомната честота в движещата система е реален ефект и се определя от реалната постъпателна (орбитална) скорост на сателита спрямо системата на гравитационното поле; ефектът може да се обясни със забавянето на процесите, включително разпространението на светлината, която променя своята големина в зависимост от реалната скорост на крайната област;

2б) От закона за локалния процес на контактното взаимодействие, скоростта на който, включително на светлината, се променя в зависимост от свойствата на полето, можем да изведем доказаните от опита гравитационни ефекти.

Предизвиканото от Шпага изследване на изнесения по-горе фактически материал, по-късно ще наложи нова интерпретация на експерименталните данни, чието обяснение има пряко отношение към закона за светлината в СВ.

Затова настоящата статия изпреварва малко частта за следствията и приложенията на закона, която ще публикуваме в най-скоро време.

Драга Шпага, за изключителни заслуги в разклащане устоите на релативизма, и тъй като съм настроен вече (около 50% ) поетично, ще пусна няколко достойни за момента стиха, които моят дядо е сътворил за някои от нас.

Ако можеш всичко, припечелено от теб изцяло

да заложиш на едно подхвърляне на зар.

И да изгубиш до игла и да започнеш от начало,

без всякакво оплакване и с неугасващ жар!

Ако във времето летящо безвъзвратно съумееш,

без колебание да следваш пътя свой –

Светът ще бъде твой!

Ти всичко ценно в него ще владееш

и нещо повече – Човек ще бъдеш сине мой!

Приятна вечер на всички!

[st_jordan]

  On 18.09.2010 г. at 17:41, st_jordan said:

ИНВАРИАНТ НА СФЕРАТА НА ВЛИЯНИЕ

Здравейте приятели на физиката!

Пристъпваме към публикуване частта за приложенията и следствията от инварианта на сферите на влияние, който съдържа частните случаи на тримерния евклидов модел на физичното пространство, както и неговия физичен аналог – класическата (мигновена) механика на Нютон.

Но въпреки следващото забележително развитие, евклидовата аксиоматика и методиката на Нютон запазват своята доминираща роля и ще продължават най-пълноценно да ни служат.

Същевременно, с отчитане крайната скорост на светлината се развиват и обогатяват възможностите на евклидовата геометрия, и от друга страна, точността на класическите закони се повишава неимоверно.

Инвариантът на СВ съдържа също така като гранични, физически невъзможни частни случаи, моделите на специалната и общата ТО, в което ще се уверим в друга от следващите публикации.

Инвариантът на СВ, същевременно и закон за светлината в движеща се, примерно земната сфера на влияние, се представя в следващите равностойни форми -

(1) (Сt)² = Хo² + Уo² + Zo² – (Vt)² =

= (Cot)² - (Vt)² = (Cot)² (1 – V²/Co²),

гдето Co e скоростта на светлината в слънчевата СВ, а

(1а) (Co.t)² = Xo² + Yo² + Zo²

е тримерният евклидов инвариант на покоящата в случая слънчева СВ.

Същата зависимост (1а) е теоремата на Питагор в три измерения, също тъй закон за светлината в слънчевата СВ.

Виждаме, че тримерният евклидов инвариант представлява частен случай от инварианта на СВ, при условие V = 0.

В този частен случай, разстоянието между две точки от слънчевата система се измерват с най-голяма точност чрез скоростта на светлината и времето, за което светлината изминава същото разстояние.

В заобикалящата ни реална действителност обаче всички материални обекти (физични системи) се намират в непрестанно движение и взаимодействие.

Например ако наблюдаваме реалното движение на Земята от неподвижна точка на слънчевата система, видимите (закъсняващи) координати на Земята не дават съвсем точно нейното действителното положение, вследствие на крайната скорост на светлината.

С този пример се обосновава донякъде необходимостта, към трите закъсняващи координати да се въведе така наречената въображаема координата на преместването ( iVt), с помощта на която се изгражда многомерният инвариант на СВ (1).

Също тъй проста и убедителна интерпретация за смисъла и ролята на многомерния инвариант (1) следва от гледна точка на метрологията - науката за измерителните единици и еталоните за тяхното възпроизвеждане.

От натрупания в тази област опит се стига до убеждението, че скоростта на светлината е единствен по своята универсалност и законосъобразност еталон на измерителните единици (за дължина, за време, за енергия-маса).

С дефиницията за метъра се започва и практическото въвеждане на скоростта на светлината за еталон на основните единици, които от своя страна изграждат измерителната система на всички физични величини, техните зависимости и пр.

Значи по смисъла на метрологията, скоростта на светлината фактически участва във всеки физичен закон, включително и в геометричните правила и зависимости.

Нека сега да приемем, че стандартната скорост „С" от изразите на закона (1) е еталон на земните измерителни единици (системата К). От същото уравнение обаче следва, че другите движещи се около Слънцето системи, като Меркурий, Венера и т. н., чиито движения под действието на гравитационните сили се извършват с различни скорости и ускорения, ще имат различни стандартни скорости, съответно различни еталони и различаващи се помежду си основни и производни измерителни единици, даже при една и съща дефиниция за метър, секунда и пр.

(Стандартна, еталонна скорост наричаме постоянната скорост на светлината в дадената сфера на влияние, ако мислено (или чрез математическа операция) се изключи влиянието на гравитацията в същата система).

Следователно, за да приведем природните закони в крайната област на Слънчевата система в универсална форма, валидна за всяка от системите К, първото действие в тази насока е законът (1) за стандартната скорост на светлината да се преобразува в универсална форма, приложима за всяка, произволно движеща се спрямо слънчевия център физична система.

По-просто казано, всички движещи се около ОЦМ системи трябва да измерват дължините с един и същи светлинен метър.

Решението на този принципен проблем се подсказва от второто от уравненията (1), откъдето се стига до следната форма на закона, валидна за всяка движеща се около Слънцето система -

(2) (Co.t)² = (Co².t² – V².t²)/(1 – V²/Co²)

Двата закона (1 и 2) се основават на една и съща зависимост, първата форма на която е Лоренцовото скъсяване в случаите на движение с постоянни по големина, но с произволни по посока скорости на системите и се отличава от специалното скъсяване на Фитцджералд и Лоренц с това, че процесът протича еднакво (изотропно) във всички посоки на системата К, независимо какво е направлението на нейното движение.

Тъй като скъсяването тук се отнася преди всичко за вектора на стандартната скорост „C", от физична гледна точка това може да се тълкува като забавяне на физичните процеси (забавяне хода на „оптическия часовник") в крайната област на движещата се система, както и изотропно скъсяване на оптическите пътища на лъчите (на еталона) в същата система.

Втората форма (2) на зависимостта е Лоренцова трансформация в общия случай на движение с произволни по посока и големина (V по-малко от Co) скорости и представлява (централен) инвариант от най-висока за сега класа.

Може да се провери, че при всички възможни завъртания и ориентации на координатните системи, при всякакви промени в посоката и големината на скоростта (V по-малко от Co), включително в частния случай V = 0, скаларният квадрат от лявата страна на равенството (2) остава постоянна величина.

Благодарение на това забележително свойство, то в слънчевата сфера на влияние стандартната скорост (Co) очевидно е единствената и най-добрата за сега възможност за дефиниция на основните единици във всяка произволно движеща се в същата област система.

По пътя на същата логика по-късно се извежда инвариантът (еталонът С) на основните единици за всяка система, движеща се в границите на земната сфера на влияние, а именно -

(2а) C².t² = (C².t² – V².t²)/(1- V²/C²),

откъдето следва, че земната стандартна скорост С е също тъй единствена по своята универсалност, закономерна възможност за дефиниране на основните единици.

Метрическият смисъл на централния инвариант (2) може да се доизясни и от друга гледна точка. Изразът в числителя от дясната страна на равенството (2) е скъсеният еталон на движещата се система, в знаменателя е Лоренцовата корекция, благодарение на която всяка система може да премине към общия за всички централен еталон на Слънчевата система.

С преобразуването (2) на инварианта (1) се въвеждат преди всичко равноценни измерителни единици, без помощта на които е невъзможно откриване на различията и равностойно сравняване уникалните скоростни, масови, силови, енергетични и прочие характеристики на многообразието от движещи се спрямо общия център системи.

Наред с това, след развитие дясната страна на равенството (2), оттам излиза пълната група от шестте алгебрични формули на Лоренц за преобразуване на координатите и времето, които обаче тук са най-обикновени, редови следствия, чиято употреба става излишна.

В настоящата работа всички механични и оптични ефекти произлизат пряко от закона (2), без обичайното посредничество на Лоренцовите трансформации.

От този възлов пункт (2) нататък, нашите собствени пътеки – на Petkov и st_jordan – се вливат в един общ път към безсмъртието (по примера на г-н Petkov ще запиша тази мисъл в тефтера).

Идеята за Сферите на Влияние, в съчетание с принципа на контактното (закъсняващо, с крайна, а не мигновена скорост) предаване на взаимодействията в ефира, ще предизвика корекции във всички известни (мигновени) физични закони, откриват се и съвсем нови зависимости.

Инвариант на СВ (2)

[scaner]

  On 26.09.2010 г. at 18:01, st_jordan said:

Мощта на оръжието се умножава по разума на този, който го използва.

Здравей, Шпага!

За умъртвяване на бика, ударът на тореадора, наречен естокада, трябва да бъде безкрайно прецизен. За да бъде смъртоносно пробождането, шпагата трябва да премине между прешлените на врата и да достигне директно до аортата.

Здравейте st_jordan!

Извинявам се че се намесвам в обясненията ви към Шпага на тореадорските похвати, само искам да направя кратък коментар на нещата които се примесили, и които не изискват тореадорски техники.

Правилно сте започнали с цитата на Аинщаин:

  Цитирай

„Въпросът за това, реално ли е лоренцовото съкращение, няма смисъл. Съкращението не е реално, доколкото то не съществува за наблюдателя, движещ се заедно с тялото, същевременно то е реално, тъй като то може да бъде принципно доказано с физически средства за наблюдателя, който не се движи заедно с тялото".

[Эйнштейн. А. Собрание научных трудов. М., 1965, с. 187, Т.1].

Трябвало е да продължите внимателно да го четете и прилагате към вашите 'контрапримери' на ТО, а вие какво сте направили?

Да започнем по ред.

Съгласно общата ТО, която включва частния случай на СТО, „свободно падащите" в полето на гравитацията сателити са почти идеални инерциални крайни области, където са в сила единствено законите на специалната ТО.

Това е коректното обяснение според ОТО, и смисълът му е следният: в свободнопадащата система (тоест с нейние средства за измерване) физическите закони съвпадат с Нютоновите, и никакъв ефект на гравитационното поле не може да се установи (цитатът на Айнщайн по-горе: лоренцово съкращение, забавяне на времето и какво ли не, в тази система не са реални ефекти, в нея те губят смисъл). Посочените ефекти са реални относно друга отправна система, например на наблюдател неподвижно със земната повърхност - по неговото време времето в посочената ИС се забавя, в неговата система може да се формулира понятието потенциал на поле, което да обясни това забавяне в точката, в която се намира падащата система. Посочените ефекти са относно друга отправна система, тях ги няма в свободно падащата.

1) Значи за наблюдател (или часовник), който се движи заедно с инерциалния спътник, не би трябвало да възникват никакви забележими (реални) ефекти от рода на скъсяването и забавяне хода на бордовия часовник (разтягането на времето);

2) Но най-вече, подчертаваме, абсолютно никакви гравитационни ефекти (забързване, забавяне на часовника) не би трябвало да възникват в крайната област на сателита, независимо от неговото разположение в гравитационното поле (разстоянието от центъра на полето).

Точно така, в неговата система такива ефекти няма да има. Ще ги има в друга система, например за наблюдател на земята. И обратно, в системата на инерциалният спътник ще се наблюдават ефекти на забавяне на земният часовник относно спътниковият, както и на всички земни процеси (което народните маси са нарекли забавяне на времето).

Фактическият материал показва нещо различно:

1а) Във всички сателити, независимо от техните съвсем различни относителни скорости един спрямо друг, възниква един и същи скоростен ефект – разтягане, забавяне хода на часовниците (7 мксек/ден) – зависещ единствено от скоростта на сателита спрямо земната гравитационна система с начало в центъра на полето и неизменна ориентация на координатните оси.

2а) Във всички „инерциални" сателити се отчита „гравитационно" забързване на часовниците (46 мксек/ден), чието общоприето за сега обяснение е в противоречие със специалната и общата ТО.

Точка 1а) се обяснява чрез СТО, при която имаме движение на сателита относно наблюдателят на земята, и забавянето е спрямо него а не в системата на сателита. Точка 2а) е частта от ефекта, за която е виновна ОТО приложемна за земен наблюдател, за който има поле, и това поле има някакъв ненулев потенциал в точката на сателита, и този потенциал разказва играта на часовниците му според хода на земните часовници. Както видяхме, противоречие няма - в системата на спътника времето не избървза. Избързва по отношение на друга отправна система, земната (отново цитатът на Айнщайн: реално е това което можем да измерим, в системата на спътника със измерителните средства на спътника времето не може да се нарече нито избързващо, нбито изоставащо). Единственото коректно заключение в системата на спътниците е: земното време се забавя. Вие сте разменили негласно отправните системи, и за спътниковите работи съдите по земната отправна система, затова не сте достигнали коректно заключение.

Както виждате, ако не се бъркат хаотично отправните системи, а се разсъждава последователно, до никакво противоречие с ТО не се достига.

[Пeтков]

  On 30.09.2010 г. at 9:51, st_jordan said:

Здравейте приятели на физиката!

Пристъпваме към публикуване частта за приложенията и следствията от инварианта на сферите на влияние, който съдържа частните случаи на тримерния евклидов модел на физичното пространство, както и неговия физичен аналог – класическата (мигновена) механика на Нютон.

Но въпреки следващото забележително развитие, евклидовата аксиоматика и методиката на Нютон запазват своята доминираща роля и ще продължават най-пълноценно да ни служат.

Същевременно, с отчитане крайната скорост на светлината се развиват и обогатяват възможностите на евклидовата геометрия, и от друга страна, точността на класическите закони се повишава неимоверно.

Инвариантът на СВ съдържа също така като гранични, физически невъзможни частни случаи, моделите на специалната и общата ТО, в което ще се уверим в друга от следващите публикации.

Инвариантът на СВ, същевременно и закон за светлината в движеща се, примерно земната сфера на влияние, се представя в следващите равностойни форми -

(1) (Сt)² = Хo² + Уo² + Zo² – (Vt)² =

= (Cot)² - (Vt)² = (Cot)² (1 – V²/Co²),

гдето Co e скоростта на светлината в слънчевата СВ, а

(1а) (Co.t)² = Xo² + Yo² + Zo²

е тримерният евклидов инвариант на покоящата в случая слънчева СВ.

Същата зависимост (1а) е теоремата на Питагор в три измерения, също тъй закон за светлината в слънчевата СВ.

Виждаме, че тримерният евклидов инвариант представлява частен случай от инварианта на СВ, при условие V = 0.

В този частен случай, разстоянието между две точки от слънчевата система се измерват с най-голяма точност чрез скоростта на светлината и времето, за което светлината изминава същото разстояние.

В заобикалящата ни реална действителност обаче всички материални обекти (физични системи) се намират в непрестанно движение и взаимодействие.

Например ако наблюдаваме реалното движение на Земята от неподвижна точка на слънчевата система, видимите (закъсняващи) координати на Земята не дават съвсем точно нейното действителното положение, вследствие на крайната скорост на светлината.

С този пример се обосновава донякъде необходимостта, към трите закъсняващи координати да се въведе така наречената въображаема координата на преместването ( iVt), с помощта на която се изгражда многомерният инвариант на СВ (1).

Също тъй проста и убедителна интерпретация за смисъла и ролята на многомерния инвариант (1) следва от гледна точка на метрологията - науката за измерителните единици и еталоните за тяхното възпроизвеждане.

От натрупания в тази област опит се стига до убеждението, че скоростта на светлината е единствен по своята универсалност и законосъобразност еталон на измерителните единици (за дължина, за време, за енергия-маса).

С дефиницията за метъра се започва и практическото въвеждане на скоростта на светлината за еталон на основните единици, които от своя страна изграждат измерителната система на всички физични величини, техните зависимости и пр.

Значи по смисъла на метрологията, скоростта на светлината фактически участва във всеки физичен закон, включително и в геометричните правила и зависимости.

Нека сега да приемем, че стандартната скорост „С" от изразите на закона (1) е еталон на земните измерителни единици (системата К). От същото уравнение обаче следва, че другите движещи се около Слънцето системи, като Меркурий, Венера и т. н., чиито движения под действието на гравитационните сили се извършват с различни скорости и ускорения, ще имат различни стандартни скорости, съответно различни еталони и различаващи се помежду си основни и производни измерителни единици, даже при една и съща дефиниция за метър, секунда и пр.

(Стандартна, еталонна скорост наричаме постоянната скорост на светлината в дадената сфера на влияние, ако мислено (или чрез математическа операция) се изключи влиянието на гравитацията в същата система).

Следователно, за да приведем природните закони в крайната област на Слънчевата система в универсална форма, валидна за всяка от системите К, първото действие в тази насока е законът (1) за стандартната скорост на светлината да се преобразува в универсална форма, приложима за всяка, произволно движеща се спрямо слънчевия център физична система.

По-просто казано, всички движещи се около ОЦМ системи трябва да измерват дължините с един и същи светлинен метър.

Решението на този принципен проблем се подсказва от второто от уравненията (1), откъдето се стига до следната форма на закона, валидна за всяка движеща се около Слънцето система -

(2) (Co.t)² = (Co².t² – V².t²)/(1 – V²/Co²)

Двата закона (1 и 2) се основават на една и съща зависимост, първата форма на която е Лоренцовото скъсяване в случаите на движение с постоянни по големина, но с произволни по посока скорости на системите и се отличава от специалното скъсяване на Фитцджералд и Лоренц с това, че процесът протича еднакво (изотропно) във всички посоки на системата К, независимо какво е направлението на нейното движение.

Тъй като скъсяването тук се отнася преди всичко за вектора на стандартната скорост „C", от физична гледна точка това може да се тълкува като забавяне на физичните процеси (забавяне хода на „оптическия часовник") в крайната област на движещата се система, както и изотропно скъсяване на оптическите пътища на лъчите (на еталона) в същата система.

Втората форма (2) на зависимостта е Лоренцова трансформация в общия случай на движение с произволни по посока и големина (V по-малко от Co) скорости и представлява (централен) инвариант от най-висока за сега класа.

Може да се провери, че при всички възможни завъртания и ориентации на координатните системи, при всякакви промени в посоката и големината на скоростта (V по-малко от Co), включително в частния случай V = 0, скаларният квадрат от лявата страна на равенството (2) остава постоянна величина.

Благодарение на това забележително свойство, то в слънчевата сфера на влияние стандартната скорост (Co) очевидно е единствената и най-добрата за сега възможност за дефиниция на основните единици във всяка произволно движеща се в същата област система.

По пътя на същата логика по-късно се извежда инвариантът (еталонът С) на основните единици за всяка система, движеща се в границите на земната сфера на влияние, а именно -

(2а) C².t² = (C².t² – V².t²)/(1- V²/C²),

откъдето следва, че земната стандартна скорост С е също тъй единствена по своята универсалност, закономерна възможност за дефиниране на основните единици.

Метрическият смисъл на централния инвариант (2) може да се доизясни и от друга гледна точка. Изразът в числителя от дясната страна на равенството (2) е скъсеният еталон на движещата се система, в знаменателя е Лоренцовата корекция, благодарение на която всяка система може да премине към общия за всички централен еталон на Слънчевата система.

С преобразуването (2) на инварианта (1) се въвеждат преди всичко равноценни измерителни единици, без помощта на които е невъзможно откриване на различията и равностойно сравняване уникалните скоростни, масови, силови, енергетични и прочие характеристики на многообразието от движещи се спрямо общия център системи.

Наред с това, след развитие дясната страна на равенството (2), оттам излиза пълната група от шестте алгебрични формули на Лоренц за преобразуване на координатите и времето, които обаче тук са най-обикновени, редови следствия, чиято употреба става излишна.

В настоящата работа всички механични и оптични ефекти произлизат пряко от закона (2), без обичайното посредничество на Лоренцовите трансформации.

От този възлов пункт (2) нататък, нашите собствени пътеки – на Petkov и st_jordan – се вливат в един общ път към безсмъртието (по примера на г-н Petkov ще запиша тази мисъл в тефтера).

Идеята за Сферите на Влияние, в съчетание с принципа на контактното (закъсняващо, с крайна, а не мигновена скорост) предаване на взаимодействията в ефира, ще предизвика корекции във всички известни (мигновени) физични закони, откриват се и съвсем нови зависимости.

Инвариант на СВ (2)

Хареса ми мисълта ти: "От този възлов пункт (2) нататък, нашите собствени пътеки – на Petkov и st_jordan – се вливат в един общ път към безсмъртието (по примера на г-н Petkov ще запиша тази мисъл в тефтера). " Ще си я запиша и аз в тефтерчето !.. ..и ще те поздравя със:

Но защо ли така айнщанистчетата се изпокриха и помен няма от тях ?.. Явно този постинг ги е поуплашил..

[scaner]

Здравейте отново, st_jordan!

Бях решил да не се намесвам много във вашите творения с Петков, за да се порадвате малко и да си помечтаете още за безсмъртието, но все пак всичко си има граница, а във физиката тази граница е много очевидна и се контролира от понятието "смисъл" (благодаря на Ниагара че повдигна в друга тема този въпрос!).

А смисълът във вашето творение е на път съвсем да отпадне.

Да започнем още с първата ви част, където вие провъзгласявате някакъв инвариант (?):

(Сt)² = (Cot)² - (Vt)² = (Cot)² (1 – V²/Co²),

Във физиката понятието 'инвариант' ознаава величина, независеща от изборът на отправна система. В случаят обаче, ако съкратим параметърът t от двете страни (при положение че е ненулев и еднакъв), инвариантът не би трябвало да се променя, и се получава:

С² = Co² (1 – V²/Co²),

която величина в различните отправни системи ще бъде различна (защото величината V в тях е различна). Следователно всичките твърдения за инвариант са само антирелативистски лозунги, извинявам се за израза. С всичките следствия, произтичащи от там че посочената величина не е инвариант.

В последното си съобщение вие се осмелявате да намесвате Лоренцовите корекции в някакъв много странен контекст.

  Цитирай

По пътя на същата логика по-късно се извежда инвариантът (еталонът С) на основните единици за всяка система, движеща се в границите на земната сфера на влияние, а именно -

(2а) C².t² = (C².t² – V².t²)/(1- V²/C²),

откъдето следва, че земната стандартна скорост С е също тъй единствена по своята универсалност, закономерна възможност за дефиниране на основните единици.

Метрическият смисъл на централния инвариант (2) може да се доизясни и от друга гледна точка. Изразът в числителя от дясната страна на равенството (2) е скъсеният еталон на движещата се система, в знаменателя е Лоренцовата корекция, благодарение на която всяка система може да премине към общия за всички централен еталон на Слънчевата система.

Нека да анализираме по-подробно изразът (2а). За целта нека го препишем в следната форма.

(2а) C².t² = C².t².(1- V²/C²)/(1- V²/C²)

или

C².t² = C².t².К/К

където К е произволна величина, в случая нагодено да изглежда като Лоренцова корекция.

Ако приодължим опростяването на вашият фундаментален закон (2а), достигаме до следното:

(2а) 1 = 1

Това тъждество означава, че в закона ви няма смисъл. Вие някъде далече назад по пътя сте се завъртяли в кръг, изразили сте една величина чрез самата нея, и от там нататък всичко е отишло по дяволите. Защото тъждеството 1 = 1 наистина е инвариант, , при това без да намесваме Лоренцови или други корекции, това е инвариант относно всякакви мислими трансформации между отправни системи (като замените по-горе величината К с каквото ненулево ви хрумне). Но колкото и да я замествате, от този закон нищо не може да произлезе.

Разбира се това е само леко премитане по повърхността на вашето творение, радвайте се още на надеждите за безсмъртие.

[scaner]

Г-н Петков, релативистите имат много по-смислена работа от това, да разобличават недомислиците на антирелативистите. Керванът си върви и без антирелативистите, те само придават приятна атмосфера с радостните си реплики в пространството. И с мъките си, вместо да разберат създаденото, да преоткрият колелото като квадратно.

[Пeтков]

Здравей приятелю,

  On 30.09.2010 г. at 17:25, scaner said:

Г-н Петков, релативистите имат много по-смислена работа от това, да разобличават недомислиците на антирелативистите. Керванът си върви и без антирелативистите, те само придават приятна атмосфера с радостните си реплики в пространството. И с мъките си, вместо да разберат създаденото, да преоткрият колелото като квадратно.

Ти по добре си реши домашното с доплеровия ефект дето ти го дадох вместо да се занимаваш тука с красноречие..

А за това, че ще си решиш някой ден домашното те поздравявам със:

[Пeтков]

  On 30.09.2010 г. at 17:22, scaner said:

Във физиката понятието 'инвариант' ознаава величина, независеща от изборът на отправна система.

Хехе.. Не означава инвариант това .. Инвариант брато означава :

Величина, признак, които остават неизменни при преобразувания.

В случая брато става въпрос за ротационни трансформации.. не си разбрал брато.. сори..

  Цитирай

В случаят обаче, ако съкратим параметърът t от двете страни (при положение че е ненулев и еднакъв), инвариантът не би трябвало да се променя, и се получава:

С2 = Co2 (1 – V2/Co2),

която величина в различните отправни системи ще бъде различна (защото величината V в тях е различна). Следователно всичките твърдения за инвариант са само антирелативистски лозунги, извинявам се за израза. С всичките следствия, произтичащи от там че посочената величина не е инвариант.

Е и ? .. Какво като съкратиш ? .. При различно V ще има и различно С.. Как можа в ъкъла да ти щукне такава мисъл че ние с г-н Ст.Джордан ще твърдим айнщанистката глупост , че С=конст във всяка отправна система? !!!.. Айде олън !.. Я се опомни малци приятелю .. Няма такова животно С=конст.. Всяка скорост в божието царство е относителен зеленчук брато .. Само айнщанистчетата си въобразяват противното.. сори !.. Ние твърдим брато ,че С=конст само спрямо средата в която се разпространява светлинната вълна.. т.е. спрямо СВ.. Ъхъ!..

-------------------------

[scaner]

  On 30.09.2010 г. at 19:15, Петков said:

Хехе.. Не означава инвариант това .. Инвариант брато означава :

Величина, признак, които остават неизменни при преобразувания.

В случая брато става въпрос за ротационни трансформации.. не си разбрал брато.. сори..

Koй не е разбрал е напълно очевидно. Двете определения са синоними. При преобразувание се получава резултат в друга отправна система, след като резултатът е неизменен, значи не зависи от избора на такава система. Държиш се като типичен средностатистически антирелативист, който първо репликира, а после ако му остане и време, мисли за какво става дума. Но ти изглежда си твърде зает.

  On 30.09.2010 г. at 19:15, Петков said:

Е и ? .. Какво като съкратиш ? .. При различно V ще има и различно С.. Как можа в ъкъла да ти щукне такава мисъл че ние с г-н Ст.Джордан ще твърдим айнщанистката глупост , че С=конст във всяка отправна система? !!!.. Айде олън !.. Я се опомни малци приятелю .. Няма такова животно С=конст.. Всяка скорост в божието царство е относителен зеленчук брато .. Само айнщанистчетата си въобразяват противното.. сори !.. Ние твърдим брато ,че С=конст само спрямо средата в която се разпространява светлинната вълна.. т.е. спрямо СВ.. Ъхъ!..

-------------------------

Безполезно е да се опитваш да избягаш от С=конст. В случая г-н st_jordan ти е скроил много подъл номер. Защото скоростта на движение на земята около слънцето, V, е практически постоянна, и в резултат скоростта на светлината по горната формула също се получава константа (той се е опитал нещо да разясни в обясненията си, за еталони и т.н., но ти не си ги чел, караш му на юнашко доверие!). И да бягаш, и да не бягаш, от истината С=конст не може да се скриеш.

[Пeтков]

Здравей приятелю,

ПЪРВО СИ РЕШИ ДОМАШНОТО, ПОСЛЕ ПЛЕДИРАЙ ЗА С=конст

  On 30.09.2010 г. at 21:01, scaner said:

Koй не е разбрал е напълно очевидно. Двете определения са синоними. При преобразувание се получава резултат в друга отправна система, след като резултатът е неизменен, значи не зависи от избора на такава система. Държиш се като типичен средностатистически антирелативист, който първо репликира, а после ако му остане и време, мисли за какво става дума. Но ти изглежда си твърде зает.

Никави синоними не са двете определения.. Привидяло ти се е приятелю..чини ти се.. Ъхъ!.. А че съм зает е вярно, много работа имам с проверяване на домашните на релативистчетата..

  Цитирай

Безполезно е да се опитваш да избягаш от С=конст.

Нема такова животно С=конст.. Всяка скорост е относителна брато .. За безотносителни скорости ще пледираш само ако мойш да си решиш домашното и да покажеш че как се получава доплеров ефект при С=конст.. хихихи..

  Цитирай

В случая г-н st_jordan ти е скроил много подъл номер. Защото скоростта на движение на земята около слънцето, V, е практически постоянна, и в резултат скоростта на светлината по горната формула също се получава константа (той се е опитал нещо да разясни в обясненията си, за еталони и т.н., но ти не си ги чел, караш му на юнашко доверие!). И да бягаш, и да не бягаш, от истината С=конст не може да се скриеш.

Скороста брато е векторна величина ,само при инерциално движение имаме постоянна скорост спрямо инерциално тяло.. Ъхъ.. А ти ще пледираш за С=хонст само коги си решиш домашното и покажеш как се получава доплеров ефект при С=конст..

[Шпага]

Здравей, Scaner!

  Цитирай

Безполезно е да се опитваш да избягаш от С=конст. В случая г-н st_jordan ти е скроил много подъл номер. Защото скоростта на движение на земята около слънцето, V, е практически постоянна, и в резултат скоростта на светлината по горната формула също се получава константа (той се е опитал нещо да разясни в обясненията си, за еталони и т.н., но ти не си ги чел, караш му на юнашко доверие!).

А ти чел ли си ги? Или караш само на юнашко отричане?

Впрочем, пак във връзка с твоето, цитирано тук изявление, прочети и казаното от st_jordan:

  Цитирай

"(Стандартна, еталонна скорост наричаме постоянната скорост на светлината в дадената сфера на влияние, ако мислено (или чрез математическа операция) се изключи влиянието на гравитацията в същата система)"

"За обективното съдържание на така формулираното понятие е достатъчно да се каже, че в СВ на земното поле материалните обекти са по-здраво свързани със Земята, отколкото със Слънцето, и всички механични и оптични процеси в тази област зависят пряко от градиента на земния гравитационен потенциал, например:

– падането на всички тела към земния масов център;

– поведението на физичното махало, чиято равнина на люлеене винаги пресича центъра на Земята и запазва ориентацията си в пространството;

– отместванията в енергията и честотата, посоката и големината на локалната скорост на светлината и пр."

"От друга страна, опитът показва, че гравитационното поле оказва закономерно влияние на лъченията. Така например отместванията в енергията и честотата, посоката и големината на локалната скорост на светлината, откъдето е съвсем логично и целесъобразно да се приеме идеята на класиците за контактното взаимодействие..."

В постингите си той е дал и още много други обяснения. Дали са верни, не знам, но явно не знаеш и ти, Scaner, просто защото не си направил никакво усилие да ги разбереш. Или пък не можеш да ги разбереш, тъй като за целта ще трябва да излезеш поне за малко от рамките на заученото, а това май не ти е по силите. Далеч по-лесно е да изръсиш някакъв повърхностен коментар, с който тенденциозно да елементаризираш и принизиш предложените за обсъждане идеи. Извинявай, но такова е впечатлението ми от последните ти "включвания".

[Б.Богданов]

  On 30.09.2010 г. at 17:25, scaner said:

Г-н Петков, релативистите имат много по-смислена работа от това, да разобличават недомислиците на антирелативистите. Керванът си върви и без антирелативистите, те само придават приятна атмосфера с радостните си реплики в пространството. И с мъките си, вместо да разберат създаденото, да преоткрият колелото като квадратно.

Mr Петков - това си струва да бъде записано ... Със златни букви в тефтерите на антитата!

[scaner]

Здравей Шпага!

  On 1.10.2010 г. at 6:11, Шпага said:

Впрочем, пак във връзка с твоето, цитирано тук изявление, прочети и казаното от st_jordan:

В постингите си той е дал и още много други обяснения. Дали са верни, не знам, но явно не знаеш и ти, Scaner, просто защото не си направил никакво усилие да ги разбереш. Или пък не можеш да ги разбереш, тъй като за целта ще трябва да излезеш поне за малко от рамките на заученото, а това май не ти е по силите. Далеч по-лесно е да изръсиш някакъв повърхностен коментар, с който тенденциозно да елементаризираш и принизиш предложените за обсъждане идеи. Извинявай, но такова е впечатлението ми от последните ти "включвания".

Чел съм всичко много внимателно. Не, не знам дали казаните дотук неща са верни. Мога да съдя дали са противоречиви. А те са. И веднага ще ти дам очевиден пример.

Ако се проследят внимателно математическите извадки на st_jordan, се наблюдава следното. Той си избира една (произволна!) координатна система, и започва да разсъждава за някакъв инвариант в нея, свързан с разстоянието и скоростта на светлината. В резултат от математическите манипулации се получава, че за движещо се тяло в тази координатна система (той набляга неизвестно защо като пример за движение на земята в отправна система на слънцето) скоростта на светлината се определя от формула, в която участва скоростта на земята. Дотук няма никаква гравитация, никакви сфери на влияние съответно.

Уловката е, че координатната система в която са направенио математическите манипулации, и се спряга прословутият 'инвариант', е напълно произволна. Имаме свобода да изберем друга такава отправна система и да извършим същите изчисления. В тази друга система земята, разбира се, ще се движи с друга скорост. И в резултат от получените формули, скоростта на светлината за земята в тази система ще е друга. Като краен резултат - наблюдател на земята ще измерва безкрайно многообразие от скорости на светлината, при това едновременно, защото земята едновременно се движи с различни скорости относно различни отправни системи. Това е противоречие. То показва, че целият последен постинг на st_jordan (в който гравитацията не се разглежда) е основан на противоречие, и всичките заключения които той там прави, не са верни (за скоростта на светлината като стандарт и т.н.). Пак казвам, критерият за вярност тук се основава от критерият за вътрешна непротиворечивост, който категорично се произнася в случая срещу резултатите. Аз обсъждам само (тенденциозно елементаризирам, принизявам!) конкретните резултати.

Какво ще бъде при наличие на гравитация, засега не знаем. Е, няма да вадя другите си козове, за тях по-нататък.

[Пeтков]

Здравей г-н Б.Богданов,

  On 1.10.2010 г. at 7:11, Б.Богданов said:

Mr Петков - това си струва да бъде записано ... Със златни букви в тефтерите на антитата!

Мдааа!.. Наистина е дразнещо за редовия релативист когато някой хора стърчат една глава по нагоре.. Какво ли не правят за да отрекат стърченето..

Но както и да е .. По важното е човек да слуша релаксираща музика :

[Пeтков]

  On 1.10.2010 г. at 7:53, scaner said:

Здравей Шпага!

Чел съм всичко много внимателно. Не, не знам дали казаните дотук неща са верни. Мога да съдя дали са противоречиви. А те са. И веднага ще ти дам очевиден пример.

Ако се проследят внимателно математическите извадки на st_jordan, се наблюдава следното. Той си избира една (произволна!) координатна система, и започва да разсъждава за някакъв инвариант в нея, свързан с разстоянието и скоростта на светлината. В резултат от математическите манипулации се получава, че за движещо се тяло в тази координатна система (той набляга неизвестно защо като пример за движение на земята в отправна система на слънцето) скоростта на светлината се определя от формула, в която участва скоростта на земята. Дотук няма никаква гравитация, никакви сфери на влияние съответно.

Уловката е, че координатната система в която са направенио математическите манипулации, и се спряга прословутият 'инвариант', е напълно произволна. Имаме свобода да изберем друга такава отправна система и да извършим същите изчисления. В тази друга система земята, разбира се, ще се движи с друга скорост. И в резултат от получените формули, скоростта на светлината за земята в тази система ще е друга. Като краен резултат - наблюдател на земята ще измерва безкрайно многообразие от скорости на светлината, при това едновременно, защото земята едновременно се движи с различни скорости относно различни отправни системи. Това е противоречие. То показва, че целият последен постинг на st_jordan (в който гравитацията не се разглежда) е основан на противоречие, и всичките заключения които той там прави, не са верни (за скоростта на светлината като стандарт и т.н.). Пак казвам, критерият за вярност тук се основава от критерият за вътрешна непротиворечивост, който категорично се произнася в случая срещу резултатите. Аз обсъждам само (тенденциозно елементаризирам, принизявам!) конкретните резултати.

Какво ще бъде при наличие на гравитация, засега не знаем. Е, няма да вадя другите си козове, за тях по-нататък.

Е, птри тези твои думи не мога да не те поздравя със една песен от филмът:

[Шпага]

Scaner, здравей отново!

  Цитирай

Уловката е, че координатната система в която са направенио математическите манипулации, и се спряга прословутият 'инвариант', е напълно произволна. Имаме свобода да изберем друга такава отправна система и да извършим същите изчисления. В тази друга система земята, разбира се, ще се движи с друга скорост. И в резултат от получените формули, скоростта на светлината за земята в тази система ще е друга. Като краен резултат - наблюдател на земята ще измерва безкрайно многообразие от скорости на светлината, при това едновременно, защото земята едновременно се движи с различни скорости относно различни отправни системи. Това е противоречие.

А аз бях изтълкувала крайния резултат по точно противоположния начин - а именно, че:

Която и друга отправна система да изберем и независимо от това, че в тази друга система земята се движи с друга скорост, наблюдател на земята винаги ще измерва една и съща скорост на светлината. Съжалявам, явно моето крайно невежество в областта на математиката ми е изиграло поредната си лоша шега. Така че занапред съм поставена пред избора или непрекъснато да се извинявам за това мое невежество, или изобщо да не участвам в темата въпреки че ми е много интересна...

[Шпага]

Горният - позорен за мен - постинг беше излязъл в два екземпляра А аз не открих начин да го изтрия. Затова пиша тук други... думички

[scaner]

  On 1.10.2010 г. at 9:33, Шпага said:

Така че занапред съм поставена пред избора или непрекъснато да се извинявам за това мое невежество, или изобщо да не участвам в темата въпреки че ми е много интересна...

Здравей Шпага!

Аз лично предпочитам от изброените алтернативи първата, защото я правиш с финес!

[Шпага]

  On 1.10.2010 г. at 10:22, scaner said:

Здравей Шпага!

Аз лично предпочитам от изброените алтернативи първата, защото я правиш с финес!

А може би ще се изхитря и аз - като Петков! - само на песни и танци да я карам вече Така поне няма да издавам незнанията си

[scaner]

  On 1.10.2010 г. at 10:42, Шпага said:

А може би ще се изхитря и аз - като Петков! - само на песни и танци да я карам вече

Ами то и тая тема натам е тръгнала.

[Пeтков]

Здравей Шпага,

ЛЕТЦИТЕ НЕ СА САМО ЛЕТЦИ!

  On 1.10.2010 г. at 10:42, Шпага said:

А може би ще се изхитря и аз - като Петков! - само на песни и танци да я карам вече Така поне няма да издавам незнанията си

Не , не съм се изхитрил само на музика и песни, ето ти и един видеоклип за Екзюпери и г-н Ст.Джорданс :

[Шпага]

  On 3.10.2010 г. at 6:24, Пeтков said:

Здравей Шпага,

ЛЕТЦИТЕ НЕ СА САМО ЛЕТЦИ!

Не , не съм се изхитрил само на музика и песни, ето ти и един видеоклип за Екзюпери и г-н Ст.Джорданс :

Здравей, Петков,

Критиките на Scaner са сериозни и даже бих казала - жестоки. Ето защо очаквах, че ти ще му отговориш по същество, а не с помпозни заглавия и неуместни закачки.