Пергам

**П. Теодосиев** · Септември 21, 2010

ПЕРГАМ

Нажежени като пещ автобуси карат туристите по покритото с белезникав прах шосе от Константинопол на юг към градчето Бергамо. Пътят не е дълъг, но уморително еднообразен. Скали, храсталаци, кипариси. От двете страни на пътя селца, бедни и жалки. Къщите от сурови тухли се пукат на слънцето и се размекват от дъжда. По-голямата част от Мала Азия е хълмиста, почти без всякаква растителност. Лете през горещините потоците пресъхват. Малкото езера са солени.

Бергамо уютно се е разположил между издухани от ветровете скали в долината на плитководната Каик. Сравнително малък, но спретнат и зелен, този град със заострени като молив минарета е заел цялото удобно за заселване място по двата бряга на реката. Отвсякъде го заобикалят скали. Най-високата и най-стръмната от тях се издига на изток от Бергамо на височина 270 метра. От прозорците на автобуса тази скала се вижда, много преди да се покаже самото градче. Но внезапно след завоя на шосето като по някакво чудо тя губи естествените си очертания и се превръща в огромен мъртъв град.

Цялата статия - http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BC