Случайност и необходимост в природата- тихизмът на Чарлс Пърс

[П. Теодосиев]

Случайност и необходимост в природата- тихизмът на Чарлс Пърс

Автор: д-р Николай Иванов

Тихизмът

 

Името на американския прагматист Чарлс Пърс (1839-1914) изпъква сред най-видните умове в историята на американската философия и наука. Геодезист, астроном, математик, логик, семиотик и философ, той се заема с решаването на задачи и проблеми на различни научни дисциплини, оставяйки ярка следа в някои от тях . Пърс, първият философ, прокламирал Прагматическия принцип , създава своя метафизика, основана на постиженията на съвременната наука. Основана на доктрината за Трите категории , на еволюционизма, на агапизма и синехизма , научната метафизика на Чарлс Пърс рисува картината на една развиваща се, движена от закономерности и случайности вселена, която, съгласно принципа на непрекъснатостта, се приближава към етапа на финално конвергиране на всички идеи, на цялото ни знание, етап, в който ще са налични само закономерности и хармония. Тихизмът е учение, чрез което Чарлс Пърс обяснява наличието на спонтанност и незакономерности във вселената. Тихизмът се противопоставя на детерминизма на XIX век, но без да достига до ирационализъм. В настоящата статия аз ще имам за цел критическото излагане на Пърсовия тихизъм, обосновавайки тезата, че, макар и антидетерминистка по същността си, тази доктрина по никакъв начин не позволява отклонение от научния метод и научния възглед за света през XIX век. Пърс се конфронтира с детерминистите, без обаче да подкрепя някаква форма на ирационализъм. Реалността е независима от нашето мнение за нея, а природните закони- независими от нашите лични желания. Всъщност, тихизмът е напълно съвместим с научното мислене, доколкото той предполага наличието на незакономерности в света, но допуска тяхното рационално обяснение.

Много са факторите, които обуславят придържането на Пърс към тихизма: Хегеловото (както и на други философи като Чонси Райт ) пренебрежение към механицизма, застъпването за свободната воля, работата с логиката на случайността (и това, което днес се има предвид под теория на вероятностите). Според Пърс космологическото развитие не преминава през детерминирани етапи, нито пък има определена сила, която поражда преминаването от Първичност през Вторичност в Третичност. Природата от своя страна става все по-закономерна и детерминирана, но въпреки това не е неправилно да се отстоява твърдението, че в нея са налични незакономерности (irregularities). В своя труд “Редът в природата” Пърс отбелязва: “Един елемент на чиста случайност оцелява и ще остане дотогава, докато светът не стане абсолютно съвършена, рационална и симетрична система, в която умът най-после е кристализиран в безкрайно отдалеченото бъдеще” . През 1868 г. той пише, че незакономерностите в природата са повече от закономерностите . Това полага началото и основата на тихизма...

Цялата статия: http://www.chitatel.net/tychism-charles-peirce/

 

[Миролюбив]

Здравейте г-н П. Теодосиев ,

Радвам се , че сте пуснали тази тема и с радост ще участвам в нея защото аз по представите си съм детерминист до дупка .

Разбира се не съм съгласен с елементарния Лапласов детерминизъм защоото той не отчита появата на нови закони вследствие на развитие на материята .

Така например Лапласовия детерминизъм не е отчитал че с появата на живи организми и по нататък разумни същества то в действие влизат нови мотивизационни закони които са качество на новоисградените системи и не са качество на изходния материал от който са изградени системите .Законите движещи човешкия "Аз" и човешкото общество променят развитието във вселената след появата си . Тази промяна в развитието Лапласовия детерминизъм не би могъл да предположи .

Ето поради това аз ще пледирам за диалектически детерминизъм и се надявам да съумея да защитя тази идея.

За отправна точка в настоящата тема предлагам да приемем ето тая прекрасна книга на Ал.Хоцей написана по дебати в интернет клубове :

ДЕТЕРМИНИЗЪМ И СВОБОДА НА ВОЛЯТА

Редактирано Октомври 21, 2010 от Р. Теодосиев