Откъде минава основната пътна артерия на Балканите през Средновековието: Източните родопи ( Станимака - Одрин ) или по течението на река Марица (Мезе

[Thor Heyerdahl]

В тази епоха и двата пътя се използват, но възниква спор кой е по-интензивен и по-важен през Античността и Средновековието като се имат пред вид последните открития в Източните Родопи (т.е. има ли разклонение via militalis / via thracicum ? )

[Last roman]

Зависи за какво разбираш под оживен път - ползван от търговци и пътешественици или предимно от военни. Но via diagonalis има всички предпоставки да бъде най-'оживеният' път, тъй като той свързвал Сингидун /Белград/ с Константинопол и бил най-краткия начин да се придвижиш по протежението на целия Балкански полуостров. Естествено главните пътища имали и многобройни разклонения. Те ти една карта:

[glishev]

Струва ми се, че за търговията най-важни винаги са били морските пътища - през Античността и Средновековието това са си все каботажни маршрути.

Кафа-Томи-Варна-Месемврия/Анхиало-Константинопол за черноморската търговия (както и от другата страна, по малоазийския северен бряг през Трапезунд, Синоп и Амастрия).

Драч-Коринт-Кандия-Атина-Солун-Енос-Абидос-Константинопол за търговията от Италия и Далмация.

Не знам много за плаванията по Архипелага, а и, разбира се, го има маршрутът от Константинопол през Абидос към Смирна, Ефес, Родос и на юг към Кипър, Киликия, Сирия и Египет.

"Военният" и "Диагоналният" път комай не е много оживен търговски. За кой знае какво движение на стоки от Срем и Белград към Цариград през центъра на Балканите поне аз не знам. Мисля, че повече неща могат да се кажат за Вия Егнатия, още повече, че поне няколко от спирките по този път са и пристанища. "Егнатия" си има и военно значение, разбира се.

Интересно е дали може да се намери по нещо за пътищата от Солун към София или от Драч към София, после от София за Търново и от Търново съответно към дунавските градове и Черно море.

Предполагам, че дипломатите и чиновниците са пътували много по море - с какъвто кораб успеят да хванат при най-удобното пристанище. По тези въпроси "Пътуване към Константинопол" на Лиляна Симеонова си остава много добро съчинение въпреки някои неточности.

[Last roman]

няма да е зле да уточним периода, за който говорим. Аз визирам античността. А ти - средновековието.

[glishev]

Да, разбира се - понеже темата е формулирана за Средните векове. Инак за Античността си напълно прав. Разбира се, корабоплаването и тогава е било много удобен вариант.

[Last roman]

Да, разбира се - понеже темата е формулирана за Средните векове. Инак за Античността си напълно прав. Разбира се, корабоплаването и тогава е било много удобен вариант.

Бърз, лесен, но рисков /бури и пирати/.

А на сушата положението било също напечено, поради многото разбойници.

[glishev]

Рискът е голям и по море, и по суша. По море поне трае по-кратко време.

[Warlord]

Доста по-кратко, а и далеч не е толкова трудоемко - трюмовете на кораба могат да бъдат натоварени догоре с голям обем каквато и да е стока и просто да си се носят по теченията, докато по суша трябва да се организират огромни кервани, товарни животни и хора да мъкнат стоката и за предпочитане да имат и въоръжена охрана, която да ги пази от разбойниците.

Но тук основния въпрос доколкото разбрах от автора е дали през Античността обходния маршрут през Родопите не е бил по-интензивно използван поради вероятно по-добрата му инфраструктура - повече крепости, рудници, храмове, отколкото пътя през Тракия по долината на Марица.

[Aspandiat]

Струва ми се, че за търговията най-важни винаги са били морските пътища - през Античността и Средновековието това са си все каботажни маршрути.

Кафа-Томи-Варна-Месемврия/Анхиало-Константинопол за черноморската търговия (както и от другата страна, по малоазийския северен бряг през Трапезунд, Синоп и Амастрия).

Драч-Коринт-Кандия-Атина-Солун-Енос-Абидос-Константинопол за търговията от Италия и Далмация.

Не знам много за плаванията по Архипелага, а и, разбира се, го има маршрутът от Константинопол през Абидос към Смирна, Ефес, Родос и на юг към Кипър, Киликия, Сирия и Египет.

"Военният" и "Диагоналният" път комай не е много оживен търговски. За кой знае какво движение на стоки от Срем и Белград към Цариград през центъра на Балканите поне аз не знам. Мисля, че повече неща могат да се кажат за Вия Егнатия, още повече, че поне няколко от спирките по този път са и пристанища. "Егнатия" си има и военно значение, разбира се.

Интересно е дали може да се намери по нещо за пътищата от Солун към София или от Драч към София, после от София за Търново и от Търново съответно към дунавските градове и Черно море.

Предполагам, че дипломатите и чиновниците са пътували много по море - с какъвто кораб успеят да хванат при най-удобното пристанище. По тези въпроси "Пътуване към Константинопол" на Лиляна Симеонова си остава много добро съчинение въпреки някои неточности.

Глишев, мисля, че надценяваш морската търговия през Ранното средновековие. Между 600 и грубо 800 г. вероятно ромеите е трябвало наистина повече по море да търгуват. Фактът, че точно този период бележи рязък спад в международната търговия говори, че едва ли са го правели с особен размах. Обаче след 800 г. отношенията с България, която чрез Сердика контролира диагоналния път, са нормализирани и пътят е отворен за ромейската търговия. Приблизително от същото време в Средиземно и Егейско мор арабското пиратство почва да става голям проблем за корабоплаването и според мен ромейските търговци биха предпочели по-дългия и скъп, но и по-сигурен път по суша.

[Philip]

Доста по-кратко, а и далеч не е толкова трудоемко - трюмовете на кораба могат да бъдат натоварени догоре с голям обем каквато и да е стока и просто да си се носят по теченията, докато по суша трябва да се организират огромни кервани, товарни животни и хора да мъкнат стоката и за предпочитане да имат и въоръжена охрана, която да ги пази от разбойниците.

Да, но и в моретата има пирати, пък и корабоплаването не може да се извършва целогодишно, а е ограничено от март до септември, когато морето е позволявало да се плава. Пък ако властта, в дадена област е силна, то едва ли ще има разбойници. Така например към някои римски пътни станции са били командировани войници които да охраняват пътищата. Всъщност самите реки са били в голямата си част са били плавателни. Например в пред римския период до Кабиле са стигали кораби (или плоскодънни лодки) и са разтоварвали амфори – общо взето е вървяла оживена търговия. Подобен е случая и с Филипополис и селището при Сборяново (Хелис?)

Между 600 и грубо 800 г. вероятно ромеите е трябвало наистина повече по море да търгуват. Фактът, че точно този период бележи рязък спад в международната търговия говори, че едва ли са го правели с особен размах.

По море римляните са принудени да търгуват интензивно по време на нашествията на варварите от началото VI век именно тогава на 18 май 536 е създадена questura exercitus. Тя обединява провинциите Втора Мизия, Скития с Цикладските острови, Кария и Кипър. Целта на това ново административно делене е първите две провинции да се снабдяват с продоволствия от по запазените от нашествия източни провинции. Главен град става Одесос, който като статегическо пристанище процъфтява благодарение на военните доставките и търговията през този период.

[Last roman]

По море римляните са принудени да търгуват интензивно по време на нашествията на варварите от началото VI век именно тогава на 18 май 536 е създадена questura exercitus. Тя обединява провинциите Втора Мизия, Скития с Цикладските острови, Кария и Кипър. Целта на това ново административно делене е първите две провинции да се снабдяват с продоволствия от по запазените от нашествия източни провинции. Главен град става Одесос, който като статегическо пристанище процъфтява благодарение на военните доставките и търговията през този период.

Формира се и т. нар. 'черноморски лимес' - IV - VI в., съпроводен със засилен строеж на крепости по северното ни крайбрежие /особено около Балчик, Каварна, Калиакра и Яйлата/. Които освен за наблюдение над противника и ранно оповестяване, служели и за търговски пунктове.

[Philip]

За “черноморски лимес” трудно можем да говорим имайки предвид, че е характерно за V-VI век укрепването на повечето селищни структури. Именно през V век се появяват като селищна структура укрепените селища и изчезват неукрепените селища напълно от граничите провинции. Това явление е характерно не само за черноморието, а за диоцезите Тракия и Дакия, на територията на който се намират нашите земи.

Един интересен факт е възникването на късноантичната крепост в Балчик (Дионисополис). Античните извори казват, че през VI век морето се надига и унижава Одесос и Дионисополис. Новия град вече не е на старото си място а е на едно значително разстояние от морето.