Английски харти

[glishev]

Запазен е голям брой харти на англосаксонските и англо-нормандските крале, епископи и други високопоставени лица от Средните векове. Те са съставяни в дъста дълъг период - началото е още в VІІ в., от епохата непосредствено след покръстването, с първите латински грамоти, издавани от владетелите на Хептархията най-вече в полза на манастири. С времето съдържанието, формата и езиците, на които се съставят харти, се обогатяват. Появяват се такива на старо- и средноанглийски (последните са донякъде куриоз, тъй като англо-нормандските крале и епископи по принцип предпочитат латинския за официални и френския за частни нужди), както и на среднофренски за континенталните владения на короната на Плантагенетите. Разбира се, най-известна си остава т. нар. Велика харта на свободите, издадена в 1215 от крал Джон под натиска на англо-нормандските барони и често определяна като основа на по-късния британски конституционализъм.

Тези документи представляват интерес и за любителя, и за историка, доколкото осветляват рутинните занимания на кралските и епископските канцеларии - Великата харта е еднократно издадена и много пъти потвърждавана (борбата около нея за Англия е нещо като спора за инвеститурата за Германия), но дарствени харти за манастири са писани и преписвани многократно като формите се променят значително от образец на образец. Може да се каже, че всяка от англосаксонските е доста самостоятелна, защото текстовете често са кратки и доста свободни, очевидно създавани ad hoc, под прякото влияние на дарителския жест и на произнесените с него думи. В този смисъл самите харти се превръщат до някаква степен в извор за културата на устното общуване, на жеста, откъдето идва и значението на приподписалите документа свидетели. Доколкото общи характеристики има, те следват най-общата схема: 1. откриваща религиозна формула, 2. основание за дарението, 3. уточняване на самото дарение и 4. потвърждаване на дарението, последвано от имената на дарителя и свидетелите. С края на англосаксонския период се променя и този общ тип.

Обяснимо, най-малко харти са издавани от англо-датските крале, както и от нормандската династия на Уилям Завоевателя. Най-многобройни са тези от Хептархията и от Плантагенетите.

Тук от време на време ще пускам по някой особено интересен документ.

Започвам с най-старата англосаксонска харта, издадена на латински език в 604, едва седем години след началото на мисията на Августин сред англите и саксите. Крал Етелберт от Кент, по това време bretwalda или върховен крал дарява земя на християнските монаси. Вероятно скоро след акта на даряване самите монаси съставят текста и го поднасят на владетеля за потвърждаване. Оцелелият препис се съхранява в Рочестърския архив под сигнатура: BL Harley 1866, 9rv (s. xviii). Тук общата форма все още не е изработена.

Regnante in perpetuum domino nostro Iesu Christo saluatore . mense Aprilio . sub die iiii . kalendas Maias . indictione vii . ego Æthelberhtus rex filio meo Eadbaldo admonitionem catholice fidei optabilem . Nobis est aptum semper inquirere . qualiter per loca sanctorum pro anime remedio uel stabilitate salutis nostre aliquid de portione terre nostre in subsidiis seruorum dei deuotissimam uoluntatem debeamus offerre . Ideoque tibi Sancte Andrea tueque ecclesiae que est constituta in ciuitate Hrofibreui* ubi preesse uidetur Iustus episcopus . trado aliquantulum telluris mei .

Hic est terminus mei doni . Fram sudhgeate west andlanges wealles odh nordlanan to straete . ond swa east fram straete odh Doddinghyrnan** ongean bradgeat .

Siquis uero augere uoluerit hanc ipsam donationem; augeat illi dominus dies bonos . Et si presumpserit minuere aut contradicere; in conspectu dei sit damnatus et sanctorum eius hic et in eterna secula . nisi emendauerit ante eius transitum quod inique gessit contra Christianitatem nostram .Hoc *** consilio Laurentii episcopi et omnium principum meorum signo sancte crucis confirmaui . eosque iussi ut mecum idem facerent . Amen .

При присноцарствуващия наш Спасител и Господ Иисус Христос, месец април, на четвъртия ден преди майските календи, индикт седми. Аз, крал Етелберт, припомням на сина си Еадбалд нуждата от католическата вяра. За нас винаги е уместно с най-голяма готовност да се стремим да предложим дял от земите си на светите места в подкрепа на Божиите служители. Затова предавам малко от земята си на теб, свети Андрее, и на църквата ти, която е установена в града Рочестър*, предстоятелствана от епископ Юст.

Ето размера на моя дар: от южните врати на запад покрай дългата стена, а от северното поле до пътя, както и от пътя чак до моста Дохтигерн**.

Ако някой пожелае да увеличи този дар, то нека Господ умножи добрите му дни. А ако замисли да отнеме от него или да го оспори, нека бъде проклет пред ликовете на Бога и светците Му сега и завинаги. И да не бъде приеман обратно [в Църквата] докато не се откаже от несправедливото си деяние срещу нашето християнство. По съвет на епископ Лавренций и на всички мои първенци утвърдих това със знака на светия кръст. Заповядах и на тези, които са с мен, да направят същото. Амин.

-----------------------------------

* Старото име на Рочестър, Кент е Hrofibrev[а]. Наименованието включва саксонското име Хроф и келтска дума за град, крепост. Формата Rochester заменя brev[a] с германизирания латинизъм ceaster.

** Названието на моста е от келтски произход, наставката -герн в края на името означава "господар" и се среща в романо-британски (уелски) имена като Вортигерн. Двете названия, засвидетелствани в хартата показват, че към тази относително ранна дата в Кент са запазени романо-британски топоними и дори се образуват нови, което вероятно означава, че към момента на съставяне на хартата в района все още има келтскоговорящо малцинство.

[КГ125]

Чудесна идея! Давай каквото може хронологично, така може да се проследи динамиката на стиловете и вижданията.