Башчанска плоча

[П. Теодосиев]

БАШЧАНСКА ПЛОЧА

Целият материал - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12429

Наричат я така по името на местността Башка, намираща се на о-в Крък. Тя е един от най-старите паметници на хърватски език, написан с глаголически букви около 1100 г. Старинността на писмото и важността на съдържанието му предизвикват вече 100 г. интереса както на историческата и славистичната наука, така и на патриотичната общественост.

ОПИСАНИЕ И ИСТОРИЯ НА ПЛОЧАТА

Плочата е от каменен варовик, широка 197 см (като се смята и въздушната пукнатина горе вдясно, широка 3,5 см и дълбока около 2 см). Височината на плочата е 99 см, а дълбочината 8 см. В горната част на плочата се намира орнаментиран пояс, широк 21,5 см, по който преминава растителен мотив със скачени колелца и листчета, какъвто може да се види на строителните обекти от Х – ХІІ в. Останалото пространство е изпълнено с глаголически надпис в 13 реда, като от лявата страна остава празна ивица, широка 10 см. Украсените кръгли (обли) плочи и особено орнаментираният фриз и цепнатината встрани доказват, че някога плочата е служила за ограда пред Светилището в Църквата ”Св. Луция”. От контекста на надписа се вижда, че плочата е била намерена в Църквата ”Св. Луция”, която Църква е изградена от абата на Манастира Добровит. Нищо друго не се знае за настаняването и съдбата на плочата чак до средата на ХІХ в., когато е намерена на Църковния калдаръм (плочник). Сигурно тук е поставена при някаква реставрация на Църквата. В средата на ХІХ в. плочата се намира в тежко състояние. Поради големия удар в десния горен ъгъл, тя отдавна вече е начупена на три нееднакви части. Пукнатината преминава през дясната част, като при върха се разклонява вилообразно вляво и вдясно, а самият ъгъл е почти унищожен. Най-добре е запазена лявата страна на плочата, където остават непокътнати не само буквите, но и следите от назъбеното чукче. Към десния край на камъка всичко е счупено, многобройните малки и големи дупчици са причинени от самата природа на шуплестия варовик, където се виждат вкаменени миди. Повърхността е начупена и заради стъпването, докато е била на земята, както и заради разтварянето, вследствие отделянето на соли във влажната Църква. За науката плочата е била открита през 1851 г., когато за нея Иван Кукулевич предупреждава башчанския клирик Петър Дорчич. Тогава плочата се намира върху калдаръма на старата Църква ”Св. Луция” край малкото село Юрандвор (близо до с. Башка) и тя е достоверно свидетелство за градежа на Църквата. До края на ХV в. тук са се задържали бенедиктинските монаси, после за техните абатства се избират различни абати, които в началото на ХХ в. са католически епископи от о-в Крък.....

Целият материал - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12429