Тефлон, замърсяване на околната среда и токсично действие

[П. Теодосиев]

Тефлон, замърсяване на околната среда и токсично действие

Веселина Михалева

Резюме: Тефлон е търговското наименование на синтетичният материал политетрафлуоретилен. Той притежава уникални свойства, и има редица приложения, като едно от най-разпространените е използването му като покритие на незалепващи съдове за готвене. Въпреки че тефлонът не е токсичен, направени изследвания показват, че при определени температури от тефлоновите съдове се отделят опасни частици и газове, които са токсични вторични продукти. Според изследванията, газовете отделени от съдовете за готвене са комплексна смес, която се изменя с измененито на температурата. Не са правени изследвания за това дали отделените газове се натрупват в готвената храна, но някои от компонентите в тях са с високо токсично въздействие върху хората.

Ключови думи: политетрафлуоретилен, Тефлон, токсичност

І. ВЪВЕДЕНИЕ

Тефлон е търговското наименование на високополезен синтетичен материал – политетрафлуоретилен. Той е открит случайно през 1938 г. от младият 27-годишен учен Рой Плънкет, който бил химик в Дю Понт. Плънкет работил в сферата на охладителните агенти. Много химикали използвани като охладителни агенти преди 30те били опасно експлозивни. Дю Понт и Дженерал Моторс разработили нов тип невъзпламеняващ се охладителен агент – форма на Фреон и го нарекли refrigerant 114, чието техническо наименование е тетрафлуордихлоретан. Плънкет се надявал да направи подобен охладител чрез реакция на хлороводород с компонент наречен тетрафлуоретилен, който бил слабо познато вещество. Той затворил газа в метални флакони с изпускателни вентили. Поставил ги в сух лед за да охлади и втечни тетрафлуоретиленовият газ. Неговият експеримент с охладителя изисквал от Плънкет и асистентите му да изпускат тетрафлуоретиленовия газ от флаконите в сгорещена камера. На сутринта на 6ти април 1938 г. Плънкет открил, че не може да извади газа от флакона. Той и неговите асистенти с изненада установили, че през нощта газът се е превърнал в бял, ронлив, люспест прах. Това бил полимерът политетрафлуоретилен, който по-късно - през 1945 г. е регистриран като търговска марка "Тефлон" от ДюПонт.

Тефлон не се е произвеждал масово за търговски цели почти 10 години след откриването на материала. Дотогава той имал сравнително ограничено приложение в промишлеността. В началото на 50-те години на миналия век един френският инженер Марк Грегоар, научил за Тефлон и измислил начин да го използва в рибарските си такъми, за да не се оплитат. А на жена му й дошло наум, че може да се приложи и при тенджерите и тиганите. Съпругът й покрил с Тефлон един от тиганите, с които тя пържила и успехът бил невероятен. След няколко години той вече продавал годишно над 1 милион тигани и тави, покрити с Тефлон под създадената от него марка "Тефал".

Тефлонът е химически неутрален към всички материали, а в началото неговата супер хлъзгавост създавала проблеми при технологията за направата на готварски съдове. Трудно е да залепиш материал, по който всичко се хлъзга. Затова тефлонът се набраздява по различни начини, например чрез пясък под налягане, след което се залепва.

Тефлонът намира широко приложение в съвременния бит. Масово се използва за направата на тенджери и тигани, в текстилната промишленост, както и в редица високотехнологични уреди и дори в космическата индустрия. Намира приложение и в медицината, под формата на съдови импланти и протези. Но основната му функция е, че не позволява залепването и загарянето, поради което се оказва почти незаменим за направата на съдове и прибори за готвене, както и на ютии. Записан е в Книгата на рекордите Гинес като най-хлъзгавия материал на Земята. За разработката на материала компанията Дю Понт получава през 1990 г. „Национален медал за технология” от президента на САЩ Джордж Буш-старши. Откривателят на тефлона - химикът Рой Плънкет, който умира през 1994 г., многократно е награждаван.

Цялата статия - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12401

[dedenze]

Съвременният живот е немислим без органичните съединения с общо название пластмаси. През изминалият 20 век, те навлязоха бързо и неотменимо в индустрията и бита на хората. Комерсиалните интереси, бързо ги налагаха във всички сфери на живота, без задълбочено изследване за вредните последици и опасности. До днес не съществува международен и непрекъснат мониторинг на въздух, вода и околна среда относно органичните съединения. Обикновено се извършва, когато е вече късно, като констатация.

Няма безвредни органични съединения, много от тях са канцерогенни и причина за нарастването на раковите заболявания. От пластмасите се счита, че полиетилена е най-безвреден, но той има ниски механични показатели и се прилага в ограничена сфера. Най- вреден за здравето е поливинилхлорида, освен вредата от пластификатори, пълнители, разделители при изгарянето му се получава фосген – бойно, отровно вещество. Независимо от това до днес е най-масово използуван полимер.

Тефлона и Кевлара (полиимид) , търговски марки на Дю Понт, са полимери които направиха "революция" в много сфери на техническия прогрес.Диелектричните и механични свойства, високата и ненадмината от органичните материали топлоустойчивост, нисък коефициент на триене откри нови и уникални приложения.

Тези материали са химически неутрални и пасивни, едни от най- безопасните за човека, но когато се използуват под температурата на деструкция. В електротехниката , като критерий се използува метода за оценка чрез загуба на маса. Образците се поставят в различна термостабилизирана среда , като през определен период се измерва теглото им.(при друг метод, освен масата се измерват и електрически показатели) Така , тези материали са извоювали място в изолационните системи – клас С ( над 200 ⁰ С за време над 20000 часа).По- точно 200 – 220 ⁰ С за тефлона и 230- 250 ⁰ С за кевлара. При тези температури загубата на маса и свойства е незначителна. Затова масово се използуват в медицината за инструменти и детайли – стави, мрежи и пр…

Битовото приложение крие опасности, когато се използуват без терморегулатори и има опасност от прегряване и деструкция. При газов котлон и празен съд, деструкцията може да настъпи за няколко минути. За по- ниска цена се използуват графитни напълнители, даващи черен цвят и количеството на тефлона е нищожно.(затова умира само канарчето). Поглъщането на тефлон е напълно безвредно, но не така стой въпроса с деструктиралия тефлон, който прави множество вредни и опасни съединения .

Печалбарството, особено на фирмата Тефал, омайва потребителите без да ги предупреждава за опасностите( нищо ново, с повечето реклами е така).

Напоследък се появиха и рекламират нови покрития на основата на металокерамика и неорганичен емайл. Затова в медиите започна масирана атака на тефлона. Но никой от производителите не казва състава на новите продукти позовавайки се на т.н. "ноу хау" и търговска тайна. Кагато ни поникнат "антенки" или засветим нощем, тогава ще стане ясно. Защита на потребителите няма, защото не прави печалби а само главоболия и е най-благоприятната среда за корупция. Невежеството, апатията и пасивността са най- плодородната почва за рекламата, денонощно "изпращаща мек импулс по косъма !?"