Агушевите конаци

[ISTORIK]

Агушевите конаци

За да стигнем до Агушевите конаци, трябва да се гмурнем дълбоко в Родопите, да подминем гр. Смолян и да се отбием надясно по пътя за гр. Рудозем, от който да продължим към с. Могилица. Шосето върви по долината на р. Арда, в горната й част. Село Могилица се намира на 135 км. от Пловдив и на 35 км. югоизточно от Смолян, по поречието на р. Арда. Селото е разположено по двата бряга на реката, недалеч от нейния извор.

Село Могилица, само по себе си, не представлява нещо особено, то не се различава от другите родопски села. Там обаче се намират прочутите Агушеви конаци. Най-напред, нека уточним, че турската дума “конак” съвсем не означава единствено полицейско управление или затвор. “Конак” означава също така и голяма къща, дворец, палат. В случая, става дума за резиденция на богат турски местен феодал. През 1834 г. в селото е построен голям феодален замък (конак) – най-големият на Балканите за времето си. Той е замислен и осъществен като солидно обиталище за Агуш Ага и неговите синове. Строежът на Агушевия конак продължил 20 години. Строителите били българи. Комплексът е разположен сред чудната родопска природа и има изглед към зелените ливади около бреговете на р. Арда и горите над нея. Конакът е толкова голям, че днес за него се говори в множествено число – Агушевите конаци. Комплексът се състои от три сгради (конаци), всяка с отделен двор, с кладенец и всичко необходимо... Дворовете са заобиколени от жилищни и стопански постройки и са изолирани един от друг с вътрешни зидове. Замъкът разполага с 221 прозореца, с 86 врати и с 24 комина. Комините са високи, зидани от дялан камък, повечето са сдвоени и събрани със свод. Прозорците са с дървени решетки от ситна плетеница. Всички стаи, предназначени за господарите, са широки и светли, с камина в почти всяка стая. Все още не е изяснено, защо една от стаите е с удвоени стени и врати. В нея има нарочно направен канал за подслушване на разговорите в горната стая. Сградата, предназначена за жените, е отделена с високи вътрешни зидове, в които са вградени въртящи се долапи. При разговор или при предаване на вещи, жената не се вижда. По този начин на жените им е било спестено усилието постоянно да покриват лицата си. Трите сгради са оградени от общ зид, на който са построени и отбранителни кули; така той придава на конака вид на истински замък. Усещането се засилва допълнително от кулата, издигаща се на югоизточния ъгъл на комплекса. Тази кула е много висока, а с извисяването си тя се разширява. Освен тази отбранителна кула (която прилича на малка кула-донжон), двата реда шахматно разположени бойници по стените правят този “замък” пригоден за дълъг огнестрелен отпор.

Въпреки, че прилича на укрепление, конакът съвсем не изглежда зловещо или страшно. Напротив – белият цвят и рисунките по кулата придават свеж и топъл вид на двореца. Не по-различно е впечатлението и като се влезе вътре – широки чардаци, много прозорци, уютни вътрешни дворове... Навсякъде доминират два цвята – снежнобелият на варосаните стени и тъмнокафявият на старите греди и порти. И, за да бъде приказката пълна, вътре в стаите са подредени невероятни колекции на българските народни занаяти – истинска съкровищница от кърпи, черги, чанове и различни украшения...

В района на с. Могилица има 20 пещери, като най-интересната сред тях е пещерата “Ухловица”. Въпреки, че е малко позната, тя не отстъпва по красота на такива легандарни пещери като “Леденика” и “Снежанка”. Пещерата “Ухловица” се намира в местността Сините вирове, на 3 км. източно от селото в посока към Смолян, на левия бряг на р. Арда. В тази пещера могат да се видят каскади от малки синтрови езерца, скални водопади и типични пещерни образувания. Други интересни пещери в района са: Голубоица 1, Голубоица 2 и Червената пещера. В някои от местните пещери влизането без планински водач и без специална екипировка е невъзможно, тъй като с помощта на въжета се преминава над подземни езера, спуска се по скални откоси и се минава през всякакви екстремни маршрути.

Планински водачи може да съпровождат туристите до някоя пещера, до изворите на р. Арда, до водопадите при с. Киселчево или до връх Ком. В зависимост от избрания маршрут, цената варира от 10 до 20 лв.

На северозапад от Могилица се намира древна крепост - известна с името Калето – ползвана от траки и славяни.

Село Могилица предлага всички условия за селски и екологичен туризъм. В селото има няколко малки семейни хотелчета (с общ капацитет от около 100 легла) и механи. Цените в хотелите са ок. 8-10 лв. през летния сезон и с 2-3 лв. по-високи през зимния сезон.

Необходими са и по ок. 10 лв. за храна на ден. В селото е създаден Център за туристически услуги, подпомагащ развитието на туризма и за оказване на всякакъв вид помощ на туристите. В него, освен информация за гостите, има и музей-магазин за изделия, изработвани от местните занаятчии. С помощта на центъра и с финансовата подкрепа на ЕС по програма “PHARE”, в региона са създадени условия за пешеходен и пещерен туризъм. Центърът предлага week-end пакети за почивка, които включват нощувки, храна, планински водач и разглеждане на забележителностите. Създадени са няколко удобни за туристите маршрути в региона – до с. Арда, до с. Кошница, до с. Буката и до околните пещери.

Да отидеш до Могилица и да не посетиш Агушевите конаци е все едно да идеш в Пловдив и да не посетиш тамошния архитектурен резерват “Стария град”.

[ISTORIK]

Агушеви се завръщат в своя феодален замък!

Днешните наследници на легендарния Агуш Ага, подвизавал се в Смолянско в началото на XIX в., се завръщат триумфиращи във феодалните владения на своя пра-прадядо в с. Могилица. Върховният касационен съд реституира уникалния паметник на културата “Агушевите конаци”, седем години след старта на съдебните дела.

Движеща сила в реализирането на наследническите претенции сред активната група от 13 реститути са депутатът от ДПС за Смолян Ариф Агуш и брат му Джалял Агуш. С признаването на собствеността им, съдебната сага не свършва. Защото Агушевите потомци твърдят, че държавата им дължи наем за 35 години, през които е ползвала имота. Те изчисляват лишението си от право на ползване на имота на сумата от 324 000 лв. Но засега са ограничили иска си към община Смолян в размер на 5 000 лв. Претенцията е депозирана частично за периода от 21.11.1997 г. до 12.11.2001 г. Според ищците, общината неправомерно се е разпореждала с комплекса през тези 4 години. Те трябвало да си върнат имота още през 1997 г. с отмяната на Указа от 1965 г., с който Конаците били обявени за общонародна собственост. Това следвало от приети изменения в Закона за възстановяване на собствеността.

От своя страна, община Смолян е завела насрещен паричен иск за сумата от 9 000 лв. срещу Агушевата фамилия – за извършените подобрения на сградите, тяхното реставриране и поддържане. Този иск е бил подаден през 2002 г., но производството е било спряно до приключване на съдебния спор за собственост. Сега искът на общината е възобновен. По преценка на лицензирани оценители, ангажирани от предишния смолянски кмет – Данчо Киряков (от СДС), наследниците трябва да възстановят 810 000 лв., вложени в реставрацията и в поддръжката на архитектурния комплекс. На първото заседание по новия казус, районният съд назначи две експертизи – съдебно-икономическа и съдебно-техническа. Вещите лица ще изчисляват средния наем за процесния период (от ноември 1997 г. до ноември 2001 г.), ще се издирва сумата от получените доходи от продажба на входни билети – от документите на смолянския исторически музей. В същото време, настоящият кмет на Смолян – Дора Янкова (от БСП) изпрати писмо до наследниците, в което изразява становището, че искът към общината е некоректен и следва да бъде оттеглен. Защото не общината е национализирала конака през 1965 г., а – държавата. През 1984 г. комплексът е предаден на Историческия музей в Смолян за стопанисване. На тази основа, юридическият казус е грешно адресиран към община Смолян, тъй като става въпрос за държавна а не – за общинска собственост.

Към момента на отчуждаването, комплексът е бил в порутено състояние и само малка част от него е била годна за използване по предназначение. Възстановяването на сградите е извършено по специална програма с изработени от сътрудници на БАН архитектурни и строителни книжа, а също така – и сметни документации за ремонтни и възстановителни работи. Реставрацията на комплекса се извършва за 20 години с материали, които да гарантират автентичния вид на комплекса.

В заключението на тройната съдебна експертиза по актовете – образец 19, е посочена сумата от 135 444 лв. за консервационни и реставрационни работи само за втория етап. Изводът е, че имотът е възстановен в автентичен вид, а не – във вида, в който е бил към момента на отчуждаването му, а именно – руина. Съотношението на новото строителство спрямо завареното е 85% към 15%, констатират вещите лица. Конаците в Черешово (или – Черешево ?) – чифликът на Агуш Ага, които не са били обект на реставрация от страна на държавата, са се саморазрушили. Такава е съдбата на множество изоставени постройки на много места в Родопите. Същата би била съдбата и на Агушевите конаци в с. Могилица, ако не са били вложени “огромни средства от държавния бюджет”, по преценка на вещите лица в дългогодишната реставрация на комплекса, за да добие той първоначалния си вид отпреди 120 години.

Във второто си решение, с което Смолянският окръжен съд отхвърля като недоказан и неоснователен искът на наследниците, се привеждат и други аргументи.

Всички доводи на общината са пренебрегнати от висшите магистрати, които реституират паметника на културата. Според тях, влагането на значителни средства било задължение на държавата към всички паметници на културата, независимо от това, чия собственост са те. Съдебният състав на ВКС се мотивира, че “реставрацията на комплекса е струвала скъпо на държавата, но по-скъпо струва еднаквото прилагане на закона спрямо всички и залегналото в него справедливо разбиране, че се дължи връщане на онова, което е отнето в нарушение на правните принципи.”

От своя страна, фамилията Агушеви декларира, че ще запази архитектурния комплекс като музей и туристически обект, но вече – като частен такъв, като ще кандидатства за финансиране от европейски фондове и програми.

Заради липсата на стопанисване, докато се точат съдебните дела, разрухата отново се е настанила в реституираните постройки.

Славка Радичева

В-к “Марица”

22.05.2006 г.